РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. София , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
в присъствието на прокурора Ана Христоскова Малиганова (АП-София)
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600116 по описа за 2021 година
С присъда от 25.11.2020 г., постановена по НОХД № 3207 по описа за 2020 г. на СГС, НО,
13 състав, подсъдимият Л. К. С., роден на *** г. в гр.***, българин, български гражданин, с
ЕГН **********, със средно образование, женен, работи като строителен работник,
неосъждан /реабилитиран по право/, живущ в гр.***, кв. „***“, ул. „***“ № 2, къща, е
признат за ВИНОВЕН в това че на 07.07.2017 г. в къща, находяща се на адрес гр.***, ул.***
№ 2, държал повече от три археологически обекта, които не са идентифицирани и
регистрирани по съответния ред (Глава V, раздел I и II на ЗКН и Наредба № Н-3/03.12.2009
г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни
ценности, на министъра на културата, издадена на основание чл.107 от Закона за културното
наследство), както следва:
22 броя римски монети - фолиси, период - Константин, IV век, на обща стойност 64,54 лв.;
1 брой римска монета - фолиси, период Константин, на единична стойност 48,90 лв.;
5 броя римски монети - фолиси на обща стойност 97,80 лв.;
1 брой римска монета - фолиси, период Диоклециан - IV век, на единична стойност 48,90
лв.;
1
1 брой римска монета - ас, период Максимин, на единична стойност 29,33 лв.;
1 брой римска монета - денар, период Максимин, на единична стойност 88,00 лв.;
1 брой римска монета - денар, период Септимий Север - III век, на единична стойност 97,80
лв.;
1 брой римска монета - денар, период Марциан - III век, на единична стойност 117,35 лв.;
1 брой римска монета - денар, период Фаустина - II век, на единична стойност от 107,57 лв.;
1 брой римска монета - денар, период Веспасиан - II век, на единична стойност 154,45 лв.;
1 брой римска монета - денар, период Александър Север - III век, на единична стойност
117,35 лв.;
1 брой римска монета - денар, период Аврелиан - III век, на единична стойност 127,13 лв.;
1 брой римска монета - денар, период Пертинакс - II век, на единична стойност 430,28 лв.;
1 брой римска монета - денар, период Фаустина - II век, на единична стойност 117,35 лв.;
1 брой римска монета - Антониан, период Филип II, IV век, на единична стойност 68,45 лв.;
1 брой римска монета - денар, период републикански, II век преди новата ера, на единична
стойност 127,13 лв.;
1 брой римска монета - сестерция, период Антоний Пий - II век, на единична стойност
293,34 лв.;
1 брой гръцка монета - драхма, период Александър, на единична стойност 127,13 лв.;
2 броя гръцки монети - оболи, период II век преди новата ера, на обща стойност 78,23 лв.;
2 броя византийски монети - фолиси на обща стойност 23,47 лв.;
1 брой византийска монета - фолиси, период Константин, IV век, на единична стойност
39,12 лв.;
1 брой фибула - детайл, период Рим, на единична стойност от 9,79 лв.;
1 брой мъжки пръстен, период Рим, на единична стойност 234,70 лв.;
1 брой метален къс, период Рим, на единична стойност 39,11 лв., като всички описани
археологически обекти са на обща стойност 2689.22 лв. - престъпление по чл.278,ал.6,пр.3
от НК, поради което и на основание чл.278, ал.6, пр.3, вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, както и наказание
2
„глоба“ в размер на 3000 лв.
Със същата присъда на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така
наложеното наказание „лишаване от свобода“ от една година и шест месеца за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Л. К. С. е осъден да заплати
направените по делото разноски, а именно - направените в съдебното производство разноски
в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС в размер на 150 лв., както и
направените на досъдебното производство разноски в полза на държавата и по сметка на
МВР в размер на 235,20 лв.
С присъдата на основание чл. 190, ал. 2 от НПК подсъдимият Л. К. С. е осъден да заплати и
10 лв. за служебно издаване на 2 бр. изпълнителни листа.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от адвокат С. С., служебен защитник на
подсъдимия Л. К. С., с оплаквания, че същата е постановена при липса на достатъчно
доказателства, че инкриминираните вещи, представляващи културна ценност, не са били в
негово владение и притежание. С оглед на това се прави искане подсъдимият да бъде
оправдан.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът от САП счита, че жалбата е
неоснователна и че като такава следва да бъде оставена без уважение. Намира, че и след
проведеното въззивно съдебно следствие е установена фактическа обстановка, идентична с
тази, която е възпроизведена в мотивите на атакуваната присъда. Сочи, че при
постановяване на същата СГС е извършил обстоен анализ на събраните по делото
доказателства, на базата на който е достигнал до единствения възможен извод за
виновността на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Заявява, че обосновано
защитната версия на подсъдимия е отхвърлена като нелогична, изолирана и неподкрепяща
се от останалия доказателствен материал, от който, според участващия прокурор, единно и
непротиворечиво се установява, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние както
от обективна, така и от субективна страна. Сочи, че както от гласните, така и от писмените
доказателства, а и от веществените такива, се установява кога и къде са намерени
инкриминираните обекти, както и кое е лицето, което ги е държало. В тази връзка
прокурорът намира за установено, че при настаняването на семейството на подсъдимия във
въпросното жилище в същото не е имало каквито и да било вещи, още по-малко
инкриминираните по настоящото дело. Според прокурора тези предмети не са оставени от
извършващите ремонта, както твърди подсъдимия, нито от някое друго неизвестно лице, а
са държани от самия подсъдим заедно с други вещи, за които също безспорно е установена
връзката с подсъдимото лице. С оглед на това представителят на САП моли да бъде приета
за изолирана и неподкрепяща се от каквито и да било други събрани по делото
доказателства изложената от подсъдимия версия. Сочи, че видът и стойността на предмета
на престъплението също е установен по несъмнен начин. Заявява, че при разглеждане на
3
делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, наложеното наказание е
справедливо и поради това моли атакуваната присъда да бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред въззивния съд адвокат Г., защитник на подсъдимия, счита,
че атакуваната присъда следва да бъде отменена и да бъде постановена оправдателна
присъда по отношение на доверителя й. В тази връзка излага съображения, че подсъдимият
е предаден на съд за това, че е държал археологически обекти, които са движимите
културни ценности, и че по делото е изготвена експертиза от вещо лице, което според
сертификата за оценителска правоспособност може да оценява посочени в сертификата
обекти, като в чл. 6, ал. 1 на Закона за независимите оценители е посочено, че независимият
оценител може да получи правоспособност за извършване на конкретни видове оценки, сред
които попадат и тези по т. 7 - „други активи, включително произведения на изкуството,
които не са движими културни ценности“ и които не попадат в хипотезата на чл. 53, т. 1 от
ЗКН. Твърди, че логическото тълкуване на посочените две норми означава, че монетите,
които в случая са движими културни ценности, не могат да бъдат оценявани по начина, по
който са оценявани в настоящото производство. Изтъква, че в случая вещото лице определя
материала на монетите на око. Заявява също, че за да бъде една монета културна ценност, да
има нумизматична стойност, е важно в кой период от време тя е сечена, съобразно
традицията за сечене на монети към онзи период и че това е само част от критериите, които
определят нейната значимост, нейната културна ценност. Претендира, че металът на една
монета не може да се съхрани и да бъде такъв, какъвто е бил, когато тя е сечена и че затова
трябва да бъде изследван не на око, а след като бъде почистена и след като бъде установен
този материал. В тази връзка прави изявление, че преди да бъде оценена монетата следва да
бъде установен нейният химически състав, нейният произход като материал, за да може тя
да се свърже с определен исторически период от време, когато са се правили точно такива
монети, от такъв метал, като това е свързано и с образите на съответните императори, които
са използвани за украса на монетите и т.н. Заявява, че в случая нямаме такава оценка, че
нямаме оценка на културна движима вещ и че доколкото вещото лице е направило оценка,
тя се основава на една негова визуална представа, доколкото самият той е заявил, че е
правил сравнение по картини и не може да бъде категоричен за материала, като дори не е
разчел надписите на монетите. В обобщение изтъква, че компетентността на вещото лице не
е била достатъчна и че не е тази, която изисква закона и която се има предвид в случая.
Отделно от това защитникът излага и доводи, че при разпита на поемните лица нито едно от
тях не е заявило да е видяло между иззетите вещи да има и монети. Счита също така, че за да
може да бъде организирана работата и на защитата, и на обвинителната теза по делото е
било наложително всяка една от процесните монети да бъде заснета поотделно от двете
страни, за да може да бъдат задавани адекватни въпроси на оценителя. Счита, че няма
доказателства за това обвиняемото лице да е държало движими културни ценности,
наречени в случая от обвинението археологически обекти. Твърди, че няма установени
такива, поради което счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение, като съответно да бъде отменена присъдата.
4
В лична защита пред въззивния съд подсъдимият заявява, че не разбира от тези монети, но
че при много от тези монети не се вижда образ, нито се вижда от какъв материал са. Твърди,
че би трябвало да се направи анализ дали тези монети са отпреди 2000 години назад; че би
трябвало да се вземат проби дали материалът, от който са направени, е истински, тъй като
може да са направени от всичко; както и че в случая е очевидно, че те не се виждат какви са.
Счита, че не може да бъде осъден за това нещо, при положение, че за първи път ги вижда.
Твърди, че няма никакви археологични знания, нито има документ - сертификат.
В последната си дума подсъдимият моли да бъде признат за невиновен.
Софийски апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
обсъди изложените от страните съображения и като сам служебно провери правилността на
присъдата, намери следното:
Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на
първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие, и след извършен собствен анализ
на доказателствената съвкупност настоящият състав на въззивния съд намира за безспорно
установена и съответно възприема следната относима към предмета на делото фактическа
обстановка:
Подсъдимият Л. К. С. е роден на *** г. в град ***. Същият е българин, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан /реабилитиран по право/, работи като
строителен работник, живее на адрес гр. ***, кв. „***“, ул. „ *** “ № 2 - къща, с ЕГН
**********.
Със заповед № 15 от 02.04.2014 г. на кмета на район „Надежда“ – Столична община,
издадена на основание чл. 19 ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, Б. В. К., съпруга на
подсъдимия Л. К. С., била настанена като тричленно семейство /домакинство/, състоящо се
от самата нея, от подсъдимия Л. К. С. като неин съпруг и от техния син А. Б. К. /А. Л. С. –
съгласно приложеното на л. 74 в първоинст. дело удостоверение за раждане/, в общинско
жилище, представляващо къща на два етажа и сутерен със застроена площ от 105.32 кв. м.,
находяща се в гр. ***, район „***“, ж.к. „***“, на ул. „***“ № 2. В изпълнение на
посочената заповед за настаняване и на основание чл. 22 ал.1 от Наредбата за реда и
условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична
община на упоменатата дата /02.04.2014 г./ между Столична община, представлявана от
кмета на район „Надежда“, като наемодател, от една страна, и Б. В. К. като наемател, от
друга страна, бил сключен договор за наем на гореописания недвижим имот – общинско
жилище, като била определена наемна цена в размер на 78 лв. и 97 стотинки месечно.
На същата дата, 02.04.2014 г., бил съставен и констативен протокол за извършен въвод във
владение на Б. В. К. в посоченото общинско жилище, в което била настанена съгласно
цитираната заповед, при което било констатирано, че жилището, състоящо се от първи и
5
втори етаж и санитарен възел, се нуждае от основен ремонт, като липсвали
електроинсталация, вътрешна водопроводна система, дограма, вътрешни и входни врати.
При извършването на въвода било констатирано също, че на първия етаж, състоящ се от три
стаи, липсва настилка, стените са на мазилка, а таванът на гредоред; на втория етаж,
състоящ се от три стаи, липсвала настилка, стените са на мазилка, таванът на гредоред; а в
санитарния възел – настилка-мазилка, стени - тухли, таван – липсва, като липсват и мивка,
батерия за мивка, душ, тоалетно казанче и тоалетна чиния.
Тъй като общинското жилище /описаната по-горе къща/, в което било настанено
семейството на подсъдимия, се нуждаело от основен ремонт, той заедно със съпругата си
започнали да го ремонтират. Ремонтът бил извършен от различни майстори - работници,
които по време на работата си оставяли в една от стаите на къщата, намираща се на първия
етаж, различни инструменти – винтоверти, бормашини, както и работни дрехи и материали.
Подсъдимият и съпругата му Б. В. С. заедно с децата си се нанесли в къщата и започнали да
я обитават в началото на месец май 2017 г., когато две от стаите на първия етаж на къщата,
както и санитарният възел били пригодени за ползване. Така, когато се нанесло в къщата, от
стаите, находящи се на първия етаж, семейството на подсъдимия на практика ползвало само
две от тях, както и санитарния възел, а третата стая се ползвала за склад – за багаж.
Към 2017 г. свидетелят К. Е. Г. работел в 04 РУ на СДВР на длъжност „инспектор
криминална полиция“ в група „Разследване престъпления против собствеността“. През
същата 2017 г. била извършена кражба от жилище, находящо се на ул. „***“ № 118 в гр.
София, при която били откраднати изключително много вещи. Откраднатите вещи били
заявени и подробно описани от пострадалите лица, като сред тези вещи бил и дрон - летящо
устройство с дистанционно управление. За разкриването на това престъпление и на неговите
извършители било образувано досъдебно производство № 505/2017 г . по описа на 04 РУ
СДВР. В хода на проведеното разследване на кражбата било установено, че подсъдимият Л.
К. С. е заложил въпросния откраднат дрон в заложна къща на бул. „***“ в гр. София. Били
извършени оперативно-издирвателни мероприятия, в резултат на които било установено, че
подсъдимият живее в описаната по-горе къща на адрес гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № 2.
След като било установено къде живее подсъдимият С. служителите на 04 РУ СДВР К. Г. и
В. И. и колегите им от СДВР С. Т. и Н. В. предприели мерки по обезпечаване на адреса до
пристигането на ДОГ. След това били предприети действия по претърсване и изземване в
условията на неотложност. Така, на датата 07.07.2017 г. за времето от 14.30 до 16.10 часа в
присъствието на поемните лица О. В. К. и Л. АЛ. Л. и на служителите на МВР К. Г. и С. Т.
било извършено претърсване и изземване в обитаваната от подсъдимия къща, находяща се
на цитирания адрес, при което били намерени много на брой и различни по вид вещи, някои
от които предмет на предполагаеми кражби. Сред тях било и едно одеяло /тип кувертюра/,
което било твърде специфично на външен вид и затова лесно разпознаваемо, тъй като било
направено на кръпки /същото било идентифицирано от св. Г. като една от вещите, предмет
на кражба от жилището на цитирания по-горе адрес/. В хода на това действие по
6
разследването основно от помещението на първия етаж на къщата, което било ползвано за
склад, били иззети множество различни по вид вещи - фотоапарати, дигитални устройства,
външни хард дискове, бижута, ръчни часовници /10-20 броя, по сведение на св. Г./, слънчеви
очила /отново 10-20 броя, по сведение на същия свидетел/, няколко китари, електрическо
пиано, много портфейли и ключове за жилища с чипове и различни ключодържатели, много
инструменти за отваряне на врати и ключалки – т.нар. „шперцове“, боен пистолет,
фалшифицирани лични карти, класьор с пощенски марки и найлонов класьор с монети.
Монетите, в частност, били намерени именно в стаята на първия етаж, в която не се
живеело, тъй като в нея нямало мебелировка /легла, маси и столове/, и която служела за
склад и за съхранение на вещи. Тъкмо в тази стая били струпани почти всички немерени при
претърсването и иззети вещи, като в нея /стаята-склад/ имало етажерки, на които били
наредени част от вещите, както и кутии, в които се съхранявали други вещи. Монетите,
които били намерени в тази стая, били поставени в найлоново класьорче /подобно на
несесер с джобчета/. Сред откритите в тази стая вещи нямало инструменти, предназначени
за извършване на строително-монтажни и ремонтни дейности, а единствено малки по
размер инструменти, предназначени за отключване на врати. По време на извършването на
претърсването и изземването от къщата в нея не били установени други лица, освен
подсъдимият С. и неговата съпруга. За така извършеното действие по разследването бил
съставен надлежен протокол за претърсване и изземване от дата 07.07.2017 г. Подсъдимият
С. бил задържан, като при задържането оказал физическа съпротива, довела да нанасяне на
телесно увреждане на полицейския служител В. И..
Намерените при претърсването и иззети от стаята-склад на първия етаж на обитаваната от
подсъдимия и семейството му къща монети представлявали: 22 броя римски монети -
фолиси, мед, период - Константин, IV век /непочистени/ на обща стойност 64.54 лева; 1 брой
римска монета - фолиси, мед, период Константин, на стойност 48.90 лв.; 5 броя римски
монети – фолиси, мед, непочистени, на обща стойност 97.80 лв.; 1 брой римска монета -
фолиси, мед, период Диоклециан - IV век, на стойност 48.90 лв.; 1 брой римска монета - ас,
бронз, период Максимин, на стойност 29.33 лв.; 1 брой римска монета - денар, сребро,
период Максимин - IV век, на стойност 88.00 лв.; 1 брой римска монета - денар, сребро,
период Септимий Север - III век, на стойност 97.80 лв.; 1 брой римска монета - денар,
сребро, период Марциан - III век, на стойност 117.35 лв.; 1 брой римска монета - денар,
сребро, период Фаустина - II век, на стойност 107.57 лв.; 1 брой римска монета - денар,
сребро, период Веспасиан - II век, на стойност 156.45 лв.; 1 брой римска монета - денар,
сребро, период Александър Север - III век, на стойност 117.35 лв.; 1 брой римска монета -
денар, сребро, период Аврелиан - III век, на стойност 127.13 лв.; 1 брой римска монета -
денар, сребро, период Пертинакс - II век /много рядък/, на стойност 430.28 лв.; 1 брой
римска монета - денар, сребро, период Фаустина - II век, на стойност 117.35 лв.; 1 брой
римска монета - Антониан, сребро, период Филип II - IV век, на стойност 68.45 лв.; 1 брой
римска монета - денар, сребро, период Републикански, II век преди новата ера, на стойност
127.13 лв.; 1 брой римска монета - сестерция, мед, период Антоний Пий - II век, на стойност
7
293.34 лв.; 1 брой гръцка монета - драхма, сребро, период Александър, на стойност 127.13
лв.; 2 броя гръцки монети - оболи, бронз, период II век преди новата ера, на обща стойност
78.23 лв.; 2 броя византийски монети – фолиси, мед, непочистени, на обща стойност 23.47
лв.; 1 брой византийска монета - фолиси, мед, период Константин, IV век, на стойност 39.12
лв. При претърсването в обитаваната от подсъдимия къща били също така намерени и
иззети и 1 брой фибула - детайл, бронз, период Рим, счупена, на стойност 9.79 лв.; 1 брой
мъжки пръстен, сребро, период Рим /в добро състояние/, на стойност 234.70 лв. и 1 брой
метален къс, бронз, период Рим, на стойност 39.11 лв.
От заключението на приетата съдебно-нумизматична експертиза /на л.л. 82 - 86 от том II на
ДП/ се установява:
- че иззетите с протокола за претърсване и изземване от 07.07.2017 г. от жилище, находящо
се в гр. *** на ул. „***“ № 2, различни видове монети са сечени в Рим, Гърция и Византия и
представляват археологически движими обекти по смисъла на чл.53, т.1 от Закона за
културното наследство, изкопани от земята.
- че монетите са ръчно сечени с помощта на предварително изработени метални матрици,
съответстващи на вида и номиналната стойност на всяка монета.
- че медните и бронзовите монети, с различен размер, са сечени по времето на различни
императори и са непочистени, като голяма част от тях са в лошо състояние, поради което са
нечетливи; че за да се идентифицира всяка една от тях е необходимо да бъдат почистени и
разчетени; че общото им състояние е много лошо, тъй като част от тях са начупени по
периферията и са изгнили.
- че сребърните римски и републикански сребърни денари са в сравнително добро
състояние и че периодът им на сечене е от втори век преди Христа да IV век от новата ера.
- че всички тези монети, подробно описани в експертизата, представляват културни
исторически ценности, но не и национално богатство, тъй като са масови и с ниска стойност.
- че двата броя счупени бронзови фибули и сребърен пръстен, в добро състояние, са
изкопани от земята.
- че между иззетите монети са и такива, които са съвременни и които не са археологически
предмети и не представляват КИЦ.
В заключението на нумизматичната експертиза е посочено също, че доколкото в България
няма развит пазар на монети и предмети, представляващи КИЦ, за оценка на процесните
монети са използвани немски каталози и аукциони, като е съобразено и конкретното им
състояние, а именно - тъй като част от същите са в много лошо състояние каталожните им
цени са намалени с процент в зависимост от конкретното състояние на всяка монета.
8
В заключението на нумизматичната експертиза е дадена и пазарна оценка на процесните
монети и другите вещи, като стойността на монетите и на другите вещи съобразно
заключението на тази експертиза бе посочена по-горе. Общата пазарна стойност на
процесните монети и други вещи е в размер на 2 689.22 лв.
Подсъдимият Л. К. С. не е подавал документи в Националния археологически институт с
музей към БАН за регистриране и описване на движими културни ценности.
На подсъдимия Л. К. С. не е издавано разрешение за провеждане на редовно археологическо
проучване по реда на чл. 150 и чл. 151 от ЗКН. В Министерството на културата не е
постъпвало заявление от подсъдимия Л. К. С. за регистрация на специални технически
средства съгласно чл. 152 от ЗКН и чл. 31 от Наредба Н-00-0001/14.02.2011 г. и съответно
същият не фигурира в регистъра по чл. 152 ал.2 от ЗКН. Подсъдимият Л. К. С. не фигурира
и в регистъра по чл. 116 ал.1 от ЗКН.
Подсъдимият Л. К. С. не е подавал документи в Националния военноисторически музей
съгласно Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за
водене на Регистъра на движими културни ценности.
Подсъдимият Л. К. С. не е подавал заявления за регистрация и идентификация на културни
ценности в Националния исторически музей и на негово име няма регистрирани вещи.
Подсъдимият Л. К. С. не е подавал заявление за идентификация и регистрация на движими
археологически обекти /културни ценности/ - монети, монетовидни предмети и колекции в
Сдружение „Съюз на нумизматичните дружества в България“ – Велико Търново, като на
името на същия няма идентифицирани и регистрирани монети и монетовидни предмети.
Подсъдимият Л. К. С. не е подавал заявление за регистрация и идентификация на движими
културни ценности в Софийско нумизматично дружество „Г.С.Раковски“ и на негово име
няма регистрирани движими културни ценности в същото.
Подсъдимият Л. К. С. не е подавал заявление за извършване на идентификация и
регистрация на археологически или други нумизматични обекти /монети или монетовидни
предмети/ пред Нумизматично дружество „Филипопол“ – гр. Пловдив.
Подсъдимият Л. К. С. не е подавал заявление и искане за идентификация и регистрация на
движими археологически обекти /монети и монетовидни предмети/ и в Нумизматично
дружество „Сторгозия“ – гр. Плевен.
От брака си с Б. В. К. /С./ подсъдимият има три малолетни деца – А. Л. С., роден на *** г.;
В. Л. С., роден на *** г. и Б. Л. С., роден на *** г. От предходна своя връзка подсъдимият
има и други две деца – Ж. Л. Г., родена на *** г., и Й. Л. С., родена на *** г. От
приложената по делото епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – Детска хирургична
клиника се установява, че детето на подсъдимия – А. С. - е постъпвало на лечение в
9
посоченото болнично заведение в периода 14-17 януари 2015 г. с описана конкретна
диагноза, като при изписването е било в задоволително състояние, а изходът от заболяването
е определен като благоприятен. От епикризата е видно също, че са били насрочени два
контролни прегледа, а детето е насочено за продължаване на лечението в ДОХК-София. В
този смисъл са и показанията на Б. С., която свидетелства, че във визирания период детето
А. С. е имало здравословни проблеми и е било лекувано, включително и в болнични
заведения.
Съставът на Софийски апелативен съд възприе така описаната фактическа обстановка въз
основа на извършен цялостен анализ на следните събрани по делото доказателствени
материали:
- частично от обясненията на подсъдимия Л. К. С., дадени пред СГС;
- показанията на свидетелите К. Е. Г. /дадените в хода на съдебното следствие пред СГС,
както и дадените на ДП в протокол за разпит на свидетел от 30.03.2020 г. на л. 33-34 в т.1,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281 ал.4 вр ал.1 т.2 от НПК/; С. И. Т.
/дадените в хода съдебното следствие пред СГС/, отчасти показанията на свидетелката Б. В.
С. /дадените в хода на съдебното следствие пред СГС, както и дадените на ДП в протокол за
разпит на свидетел от 13.05.2020 г.на л. 37-38 в т.1 и приобщени чрез прочитането им по
реда на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК/, Г. Б. Я. /дадени в хода на съдебното следствие пред
СГС на 25.11.2020 г./, О. В. К. /дадени в хода на въззивното съдебно следствие пред САС/ и
Л. АЛ. Л. /също дадени в хода на въззивното съдебно следствие пред САС/.
- писмените доказателствени средства и доказателства: протокол за претърсване и изземване
ведно с фотоалбум към него /на л.44-69 в том II на ДП/, акт за частна общинска собственост
/на л.77 - 78 в том II на ДП/, заповед за настаняване № 15/02.04.2014 г. /на л. 78 в т. 2 от ДП/,
договор за наем от 02.04.2014 г. /на л.79 - 82 в том II на ДП/, писмо-отговор на Директора на
Национален археологически институт с музей /на л. 64 в т.1 от ДП/, писмо-отговор на
председателя на Управителния съвет на Нумизматично дружество „Филипопол“ -гр.
Пловдив /на л. 66 в т.1 от ДП/, писмо-отговор на зам. министър на културата /л.л. 70-71 в т.1
от ДП/, писмо-отговор на председателя на Управителния съвет на Нумизматично дружество
„Сторгозия“ – гр. Плевен /на л. 74 в т.1 от ДП/, писмо-отговор на Директора на Национален
исторически музей /на л. 85 в т.1 от ДП/, писмо-отговор на председателя на Управителния
съвет на Сдружение „Съюз на нумизматичните дружества в България“ - Велико Търново /на
л. 88 в т.1 от ДП/, писмо-отговор на председателя на Управителния съвет на Софийско
нумизматично дружество /на л. 94 в т.1 от ДП/, фактура /на л.64 от първоинст. дело/, снимки
на обитаваната от подсъдимия и от семейството му къща, констативен протокол /на л.63 от
първоинст. производство/, договор /на л.65 от първоинст. производство/, становище на ЧЕЗ
за условията за присъединяване към електрическата мрежа /на л.66 от първоинст.
производство/, удостоверение за раждане на В. Л. С. /на л.72 от първоинст. производство/,
удостоверение за раждане на Б. Л. С. /на л.73 от първоинст. производство/, удостоверение за
10
раждане на А. Л. С. /на л.74 от първоинст. производство /, удостоверение за раждане на ***
Г. /на л.75 от първоинст. производство/, удостоверение за раждане на Й. Л. С. /на л.76 от
първоинст. производство/, справка за съдимост на подсъдимия, както и др. документи,
приложени по делото.
- съдебно - нумизматична експертиза /на л. 82 - 86 в том II на ДП/ ведно с разясненията на
вещото лице, дадени пред първоинстанционния и пред въззивния съд.
- иззетите и приобщени по делото веществени доказателства.- монети, пръстен, фибула и
метален къс.
Установената от САС фактическа обстановка не се различава съществено от описаната в
мотивите на обжалваната присъда, като във възприетата от настоящата инстанция
фактология само са допълнени и уточнени някои от значимите и релевантни за предмета на
делото обстоятелства.
В дейността си по оценката на събраните доказателства първостепенният съд е извършил
подробен, обстоен, правно и логически издържан анализ на приобщените доказателствени
източници и способи на доказване, преценявайки ги както поотделно, така и във
взаимовръзка с другите събрани по делото доказателствени материали и съпоставяйки ги с
тях, като вследствие на тази задълбочена преценка правилно е приел кои от
доказателствените източници следва да се ползват с доверие като неопорочени, обективни и
достоверни и кои от тях следва да бъдат игнорирани и отхвърлени като недостоверни и
необективни. Освен това СГС е обсъдил с необходимата прецизност и аналитичност както
относимостта на отделните доказателства и доказателствени източници към включените в
предмета на доказване обстоятелства, така и конкретния "принос" на съответните
доказателствени източници към установяването на релевантните на обвинението факти и
обстоятелства.
Изхождайки от естеството на инкриминираната престъпна дейност, градският съд правилно
е определил и значението на отделните видове доказателства и доказателствени източници,
респективно способи на доказване, за установяването на относимите към предмета на делото
обстоятелства. В тази връзка адекватно и съобразно принципите и правилата на доказването
в наказателното производство СГС е обърнал внимание на гласните доказателствени
източници, като с необходимата критичност поотделно е разгледал и анализирал всяко едно
от значимите за изясняването на делото гласно доказателствено средство и вследствие на
това е дал своята вярна оценка за достоверността му. В резултат на тази си процесуално
издържана дейност първият съд е достигнал до верни и обосновани фактически изводи. Т.е.,
първоинстанционният съд не е допуснал никакви нарушения при интерпретацията на
относимите доказателствени материали, при което след оценката им за достоверност
отделните доказателствени източници са възприети съобразно действителното им
съдържание, без да е допуснато изопачаване или неточна, респ. неправилна интерпретация
на същите, което да е довело до необоснованост на установените фактически констатации.
11
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че при оценката и анализа на събрания
доказателствен материал СГС не е допуснал никакви нарушения в процеса на оценъчната си
дейност /нито на процесуалните правила, нито на правилата на мисленето и в частност на
логическата рационалност, показваща как от определени изходни предпоставки при
спазване на логическите правила следват истинни и верни умозаключения относно
изследваните факти/, поради което споделя без резерви изложените в тази връзка
съображения.
Така, основавайки се на споделените изводи от доказателствения анализ на СГС, както и на
собствения прочит и анализ на приобщената доказателствена съвкупност, въззивният съд
също счита за недостоверни и неотговарящи на обективната действителност показанията на
св. Б. В. С., че в използваната като склад стая на първия етаж на обитаваната от семейството
й къща са се намирали само инструменти и вещи, оставени от работниците, извършвали
ремонтните дейности, респективно че намерените в тази стая на къщата им вещи, които са
били иззети при извършеното претърсване, са собственост и притежание на майсторите,
които са ги оставили там заедно с инструментите си. Както правилно е отбелязал и първият
съд, тези показания, на първо място, са житейски нелогични, несмислени и несъстоятелни и
затова неправдоподобни, доколкото не съществува никакво житейско или каквото и да е
друго разумно обяснение защо извършвалите ремонта в къщата работници наред със своите
инструменти ще оставят там на съхранение и купища други различни вещи, които нямат
нищо общо с осъществяваните от тях строително-монтажни и ремонтни дейности. Освен
това, съгласно твърденията на подсъдимия, семейството му се е нанесло да живее в къщата
в началото на месец май 2017 г., когато две от трите стаи на първия етаж вече са били
готови за обитаване, а третата стая, в която при претърсването са били намерени вещите,
въобще не е ремонтирана и е използвана за склад. От своя страна самото действие по
разследването претърсване и изземване е било извършено на 07.07.2017 г. – около 2 месеца
след като семейството на подсъдимия вече окончателно се е било нанесло да живее в
къщата, като липсват каквито и да са данни към момента на претърсването в нея все още да
са извършвани някакви ремонтни дейности. Следователно не съществува никаква логика и
разумно обяснение защо и по каква причина след приключването на ремонтните дейности се
е наложило работниците да оставят в къщата на подсъдимия твърде голямо количество
различни свои /по естеството си лични/ вещи, за съществуването на които дори да не са го
уведомили. Необяснимо е също така и защо в продължение на толкова дълъг период /от
около 2 месеца/ тези работници не са си взели въпросните вещи, ако в действителност те са
ги оставили там. На следващо място, както правилно е отчел и СГС, обсъжданите показания
на св. Б. С. се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал,
доколкото от протокола за претърсване и изземване и от показанията на свидетелите Г. и Т.
еднозначно се установява, че при извършването на действието по разследването на
07.07.2017 г. в къщата не са били намерени никакви инструменти, предназначени за
извършване на строителни и ремонтни дейности. С оглед на това напълно правилно
12
градският съд е приел за недостоверна и неправдоподобна в своята цялост изложената от св.
С. версия /на л 44 от първоинст. дело/, че след като работниците са си тръгнали от къщата те
са оставили там много вещи и неща /намерените при претърсването/ и че даже са си били
оставили и някои инструменти.
Основавайки се на изложените от СГС аргументи при анализа на обясненията на
подсъдимия, както и на собствената си преценка относно достоверността на този
доказателствен източник, въззивният съд също не приема с доверие и не кредитира
твърденията на С., че не е виждал процесните монети и че няма нищо общо с тези монети.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че подсъдимият и семейството му са
се нанесли в процесната къща в началото на месец май 2017 г., когато двете от трите стаи на
първия етаж са били готови и пригодени за обитаване, а третата стая не е била ремонтирана
изобщо и е използвана за склад. От наличните по делото доказателства се установява също,
че по време на извършване на ремонтните дейности работниците в действителност са си
оставяли и съхранявали в стаите на първия етаж инструменти, работни дрехи и материали,
което е напълно логично и обяснимо. Но пък също толкова е нелогично и необяснимо след
приключването на ремонтните дейности работниците да си оставят инструментите в къщата
на подсъдимия за един продължителен период – от около два месеца, като същевременно
без никаква причина и без дори да уведомят подсъдимия заедно с инструментите да оставят
на съхранение в къщата и значителен брой вещи от естество за лично ползване, някои от
които даже на висока стойност. Същевременно при извършеното претърсване и изземване
на датата 07.07.2017 г. не са били намерени никакви инструменти за извършване на
строително-ремонтни дейности, а са били намерени и иззети множество вещи за лично
ползване и инструменти за отваряне на врати, като включително са били намерени и иззети
инкриминираните по делото монети и др. вещи. Безспорно е по делото, че така откритите в
третата необитаема стая вещи не са се намирали в къщата при предаването й във владение
на семейството на подсъдимия през 2014 г., както е и безспорно, че към месец юли 2017 г.
въпросната къща е била обитавана единствено от подсъдимия, съпругата му и децата им
след като те са се нанесли окончателно в нея в началото на месец май 2017 г. В този ред на
мисли по време на извършеното претърсване и изземване на 07.07.2017 г. в къщата не са
били установени никакви други лица /видно от показанията на свидетелите очевидци Г. и Т.,
както и от показанията на поемните лица/, които да могат да бъдат свързани с откритите
вещи. От друга страна от показанията на Г. и Т. се установява, че част от намерените в
къщата вещи са били предмет на извършена по-рано през същата година кражба от жилище,
находящо се на ул. „***“ в гр. София, при която /кражба/ били отнети изключително много
вещи, сред които и много характерно на външен вид одеяло тип кувертюра /разпознато от
св. Г./. Доказано е освен това, че друга от горните предполагаемо откраднати вещи, които
били заявени и подробно описани от пострадалите лица, представлявала дрон /летящо
устройство е дистанционно управление/, относно който в хода на проведеното разследване
на кражбата било установено, че е бил заложен в заложна къща на бул. „***“ в гр. София
именно от подсъдимия Л. К. С.. Въз основа на тези факти и при положение, че самият
13
подсъдим е заложил една от вещите, които са били предполагаемо откраднати от жилище на
ул. „***“ в гр. София, а друга част от тях са намерени именно в обитаваната от него
процесна къща, то напълно верен и обоснован се явява изводът на СГС, че подсъдимият на
практика е упражнявал фактическа власт и върху останалите вещи, намерени в неговата
къща в необитаемата стая, използвана за склад, и е имал конкретно знание и правилни
представи за тях. Този извод напълно се подкрепя и от обстоятелството, установено от
протокола за претърсване и изземване и от приложения към него фотоалбум, както и от
показанията на свидетеля К. Г. /на л. 40 от първоинст. производство/, че голяма част от
откритите в необитаемата стая-склад вещи са били надлежно наредени върху етажерки, а
други са били поставени в кутии, което сочи, че въпросната стая съзнателно и целенасочено
е била пригодена и използвана за съхраняването на различни вещи чрез поставяне в нея на
съответно „оборудване“ във вид на етажерки и кутии.
Що се касае до останалата част от показанията на св. Б. С. и от обясненията на подсъдимия
въззивният съд също намира, че те следва да бъдат кредитирани като достоверни и
обективни, доколкото са последователни, логични, непротиворечиви, подкрепяни от
останалите събрани по делото доказателствени материали и същевременно необорени и
неопровергани от други доказателствени източници.
САС намира също така, че показанията на полицейските служители К. Г. и С. Т. се явяват
напълно допустимо доказателствено средство, поради което въз основа на тях могат да
бъдат установявани значими за предмета на делото обстоятелства /по аргумент и от чл. 118
ал.1 т.3 от НПК/. В частност САС не съзира процесуална пречка да бъдат кредитирани и
обсъждани установените от тези свидетели факти, доколкото в тях не се възпроизвеждат
самопризнания на подсъдимия относно държането на инкриминираните монети и др. вещи.
А досежно показанията на поемните лица О.К. и Л.Л., дадени в хода на въззивното съдебно
следствие, САС намира от тези показания за безспорно установено, че претърсването и
изземването в къщата, обитавана от подсъдимия и семейството му, е било извършено в
присъствието именно на две поемни лица, което обстоятелство напълно се потвърждава и от
съдържанието на изготвения протокол за това действие по разследване. Предвид изминалия
значителен период от време /над 3 години и половина/ от извършването на действието до
разпита на поемните лица е напълно логично и оправдано те да не си спомнят с
подробности и детайли как точно е протекло действието по разследването, в каква
последователност са извършвани отделните конкретни действия на разследващия орган по
откриването, изземването и фиксирането на намерените и иззети вещи и предмети, какви
точно предмети и вещи са били открити и иззети и най-вече дали са били намерени и иззети
процесните монети и др. вещи. В тази връзка свидетелите-поемни лица напълно
добросъвестно и съобразно съхранените си спомени заявяват какво се е случило и какво са
възприели, включително и като видове вещи, които са били намерени и иззети, като предвид
твърде голямото количество на вещите и тяхното видово разнообразие е напълно логично да
не си спомнят с подробности вида на всички иззети вещи. С оглед на това показанията на
14
поемните лица категорично не могат да се тълкуват и интерпретират в смисъл, че не са
присъствали на цялото действие по разследването и че при това действие не са били открити
и иззети инкриминираните монети и др. вещи, поради което показанията им по никакъв
начин не могат да се отразят в негативен аспект нито на валидността на извършеното
действие по разследването, нито на годността на изготвения протокол да установи факта на
откриването и изземването на процесните монети и др. вещи от къщата, обитавана от
подсъдимия и семейството му. Показанията на поемните лица в случая са пречупени през
субективните им възприятия и преценки за наблюдаваното от тях, като същевременно са
детерминирани и предопределени от факта, че от извършването на действието до момента
на разпита им е изминал все пак един значителен период от време /повече от 3 години и
половина/, което без съмнение се е отразило на яркостта и точността на спомените им. В
крайна сметка законосъобразността и валидността на действията по разследването и на
резултатите от тях не може и не трябва да зависи от интелектуалните възможности, волята и
спомените, респ. от когнитивните процеси /от способностите за запомняне и
възпроизвеждане/ на присъствалите при извършването на действието поемни лица, като в
противен случай тези действия и тяхната валидност и доказателствена годност винаги биха
се превърнали, образно казано, в "заложник" на интелекта, способностите за запомняне и
възпроизвеждане, добрата воля и добросъвестността на поемните лица. В тази връзка
неслучайно процесуалният закон /чл. 137 ал.4 от НПК/ е предвидил един немалък обем
права на поемните лица, гарантиращи тъкмо законосъобразното извършване на действието
по разследването и след като поемните лица веднъж вече са извикани да присъстват на
действието и не са обърнали достатъчно внимание и загриженост за правата и задълженията
си, респ. не са направили изрични бележки и възражения за допуснати непълноти и
закононарушения и след като не са поискали поправки, изменения и допълнения в
прочетения им и подписан от тях протокол, то логично следва извода, че при извършването
на съответното действие по разследването не са били допуснати никакви непълноти и
закононарушения.
Във връзка с гореизложеното относно показанията на поемните лица и с оглед
данните, че претърсването и изземването в обитаваното от подсъдимия жилище е
извършено от компетентен орган в неотложен случай, след което е било одобрено от съдия,
апелативният съд намира, че това действие по разследването е извършено по предвидените в
НПК ред и начин и без да са били допуснати нарушения на процесуалните правила, поради
което приложеният по делото протокол за претърсване и изземване се явява годно
доказателствено средство, а иззетите с него доказателства са годна част от доказателствената
съвкупност и могат да бъдат използвани при постановяването на съдебния акт по същество.
Що се касае до това дали в хода на разследването ще се действа в условията на неотложност
или ще се поиска предварителна санкция от съдия решението по този въпрос принадлежи
изцяло на органите на досъдебното производство, които следва да преценят последиците от
избраната процедура и ред. Тяхно е задължението да предприемат необходимите мерки за
законосъобразното протичане на предприетото действие по разследване, за да гарантират, че
15
придобитите чрез него доказателства са надлежно приобщени по делото. Независимо от това
в хода на съдебното производство решаващият съд дължи своя преценка могат ли събраните
в хода на досъдебното производство чрез съответното действие доказателства да бъдат
ползвани за изграждане на фактическите му и правни изводи. Осъществявайки тази
проверка, настоящият състав на въззивния съд след като не е констатира нарушения на
процесуалните норми при извършването на претърсването и изземването от къщата,
обитавана от подсъдимия, намира, че съставеният за това действие процесуален документ от
07.07.2017 г. не страда от пороци и е годен да послужи за установяване на описаните в него
обстоятелства - времето, мястото на провеждането му, участвалите в него лица, намерените
и иззети предмети. В тази връзка следва да се отбележи, че в действителност намерените
инкриминирани монети и др. вещи не са подробно индивидуализирани и описани в
изготвения протокол за претърсване и изземване, което се явява напълно логично предвид
липсата на специални знания от страна на разследващия полицай в областта на археологията
и нумизматиката, както и с оглед на това, че действието е било извършено в условията на
неотложност и разследващият орган не е имал предварителна информация какви точно по
естеството си вещи ще бъдат открити, за да осигури присъствието и на технически
помощник със съответните познания. Това обаче по никакъв начин не води до опорочаване
на извършеното действие по разследването, още повече, че иззетите инкриминирани вещи са
фотографирани, макар и в общ план /в този смисъл е решение № 99 от 08.05.2018 г. по н. д.
№ 308/2018 г., първо н.о. на ВКС/. Тук следва да се подчертае, че процесуалният закон не
поставя изискване за задължително присъствие на технически помощник при извършване на
претърсване и изземване на вещи и предмети от вида на процесните. Присъствието на
технически помощник е по преценка на органа на разследване с изключение на случаите по
чл. 163, ал. 8 вр., ал. 7 от НПК - при изземването на компютърни информационни данни,
когато това е задължително. В принципен план техническият помощник е необходим, когато
за извършването на конкретното действие са нужни специални знания за реда и начина, по
който следва да бъде извършено и да бъдат иззети и описани предметите. В случая част от
намерените и иззети вещи /процесните/ са притежавали характеристики на вещи с
археологическо значение, но същевременно това не е налагало приобщаването им по делото
да бъде извършено в присъствието технически помощник – археолог или нумизмат,
доколкото при изземването им не е съществувала угроза да бъдат допуснати нарушения в
тяхната цялост и форма, респ. да бъдат повредени. Затова неприсъствието на специалист по
антична археология или нумизмат като технически помощник при проведеното претърсване
и изземване не е довело до нарушение на процесуалния закон, а е създало единствено
затруднения на разследващия орган при описването на иззетите процесни монети и др.
вещи. Но както бе посочено по-горе, липсата на подробно описание на иззетите процесни
монети и др. вещи не представлява процесуално нарушение, след като е безспорно, че
инкриминираните вещи са били сред иззетите от къщата, обитавана от подсъдимия. Още
повече, че същите са били надлежно опаковани и запечатани.
Настоящият състав на САС намира за напълно неоснователни възраженията на защитника
16
на подсъдимия относно компетентността на вещото лице С.Н. да даде заключение по
поставените му въпроси, предмет на изготвената от него нумизматична експертиза.
В случая вещо лице С.Н. напълно покрива изискванията по чл. 147 НПК, като в този смисъл
са и дадените от него отговори при повторния му разпит пред въззивния съд – че има висше
икономическо образование; че е член на Софийското нумизматично дружество от 1975 г. с
интереси към Древна Гърция, Рим, Македония и Балканите; че е лицензиран оценител на
археологически паметници на културата; че има правоспособност за оценка на
археологически паметници на културата и нумизматика, за което му е издаден сертификат
от Камарата на независимите оценители в България /видно от приложения на л. 86 в т.2 от
ДП сертификат вещото лице С.Н. има оценителска правоспособност за оценка на
нумизматика и археологически паметници на културата/; че съгласно издадения му
сертификат има правоспособност за оценяване на археологически монети - монети с
археологическа стойност и значение. При тези данни безусловно следва да се приеме, че
назначеното вещо лице притежава необходимите специални знания в конкретната област на
науката – нумизматика и археология и че сложността на задачите, които са му поставени,
отговарят на неговите знания и компетентност. Тук следва да се обърне внимание, че за
владеенето и притежаването на специални знания в областта на нумизматиката нормативно
не е предвидено придобиването на нарочна правоспособност. На възраженията на защитата,
че вещото лице Н. няма необходимия научен и познавателен капацитет да определя
материала, от който са изработени процесните монети, и периода от време, през който те са
сечени, както и да разчете надписите и изображенията върху монетите, следва да се посочи,
че инкриминираните монети и др. вещи не са уникати /т.е. невиждани и неустановявани до
този момент/, а са масови екземпляри от вече известни на науката образци на монети, които
са били сечени в по-големи тиражи, поради което тяхната идентификация не представлява
някаква фактическа сложност и не изисква провеждането на нарочни изследвания, а е
въпрос на сравняване със съответните образци от каталози на археологически монети. В
тази връзка в изготвената нумизматична експертиза вещото лице Н. в достатъчна степен е
индивидуализирал инкриминираните монети чрез посочване на техния произход /Рим,
Гърция, Византия/, период, материал на изработка, начин на изработка /ръчно сечени с
помощта на предварително изработени метални матрици, съответстващи на вида и
номиналната стойност на всяка монета/, начина им на добиване /изкопани от земята/, като
съобразно това е и експертният му извод, че същите представляват археологически движими
обекти.
Относно възражението на защитника, че съгласно чл. 6 ал.1 от Закона за независимите
оценители вещото лице Н. не може да получи правоспособност за извършване на оценки на
монети, които в случая са движими културни ценности, и че процесните монети не могат да
бъдат оценявани по начина, по който са оценявани в настоящото производство, САС
намира, че същото е ирелевантно за самото ангажиране на наказателната отговорност.
Правната характеристика на инкриминираните предмети като „археологически обекти“ по
смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗКН по никакъв начин не се влияе от оценката на тяхната
17
парична стойност. Това е така, защото с оглед непосредствения обект на закрила от нормата
на чл. 278, ал. 6 от НК /обществените отношения, свързани с опазването и закрилата на
културното наследство на Република България/, паричната стойност на предмета на
престъплението (археологическия обект) няма никакво значение за определяне наличието
или липсата на обществена опасност на деянието. Имуществената оценка на предмета на
престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК е обективно невъзможна предвид начина на добиване
на вещите - археологически обекти - и щетите, които се причиняват на науката, културата и
туризма на местно и национално ниво, които не могат да бъдат измерени в пари. Поради
тази причина няма изработен и утвърден от държавата ценоразпис за определяне на левовата
равностойност дори на унифицираните културни ценности (монети, накити, оръжие, икони).
Затова определената по експертен начин парична стойност на инкриминираните вещи
следва да бъде преценявана единствено като основание за оценка на конкретната степен на
обществена опасност на деянието и съобразно това си значение да бъде отчитана единствено
при определяне размера на наказателната отговорност, която подсъдимият следва да понесе,
в случай, че такава му бъде ангажирана.
Отделен е въпросът, че притежаването на специални знания в областта на нумизматиката,
вкл. и античната, не предполага придобиването на нарочна правоспособност в тази област
на познанието, доколкото това не е нормативно предвидено. Като в тази връзка, според
настоящия състав, владеенето и притежаването на специални знания в областта на
нумизматиката /което е безспорен факт при вещото лице Н./, ведно с висшето икономическо
образование /вещото лице Н. е завършил тъкмо такова/ е напълно достатъчна основа за
изготвянето на компетентна пазарна оценка на масови екземпляри от антични монети,
каквито се явяват и процесните.
Освен това не се установява по отношение на назначеното вещо лице С.Н. да съществува
някое от ограниченията по чл. 148, ал. 1, т. 1-5 от НПК, представляващо основание за
неговото отвеждане, поради което органите на досъдебното производство не са допуснали
нарушение на процесуалния закон, възлагайки именно на него изготвянето на
нумизматичната експертиза. Не без значение е и обстоятелството, че вещото лице Н. е било
предупредено, и то нееднократно, за наказателната отговорност по чл. 291 НК.
Извън гореизложеното, следва да са се отчете, че в крайна сметка въпреки отправените от
защитника възражения относно компетентността на вещото лице С.Н. да изготви
възложената му нумизматична експертиза аргументите на защитата по същество не сочат
необоснованост или неправилност на изводите на тази експертиза. Т.е., в случая от страна
на защитата дори не се обективира несъгласие с изводите в заключението, че процесните
монети и др. вещи представляват археологически движими обекти /което всъщност е
релевантното обстоятелство за предмета на настоящото дело/. В тази връзка пред въззивната
инстанция защитата въобще не е правила и искане за назначаване на повторна или
допълнителна експертиза /отделен е въпросът, че САС служебно не е намерил наличието на
процесуална необходимост от назначаването на повторна или допълнителна експертиза/.
18
Досежно приетите по делото писмени доказателства преценката на въззивния съд е, че
същите следва да бъдат кредитирани като достоверни източници на информация. Те са
приобщени от първия и от настоящия съд чрез прочитането им и приемането им по реда на
чл. 283 от НПК, имат доказателствена годност и поради това не съществува процесуална
пречка да бъдат преценявани при произнасянето на съда по съществото на делото.
Въз основа на възприетите по-горе фактически положения въззивният съд счита за напълно
правилен и материално законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.278 ал.6 пр.3 от НК.
От обективна страна по делото е безспорно установено, че на инкриминираната дата
07.07.2017 г. подсъдимият С. е упражнявал фактическа власт върху вещите, предмет на
обвинението, съхранявайки ги в необитаваната стая-склад на първия етаж от къщата, в която
е живеел заедно със семейството си към тази дата. По този начин е осъществил
изпълнителното деяние "държане", тъй като вещите са били в негова власт и под
фактическото му разпореждане в жилището, което обитава.
Също от обективна страна инкриминираните предмети представляват археологически
обекти по смисъла на чл. 146 ал.1 ЗКН. В НК не съществува легално определение на
понятието "археологически обект", като такова се съдържа именно в нормата на чл. 146
ЗКН, в която законодателят е регламентирал, че такива са „всички движими и недвижими
материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните
пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на
информация са теренните проучвания“. От тази разпоредба не може да бъде направен извод,
че само обекти, които са открити чрез теренни проучвания, могат да бъдат характеризирани
за археологически такива по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗКН, доколкото в същия текст е
посочено, че тези обекти могат да бъдат открити не само в земните пластове, но и на
тяхната повърхност, на сушата или под водата, както и че основни източници на
информация за тези обекти са теренните проучвания. Следователно след като теренните
проучвания не са посочени като единствените възможни източници на информация за тези
обекти, а само като основни такива, то очевидно законодателят допуска и други източници
на информация за обектите, за да имат те качеството на археологически. При преценката
дали определени обекти са археологически трябва да бъде отчитано и тяхното естество -
дали представляват следи от човешка дейност и дали са били създадени в минали епохи.
Липсата на данни за това как те са били открити, кога, къде и от кого са били проведени
теренните проучвания не може да бъде основание съответните обекти да бъдат преценени
по различен начин. В случая липсва изискване за пряка връзка между осъществяването на
теренни проучвания и откриването на археологически обекти, като извод в тази насока
следва и от нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-2/2011 г. където е предвидена
възможност такива обекти да бъдат открити при извършване на земеделски, добивни или
строителни работи, относно които няма спор, че не представляват теренни проучвания по
19
смисъла на ЗКН. С оглед на това САС не намира основание да приеме, че преценката дали
един обект има характеристиката на археологически по смисъла на чл. 146 ЗКН е поставена
в зависимост от това как той е бил открит. Ако начинът на откриване на обекта се приеме за
обстоятелство от значение за неговата правна характеристика, това би довело до правно
неприемливия извод, че обектите, които не са били открити по установения в ЗКН, в
Наредба № Н-00-0001/2011 и в Правилника за провеждане на теренни проучвания ред, не
представляват археологически обекти, без значение тяхната материална или нематериална
стойност.
Следователно за да имат дадени предмети характеристиките на археологически обекти, не е
необходимо да бъде установено и доказано, че те са открити въз основа на теренни
проучвания. В конкретния случая заключението на нумизматичната експертиза сочи, че
инкриминираните монети и предмети са били изкопани от земята, т.е. че са се намирали под
земната повърхност. Но предвид гореизложеното липсата на конкретна информация кой,
кога и как е открил инкриминираните обекти и ги е направил достояние на съвременната
цивилизация не може да бъде основание да се приеме, че същите не отговарят на
изискванията на чл.146 ЗКН и не представляват археологически обекти по смисъла на този
законов текст. Т.е., обстоятелството, че не може да се установи нито периода от време, в
който тези предмети са извадени от земята, нито лицето, което ги е открило, не променя
характера им на археологически обекти и културни ценности. В тази връзка без правно
значение за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия е и обстоятелството по
какъв начин и как е придобил фактическата власт върху тях.
В настоящия казус от заключението на приетата нумизматична експертиза се установява, че
инкриминираните предмети са движими археологически обекти, доколкото представляват
материални следи на човешка дейност /монетите са ръчно сечени/ от минали епохи /по
времето на различни римски императори, както и от различни периоди на Древна Гърция и
Византия/.
Сред инкриминираните предмети на престъплението са и 1 брой фибула-детайл и 1 брой
метален къс. От заключението на нумизматичната експертиза се установява, че фибулата е
детайл – счупена, от бронз и е оценена на 9.79 лв., а металният къс от бронз не е
допълнително индивидуализиран и е оценен на 39.11 лв., както и че тези два предмета са
често срещани и са в лошо състояние /в случая експертният извод в т.2 от заключението на
експертизата е относим и към тези предмети, доколкото същият касае всички предмети,
описани в част четвърта на експертизата, а сред тях са и детайлът от фибула-счупен и
металният бронзов къс/. От това описание на фибулата и на металния къс може да се
направи извод, че те не представляват завършено цяло, а само части/фрагменти, а поради
лошото си качество са обезличени в значителна степен и не притежават значима културна и
научна стойност, а поради това, че са често срещани могат да бъдат определени и като масов
материал. Като в случая това тяхно описание в заключението дава основание за
приложението на разпоредбата на чл. 7 ал. 3 от ЗКН, предвиждаща, че фрагменти от
20
археологически или други предмети, които са в разрушен вид, съставляват малка част от
автентична цялост на предмета, обезличени са в значителна степен, не притежават значима
културна, научна или художествена стойност и могат да бъдат определени като масов
материал, не подлежат на идентификация. С оглед на това и след като счупената фибула-
детайл и металният къс са само части/фрагменти от археологически предмети и след като
поради лошото си качество се явяват обезличени в значителна степен и не притежават
значима културна, художествена и научна стойност, а поради това, че са често срещани
могат да бъдат определени и като масов материал, въззивният съд намира, че същите следва
да бъдат изключени от съвкупния предмет на престъплението предвид липсата на изискване
за тяхната идентификация съобразно нормата на чл. 7, ал. 3 от ЗКН. А това, от своя страна, е
основание за изменение на присъдата чрез прилагане на закон за същото престъпление и
оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 278 ал.6 от НК за държане на тези вещи-
археологически обекти.
По отношение на останалите държани от него обекти по делото не съществува спор, че
подсъдимият не ги е идентифицирал и регистрирал. Същите, съобразно специалния закон за
културното наследство /§ 5 и 6 ПЗР на ЗКН/, е следвало да бъдат идентифицирани и
регистрирани в НИМ или в съответния регионален исторически музей или в някое от
нумизматичните дружества, вписани в регистъра към министъра на културата, което не е
било сторено от подсъдимия. Задължението за идентификация и регистрация на движимите
археологически обекти възниква за техните държатели независимо от периода на
придобиването им - преди или след влизане в сила на действащия ЗКН, който въвежда
нормативно задължение в тази насока /виж решение № 76 от 23.07.2019 г. по н.д. №
193/2019 г., ІІІ н.о. на ВКС/. Задълженията за идентификация и регистрация на обектите
съществуват кумулативно, като в ЗКН се съдържа ясно разписание на дължимите действия
по отношение и на двете форми на задължението и органите, пред които следва да бъдат
извършени, като идентификацията предшества регистрацията, но втората е невъзможна без
първоначална идентификация.
От обективна страна дори след изключването на горните два обекта от съвкупния предмет
на престъплението броят на инкриминираните вещи, имащи характеристиките на
археологически обекти, по отношение на които не е изпълнено задължението за
идентифициране и регистриране по съответния ред, отново е над три и затова обосновава
съставомерност по по-тежко наказуемия състав на престъплението по чл. 278 ал.6 от НК-
когато се държат повече от три археологически обекта.
При преценката за наличието на субективната страна на деянието въззивната инстанция
счита, че упражнявайки фактическа власт върху вещите, предмет на обвинението, на базата
на своите интелект, житейски и социален опит подсъдимият безспорно е съзнавал тяхното
естество и характеристики и в частност, че същите са продукт на човешка дейност от
минали епохи и представляват археологически обекти. Както бе вече отбелязано по-горе,
въззивният съд не кредитира обясненията на подсъдимия, че не е знаел и че изобщо не е
21
имал представа за намерените в обитаваната от него къща процесни вещи. Към
гореизложеното следва само да се допълни, че инкриминираните вещи и основно монетите
при откриването им в къщата на подсъдимия са били поставени и са били съхранявани в
найлонови страници от класьор /съгласно показанията на свидетелите Г. и Т. и фотоалбума
към протокола за претърсване и изземване/, което означава, че те са били ясно видими и
различими измежду останалите вещи. Намирали са се на видно място в необитаемата стая-
склад, находяща се на същия първи етаж, на който са били останалите две обитаеми стаи,
като подсъдимият е имал безпрепятствен и лесен достъп до тази стая и до съхраняваните в
нея купища различни вещи. При това положение за настоящия състав безспорен се явява
фактът, че подсъдимият е имал конкретни и правилни представи за съхраняваните в
необитаемата стая движими вещи, предмет на обвинението по настоящото дело. Отделно от
това видът, формата, надписите, изображенията и естеството на обектите, дори и това, че
част от тях са непочистени и нечетливи, обосновава наличие на съзнание, че те са от
предишни епохи и че като такива попадат в кръга на тези вещи, които трябва да бъдат
идентифицирани и регистрирани по силата на ЗКН. А доколкото субект на обсъжданото
престъпление по чл. 278 ал.6 от НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице, то
субективната страна не следва да се изключва на основание факта, че подсъдимият не е
притежавал специални знания в областта на археологията и нумизматиката, за да има
съзнанието, че държи културни ценности, респ. археологически обекти /в този смисъл е
решение № 320 от 16.09.2013 г. по н. д. № 1022/2013 г., ІІІ н.о. на ВКС/.
Отделно от това фактът, че процесните предмети не са били съхранявани грижливо, а са се
намирали наред с множество останали предмети в необитаемата стая-склад, само по себе си
не може да послужи за изключване на знанието у подсъдимия, че държи предмети,
подлежащи на идентификация и регистрация като културни ценности. А това дали е бил
запознат с разпоредбите на закона, вменяващи му задължения за предприемане на действия
по идентифициране и регистрация, е ирелевантно, тъй като незнанието на закона не го
оневинява.
По тези съображения САС намира, че от субективна страна подсъдимият е осъществил
състава на престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК при форма на вината пряк умисъл, като
основание за тези изводи са установените обективни данни по делото, а не последвалите
деянието обяснения на подсъдимия и твърденията му в хода на съдебните прения пред
въззивния съд.
Настоящият състав на САС намери също така, че атакуваната присъда е и напълно
справедлива в частта й относно наложените на подсъдимия наказания за извършеното от
него престъпление с предмет археологически обекти. Съставът на СГС е изложил
обосновани аргументи за определянето размера на тези наказания. Въззивната инстанция
напълно споделя извода на градския съд, че в настоящия казус индивидуализацията на
наказанията на подсъдимия С. и в частност на наказанието лишаване от свобода следва да
бъде извършено при условията на чл. 54 от НК, доколкото категорично не са налице
22
основания за приложението на чл. 55 от НК, тъй като смекчаващите отговорността
обстоятелства нито са многобройни, нито са изключителни по своя характер, като
същевременно предвид тежестта на извършеното престъпно посегателство и личността на
подсъдимия най-лекото предвидено наказание за същото /3 месеца лишаване от свобода/ не
би се оказало несъразмерно тежко за дееца. С оглед на това при индивидуализацията на
наказанията първият съд правилно и законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 54 от
НК.
За извършеното от подсъдимия С. престъпление по чл.278 ал.6 пр.3 от НК са предвидени
кумулативни наказания лишаване от свобода до 6 години и глоба от 3000 до 15 000 хиляди
лева, като по преценка на съда може да бъде наложено и наказание конфискация до 1/2 от
имуществото на виновния, както и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК.
При индивидуализацията на наказанията за това престъпление СГС правилно е отчел като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало
/доколкото е реабилитиран по право/; това че е баща на 4 непълнолетни деца, едното от
които е болно, за които следва да полага родителски грижи.
Като смекчаващо при определянето на наказанията обстоятелство следва да бъде оценено и
това, че съгласно заключението на нумизматичната експертиза част от процесните
археологически обекти – монети – са в много лошо състояние, тъй като са начупени по
периферията и са изгнили /медните и бронзовите монети/, с ниска пазарна стойност са и са
масови.
Първостепенният съд правилно е ценил като отегчаващо обстоятелство сравнително
големият брой на държаните неидентифицирани и нерегистрирани по съответния ред
археологически обекти, които по своята численост многократно /12 пъти/ надхвърлят
съставомерното количество „повече от три“ и в частност количеството 4 броя /доколкото
общият брой на археологическите обекти, за които следва да се ангажира наказателната
отговорност на подсъдимия, е 49/. Основателно като отегчаващо обстоятелство е преценена
от СГС и сравнително високата стойност на държаните неидентифицирани и
нерегистрирани по съответния ред археологически обекти /общата стойност на тези, за
които следва да се ангажира наказателната отговорност, е 2640.32 лв., което се равнява на
повече от 5 МРЗ за страната към датата на деянието/.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия следва да се вземе
под внимание и сравнително високата степен на обществена опасност на престъплението,
която е обусловена от характера на засегнатите обществени отношения.
Като значима за индивидуализирането на наказанието се явява и оценката за личността на
подсъдимия, която, според въззивния съд, предвид конкретните данни по делото се явява
преобладаващо негативна, макар същият да се води неосъждан /поради настъпилата
реабилитация/. В случая отрицателните характеристики на личността на подсъдимия С. се
23
обосновават от данните, че при претърсването на обитаваната от подсъдимия и семейството
му къща, в хода на което са открити процесните вещи, същият е оказал сериозна физическа
съпротива на служителите на МВР и по този начин се е опитал да възпрепятства
упражняването на правомощията им. Това неправомерно поведение на подсъдимия без
съмнение характеризира личността на подсъдимия в негативен аспект. Същото отражение
върху личностната характеристика на С. несъмнено имат и данните, че дни преди
откриването на процесните предмети в дома му същият лично е заложил в заложна къща в
гр. София вещ на сравнително висока стойност - дрон, предмет на заявена кражба, както и
че едновременно с държането в дома си на процесните археологически обекти той е
упражнявал непосредствена фактическата власт и върху други вещи, предмет на заявена
кражба. Тези обстоятелства сами по себе си определят една завишена степен на обществена
опасност на дееца, доколкото същият, макар да е реабилитиран за предходни осъждания,
демонстрира един последователен противоправен, обществено неприемлив и нетърпим
модел на поведение, който без съмнение характеризира в негативна „светлина“ личностния
му профил.
Така, отчитайки конкретната специфика на случая и съобразявайки установените по делото
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства; сравнително високата степен на
обществена опасност на извършеното престъпление и негативната обществена оценка на
личността на дееца; обстоятелствата, касаещи подбудите и причините за извършването на
деянието /незачитане на действащия правов ред/, както и другите относими обстоятелства,
въззивният съд намира, че за постигане в пълнота целите на генералната и личната
превенция /очертани в чл. 36 от НК/ и за спазване на принципа за съответствие между
извършеното престъпление и наложеното наказание последното, във вид на лишаване от
свобода, справедливо е било отмерено от СГС под средния размер, предвиден в закона, а
именно – за срок от 1 година и 6 месеца.
В случая отмереното наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода не е
несправедливо, доколкото е съобразено с обстоятелствата по чл. 54 от НК и съответства на
обществената опасност на извършеното деяние и на личността на подсъдимия, поради което
е годно да постигне целите на чл. 36 от НК.
Обосновано и законосъобразно градският съд е приложил и разпоредбата на чл. 66 ал.1 от
НК, като е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок
от три години. В случая безспорно са налице условията на чл. 66 ал.1 от НК за отлагане
изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода, тъй като това наказание е в
размер до 3 години, деецът не е осъждан /предвид факта на настъпилата реабилитация/ и
същевременно от данните по делото може да се направи извод, че за поправянето му не е
наложително той да изтърпи така наложеното му наказание лишаване от свобода, доколкото
целите на наказанието могат да бъдат успешно постигнати и без изолирането на подсъдимия
от обществото. Правилна е и преценката на СГС, че за поправянето на подсъдимия
достатъчно въздействие ще окаже отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от
24
свобода за изпитателен срок от три години.
Съобразно гореизложеното относно обстоятелствата, включени в обхвата на чл. 54 от НК, и
при констатирания сравнителен превес на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства в
крайна сметка правилна и законосъобразна се явява преценката на първостепенния съд да
наложи на подсъдимия минималният размер на кумулативно предвиденото наказание глоба,
а именно – 3 000 лв.
С проверяваната присъда СГС е приел, че на подсъдимия С. не следва да бъдат налагани
предвидените в нормата на чл.278 ал.6 пр.3 от НК наказания конфискация до 1/2 от
имуществото и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК, като поради липсата на
протест срещу отказа да бъдат наложени тези наказания е безпредметно обсъждането на
този въпрос. Въпреки това САС счита, че с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия,
семейните му ангажименти, имущественото му състояние и не особено високата културно-
историческа стойност на държаните археологически обекти /поради тяхната масовост и
лошо качество на някои от тях/ правилно и законосъобразно не са му били наложени тези
кумулативни наказания /които не са задължителни и могат да бъдат наложени по преценка
на съда/.
С оглед изхода на делото и пред настоящата инстанция правилен и обоснован се явява
изводът на първоинстанционния съд за възлагане на сторените по делото разноски в тежест
на подсъдимия. По същите съображения и на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимият следва да бе осъден да заплати направените по делото разноски във въззивното
производство в размер на 100 лева – за явяването на вещото лице, изготвило
нумизматичната експертиза.
Изложеното дотук мотивира настоящата инстанция да приеме за неоснователни
оплакванията на защитата на подсъдимия, направени във въззивната жалба и в хода на
съдебните прения, за цялостна несъставомерност на инкриминираното поведение на
подсъдимия.
При извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт не се констатираха основания за неговото отменяване, респективно
за неговото отменяване и връщане за ново разглеждане, поради което и предвид развитите
аргументи САС намери, че същият следва да бъде изменен в посочената по-горе част /чрез
изваждането на два от инкриминираните археологически обекти от съвкупния предмет на
престъплението и оправдаването на подсъдимия за тяхното държане/ и съответно да бъде
потвърден в останалата му част.
Воден от горното и на основание чл. 334 т. 3 и т.6, чл. 337 ал.1 т.2 пр.1 и чл. 338 от
НПК СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
25
ИЗМЕНЯ присъда на СГС-НО, 13 състав от 25.11.2020 г., постановена по НОХД №
3207/2020 г. по описа на същия съд, като ОПРАВДАВА подсъдимия Л. К. С. по
обвинението да е държал следните неидентифицирани и нерегистрирани по съответния ред
археологически обекти – бронзов детайл от фибула-счупен, период Рим, на стойност 9.79 лв.
и метален /бронзов/ къс, период Рим, на стойност 39.11 лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
ОСЪЖДА подсъдимия Л. К. С., с установена по делото самоличност, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт - по сметка на Софийски апелативен съд сумата в
размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на РБ в 15-дневен срок
от датата на уведомяване на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26