Р Е Ш Е Н И Е
№. 260249
гр. Пловдив, 17.02.2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - XXIV наказателен състав в публично заседание на девети
февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря: Ваня
Койчева,
като разгледа АНД № 7119/2020 г. по описа на
ПРС, XXIV наказателен състав и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000615, издадено на 28.10.2020 г. от И.Ц.– ** на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” гр.Пловдив с което на В. К. К. е било наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лв. на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози.
С жалбата се
прави искане за отмяна на наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно, при нарушаване на процесуалния и материалния закон.
Жалбоподателят В. К.
К. редовно и своевременно призован не се явява, представлява се от адв. Х.Р.,
който излага аргументи за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна
– РД „Автомобилна администрация” гр.Пловдив, редовно и своевременно призована,
не се представлява.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата
по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбоподателят В.К. на 01.10.2020 г. управлявал товарен автомобил „Волво ФХ16” с
рег. № **, категория N3, ведно с прикачено
ремарке за товарен автомобил „Зорзи“ 24Р с рег. № **, категория 04 и двете
собственост на В.К., като извършвал превоз на товари – семена от гр.Пловдив до
с.Ивайло. Около 10.50 часа бил спрян за проверка на главен път II-37, пътен възел с.Сарая, изход за АМ „Тракия“ от служители
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр.Пловдив. При проверката
се констатирало, че водачът управлява товарния автомобил без удостоверение за
психологическа годност, като при проверка в информационната система на ИА
„Автомобилна администрация“ се установило, че водачът притежава удостоверение
за психологическа годност валидно до 04.09.2020 г. Констатираното било прието за нарушение на чл.87,
т.2 от Наредба 33 от 03.11.1999 г. на МТ и спрямо В.К. бил съставен от И.П. – **
в РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив АУАН бл. №277295/01.10.2020 г., в
който било отразено, водачът не отговаря на изискването да е психологически
годен по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движение по
пътищата. Съставения АУАН бил подписан
от В.К. с възражения, като в последствие той подал такива, в които сочел че не
е засегнат грубо обществения интерес и това му е първо нарушение като водач. Въз
основа на съставения АУАН било издадено
оспорваното наказателно постановление, в което било прието, че
подаденото възражение не санира допуснатото нарушение.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени
доказателства – НП, АУАН, товарителница, пътен лист, справка в регистър на
психологическите изследвания на водачите към 01.10.2020 г., възражение, Заповед от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни изводи:
Жалбата се
преценява като ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
На първо място следва да се посочи, че ** на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация”, каквато длъжност заема И.Ц., е
оправомощен по силата на Заповед от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията да издава наказателни постановления по Закона за
автомобилните превози. В съставения АУАН нарушението е описано достатъчно ясно,
като са посочени всички установени факти от служителите на РД „Автомобилна
администрация“ гр.Пловдив, същите не се оспорват и от жалбоподателят. Тези
факти правилно са квалифицирани като нарушение на чл.87, т.2 от Наредба 33 от
03.11.1999 г, на МТ. Въз основа на тях, правилно е било прието и че
жалбоподателят при извършване на обществен превоз на товари не отговаря на
изискването да е психологически годен по смисъла на Наредбата по чл.152. ал.1,
т.2 от ЗДвП. Липсата на валидно удостоверение за психологическа годност, с
оглед изтеклия срок на валидност към датата на проверката, се приравнява на
липса на издадено такова, а оттам се извежда и изводът, че водачът не отговаря
на изискването да е психологически годен към момента на проверката. В сочения
смисъл е и трайната съдебна практика на Административен съд гр.Пловдив /пр.
Решение 2181/30.11.2020 г. по КАНД 2213/2020 г., Решение 1023/18.05.2016 г. по
КАНД 409/2016 г., Решение 2188/17.11.2016 г. по КАНД 2044/2016 г. и др./.
Правилно била наложена санкция съгласно е санкционната
разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от Закона
за автомобилните превози. Сочената разпоредба предвижда, че водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв.
- при първо нарушение. В конкретния случай изискването за водачите
осъществяващи обществен превоз на товари да са психологически годни е
предвидено в чл.87, т.2 от Наредба 33 от 03.11.1999 на МТ, а сочената наредба е
издадена именно във връзка с приложението на Закона за автомобилните превози.
Ето защо и не следва да се прилага при установените факти разпоредбата на
чл.178а, ал.5 от ЗДвП, тъй като последната е обща разпоредба и се изключва приложението
и от специалната разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози. Самата санкция е предвидена в твърд размер и наказващия орган е нямал
възможност за индивидуализация на същата.
Самото нарушение пък не може да бъде определено като маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като от една страна е изминал
значителен период от време, през което водачът К. не е притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност, а от друга страна самият случай не се
отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
аналогичните случаи на такива нарушения. Ето защо съдът счита, че преценката на
наказващия орган за липса на основание за приложението на чл.28 от ЗАНН е
законосъобразна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000615, издадено на 28.10.2020 г. от И.Ц.– ** на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” гр.Пловдив с което на В. К. К. е било наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лв. на основание чл.93, ал.1,
т.1 от Закона за автомобилните превози.
Решението
не е окончателно и подлежи на обжалва пред Административен съд Пловдив
от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.