МОТИВИ към Присъда № 1 от 04.01.2018 г. на Районен съд – Хасково, постановена по НОХД № 1437 по описа за 2017
година.
Районна прокуратура – Хасково са
внесли срещу подсъдимия С.С.М. ***
обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от
Наказателния кодекс. Твърди се в акта на обвинението, че с оглед установената
по досъдебното производство фактическа
обстановка от обективна и субективна страна обвиняемият бил осъществил състава
на визираното престъпление, след като в периода от месец юни 2012 г. до месец август 2017 г., включително в град Хасково,
след като е осъден с Решение № 512/04.12.2008 г. постановено по гр. дело №
529/2008 г. по описа на PC - Хасково, влязло в сила на 29.12.2008 г., да издържа
свой низходящ - детето си С.С.М., ЕГН: ********** ***, чрез неговата майка и законен
представител Р.Р. ***, заплащайки й месечна издръжка в размер на 60 лева, съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно
62 месечни вноски от по 60 лева всяка, всичко на обща стойност 3 720 лева.
В съдебното заседание пред Районен съд –
Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково,
в хода
на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства
то било доказано по несъмнен начин, с оглед
направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт в тяхната цялост. Предлага съдът да признае подсъдимия
за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност, а наказанието, което да му бъде наложено – да определи при
условията на чл. 54 НК. В този смисъл счита, че най – подходящо се явявало по
вид наказанието “Пробация”, с двете задължителни пробационни мерки - „задължителна регистрация
по настоящ адрес” за срок от 2 години и периодичност на изпълнение два пъти седмично;
„задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години
както и безвъзмезден труд в полза на обществото, предвид факта, че допуснатото
от подсъдимия неизпълнение на задължението за издръжка било за период със
значителна продължителност.
Защитникът
на подсъдимия С.С.М. *** - адв. С.Й. *** пледира за определяне на наказанието
по вид, съобразно посоченото от прокурора, като се отчете на пареното от
подсъдимия самопризнание, но изразява несъгласие с размера и счита, че следвало
да бъдат наложени пробационни мерки с продължителност около средната съобразно
общата разпоредба на чл. 42а НК.
Подсъдимият С.С.М. *** заявява, че разбира обвинението и се признава за
виновен по него, след като преди това, в рамките на допуснатото предварително
изслушване, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт – основание за провеждане на съдебното следствие по реда на
диференцираната процедура в Глава 27 от НПК, непосредствено след разпоредително
заседание, на основание чл. 252, ал. 1 НПК. При упражняване личната си защита в
хода на съдебните прения се придържа към изразеното от служебния защитник, а в правото
му на последна дума заявява, че иска присъда в съответствие със застъпеното
становище от адв. С.Й. в хода на съдебните прения.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.С.М. е роден на *** ***, ЕГН: **********.
Видно от
приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 200, издадена от Районен съд
– Хасково на 28.02.2014 г. същият не е осъждан и няма данни да е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК с налагане на административно
наказание. От представените на досъдебното производство характеристични данни
се установява, че по отношение на подсъдимия няма данни за криминални
регистрации, за злоупотреби с алкохол или наркотични вещества. Същият е описан
като лице спазващо моралните норми на поведение в обществото.
Подсъдимият С.С.М. и Р.Р.Р., разпитана в хода на досъдебното
производство живеели на съпружески начала от началото на 2001 г. до 2005 г. От това им съжителство
се родило дете С.С.М., ЕГН **********, роден на *** г.
С влязло в сила на 29.12.2008 г. Решение
№ 512/04.12.2008 г., постановено по гр. дело № 529/2008 г. по описа на PC - Хасково
подсъдимият С.С.М. бил осъден да заплаща на свид. Р.Р.Р., като майка и законен представител
на детето С.С.М., ЕГ: ********** месечна издръжка в размер на 60 лева за С.С.М.,
считано от 15.04.2007 г. до настъпването на законни причини за нейното изменение
или прекратяване.
След влизане в сила на решението свид.
Р.Р.Р. и детето С.С.М. ***.
През периода от месец юни 2012 г. до месец август 2017 г., включително, подсъдимият
С.С.М., въпреки че е знаел, че дължи издръжка на детето си в посочения размер, не
заплатил нито една месечна вноска, съгласно постановения съдебния акт. Не заплатил
дължимите от него на свид. Р.Р.Р., като майка и законен представител на детето С.С.М.,
месечни суми в размер на 60 лева за издръжка за детето С.С.М. за 62 месеца,
възлизащи на обща стойност 3 720 лева.
Гореизложената
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната
и съдебната фаза на производството писмени доказателства,
посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към
доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283
от НПК, писмени материали, съдържащи се в
досъдебното производство, от заключението на
вещото лице, което освен, че не е оспорено от страните, съдът приема като
компетентно и безпристрастно изготвено, както и от гласните доказателствени
източници, съдържащи се в обясненията на подсъдимия и показанията на
разпитаните на досъдебното производство лица в качеството на свидетели, приобщени
по съответния ред, преценени в аспекта на направеното самопризнание от страна
на подсъдимия и в пълна степен подкрепящи го.
При тези факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимия С.С.М. *** е осъществил от обективна и субективна страна признаците от
състава на престъпление
по чл. 183, ал. 1 от Наказателния
кодекс, за което с
повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност.
Изпълнителното деяние на
престъплението по основния състав - чл. 183, ал. 1 НК се свързва с
наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е образувано
изпълнително производство за събиране на вземанията или наказателната
отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна давност. За да е
съставомерно деянието
по чл.183, ал.1 от НК,
е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в
нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото лице. Престъплението по чл. 183 от НК по своя характер е продължено престъпление,
което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по
чл. 183 от НК е
след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две
месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено в момента, в който деецът изпълни задължението
си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния
кодекс. Изводът е, че с нормата на чл. 183, ал. 1 НК са създадени
допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно
заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита
на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни
условия за неговото отглеждане и
получаване на образование. Защитено е и правото на изправния родител за принос и оказване материална
подкрепа на неговото дете от страна на другия родител.
От събраните данни е безспорно установена обективната страна на
деянието. С Решение
№ 512/04.12.2008 г. постановено по гр. дело № 529/2008 г. по описа на PC - Хасково,
влязло в сила на 29.12.2008 г., подсъдимият С.С.М. *** е осъден да издържа свой низходящ - детето си С.С.М.,
ЕГН: ********** ***, чрез неговата майка и законен представител Р.Р. ***, заплащайки
й месечна издръжка в размер на 60 лева, считано от 29.07.2010 г. до настъпването
на законни причини за нейното изменение или прекратяване. Въпреки това не е
изпълнил доброволно своето задължение за периода от месец юни 2012 г. до месец август 2017
г., включително, в град Хасково, за повече от две месечни вноски,
а именно за 62 месечни вноски, всяка от които по 60.00 лева, всички с общ размер
3270.00 лева. Извод, който не се променя от факта на ангажираните писмени и гласни
доказателства за изплащане в хода на досъдебно производство на суми в полза на
непълнолетното дете и неговия законен представител или внесени по образуваното
изпълнително дело. Тези суми, макар и изплатени на същото основание, а именно плащане
за дължима издръжка, не се отнасят до процесното задължение, предвид неизпълнението
на това задължение и за предходен период от време и с оглед поредността на
погасяване на задълженията – най – напред за разноски, с лед това за лихви,
която не се променя от волята на подсъдимия. На следващо място, не е необходимо
от гледна точка обективните признаци на състава на престъпление по чл. 183, ал.
1 от НК, срещу него е образувано и производство при държавен или частен съдебен
изпълнител за принудителното събиране на дължимата издръжка. В случая е налице съзнателно неизплащане
на дължимите месечни вноски през инкриминирания период от време, поради което подс. С.С.М. *** следва да понесе наказателна
отговорност. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично
постановява, че наказателноотговорен е онзи, който, като е осъден да заплаща
издръжка на свой
низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на
две или повече месечни вноски. В случая допуснатото неизпълнение е за сумата общо в
размер на 3270.00 лева, представляващи 62 месечни вноски от които всяка по 60.00
лева.
След като по делото се установи
по несъмнен начин, че не е било изпълнено задължението на подсъдимия за даване
на издръжка за повече от два месеца, съдът призна същия за виновен в извършване
на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. От друга страна, не е налице е последващо негово поведение, в
резултат на което да е изплатил сума, равняваща се на тази посочена в обивнителния акт и за визирания
в него период, като фактически
и юридичеки
с такова действие да е
изпълнил задължението си до постановяване на присъдата от първата инстанция. Поради това не би могло да се приеме, че е
осъществено на досъдебното производство или в съдебна фаза основанието да се приложи
привилегирования състав на чл.183, ал.3 от НК.
Подсъдимият С.С.М. е наказателноотговорно лице. Извършил е деянието при
условията на пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Извод,
който не се променя от заявеното от подсъдимия, че не е разполагал с достатъчно
средства да изпълни задълженията си, поради това, че е бил безработен в
предишни период от време.
С оглед последното и при определяне
вида и размера на наказанието, съдът взе предвид: от една страна степента на
обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на
престъплението, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и
подбудите за извършване на престъплението.
При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат
значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието
и дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете данните за съдимостта
на подсъдимия в аспекта на необременено съдебно минало и тези за личността му,
характеризиращи го в положителен план. Същият освен това, се признава за
виновен, съдействал е на досъдебното производство за разкриване на обективната
истина, като е давал обяснения, важащо в пълна степен и в съдебна фаза, поради
което процесуалното поведение следва да окачестви като положително. Като
отегчаващи вината обстоятелства следва да се вземе предвид продължителния
период от време, през който подсъдимият е бездействал и не изпълнявал
следващото се по силата на влязло в сила съдебно решение за заплащане на
издръжка. По делото това му неизпълнение е общо за 62 месеца, обосноваващо
тезата за упоритост в извършване на деянието. То от своя страна е довело до
затруднения в материално отношение за задоволяване на жизнените потребности на
детето. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите
за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 от НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”
и алтернативно „Пробация”, съдът счете, че не са налице изключително или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, поради което и най-лекото, предвидено в текста на закона
наказание да се явява несъразмерно тежко за така извършеното деяние и поради това
да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”в” от НК. Изложеното
по – горе е от решаващо значение за индивидуализацията на наказанието съобразно
по – леката от двете алтернативи, а именно предвиденото в закона наказание „Пробация”
със следните пробационни мерки по чл. 42а от НК: 1. „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от 1 година и периодичност на изпълнение два пъти седмично
и 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година.
Така определеното по вид и размер наказание е справедливо и обосновано, като е от
естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите
членове на обществото. Санкцията е съобразена и с данните за семейното положение
и имущественото състояние на дееца и се явява най – благоприятното разрешение за
него от възможните, което да не води до допълнително финансово затруднение.
С оглед признаването му за виновен, явяващо се материалноправната предпоставка
по чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият С.С.М. *** бе осъден да заплати по сметка на
ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 131.10 лева, представляваща направени на
досъдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице, а по сметка
на РС – Хасково – сумата в размер на по 5.00 лева във всеки случай на служебно
издаване на изпълнителен лист по делото.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.В.