РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
СПАС
СПАСОВ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА, като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 387 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от И.С.Н., чрез процесуален представител
адв. Ем. А. – АК - Търговище, против
Решение № 151 от 05.10.2023 г., постановено по АНД № 354/2023 г. по описа на
Районен съд - Разград, с което е потвърдено НП № 22-1075-001529/29.12.2022 г.
издадено от началник сектор ПП при ОДМВР Разград, с който на жалбоподателката,
на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 е наложено административно наказание „глоба“,
в размер на 700 лв., за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е в нарушение на
материалния закон, в противоречие със събраните по делото доказателства, поради
което са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че към момента на засичане на спорната скорост радарният
скоростомер, с който е било установено административното нарушение, като
средство за измерване по Закона за измерванията, не е одобрен тип средство за
измерване и не е бил технически и метрологично изправен. Сочат се и редица
нарушения в процедурата по установяване на нарушението и по издаване на
санкционния акт, като се акцентира върху липсата на задължителни по закон
реквизити в АУАН и в НП, което нарушавало императивни разпоредби от ЗАНН,
обстоятелства, несъобразени от въззивния съд.
Поддържа наведените касационни оплаквания и в
представена писмена защита (л.24 от делото). Жалбоподателят претендира отмяна
на първоинстанционното решение и вместо него да се постанови друго, с което да
се отмени наказателното постановление както и разноски по делото.
Ответната страна
в производството, в законоустановения срок, е представила по делото възражение
на касационната жалба, в което изразява становище за неоснователност на жалбата
(л.31 от делото), претендира разноски представляващи юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР – Разград в размер на 100 лв.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата,
счита, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като
съобрази изложените в жалбата касационни основания, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от страна,
участвала във въззивното производство, атакуваща невлязъл в сила съдебен акт на
районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V.
Разгледана
по същество е неоснователна.
За да
потвърди Наказателно постановление № 22-1075-001529/29.12.2022 г., издадено от Началник
сектор ОДМВР Разград, сектор пътна полиция, въззивният съд е приел, че
административнонаказателното производство е протекло без съществено нарушение
на процесуалните правила, нарушението е осъществено от обективна страна и
наказанието е правилно определено. Анализирал е и е изложил подробни мотиви и
относно наведените оплаквания във въззивната жалба.
Касационният
съдът намира, че решението е правилно и на основание чл.221, ал.2 ат АПК препраща към
изложените в него мотиви.
С решение №151/05.10.2023 год. Разградски
районен съд е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление, с което
на касатора в настоящото производство – И.С.Н., на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Н. е наказана в качеството й на водач на МПС „БМВ Х РЕИХЕ“, с рег. № РР 4270ВК,
собственост на Е.Е.А.. Автомобилът бил засечен да се движи с непозволена
скорост в населено място, нарушавайки разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Според цитираната норма „При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в km/h: за МПС, кат. В-50 км/час.“
Нарушението било установено
чрез автоматизирано техническо средство – TFR1-M, с №635. С него бил заснет клип №12697, от който е видно, че на 09.08.2022г.,
около 12.03 часа, МПС БМВ Х РЕИХЕ, с рег. № РР4270ВК, в гр. Разград на ул. „Търговишко
шосе“, до Спортна база Гнездо на орли в посока Търговище, се движело със
скорост 105км/ч.(102 км/ч след приспадане на
толеранс от 3%), при ограничение за
населеното място 50 км/ч. Предвид на установеното и на факта, че МПС-то е
собственост на Е.А., била попълнена декларация по чл. 188 отЗДвП от
собственика, в която посочила, че на процесната дата автомобилът е управляван
от лицето И.С.Н. ***. Последната също попълнила декларация в която потвърдила,
че действително тя е управлявала автомобила на процесната дата и час. За
установеното нарушение на 24.11.2022 г. бил съставен АУАН на касационната
жалбоподателка в нейно присъствие, като актосъставителят приел, че е нарушен
чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на така
съставения на 24.11.2022г. акт, е издадено и оспореното пред РРС наказателно
постановление с дата 29.12.2022г.
Защитата, която предприела Н. е
сезиране на въззивната инстанция с жалба срещу НП. С нея се оспорва факта на
извършеното нарушение, твърди се, че е налице незаконосъобразност на
санкционния акт поради допуснати пропуски в производството по установяване на
нарушението и неговия извършител, както и в реквизитите при съставяне на АУАН и
на НП. Твърди, се че техническото средство е използвано неправилно, навеждат се
доводи за нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, а това съществено нарушавало
правото на защита на наказаното лице. Счита, че административнонаказващият
орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Изложените по-горе факти,
досежно извършеното нарушение, процедурата по установяването му, личността на
извършителя, са установени по безспорен начин в хода на съдебното производство,
развило се пред районния съд, който след пълен и обстоен анализ на събраните по
делото писмени и веществени доказателства е стигнал до извода, че липсват
основания за отмяна на атакуваният пред него акт.
Решаващият съд е приел още, че
НП е издадено при спазване на правилата на ЗАНН и ЗДвП, при спазване на
изискванията за съдържание и форма. Със съдебният си акт съдът е отговорил на
всички направени с жалбата възражения по повод защитата на И. Н. и ги отхвърлил
като неоснователни. Всичко това го мотивирало да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Касационният
съд споделя изцяло фактическите и правни изводи на въззивната инстанция. Те
съответстват на данните от събраните по делото доказателства и на материалния
закон.
АС Русе, на основание нормата на чл.221, ал.2, изр.
2-ро от АПК се позовава на изложените във въззивното решение мотиви на
Разградския районен съд относно доказаността на административното нарушение,
извършителя и неговата вина, както и досежно липсата на нарушения в проведеното
административно-наказателно производство, които да водят до незаконосъобразност
на санкционния акт.
Жалбоподателят нито в административната, нито в
съдебните фази на производството не сочи доказателства, които да оборят
установеното чрез автоматизирано техническо средство нарушение на правилата за
движение по пътищата, извършено при управлението на МПС БМВ Х РЕИХЕ, с
рег. № РР4270ВК.
Събраните в административно-наказателното
производство и в съдебното такова писмени и веществени доказателства водят към
несъмнения и безспорен извод, че е извършено нарушение на правилата, въведени
със ЗДвП по отношение позволената за движение скорост в населено място.
Доказано е управлението на МПС БМВ Х РЕИХЕ, с
рег. № РР4270ВК, на
посоченото в НП място, дата и час - в гр. Разград, на ул. „Търговишко
шосе“, до Спортна база „Гнездо на орли“ в посока Търговище, се движело със скорост по време на
засичането от автоматизирано техническо средство, която е с 52 км/час над
позволената за населено място. Ето защо правилно е била ангажирана за това
деяние административно-наказателната отговорност на водача на МПС, с което е
извършено нарушението.
Доводите и пред касационната инстанция са в посока
липса на извършено административно нарушение, нарушена процедура по
установяването му, неизправно техническо средство, с което е установено
превишението на скоростта. С оглед на събраните още в административно-наказателното
производство а после във въззивните съдебни такива, доказващи установеното
нарушение, нарушителя и неговата вина, тези доводи остават изцяло
неоснователни.
Съображенията за незаконосъобразност на санкционния
акт поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му също са
неоснователни, тъй като е спазена както процедурата, разписана в ЗАНН по
издаване на АУАН, така и по издаването на НП. Те са със задължителното по чл.42
и чл.57 от закона съдържание. Съдържанието както на АУАН, така и на НП са в
достатъчен обем, за да бъдат приети за законосъобразни и в унисон с
изискванията на закона.
Нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП е правилно установено, доказано, установен е нарушителя и неговата вина и
няма причини и за касационния съд да приеме, че проверяваното решение,
съответно наказателно постановление №22-1075-001529 от 29.12.2022г., издадено
от началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Разград са за отмяна. Неоснователни са
развитите доводи в касационната жалба за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът
счита, че в конкретния случай не е налице маловажен
случай. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база
фактическите данни по конкретния случай - вида на нарушението, начина на
извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента
на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се
отчита същността и целите на административно-наказателната отговорност.
Безспорно тежестта на нарушението е висока, предвид обществената опасност и
характера на засягане на обществените отношения. Това нарушение е свързано със
защита на обществения интерес.
Управлението на пътно превозно
средство е дейност с повишен риск. Една от най-честите причини за настъпването
на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и
извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност. Не е необходимо да са настъпили някакви вредни последици,
тъй като нарушението е формално. Атакуваното решение на Разградски
районен съд е допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а
подадената жалба срещу него - неоснователна. Въззивният съд е приложил правилно
разпоредбите на ЗАНН, ЗДвП, а решението му по изложените в настоящите мотиви
съображения се оставя в сила. По делото искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е заявено от ответника в своевременно представеното писмено
становище. С оглед на разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН
своевременно е искането от процесуалния представител на ответната страна – ОД
на МВР - Русе за присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед
приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл.143 от АПК,
възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля
размерите по чл. 27е от НЗПП /в случая от 80 до 150 лв./. По преценка на
фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от делото, на
ответната страна ОД на МВР - Разград следва да бъдат присъдени деловодни
разноски за процесуално представителство в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 151
от 05.10.2023 г., постановено по АНД № 354/2023 г. по описа на Районен съд – Разград.
ОСЪЖДА И.С.Н., ЕГН **********,*** Борис (Д. Благоев) № 60, да заплати на Областна дирекция на МВР – Разград сумата в
размер на 100 (сто) лева – разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.