№ 3470
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20231110213697 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на Н. Я., ***********, срещу Наказателно
постановление (НП) № 23-4332-018776 от 02.09.2023 г., издадено от
полицейски инспектор при СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателката на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на сумата от 2 000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца, за това, че на 01.09.2023 г., в 23.55 часа, на бул.
Витоша, като водач на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС 350“, с
рег. № *********, отказала проверка с техническо средство за установяване
употреба на алкохол в кръвта и не изпълнила предписание за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта; на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на сумата от 2 000 /две хиляди/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за това, че на същата дата,
време и място, отказала да бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнила
предписание за химико-токсикологично изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или всичко глоба в
размер на сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 48 месеца.
Според жалбоподателката, атакуваното НП е постановено при
1
съществени процесуални нарушения, тъй като след връчване на издадения
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), на
жалбоподателката било ограничено правото на защита с оглед възможността
да изложи пред наказващия орган своите възражения, съответно наказващият
орган да ги съобрази преди да издаде НП. Сочи се също, че НП е издадено без
да се изчакат резултатите от взетите проби от кръвта на жалбоподателката и
без да бъдат взети предвид нейните обяснения. Навежда се довод за
ограничено право на защита с оглед невъзможност жалбоподателката да
разбере за какво се наказва, тъй като тя не разбира български език и била
заплашена, че ако не подпише акта, ще бъде задържана под стража. Заявява се
нарушение на принципа ne bis in idem, тъй като с обжалваното НП се налага
два пъти наказание за едни и същи факти, като жалбоподателката е
санкционирана два пъти по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Твърди се, че към датата на
нарушението жалбоподателката била посъветвана от нейна приятелка да не
дава проби с оглед репортаж по телевизията за неизправност на устройствата,
с които водачите се тестват. Освен това полицейските служители не разяснили
на Н. Я. последиците при отказ да бъде тествана за алкохол и наркотици. Иска
се отмяна на НП, евентуално наказанието да бъде намалено.
В открито съдебно заседание жалбоподателката и процесуалният
представител не се явяват, но с молба от 13.06.2024 г. защитникът адв. М.
изразява становище, че не възразява делото да се реши в нейно отсъствие и
ако е обявено за решаване, не възразява и от името на жалбоподателката.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР, е редовно призована, не изпраща
представител, но с писмени бележки от 06.06.2024 г. са посочени съображения
за това, че жалбата е необоснована и недоказана, поради което се моли
атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и в
полза на въззиваемата страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
като е направено възражение за прекомерност на претендираното от
въззивника адвокатско възнаграждение. Изразява се становище, че в хода на
административнонаказателната процедура не са били нарушени установените
законови норми относно сроковете и компетентните органи за съставянето на
АУАН и НП, както и че съставомерността на деянието е установена по
безспорен начин и наложеното наказание в пълна степен е съобразено с целта
на налагането му, а именно да се въздейства предупредително и
превъзпитаващо както върху нарушителя, така и върху останалите граждани.
Посочва се още, че следва да намери приложение презумпцията, въведена в
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според който „редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното“.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано
за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по същество е
основателна.
От показанията на свидетелите АСС – мл. автоконтрольор при ОПП-
2
СДВР и НЦТ – старши полицай, които съдът оценява като достоверни, както и
от писмените доказателства по делото, се установява, че на 01.09.2023 г., в
23.55 часа, в гр. София, на бул. Витоша, жалбоподателят Н. Я., ***********, е
управлявала лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС 350“, с рег. №
*********, собственост на фирма „*******“, с посока на движение от бул.
Патриарх Евтимий към бул. Пенчо Славейков, като пред № 96 при
извършената проверка жалбоподателката е отказала да бъдат извършени
проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с номер ARPM 0396 за
употреба на алкохол и проверка с техническо средство Дръг тест 5000 с
фабричен номер ARME 0069 за употреба на наркотични вещества или техните
аналози. Проверката е извършена от АС - младши автоконтрольор при ОПП-
СДВР и в присъствието на НТ – старши полицай при ОД МВР, като не е
осигурен преводач от иврит на български език и обратно или от друг
разбираем за жалбоподателката език. Процедурата била „разяснена“ на
английски език от страна на полицейския служител С, въпреки че Н. Я.
заявила на полицейските служители, че не разбира.
На 02.09.2023 г. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с № 1063522, серия GA, от АСС – младши автоконтрольор
при ОПП-СДВР, в присъствието на свидетели, като е връчен екземпляр на Н.
Я., която няма постоянен адрес в Република България, и на същата дата е
издадено и връчено обжалваното понастоящем НП. Издаден е Талон за
изследване с номер 0150398 за Военномедицинска академия, придружен със
седем броя холограмни стикери, в който е отбелязано „отказва“ относно
извършване на предварителна проба. По данни от свидетелските показания
във ВМА Н. Я. по свое желание е дала кръвна проба и урина за изследване. В
Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби от
02.09.2023 г. е посочено, че лицето съобщава употреба на алкохолна напитка
„коктейл“ в количество „1 бр.“ на „01.09.2023“ г. в „23.00“ ч., има мирис на
алкохол и неволево хоризонтално или вертикално ритмично движение на
очите. В заключението от проведеното химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол и от химико-токсикологично изследване за
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози се посочва
установено наличие на алкохол (етанол) в кръв в концентрация 0.46 g/L +
0.010 g/L и в урина – 0.9 g/L, като не се установяват аналитични данни за
наличие на наркотични вещества. При извършеното скринингово изследване
на пробата урина се открива присъствие на лекарственото вещество
(ес)циталопрам, което не е класифицирано като наркотично вещество съгласно
ЗКНВП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакувното понастоящем
НП, с което на жалбоподателката на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на сумата от 2 000 /две хиляди/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за това, че на 01.09.2023 г., в
23.55 часа, на бул. Витоша, като водач на лек автомобил, марка „Мерцедес“,
модел „ЦЛС 350“, с рег. № *********, отказала проверка с техническо
средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълнила
предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
3
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта; на основание
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 2 000 /две
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
това, че на същата дата, време и място, отказала да бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози и не изпълнила предписание за химико-токсикологично изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, или
всичко глоба в размер на сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 48 месеца.
Описаната фактическа обстановка се установява от следните
доказателства:
Гласни доказателствени средства:
Показания на свидетелите АСС и НЦТ, които съдът приема за
достоверен източник на доказателства, въз основа на които се потвърждава, че
именно свидетелят С е съставил процесния АУАН. От показанията на
актосъставителя се установява, че именно той заедно с колегата и чрез ОДЧ е
оказал съдействие за тестване на жалбоподателката Н. Я. за употреба на
алкохол и наркотични вещества, която тя отказала. От тези показания се
установява несъмнено, че полицейските служители са пристъпили към
извършване на значимите действия в отсъствие на преводач. В показанията си
свидетелят С заявява, че през цялото време именно той й говорил на ясен
английски език, при което жалбоподателката се правела, че не го разбира.
Според свидетеля дамата всъщност го разбирала, защото на въпросите му
отговаряла с „но тест, но тест” и жестикулирала с ръка в подкрепа на това.
Именно свидетелят С разяснил на водача цялата процедура на английски език,
като с нея имало и някакъв мъж, на когото процедурата също била разяснена
на английски език от страна на свидетеля С. От показанията на свидетеля Т се
потвърждава, че е извършена провека спрямо жалбоподателката, в резултат от
която е съставен процесният АУАН и НП, при липса на преводач. От
показанията на този свидетел става ясно, че към момента на извършване на
проверката жалбоподателката не е разбирала български език, което наложило
процедурата да и бъде разяснена на английски език от страна на полицейския
служител АС, който разяснил всичко на английски език и на приятелка на
жалбоподателката, която също и обяснявала.
Писмени доказателства:
Писмени бележки с вх. № 186548/06.06.2024 г. от началник сектор при
ОПП-СДВР, чрез пълномощника му гл. юрск. ВП; писмо с вх. №
139224/26.04.2024 г. от ВМА; писмо с вх. № 163300/20.05.2024 г. от ВМА;
протокол от 11.04.2024 г. за химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол и за химико-токсикологично изследване за
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози; протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби от 02.09.2023 г.;
заповед № 513з-1802 от 01.03.2019 г.; заповед № 513з-5947 от 11.07.2022 г.;
заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г.; АУАН № 1063522, серия GA от
4
02.09.2023 г.; НП № 23-4332-018776 от 02.09.2023 г., издадено от Григор
Григоров – полицейски инспектор при СДВР, отдел „Пътна полиция“; заповед
№ 2761/02.09.2023 г. за прилагане на ПАМ; талон за изследване № 0150398.
Гореописаната фактическа обстановка съдът изведе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват обективната
фактическа обстановка. Приобщените доказателствени източници съдържат
непротиворечива информация, въз основа на която се формира изводът за
гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната
достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на
писмените доказателства по делото съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която
норма се прилага в настоящото производство съгласно чл. 84 ЗАНН.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което
атакуваното с нея НП следва да се отменени.
Административнонаказателното производство е започнало и е
завършило при съществено нарушение на процесуалните правила,
ограничаващо правото на защита.
Това е така, защото базисно изискване за гарантиране правото на защита
е да се осигури възможност на лицата, които не владеят езика на
производството (в случая процедурата по проверка) да получат устен и/или
писмен превод на значимите действия и актове на съответните органи, така че
да узнаят съдържанието на съответните актове и условията, при които могат
да се защитят. Съгласно чл. 43, ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на
административно нарушение се предявява на нарушителя, за да се запознае
със съдържанието му и да го подпише, а запознаване със съдържанието на
АУАН е възможно при разбиране на езика, на който е съставен АУАН или при
осигуряване на устен или писмен превод, каквито в случая липсват.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи,
че жалбоподателката е израелски гражданин и не владее български език. В
тази насока са не само писмените доказателства, но и показанията на
свидетелите – полицейски служители, които свидетелстват за това, че
значимите обстоятелства относно проверката били разяснени на
жалбоподателката на английски език от актосъставителя АС – полицейски
служител. Свидетелят С твърди, че е разяснил процедурата на водача Н. Я. на
ясен английски език, но въз основа на това не може да се приеме, че правото
на защита на жалбоподателката е било гарантирано съобразно законовия
стандарт, който изисква осигуряване на преводач, притежаващ съответна
компетентност за осъществяване на превод. Още повече, че самите
полицейски служители свидетелстват за това, че към момента на извършване
на проверката жалбоподателката е заявила, че не разбира случващото се. Този
5
пропуск не може да се преодолее и поради обстоятелството, че заедно с водача
на МПС е имало и други лица, които и обяснявали процедурата, а и според
свидетелите по делото, тези други лица също не са разбирали български език.
При липсата на преводач не може да се приеме, че нарушителят е запознат по
надлежния начин, както с процедурата по проверка и със съставения акт за
установяване на административно нарушение, така и със съставеното въз
основа на него наказателно постановление. С оглед на това следва извод, че
жалбоподателката се е оказала лишена от възможността да реализира
ефективно защитата си.
Законът за административните нарушения и наказания не урежда
случаите, в които нарушителят не владее български език, съобразно
разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, която препраща за неуредените случаи към
НПК. Разпоредбата на чл. 21, ал.2 от НПК регламентира, че лицата, които не
владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език,
като в тези случаи се назначава преводач. Наред с това, видно от разпоредбата
на чл. 142, ал.1 от НПК, когато обвиняемият не владее български език се
назначава преводач. Въпросните разпоредби са императивни, като изключения
от правилото за задължително участие на преводач в цялото производство по
реализиране на административно-наказателната отговорност на виновното
лице не са предвидени, тъй като преводът представлява гаранция за правото
на защита. Ето защо няма как да се приеме за законосъобразен подход, при
който полицейските служители „разясняват“ на друг език значимите
обстоятелства за осигуряване правото на защита, най-малкото защото няма
яснота в каква степен полицейският служител владее съответния език, за да се
приеме, че чрез осъществения от негова страна превод е осигурено правото на
защита на нарушителя. Отделно от това в случая е следвало да бъде
съобразено, че Н. Я. е израелски гражданин и родният език на
жалбоподателката не е английски.
Тази нормативна уредба кореспондира с чл. 6, т. 3, б."е" от Европейската
конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), съгласно който обвиняемият има
право да се ползва от безплатните услуги на преводач, ако не разбира или
говори езика, използван от съда. По силата на чл. 6, т. 3, б. „е” от ЕКПЧ следва
и задължението на държавните органи да осигурят писмен превод на
съответния език на всички документи и изявления в производството, които са
необходими за да може нарушителят упражни ефективно правото си на
защита. В конкретния случай липсва преводач при осъществяване на самата
проверка и няма данни съставеният акт за установяване на административно
нарушение и наказателно постановление да са били преведени на
нарушителя. По тези съображения съдът приема, че в
административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на защита
на нарушителя, поради което издаденото наказателно постановление следва
да се отмени.
При извод за основателност на жалбата въззивника има право на
разноски, но съответно искане не е направено, а и липсват доказателства за
реално направени разноски във връзка с производството. При основателност
6
на жалбата и незаконосъобразност на атакуваното НП въззиваемата страна
няма право на разноски, поради което и предвид изложеното, разноски не
следва да се присъждат в полза на която и да е от страните.
По тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-4332-018776 от
02.09.2023 г., издадено от полицейски инспектор при СДВР, отдел „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателката Н. Я., ***********, на основание чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на сумата от 2 000 /две хиляди/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца; на
основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 2 000
/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца; или всичко глоба в размер на сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 48 месеца, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, издадено при съществено нарушение на
процесуалните правила, ограничаващо правото на защита.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София-
град в четиринадесетдневен срок с касационна жалба, считано от датата
на получаване на съобщение за изготвяне на решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7