№ 779
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Костадинка Костадинова
Членове:Лилия Н. Георгиева
П. Стоицев
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
в присъствието на прокурора М. Б. С.
като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100604896 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 21.03.2024, постановена по НОХД № 16646/2022 год. на
СРС, НО, 8 – ми състав е признал подсъдимия П. Д. П. за виновен в
извършването на престъпление по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно в това
на в това, на 18.12.2021г., около 01:55 часа, в гр. София, бул. „Европа“, пред
бензиностанция „Петрол“, находяща се срещу магазин „Метро“, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - отправил неприлични жестове и изрази
към служителите на МВР - Л.В.Г., командир на отделение към 09 РУ-СДВР и
Л.К.Р. - стажант към СДВР, като им показал среден пръст, казал им „*******“
и „*******“, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна
дързост – нанесъл удар с лявата си ръка, свита в юмрук, в дясната буза на
лицето на полицай Л.В.Г.. На основание чл.54 от НК, на подсъдимия му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца,
изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от
ТРИ години. На основание чл.189, ал.3 от НПК, П. П. е осъден да заплати
направените по делото разноски в полза на Държавата, а именно в размер на
507, 67 лева, както и разноските направени в съдебната фаза на
производството в размер на 480 лева в полза на Софийски районен съд, и 5
лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Против присъдата, в законоустановения срок е постъпила жалба и
1
допълнение към нея от защитниците на подсъдимия, като се оспорва
правилността на съдебния акт. Изложено е искане към въззивната инстанция
за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия по предявеното
обвинение, поради допуснати съществени процесуални нарушения в
досъдебната фаза на процеса. Твърди се, че присъдата е постановена при
неизяснена и неустановена обективна истина и при неправилно приложение
на материалния закон. Алтернативно се релевира искане за преквалификация
на деянието като такова по основния състав и освобождаване на подсъдимия
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Пред въззивния съд подсъдимият П. и защитниците му, редовно
призовани, се явяват и развиват в пълнота своите съображения, като
поддържат въззивната жалба и допълнението . Защитата на подсъдимия –
адв. П. излага съображения, че подсъдимия е с добри характеристични данни,
за което сочи и неговия социален статус - същият работи, има висше
образование и е компютърен специалист. Приема се, че обвинението срещу
подсъдимия П. не е доказано от обективна страна, както и че присъдата почива
на догадки и предположения, излагат се доводи съгласно които не се споделят
мотивите на първоинстанционния съд. В заключение се иска да се отмени
постановения съдебен акт на Софийския районен съд и да се постанови нов, с
който изцяло да бъде оправдан подсъдимия. Другият защитник – адв. М.
поддържа допълнението към жалбата в неговите детайли и аргументи, като
маркира своите съображения. Според защитата извършеното от подсъдимия
деяние е неправилно квалифицирано, като се твърди че установената
фактическа обстановка не е обсъдена в достатъчност. Акцентира се, че по
отношение на подсъдимия е било упражнено физическо насилие още преди да
дойдат полицейските служители, което води до извод че подсъдимия по
никакъв начин не е възприел техните длъжности, съответно не е имало умисъл
същият да нарушава обществения ред. Според процесуалния представител на
подсъдимия П., не е налице квалифициращото обстоятелство „с особена
дързост“, тъй като при пристигането на полицейските служители, той е бил на
земята със завързани ръце. Излагат се доводи, че деянието може да бъде
преквалифицирано като дребно хулиганство. В заключение, защитата прави
искане въззивният съд да вземе предвид изключително добрите
характеристични данни по отношение на подсъдимия, а именно че същият не
е осъждан, с висше образование, семеен е, работи на ръководна длъжност и не
е имал други противоправни прояви. Алтернативно се иска деянието да бъде
преквалифицирано за престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК.
В своя лична защита, подсъдимият поддържа изцяло заявеното от
неговите защитници и моли да бъде отменено наложеното му наказание от
първостепенния съд.
В хода по същество представителят на СГП намира жалбата за
неоснователна, а постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен.
Заема становище, че деянието е квалифицирано правилно по чл.325, ал.2 вр.
ал. 1 от НК и че Софийския районен съд в мотивите си е бил последователен
относно свидетелските показания и изготвените експертизи, като след анализ
на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, правилно е изградил
2
своите правни изводи. Приема, че размера на наказанието е съобразен с
обществената опасност на деянието и на дееца, като са били отчетени всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. По изложените съображения,
представителят на Софийска градска прокуратура моли да бъде потвърдена
изцяло обжалваната присъда.
В последната си дума, подсъдимият заявява че не е целял да се
„достигне до такава ситуация“, изразява своето съжаление и заявява, че не е
имал намерение да нарушава обществения ред.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата възражения, както и тези,
изложени от страните в открито съдебно заседание, и като провери
правилността на атакуваната присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл.
314, ал. 1 НПК, намира за установено следното:
Фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, е
правилно установена, изградена въз основа на всеобхватен и обективен анализ
на всички събрани по делото доказателства, които са анализирани в тяхната
съвкупност. След извършен самостоятелен анализ на същите, настоящият
въззивен съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не
се различава съществено от приетата от първостепенната инстанция:
Подсъдимият П. Д. П. е роден на ********* година в град София,
същият е българин и български гражданин, има висше образование, не е
осъждан, семеен е и работи като ръководител на IT екип. Настоящият му адрес
и в град София, ж.к. „ *******
На 18.12.2021 година подсъдимият бил на служебно парти в град
София като употребил алкохол и около полунощ решил да се прибере с такси
у дома си в гр. Костинброд, където живеел по това време. Предвид съС.ието
на подсъдимия таксиметровият шофьор заявил, че ще го закара до гр.
Костинброд, но срещу сумата от 200 лева. П. нямал в себе си такава сума пари
и решил да изтегли по пътя. Спрели на бензиностанция „Петрол“ на булевард
Европа в град София срещу магазин Метро, където работел свидетелят В.С..
Подсъдимият бил видимо съС.ие след употреба на алкохол, което направило
впечатление веднага на свидетеля. Подсъдимият поискал от свидетеля С.ов
сумата от 200 лева, която сума респективно той отказал да му даде. В резултат
на отказа, който получил, П. започнал да рита по витрините на търговския
обект, след което се качил обратно в таксито и през прозореца показал среден
пръст на свидетеля С.ов. Последният решил да отправи забележка при което
свидетеля и подсъдимия започнали да се карат. Таксиметровият шофьор,
който е неустановен по делото разтървал двамата и подсъдимият отново се
качил в автомобила и тръгнали в неизвестна посока. След кратко време
подсъдимият отново се върнал на бензиностанцията, като този път бил пеша, а
свидетелят С.ов в момента в който го видял, незабавно натиснал паник бутона.
С.ов и П. след кратък словесен конфликт се сбили, при което двамата паднали
на земята. Точно в този момент пристигнали служителите на СОТ 161, които
се отзовали на подадения сигнал с паник бутона от свидетеля С.ов. Това били
свидетелите Г. и С.. Същите възприели двамата на земята, като С.ов помолил
за помощ и заявил, че едва удържа подсъдимия. Свидетелите Г. и С. поставили
3
белезници на П., като междувременно последният започнал да отправя псувни
към тях и да ги заплашва, като казвал: „*******“ и заявил, че ще загубят
работата си, след което ги наплюл. През цялото време П. се държал
неадекватно и повтарял, че иска да му бъде върната колата. След изправянето
си от земята, подсъдимият се укротил, а свидетелят С.ов разказал на
служителите на СОТ какво се е случило.
Около 01.55 часа на бензиностанцията пристигнал и полицейски екип,
който бил изпратен от ОДЧ на СДВР, а именно това били свидетелите Л. Г. от
09 РУ на СДВР и Л.Р. сержант от СДВР. Свидетелите Г. и Р. провели разговор
свидетелите Г., С. и С.ов, като същевременно възприели и подсъдимия, който
бил с окаляни дрехи и видимо бил в съС.ие на лице употребило алкохол. Тъй
като в този момент П. се укротил, помощните средства – белезници, му били
свалени. Подсъдимият представил документ за самоличност на полицейските
служители, след което им показал среден пръст и отправил към тях реплики:
„*******“, „ *******“ и замахнал със лявата си ръка и нанесъл удар във
областта на дясната буза на свидетеля Г., която почервеняла. На подсъдимия
П. отново му били поставени помощни средства - белезници, след което бил
транспортиран до УМБАЛ „Пирогов“, за да му бъде оказана помощ тъй като
имал кръв по веждата. Там бил извършен и преглед на свидетеля Г., като му
бил издаден лист за преглед на пациент. След извършените прегледи,
подсъдимият бил отведен в 09 РУ на СДВР и бил задържан за 24 часа със
Заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
В хода на воденото досъдебно производство са били извършени две
експертизи – СППЕ и СВТЕ.
Според заключението на изготвената по делото СППЕ (л.31 – 43 от
ДП), подсъдимият П. П. не боледува от психично заболяване и не се води на
отчет в психиатрично заведение. Вещите лица са достигнали до извода, че
същия няма интелектуален дефицит, който да определя по болестен
механизъм поведението му и да е пречка за правилна фактическа ориентация
и адекватно на нея отреагиране. Вещите лица са заключили, че подсъдимият
по времето на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, въпреки наличието
на средно ниво на обикновено алкохолно опиване. В резултат на извършеното
психично и психиатрично изследване, експертите са заключили, че
подсъдимия може да участва в наказателното производство и е в съС.ие да
дава адекватни обяснения при желание от негова страна по отношение на
факти и обстоятелства, които са от съществено значение за досъдебното
производство, тъй като има съхранени памет интелект и възприятно
представни възможности.
В хода на воденото досъдебно производство от „Петрол“ АД са били
изискани наличните видеозаписи от охранителните камери на търговския
обект - бензиностанция № 7113, находящ се в град София, булевард Европа,
мотел „Божур“ за времето от 01.00 часа до 02.30 часа на 18.12.2021 година,
които са били предоставени на разследващите органи с писмо с изходящ
номер 04 – 07 – 246/26.12.2021 година. На приобщените видеозаписи е било
4
извършено изследване и същите са били предмет на изготвената по делото
СВТЕ (л.50 – 60 от ДП). Според заключението на вещите лица, на
предоставения диск са установени 58 видеофайла записани във формат
MPEG, като видео файловете са записани от 6 камери съответните цифрови
означения из полезрение и части от вътрешно помещение, части от сграда и
бензинови колонки. Вещите лица, след прегледа на предоставения диск и на
видеозаписите от 6 камери, са установили че се наблюдават две лица от мъжки
пол. Първото лице е описано с челно оплешивяване, къса коса, облечено със
синкави дрехи наподобяващи на работни. Второто лице е описано като такова
със тъмна къса коса, поставена тъмна маска на лицето си, облечено с тъмна
връхна дреха и синкава риза под нея, тъмни панталони и тъмни обувки. В
резултат на изследването на видеозаписите вещите лица са описали
действията на лицето наподобяващи разговор във вътрешното помещение и
ръкомахане, излизане на второто лице от вътрешното помещение, а след него
едно лице, като в едната си ръка да държи дълъг тънък неустановен обект и
излиза след първото лице. Констатирано е, че двете лица са се движили в
различни посоки, като действията им е посочено, че наподобяват водене на
разговор, установено е ръкомахане и нанасяне на удари един на друг с ръце и
крака. Вещите лица са възприели от записите, че след известно време на място
са пристигнали още две лица със светъл автомобил с надпис на него „СОТ“, от
който са слезли два силуета на лица от мъжки пол облечени с тъмни дрехи и
които видимо помагат на лицето с работните дрехи и задържат лицето с
ризата. След известно време експертите са възприели паркиращ автомобил
със светъл цвят с отличителни знаци и надпис „Полиция“ , като от него са
слезли три лица облечени с дрехи носещи отличителни знаци на служители на
МВР. Вещите лица са възприели от записа и движението на служителите на
МВР в различни посоки и разговорът им с останалите лица, като един от
служителите на МВР е възприет да застава до лицето със синята риза и
действията са определени като водене на разговор. От записа, вещите лица
също така са възприели как лицето със синята риза удря единия от
служителите на МВР с едната си ръка в посока на лицевата част на главата,
след което и другите служители отиват към тях, скупчват се на едно място,
след което се насочват с лицето със ризата към десния край на кадъра и
напускат полезрението на камерата. Поради ниската резолюция и слабата
осветеност изследваните записи, в заключението е посочено, че същите са
негодни за целите на лицева идентификация, но описаните лица и видимите
им действия са били извлечени в снимкови кадри, които са подредени в албум
към експертизата.
Изложената фактическа обстановка, подобно на първата инстанция,
настоящият състав прие за установена след всеобхватен анализ на събраните в
хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства: показанията на свидетелите М. Г., включително
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК (л. 22 от ДП), на Л. Г.,
включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК (л. 21 от ДП), на
М.Б., П. С., Л.Р., включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК
(л. 24 от ДП), на В.С., обясненията на подсъдимия П.; банкова референция от
5
КВС, копие на получени съобщения от 12222, общи условия за Visa Cashback
(л. 36, л. 56 – 57, 58 от СП), писмо от СДВР с изх. №00-9552/10.08.2022 год. (л.
43 от СП), справка за съдимост на подсъдимия (л. 74 от ДП), съдебно
медицинско удостоверение № 486/2021 год. издадено от съдебномедицински
кабинет от 20.12.2021 год. (л. 53 от СП), приобщени писмени доказателства,
представени от подсъдимия във връзка с водена от него кореспонденция с
„СОТ“ ЕООД (л.54 – 55 от СП), СППЕ (л.31 – 43 от ДП), протокол №6/2022
год. от 12.10.2022 год. за извършена СВТЕ (л.50 – 60 от ДП), заповед за
задържане на лице от 18.12.2021 год. (л.64 от ДП), лист за преглед на пациент
– св. Л. Г. от 18.12.2021 год. (л.68 от ДП), писмо от „Петрол“ АД, ведно с 1бр.
ДВД съдържащ видеозаписи от охранителните камери на търговски обект –
бензиностанция №7113 (л.70 от ДП и л.44 от СП).
При установяване на фактическата обстановка от страна на районния
съд, настоящият състав не констатира да са допуснати процесуални
нарушения, включително и при формиране на вътрешното му убеждение. В
настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на
фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото, които са
обсъдени в пълнота от първата инстанция. Проверката на доказателствения
анализ от страна на въззивния съд, дава основание да се приеме, че районния
съд не е подценил, не е игнорирал част от доказателствата и
доказателствените средства са оценени според действителното им
съдържание.
Първостепенният съд е изпълнил и задължението си и е отговорил на
въпросите във връзка с констатирани от него противоречия в доказателствата
- защо дава вярна на едни от тях, а други отхвърля. Изводите, които е
направил Софийския районен съд са формирани с оглед получената
информация от доказателствените източници в тяхната пълнота, като не е
допуснато превратно или едностранно тълкуване. Мотивите към обжалваната
присъда съдържат подробен анализ на доказателствата относно обвинението
срещу подсъдимия П. и в този смисъл направеното възражение за
недоказаност на обвинителната теза е неоснователно.
Предвид изложеното настоящият въззивен състав споделя изцяло
анализа на доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата,
относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и
фактите, изведени от тях. В този смисъл въззивният съд намира за необходимо
да акцентира, че правилно първостепенния съд е достигнал до извод, че по
делото са налице независими един от друг доказателствени източници, които
по своето естество съдържат единна и непротиворечива информация относно
релевантните факти и обстоятелства. От показанията на свидетелите,
разпитани в хода на съдебното следствие се установява по несъмнен начин
времето, мястото и участниците в инцидента, отправените реплики от страна
на подсъдимия към полицейските служители, поведението му, нанесения
удар от П. спрямо полицейския служител – свидетеля Л. Г., поведението на
свидетеля С.ов и на служителите на СОТ 161. Правилно първостепенният съд
не е взел предвид и е игнорирал поведението на подсъдимия преди
6
инкриминираните събития, доколкото то е неотносимо към предмета на
делото и предявеното му обвинение.
Настоящият състав намира, че правилно са оценени и е дадена вяра на
показанията на свидетеля С.ов. Разказът на свидетеля се отличава с
последователност, еднопосочност, липса на вътрешни противоречия, както и
взаимосвързаност с показанията на останалите свидетели по делото – тези на
свидетелите Г., Г., Б. и Р. и заключението по извършената и приобщената по
делото СВТЕ. Показанията на С.ов частично кореспондират и с обясненията
на П. и представената от него банкова референция касателно поводът на
последния да посети бензиностанцията. Досежно развилите се впоследствие
събития, поведението на подсъдимия и отправените от него реплики и
жестове, изложеното от С.ов напълно опровергава следваната защитна
позиция от подсъдимия. От съвкупните гласни доказателства се установява
поведението на подсъдимия спрямо свидетеля С.ов, поисканата сума от 200
лева, възникналия между тях физически сблъсък, идването на служителите на
СОТ 161 и задържането на П., пристигането на място на полицейските
служители, отправените реплики и жест към тях от страна на подсъдимия,
поведението му спрямо тях и нанесения удар в областта на дясната буза на
свидетеля Л. Г., задържането му. Обстоятелствата, които са установени по
безспорен начин от показанията на свидетелите, частично и от обясненията на
подсъдимия, кореспондират и с писмените доказателства събрани по делото, а
именно банковата референция, издадена на подсъдимия, листът за преглед на
пациент - свидетеля Г. в болничното заведение, издадената заповед за
задържане на П. и справката за съдимост на последния. Представеното в хода
на съдебното следствие съдебномедицинско удостоверение от подсъдимия
кореспондира с изложеното от служителите на СОТ, които са заварили П. и
С.ов на земята, със сочения физически сблъсък между тях, както и със
заключението по СВТЕ. Правилно Съдът е отчел, че свидетелите С.ов, Г., Г.,
Б., Р. и С. са възприели непосредствено инкриминираните събития, като
липсата на спомен за отделни детайли у показанията на полицейските
служители е обяснима логично с изминалия период от време и естеството на
работата им. Липсата на спомен по отношение на свидетелите Г., Г. и Р. е
преодоляна чрез прочитане на показанията им от досъдебното производство
на основание чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, които се отличават с
детайлност и липса на вътрешни противоречия и опровергават изложеното от
подсъдимия (касателно поведението му по време на инкриминираните
събития). И двамата свидетели Г. и Р. сочат за действията на подсъдимия
(показал среден пръст) и възпроизвеждат изречените от него инкриминирани
реплики („*******“ и „*******“) и ударът в лицето по отношение на
свидетеля Г.. След съпоставка на показанията на Г. и Р., Съдът установи че
същите изцяло кореспондират с тези на служителите от СОТ. Показанията им
са логически свързани и непротиворечиви както помежду си, така и с
останалата доказателствена съвкупност. Доколкото свидетелите Г. и Р. са
служители на МВР и нямат каквото и да е отношение с някоя от страните по
делото, то те се явяват незаинтересовани от крайния му изход, а показанията
им са обективни и пресъздават конкретните факти и обстоятелства от
7
инкриминираните дата и време.
При анализа на обясненията на подсъдимия, първостепенният съд
правилно е посочил двойнствената им природа и внимателно е анализирал
същите и е приел, че относно инкриминираните събития – те имат единствено
защитна функция. В тази насока, съвсем уместно е отчетен като достоверен
подробния разказ на П. за действията и поведението му единствено преди
инкриминираните – поводът да отиде в търговския обект за да се възползва от
услугата „Cashback“, което намира донякъде потвърждение и в показанията на
свидетеля С.ов, макар и това да е ирелевантно обстоятелство. Обясненията на
подсъдимия за последващите събития се опровергават от всички достоверните
доказателства по делото и в тази им част същите имат единствено защитна
функция. Въззивният съд се солидаризира с извода на СРС, че авторството на
деянието в лицето на подсъдимия е категорично доказано, както въз основа на
преки, така и въз основа на косвени доказателства.
Подобно на районния съд, въззивният съд, след анализ дава вяра само
отчасти на споделеното от подсъдимия и отричането на инкриминираните
действия и реплики от П., не намира опора в доказателствата по делото,
поради своята непоследователност към основният факт, подлежащ на
доказване, поради което се възприемат за недостоверни. Съдържащата се в
тази част от обясненията информация се опровергава по категоричен начин от
свидетелските показания на С.ов, Г., Г., Б., Р. и С., както и писмените
доказателства и изготвената по делото СВТЕ.
Въззивният съд споделя напълно и изводът на първостепенния съд
досежно приобщените по делото експертизи, а именно че същите са изготвени
от квалифицирани в своята област вещи лица, които са отговорили ясно и в
пълнота на поставените им въпроси. Заключението по СППЕ кореспондира с
изложеното от свидетелите С.ов, Г., Г., Б., Р. и С., че подсъдимия се е държал
неадекватно и е бил във съС.ие на лице, видимо употребило алкохол, т.е. бил е
в средна степен на обикновено алкохолно опиване, но е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
Касателно извършената по делото СВТЕ, СГС намира че същата следва
да се кредитира и се ползва в подкрепа на обвинителната теза, доколкото неин
предмет са 58 видеофайла от шест броя охранителни камери, поставени на
търговския обект, в който са се случили инкриминираните събития.
Приобщените по делото записи са били инкорпорирани към доказателствената
маса по предвидения от НПК ред и същите са били огледани и съответно
анализирани от вещи лица, имащи съответната висока квалификация и
компетентност в областта на техниката и видеозаписите. Експертизата е била
също назначена по предвидения в процесуалния закон ред и при визираните в
него условия и предпоставки и като такава въззивният Съд я цени като
неопорочен способ за доказване. Действително в хода на въззивното
следствие се установи, че видеозаписите не могат да бъдат възпроизведени,
поради нарушаване на целостта на оптичния носител (неизвестно при какви
обстоятелства и от кой). Това обстоятелство не може автоматично да доведе
до изключване на експертизата от доказателствената съвкупност, тъй като в
8
заключението си вещите лица са пресъздали възприетите от тях събития при
извършения анализ на видеофайловете и конкретно са наблюдавали
действията на „лицето със синята риза“, което съответства изцяло на
описаното поведение на подсъдимия П. от свидетелите, включително и
сбиването със свидетеля С.ов и ударът на полицейския служител в областта на
лицето. Действително, с оглед резолюцията на видеофайловете, вещите лица
са посочили, че те не могат да бъдат използвани за лицева идентификация, но
възприетите от записите събития, които са намерили своето отражение в
заключението и приложения албум, изцяло кореспондират с гласните
доказателства по делото и може да бъде направен извод, че „лицето със синята
риза“ е подсъдимия. Не на последно място, следва да се акцентира и на
фактът, че в хода на първоинстанционното съдебното следствие, страните не
са направили нито едно възражение относно изготвеното от вещите лица
заключение и приобщените видеозаписи. По делото не се съдържат каквито и
да е доказателства, въз основа на които да може да се направи извод за
недобросъвестност на вещите лица или за превратно или изопачено описание
на възприетите от тях събития при анализа и изследването на приобщените
надлежно видеофайловете.
При така установената фактическа обстановка районният съд напълно
обосновано от правна страна е приел, че подсъдимият П. с действията си е
осъществил обективните и субективните признаци на състава на
престъплението, за които е предаден на съд, а именно по чл. 325, ал. 2 вр., ал. 1
от НК. Всичките гореизложени доказателства са свързани с основния факт, и
преценени поотделно и в своята съвкупност водят до единствения възможен
извод за извършване на инкриминирането деяние от страна на подсъдимия,
който краен извод не поражда никакви съмнения, нито се опровергава
успешно от някое от доказателствата по делото. Категорично установено е, че
подсъдимият е бил на 18.12.2021г., около 01:55 часа, в гр. София, бул.
„Европа“, пред бензиностанция „Петрол“, находяща се срещу магазин
„Метро“ и е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - отправил
неприлични жестове и изрази към служителите на МВР - Л.В.Г., командир на
отделение към 09 РУ-СДВР и Л.К.Р. - стажант към СДВР, като им е показал
среден пръст и им е казал „*******“ и „*******“, като деянието по своето
съдържание се отличава с изключителна дързост – нанесъл удар с лявата си
ръка, свита в юмрук, в дясната буза на лицето на полицай Л.В.Г..
Районният съд е достигнал до правилен извод, като е приел, че
поведението на подсъдимия се отличава по своето съдържание с
изключителна дързост и макар и да не е изложил конкретни мотиви защо не
приема , че деянието не осъществява признаците на престъплението
хулиганство по основния състав, то няма пречка това да бъде сторено от
въззивния Съд. Съгласно поС.ната съдебна практика, изключителната дързост
е налице, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или
личността и упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително
отношение към обществения ред или към други обществени или лични
интереси. Въззивният съд намира, че извършеното от подсъдимия П. отговаря
9
на тези законови изисквания, като неговите действия са били непристойни,
тъй като са били неприлични и безсрамни, чрез тях е изразена брутална
демонстрация против установения ред, нарушени са държавните и
обществени интереси, свързани с опазването на обществения ред и открито е
изразена висока степен на неуважение към личността на присъствалите лица,
сред които и полицейски служители. Настоящият състав намира, че
действията на подсъдимия П. надхвърлят дребното хулиганство по УБДХ и
обикновеното хулиганско поведение по чл.321, ал.1 от НК. Подсъдимият е
демонстрирал дръзко и непристойно поведение спрямо полицейски
служители, които са били с униформа и със съответните отличителни знаци,
били са на работа и са изпълнявали свои служебни задължения – отзовали са
се на сигнал получен в ОДЧ на СДВР. За подсъдимия е било очевидно
служебното положение на униформените служители и действията му са били
извършени по отношение на тях на публично място и при изпълнение на
служебните им задължения - работа по осигуряване на обществения ред. Тези
обстоятелства разкриват особена наглост и изразяват грубо пренебрежение
към нормите на поведение в обществото, като обективират нежеланието на
подсъдимия да се съобразява с общоприетите правила.
Правилно СРС е заключил, че деянието е извършено при пряк умисъл и
по хулигански мотиви. Подсъдимият П. е действал с ясното съзнание, че
показвайки среден пръст, изричайки думите „*******“ и „*******“ по
отношение на Г. и Р., както и нанасянето на удар с лявата си ръка, свита в
юмрук, в дясната буза на лицето на полицай Л.В.Г., извършва непристойни
действия на обществено място, които са несъвместими с обществените
порядки и морал и в същото време отличаващи се с изключителна дързост. П.
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици, в т.ч. и че извършва акт
на насилие по отношение на орган на власт, изпълняващ задължения по
опазване на обществения ред.
За престъплението по чл. 325, ал. 2 от НК е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ до пет години. При индивидуализацията на
наказанието правилно районният съд е възприел като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и
добрите му характеристични данни, като въззивният Съд допълва в тази
насока – и трудовата му заетост, и семейната му ангажираност. Правилно са
отчетени и отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно цялостното
поведение на подсъдимия и действията му спрямо свидетеля С.ов, но и по
отношение на служителите на СОТ – свидетелите Г. и С., а освен това и
употребата на алкохол.
С оглед гореизложеното, въззивният съд не намира основание за
изменение на присъдата в санкционната й част. Определеното по реда на чл.
54 от НК наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца е съобразено с
обществената опасност на деянието и дееца и е годно да изпълни целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК. От друга страна, по делото липсват
законовите предпоставки за приложението на чл. 55 от НК спрямо
подсъдимия, тъй като изброените смекчаващи отговорността обстоятелства не
10
са нито от категорията на многобройните, нито са изключителни по своя
характер, че да се приеме, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще
се окаже несъразмерно тежко.
Софийският районен съд е извършил правилна преценка за наличието
на основанията за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК, като определеният
изпитателен срок от три години е от естеството да укаже необходимото
поправително, превъзпитателно и възпиращо въздействие върху поведението
на подсъдимия П..
Правилно и с оглед изхода по делото направените по делото разноски
са възложени в тежест на подсъдимия. Единствено следва да се уточни и
допълни присъдата в частта, в която направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 507,67 лева следва да бъдат платими в
полза на СДВР, доколкото същите са направени в хода на разследването по
делото в неговата досъдебна фаза, в частност от 09 РУ на СДВР.
Имайки предвид горното, Съдът намира че направените възражения от
защитата за неустановената в пълнота обективна истина, се явяват
неоснователни. Обстоятелствата касаещи сочените от защитата телесни
наранявания в случая са неотносими към инкриминираните събития,
доколкото по делото е безспорно установено, че подсъдимия преди
пристигането на полицейските служители и служителите на СОТ, е бил във
физическо съприкосновение със свидетеля С.ов и са били на земята, като
взаимно са си нанасяли удари. Ето защо и изследването на вида и характера на
тези телесни увреждания, получени от подсъдимия стоят извън правно
релевантните факти и нямат отношение към предявеното му обвинение. От
друга страна е видно, че липсват каквито и да е доказателства, които да сочат,
че тези увреждания са получени от полицейските служители, тъй като никой
от свидетелите не сочи спрямо П. да е била упражнена физическа сила от тях.
На следващо място, изложените от защитата аргументи и поставянето
на въпроса защо не са били повдигнати и предявени обвинения на П. за друго
престъпление срещу личността, са изцяло неоснователни предвид суверенно
право на прокуратурата да преценява кое лице да привлече към наказателна
отговорност и за какво престъпление да предяви обвинение. Липсата на други
обвинения, не водят до автоматичен извод за оневиняването на подсъдимия по
вмененото му престъпление.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на
основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалваната
присъда, въззивната инстанция не констатира основания, налагащи нейното
изменение или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения
същата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 4 въззивен състав
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.03.2024 год., постановена по НОХД №
16646/2022 г. по описа на СРС, НО, 8 – ми състав.
Постановява направените по делото разноски в досъдебната фаза,
възложени на подсъдимия П. Д. П. в размер на 507,67 лева, да се заплатят по
сметка на СДВР.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12