Присъда по дело №14179/2021 на Софийски районен съд

М О Т И В И
към присъда по НОХД №14179/2021г. по описа на РС - София

СРП е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия ТР. ЕВТ. Д., за това, че за периода
от 01.04.2018г. до 31.05.2021г. в гр.София, ж.к.”Младост”, бл.234, вх.5, ет.7, ап.18 след
като е осъден с решение №268285 по гр.д.№63342/2017г. на СРС, III-ГО, 139-ти състав,
влязло в законна сила на 15.11.2017г. да издържа свой низходящ дъщеря – А.Т.Д..а,
родена на 17.01.2015г., като заплаща месечна издръжка в размер на 300лв., чрез
нейната майка и законен представител – И.Д.С., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 1 непълна
месечна вноска от 179.76 лева за м.04.2018г. и 37 месечни вноски, всяка от по 300 лева
за периода от 01.05.2018г. до 31.05.2021г. или от 11 100 лева, а всичко общо от 11
279.76 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, Прокурорът поддържа обвинението. Намира, че от събраните
доказателства на ДП, които потвърждават самопризнанията на подсъдимия категорично се
установило, че той е извършил престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Предлага да бъде
признат за виновен и да бъде наказан на Пробация с двете задължителни мерки, за срок от
по една година, при отчитане на множеството смекчаващи вината обстоятелства.
Повереникът на ЧО - адв. С. намира че обвинението е доказано от самопризнанията
на подсъдимия и от доказателствата, събрани на ДП, поради което предлага да бъде признат
за виновен и осъден на наказание Лишаване от свобода, което да се отложи за изпълнение,
като се отчете, дългия период - от три години на неплащане на издръжка, през който само
майката е била принудена да издържа детето, високият размер на дължимата издръжка,
пренебрежителното отношение на дееца към стореното, тъй като той имал работа и
получавал заплата. Счита, че с налагане на наказание Пробация, няма да се постигнат целите
на закона и подсъдимият ще се чувства безнаказан.
ЧО А.Д..а не се явява в хода на устните прения.
Защитникът на подсъдимия - адв. Л.П. пледира при признаване на подзащитният й за
виновен по повдигнатото обвинение, да бъде наказан по реда на чл.58а от НК и да му бъде
определено наказание под предвидения минимум. Сочи, че макар издръжка да не е плащана,
така, както е постановено със съдебното решение, бащата е плащал вноските по заем, взет
от майката на детето, според тяхна устна договорка. Освен това месечното му
възнаграждение не позволявало да плаща издръжката, тъй като средствата, които му
оставали били недостатъчни за неговата собствена месечна издръжка. Той имал чисто
съдебно минало и добри характеристични данни от близките му.
Подсъдимият - лично признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителният акт и не желае да се събират доказателства за тези факти. Смята, че след
като е погасил изцяло заема, взет от майката на детето и е заплащал таксата за детската
градина на дъщеря си, според уговорката им, предвид обстоятелството, че е изискал при
извеждане на детето от страната в пълномощното да се посочи къде, кога и за колко време то
ще пътува, е причина да се образува настоящото наказателно производство.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и 18 от НПК доказателствата по делото,
приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият ТР. ЕВТ. Д. е българин, български гражданин, разведен е, не е
осъждан, със средно образование, работи като готвач в ресторант „Трите щерки“, роден
е на ...в гр.София и живее в същия град, ..ЕГН **********.
1

От направените по реда на чл.371, т.2 от НПК самопризнания и от доказателствата,
събрани на досъдебното производство, проверени от съда при постановяване на
определението по чл.372, ал.4 от НПК, се установява по категоричен начин, че подсъдимият
е извършил престъплението, в което е обвинен.
Бракът между подс.Д. и свид.С. бил прекратен с Решение №268285 по гр.д.
№63342/2017г. на СРС, III-ГО, 139-ти състав, влязло в законна сила на 15.11.2017г. Със
същото решение, бащата бил осъден да заплаща на дъщеря си - А.Т.Д..а, родена на
...месечна издръжка, в размер на 300лв., чрез нейната майка и законен представител -
И.Д.С.. Въпреки, че подсъдимият работил и получавал доходи, той не изпълнил
задължението си да издържа детето си в периода от 01.04.2018г. до 31.05.2021г., за
който платил само една непълна вноска за м.04.2018г., а след това останалите 37
месечни вноски от м.05.2018г. до м.05.2021г. не заплатил изцяло.
Според заключението по съдебно-оценителната експертиза за периода от 01.04.2018г.
до 30.04.2018г. Д. е платил сумата от 120.24 лева от дължимата издръжка от 300 лева, като
неплатени са останали 179.76 лева, а в периода от 01.05.2018г. до 31.05.2021г. не заплатил
нито една от общо 37 вноски за издръжка в размер на по 300 лева или 11 100 лева, при което
общата стойност на неплатената издръжка от 01.04.2018г. до 31.05.2021г. е в размер на
11 279.76 лева.
При тези факти, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК и следва да бъде признат
за виновен по така повдигнатото обвинение.
Категорично се установи от писмените доказателства и самопризнанията на
подсъдимия, неговото задължение да заплаща издръжка на дъщеря си, чрез майка й, считано
от 15.11.2017г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване, включително в
периода от 01.04.2018г. до 31.05.2021г.
Безпротиворечиво се установи размера на издръжката Решение №268285 по гр.д.
№63342/2017г. на СРС, III-ГО, 139-ти състав, влязло в законна сила на 15.11.2017г. -
300 лева на месец.
От гласните и писмените доказателства, както и от самопризнанията на подсъдимия
се установи, че той не е изпълнявал задължението си да заплаща месечната издръжка на
детето си в периода от 01.04.2018г. до 31.05.2021г., като за м.04.2018г. е платил частично
месечната вноска, а след това от м.05.2018г. до м.05.2021г. не е заплатил нито една от общо
37 месечни вноски по 300 лева.
Със заключението по съдебно-оценителната експертиза от ДП, категорично се доказа
времето на неплащане на издръжка и общия размер: 1 непълна месечна вноска от 179.76
лева за м.04.2018г. и 37 месечни вноски, всяка от по 300 лева за периода от 01.05.2018г.
до 31.05.2021г. или от 11 100 лева, а всичко общо от 11 279.76 лева
Престъплението е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици, като е искал тяхното настъпване.
За да бъде съставомерно деянието от субективна страна, е необходимо неизпълнение
на задължението за издръжка на низходящи да бъде съзнателно. Именно с употребения в
разпоредбата на чл.183 ал.1 от НК израз „съзнателно”, законодателят е отграничил това
престъпление от обикновените случаи на извършване на умишлено престъпление, като
същото предполага не само съзнаването от дееца, че е осъден да издържа свои низходящи и
че не изпълнява задължението си в размер на две или повече вноски, но и наличието на
обективна възможност за заплащане на дължимата издръжка, т.е. наличие на доходи или
2

движимо и/или недвижимо имущество, от което да реализира доходи, с които да изпълнява
задължението си.
В настоящият случай, от събраните по делото доказателства се установи по несъмнен
начин, че подсъдимият през инкриминирания период не е разполагал с недвижими имоти,
според справка от АВ, но той е притежава МПС, както и е работил на няколко места през
инкриминирания период, за което е получавал трудовото възнаграждение. Няма данни да е с
намалена работоспособност, както и да издържа свои възходящи или други низходящи, т.е.
не е имало обективна пречка да получава достатъчно доходи, така че да поема издръжката
на единствената си дъщеря.
Не може да бъде възприета тезата, че за реализиране на наказателната отговорност на
подсъдимия основна роля има материалното му положение и имотно състояние, дали
работи, дали има доходи и имущество, достатъчно, за да се издържа, както и да плаща
издръжка. Възприемането на тази теза, без да се държи сметка за обстоятелства, които
обективно препятстват заплащането на издръжка на низходящи от задължени лица, т.е. дали
е налице обективна възможност или не за изплащане на такава издръжка, би довело до
положение да бъде търсена и реализирана наказателна отговорност за престъпление по
чл.183 ал.1 от НК от лица, които обективно нямат такава възможност – например трайна
безработни, инвалиди, хронично болни и др., което е абсурдно. Обратното не означава,
подхода на абсолютизиране на задължението за издръжка, без да се държи сметка за
възможностите на родителят.
В конкретният случай, не се доказа, а и подсъдимият не посочи доказателства да е
трайно безработен, да е с хронично заболяване или инвалидизиран, така че обективно да
няма възможност да работи и да получава доходи. Напротив, самият той и защитникът му в
пледоарията посочиха, че Д. разчита на трудови доходи, което означава, че обективно е
имал възможност и по време на инкриминирания период да заплаща издръжка. Каква сума
му е оставала след това и дали с тази сума, той счита, че може сам да се издържа не е
относимо в конкретиката на казуса, защото родителите са длъжни да издържат децата си,
като първо осигурят тяхната издръжка, а след това своята, като се лишат например от
закупуване на МПС, за каквито данни сочи справката от ОПП-СДВР за подсъдимия.
Касаещо направените от него възражения, че по устна договорка с майката на детето
още след приключване на делото по развода им, той да връща взет от нея заем и да заплаща
детската градина на дъщеря си, такива данни в ДП няма. В съдебната фаза, също не се
представиха от защитата доказателства, че И.С. е взела заем, кога и в какъв размер,
обслужван ли е заема и от кого. Не се представиха доказателства, включително и не се
изиска събиране на такива, за установяване на подобна устна уговорка между родителите,
бащата вместо издръжка на детето да връща заема, взет от майката. При което положение,
съдът възприе тезата на адвоката и подсъдимия за защитна позиция, обслужваща целите на
този процес за смекчаване на вината му. Трябва да се каже, че подобна уговорка, дори и да
бяха представени доказателства за такава, не изключва и не прекратява задължението на
бащата да издържа детето си, което е постановено с влязъл в сила съдебен акт, включително
е заложено като основен принцип в СК. Това можеше единствено ако беше доказана, но не
е, да доведе до смекчаващи вината обстоятелства.
При конкретизиране на вида и размера на наказанието, съдът е длъжен да съобрази
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и да приложи чл.58а от НК, а в частност - чл.58а, ал.1
от НК. Съдът отчете наличието на смекчаващи вината обстоятелства - чисто съдебно
минало, добри характеристични данни и трудова заетост на подсъдимия. Отчетени като
отегчаващи вината обстоятелства са дългия период от време на неплащане на издръжката -
около три години, включително високия дължим размер - 11 279.76 лева. Така при баланс
между смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и при съображения, че наказанието
не е необходимо да е тежкото, а е достатъчно извършителят да знае, че то е неотвратимо,
3

съдът е наложил на Д. при условията на чл.57, ал.1 от НК наказание Лишаване от свобода за
срок от три месеца. При този вид наказание, ще се изпълнят целите на закона, а ще се даде
възможност на подсъдимия да полага труд, включително и в друго населено място, извън
настоящия адрес, каквито ограничения се поставят от наказанието Пробация. Срокът на
наложеното наказание е определен в предвидения по чл.39, ал.1 от НК минимум Лишаване
от свобода, тъй като в санкционната част на чл.183, ал.1 от НК е няма долна граница на
Лишаването от свобода. При това положение, срокът не е намаляван с 1/3, тъй като по вече
цитираната разпоредба, този вид наказание не може да е по-малко от три месеца и затова
наложеното наказание е именно Лишаване от свобода от три месеца. Съдът е отложил
изпълнението с изпитателен срок от три години, тъй като са налице основанията на чл.66,
ал.1 от НК и за да се осъществят целите на закона не е необходимо Лишаването от свобода
да се изтърпи ефективно.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият е осъден да заплати в полза на частния
обвинител - пострадалото дете А.Т.Д..а, чрез неговата майка и законен представител -
И.Д.С. направените по делото разноски, в размер на 400 лева за адвокат, тъй като се
представлява от повереник - адв. С.
На същото основание, подсъдимият е осъден да заплати в полза на МВР,
направените на ДП разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 136.50лв.
На осн. чл.190, ал.2 от НПК, подсъдимият е осъден да заплати в полза на СРС
държавна такса в размер на по 5.00 при издаване на 2бр. изпълнителни листа. Първият
изпълнителен лист ще се издаде след влизане в сила на тази присъда в полза на МВР за
разноските от ДП, за което Д. ще дължи държавна такса в полза на СРС от 5.00 лева. В
случай, че след получаване на уведомление по ДОПК за доброволно плащане на първата
държавна такса, подсъдимият не стори това в 7-дневен срок, ще се наложи принудително й
събиране и издаване на втори изпълнителен лист, за което Д. ще дължи и втора държавна
такса от 5.00 на СРС.
Водим от тези съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	124
Дата:	2 юни 2022 г.
Съдия:	Мария Христова Шойлекова-Маринова

Дело:	20211110214179
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 октомври 2021 г.

Присъда по дело №14179/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите