Р Е Ш Е Н И Е
№ 76/9.2.2022г.
гр. Пазарджик, 09.02.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 956 по
описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.145 АПК, вр. чл.211 ЗМВР и е образувано по жалба на К.Г.В. *** против Заповед № 1006з-246 от 20.07.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания административния акт, противоречието му със закона и нарушаване на процесуалните правила и се моли да бъде отменен изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител поддържат жалбата. Ангажират доказателства. Излагат се доводи за отмяна на акта. Претендират разноски.
Ответникът по жалбата - Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не взема становище.
Административен съд Пазарджик, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Заповед № 1006з-246 от 20.07.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик, с която на държавния служител К.Г.В. е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
В нея е посочено, че в изпълнение на Заповед № 1006з-221/12.07.2021 г., издадена от началник сектор „ПП“ при ОД МВР - Пазарджик на основание чл.205, алинея 2 от ЗМВР по повод постъпили данни за евентуално нарушение по смисъла на чл. 194. ап.2, т.2 от ЗМВР, за което съгласно чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" е извършена проверка от комисия в състав: Председател: Старши инспектор П. Г. Х. - началник на група „КПДГПА“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Пазарджик и членове инсп. А. Т. - полицейски инспектор в „КПДГПА“ в сектор „ПП“ към отдел „ОП“ при ОД на МВР – Пазарджик, инспектор Г. Д. Б. - полицейски инспектор група „ОД, ПК и ПД“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Пазарджик. В хода на проверката комисията е приела за установено следното:
На 04.05.2021 г., за времето от 19.00 ч. до 07.00 ч. на 05.05.2021 г. със служебен автомобил Киа, модел „Сийд” с рег. № СВ 1624 КК са назначени в наряд служителите на сектор „Пътна полиция“ мл. инсп. К.В. - водач на патрулен автомобил, заемащ предна лява седалка на МПС и мл. инсп. С.Р. - старши на наряда, заемащ предна дясна седалка на служебното МПС. За времето от 03.36 ч. до 05.28 ч. на 05.05.2021 г., видно от прегледаните видео файлове на адрес \\videokontrol.mvr.bg\vpk$\папка ODMVR PAZARDJIK\ AVTOMOBILI\ CB1624KK\2021\05.05, служителят мл. инсп. К.В. седи отпуснат на предна дява седалка със затворени очи и не изпълнява служебните си задължения. По този начин мл. инсп. К.В. бил извършил нарушение на чл. 199, ал. 1. т. 3 предложение първо от ЗМВР „небрежност в служебната дейност“, която е довела до невъзможността в този часови период мл. инсп. К.В. да изпълнява служебните си задължения и разпореждания съгласно плана за провеждане на инструктаж от дата 04.05.2021 г., а именно да вземе участие в СПО с рег. № 1006р-4031/28.04.2021 г. по контрол на пътното движение и охрана на обществения ред, както и изричното разпореждане да носи бодро службата.
С оглед така
установеното от комисията, на основание чл.206, ал.2 от ЗМВР, ответникът, след
като се запознал с всички материали по случая и изготвената от назначената със
заповед комисия с рег. № 1006з-221/12.07.2021 обобщена справка с рег. №
1006р-6491/14,07.2021 г. оценил всички изложени доказателства, взел предвид
тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици, приел писмените
обяснения на служителя и вземайки в предвид цялостното повеление на държавния
служител по време на службата, а именно, че до настоящия момент служителят мл.
инсп. К.В. няма наложени дисциплинарни наказания, награждаван е 8 пъти, от
които 1 път с „писмена похвала“ от Началник на сектор, 4 пъти с „писмена похвала“
от Директор ОД на МВР-Пазарджик и 3 пъти с индивидуални парични награди от
министъра на вътрешните работи, е издал процесната заповед, с която на
държавния служител К.Г.В. е наложено дисциплинарно наказание „Писмено
предупреждение“ за срок от три месеца. Заповедта
е връчена лично на държавния служител на 05.08.2021 г. срещу подпис. В
законоустановения срок В. е упражнил
правото си на жалба пред Административен съд Пазарджик.
В хода на
съдебното производство бяха събрани писмени и гласни доказателства. В
качеството на свидетел бе разпитан С.Р. – старши на наряда. Свидетелят Р.
заяви, че на процесната дата са били наряд заедно с В.. Имало операция, като
реално те нямали точно поставени конкретни задачи за операцията. На 05.05.2021
г. между 3:30 часа и 5:30 часа, в този период обикновено се придвижвали от
бензиностанция „Петрол“ на Калугерово на АМ „Тракия“ до бензиностанция „Шел“,
където провеждали наблюдение на паркираните автомобили на паркинга за кражби
евентуално. Били на паркинга, а не на пътното платно, като не наблюдавали движението
по магистралата. Не бил видял колегата му да седи отпуснат на седалката със
затворени очи. И той бил отпуснат на седалката, но не му били затворени очите.
Седели в патрулния автомобил, разговаряли, гледали си телефоните от време на
време. През този период категорично не е видял В. да заспива, разговаряли, били
в контакт. В. не само не бил спал, но и нямало как Р. да го остави да заспи, тъй
като са на работа, а и знаели, че има камери в автомобила, които ги наблюдават.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването, поради
което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния
акт.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от
закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. При
издаването на обжалваната заповед обаче административният орган е допуснал
нарушение на процесуалните разпоредби на закона и на материалноправните
разпоредби по издаването ѝ.
Същата е обективирана в писмена форма, но при проверката за нейната законосъобразност съдът констатира, че при издаването не са спазени в цялост изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР относно съдържанието ѝ. Съобразно правилото на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. При това положение, очевидно, заповедта не отговаря на императивните изисквания на цитираната разпоредба - в същата липсва изобщо посочване на мястото на нарушението и в цялост на обстоятелствата, при които е извършено то. Например не става ясно от самата заповед какво точно нарушение е извършил жалбоподателят съгласно какви конкретно вменени задължения. Става ясно, че последният „седи отпуснат на предна дява седалка със затворени очи и не изпълнява служебните си задължения“ за определен период от време. Посочено е също, че по този начин „в този часови период мл. инсп. К.В. не изпълнява служебните си задължения и разпореждания съгласно плана за провеждане на инструктаж от дата 04.05.2021 г., а именно да вземе участие в СПО с рег. № 1006р-4031/28.04.2021 г. по контрол на пътното движение и охрана на обществения ред, както и изричното разпореждане да носи бодро службата“. Видно е, че в заповедта се препраща както към план за участие в СПО, така и към разпореждане за носене бодро на службата. Не са посочени конкретни обстоятелства какво точно е следвало да извършва жалбоподателя в периода от време, за което се твърди, че не е изпълнявал служебните си задължения, съгласно плана за СПО. Не са посочени и обстоятелства от кого, по какъв начин е и даденото „разпореждане“ за носене бодро на службата. Видно е, че се касае за най-общи твърдения за извършено нарушение, без никаква конкретика в него. Следва да се отбележи в тази връзка, че от показанията на разпитания по делото свидетел Р. се установи, че във връзка с провежданата СПО полицейският патрул нямали точно поставени конкретни задачи, като в процесния период се намирали на паркинга до бензиностанция „Шел“ на АМ „Тракия“ (90 км), където провеждали наблюдение на паркираните автомобили. В тази връзка, ако автомобилите са огледани от патрула (за което също няма данни дали е сторено например или не е), реално задълженията им биха били изпълнени. Именно липсата на конкретно посочване в заповедта какви точно са били техните задълженията, които е следвало да бъдат изпълнявани в конкретния времеви период съгласно плана на СПО, прави невъзможна проверката от страна на съда дали тези задължения наистина не са изпълнени от В. в следствие на твърдяното „седи отпуснат на предна дява седалка със затворени очи“. Още по-общо звучи и посочването, че с това си поведение В. не е изпълнил „изричното разпореждане да носи бодро службата“. Извън вече посочено, че не става ясно от кого изхожда посоченото разпореждане, следва да се отбележи и например, че подобно задължение не е нормативно скрепено в Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, където в раздел IV са посочени задълженията на полицейските служители, изпълняващи дейности по контрол на пътното движение. Липсата на тези обстоятелства, които са от особено значение за определяне на виновното поведение на държавния служител, изразяващо се в небрежност, поставят и наказаното лице в невъзможност да организира адекватно защитата си. Подобни празноти, касаеща обстоятелствата, при които е извършено нарушението, съдебната практика трайна и безпротиворечиво приема за съществено процесуално нарушение, водещо само по себе си до отмяна на атакуваната заповед.
Нещо повече, съгласно чл. 206, ал. 3 от ЗМВР, за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон, като в следващата ал. 4 от същия текст на наказващия орган е вменено задължението да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. Видно от самата заповед е, че преценката за извършеното нарушение е направена само и единствено въз основа на преглед на видеофайл, без да е взето предвид и обсъдено в оспорената заповед, даденото от служителя обяснение, както и дадените обяснения в хода на проверката от свидетеля Р., в които по категоричен начин се отхвърля извършването на нарушението, още повече, че дисциплинарният орган очевидно ги е отхвърлил, но без да излага никакви мотиви защо не ги приема. Позоваването на видеофайл, който освен всичко друго, не е представен пред съда, а по преписката е наличен само протокол за прегледа му от комисията, в който протокол, без да се излагат конкретни подробности само е записано, че за времето от 03.36 ч. до 05.28 ч. на 05.05.2021 г., служителят мл. инсп. К.В. седи отпуснат на предна дява седалка със затворени очи и не изпълнява служебните си задължения, няма как да е достатъчно доказателство за извършено нарушение. Още повече, че в случая са налице показанията в обратен смисъл на свидетеля Р., който категорично заяви, че В. не е заспивал в посочения период. Следва да се посочи, че дисциплинарната, както и всяка друга отговорност не следва да се тълкува разширително, а строго лимитативно, като същата се използва за санкциониране на нарушения, които са извършени и доказани по несъмнен начин. В случая именно от ответника не са представени доказателства, че жалбоподателят е имал конкретни задължения във връзка с провежданата СПО и не е изпълнил същите. Липсват достатъчно убедителни доказателства, че е заспивал в служебния автомобил, след като и видеофайлът не е приложен по преписката, а са събрани доказателства, както по преписката, така и в съдебното производство, които сочат, че заспиване не е било налице. Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че изискванията за мотивиране на заповедта в производството по налагане на дисциплинарни наказания са завишени в сравнение с общото изискване към административните актове по чл. 59 от АПК. Специалният текст на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР задължава органа подробно да мотивира този вид актове, като мотивите следва да са обективирани в самия акт, а не да се извличат от съдържащите се в преписката материали. Липсата на мотиви на административния акт съставлява съществено нарушение на изискването за спазване на установената форма, препятства възможността да се извърши адекватна преценка за съответствието му с материалния закон и е самостоятелно основание за отмяната му. Изложеното до тук налага извод за липса на мотивираност на произнесения административен акт, което обуславя отмяната му на основание чл. 146, т. 2 от АПК.
По така изложените съображения и след съвкупна
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че при издаването на оспорената заповед са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените
правила, накърняващи правото на защита на наказаното лице, нарушение на
материалния закон, както и не бяха ангажирани от административния орган, върху
когото лежи доказателствената тежест (така както е разпределена от съда в
определението за насрочване на делото)
достатъчно доказателства за извършване на твърдяното нарушение от страна на жалбоподателя,
които обосновават извод за незаконосъобразност на административния акт.
С оглед на горното жалбата се явява основателна,
поради което оспореният административен акт следва да се отмени като
незаконосъобразен.
Предвид изхода на спора, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят сторените в
съдебното производство разноски – държавна такса в размер на 10 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, за извършването, на които са представени и
доказателства – вносна бележка и договор за правна защита и съдействие.
Съгласно чл. 211 от ЗМВР решението на административния съд по спорове за
налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 не
подлежи на касационно оспорване.
С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.Г.В. *** като
незаконосъобразна Заповед № 1006з-246 от 20.07.2021 г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на К.Г.В. с ЕГН ********** *** сторените по
делото разноски в размер на 710 /седемстотин и десет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: (П)