РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Девня , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20213120200020 по опИ. за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на С. П. С., ЕГН: ********** от гр. Варна против
Наказателно постановление № 19-0819-007540, издадено на 30.01.2020 г. от
Началник група към ОДМВР – Варна, сектор ПП, с което на въззивника за
нарушение по чл. 174 ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са
наложени административни наказания – глоба в размер на 2 000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Въззивникът обжалва наказателното постановление в срок, като
твърди, че не е съгласен с констатациите на АНО и моли за неговата отмяна.
В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се
от надлежно упълномощен защитник – адвокат.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Варна, редовно призовани, не се
представлява и не представя становище по жалбата.
Контролиращата страна – Районна прокуратура – Девня, редовно
призовани, не изпращат представител и не ангажират становище по жалбата.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.12.2019 г. в около 23, 30 часа въззивникът С. П. С. при
управление на л. а. марка *** с рег № *** по улиците на гр. Вълчи дол се
блъснал в друг л. а. марка *** с рег. № ***, паркиран на ул. „Оборище“ в
града. Веднага на место пристигнал полицейски патрул в състав свидетелите
Д. З. Д. и С. Х. И., които след като констатирали, че водача е видимо
употребил алкохол поискали съдействие от дежурния на РУ МВР – Девня за
оказване на съдействие. Сигнала бил получен в 00, 01 часа на 23.12.2019 г. и
на место бил изпратен екип 631 в състав свидетелите А. С. и А.П. – мл.
автоконтрольори. След като пристигнали на место и също установили, че
водача е видимо пиян, служителите на сектор ПП поканили водача да бъде
изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер“, поради което му бил
издаден талон за медицинско изследване, връчен му в 02, 20 часа на
23.12.2019 г. Водача бил отведен в ЦСМП филиал Вълчи дол, където в 2, 55
часа той отказал да му бъде взета и кръвна проба. С оглед на това на водача
бил съставен АУАН за нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗдвП – за това, че
отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване на употреба на алкохол. Акта бил връчен на нарушителя и
подпИ.н от него без възражения. Такива не постъпили и пред АНО, при което
АНО издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление, приемайки отразените в АУАН констатации за доказани.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие, които анализирани в своята съвкупност не налагат различни
фактически изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на подадената жалба:
2
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и
е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на административно наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП, упълномощен с това правомощие по
силата на Заповед рег. №8121з-325/19.07.2019 г. на Министъра на ВР.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя
и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно
– наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им,
регламентирана в ЗАНН.
Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост
на обжалваното наказателно постановление:
Безспорно се установява по делото, че малко преди полунощ на
22.12.2019 г. въззивникът, като водач на МПС е самококатастрофирал в гр.
Вълчи дол. Управлението на автомобила от страна на въззивника е било
възприето лично от двама свидетели по делото – полицейски служители от У
Вълчи дол. При пристигането на местопроизшествието на компетентни да
изпробват водача за употреба на алкохол лица – служители на сектор ПП при
ОД МВР – Варна, въззивникът категорично е отказал да бъде изпробван с
техническо средство. Поради това той бил отведен за вземане на кръвна
проба с цел медицинско изследване за употреба на алкохол в кръвта, на което
той също се противопоставил. Всички тези действия са надлежно
документирани с приетите по делото писмени доказателства.
При това следва да се приеме за безспорно установено, че същият е
извършил нарушението за което е бил санкциониран, а именно такова по чл.
3
174 ал. 3 от ЗДвП. Проследявайки хронологията на събитията се констатира,
че същото е извършено на 23.12.2019 г., поради което и правилно АУАН е
съставен на тази дата, а не както твърди защитата на 22.12.2019 г.
Нарушението по чл. 174 ал. 3 от ЗДП се изразява в отказ на водач на
МПС да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта с
техническо средство или медицинско изследване. Нормата е и санкционна и
предвижда наказание при извършване на която и да е форма на изпълнително
деяние. Въз основа на така събраните доказателства съдът приема за
безспорно установен факта, че водачът е отказал да му бъде извършена
проверка за алкохол с техническо средство за установяване употребата на
алкохол, както и не изпълнил предпИ.ното медицинско изследване по
причина, която може да му се вмени във вина. Поради това и правилно е била
ангажирана административно - наказателната му отговорност, предвидена в
чл. 174 ал. 3 от ЗДП, в който санкциите са с фиксиран от законодателя размер
и срок и съдът няма правомощието да ги променя.
Гореизложените съображения мотивират съда да приеме
претенцията на въззивника за отмяна на обжалваното наказателно
постановление за неоснователни. Наказателното постановление е
законосъобразно и правилно, тъй като извършването на нарушението, неговия
автор и неговата вина са безспорно установени, а наложената санкция е
правилно определена. Като такова същото следва да бъде потвърдено от съда.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0819-007540,
издадено на 30.01.2020 г. от Началник група към ОДМВР – Варна, сектор
ПП, с което на С. П. С., ЕГН: ********** от гр. Варна за нарушение по чл.
174 ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени
административни наказания – глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
Варна в 14 дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5