Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Тетевен , 06.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, І – ви с-в . в публичното заседание на трети август през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНИ ГЕОРГИЕВА
при секретаря
Петя Георгиева , като разгледа докладваното от съдията НАХД № 105 от
2020год. по описа на ТРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.М.К. с ЕГН ********** *** срещу
наказателно постановление № 20-0356-000055 от 10.03.2020г. г на С.С.началник на
РУП към ОДМВР Л , РУ Т,упълномощен със заповед 8121з-515 от 14.05.2018г .,с
което на жалбоподателя за това ,че на 20.02.2020г. в 18,06ч в О.Т.на път трети
клас №358 , като водач на лек автомобил ******* собственост на „**********”ЕАД,клон
В.Т се е движил с несъобразена скорост към с. Г. на прав участък от пътя и при
намалена видимост като не успява да спре
своевременно и преминава през паднал на пътя предмет камък е
извършил:Водачът не избира скоростта на движението съобразно атмосферните
условия , релефа с условията на видимост с интензивността на движение
и др. обстоятелства за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за
движение ПТП .С което виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП ,като на основание
чл.179 ал.2,пр.1 от ЗДвП му е наложена
глоба от 200лв . В жалбата се твърди
,че К. не е съгласен с НП , описва
обстоятелствата по ПТП , както и че инцидента е станал в 17,30ч и твърди ,че на
въпросния участък е управлявал със съобразена скорост, моли да се отмени НП. Жалбоподателят
редовно призован се явява,
административно наказващият орган не се явява и не се представлява.По делото са
представени писмени и гласни доказателства , разпитани са свидетелите Л.Н.К. и Ц.П.Р.
. От разпита на свидетелите се установява ,че на процесната дата били на работа
отишли по подаден сигнал за ПТП местото
било непосредствено пред табелата на с. Г.
и скоростта била ограничена до 50 км.ч. , че автомобил се е ударил в
препятствие на пътното платно –камък и имало спукана гума. Когато отишли на
място свидетелите установили автомобила със спукана гума ,а камъка за ,който
жалбоподателя твърдял ,че бил на пътя бил преместен в страни и не бил на платното .На
жалбоподателя било обяснено ,че за да му съставят протокол за ПТП следвало да
му съставят акт,за да бъде извикана пътна помощ заради каското . Свидетеля Р. е заявил ,че не може да
отговори на въпроса как е установено ,че жалбоподателя се е движил с
несъобразена скорост , тъй като бил свидетел по акта .От своя страна св. К.
доуточнява ,че било валяло , но когато стигнали до мястото на ПТП престанало да
вали, т.е времето било лошо , като дори
и водача да нямал вина пак съставяли АУАН и въз основа на акта се издавал
протокола. Тоест съдът стига до извода ,че двамата служители на АНО не са преки
свидетели на случилото се ,а са издали АУАН с оглед да издадат протокол за ПТП
за пред застрахователя на автомобила , който е бил управляван от жалбоподателя,
същите са констатирали ,че автомобила е със спукана гума и че камъкът когато са
дошли вече не ебил на пътното платно ,а бил преместен.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От
направеният анализ на писмените и гласни доказателства съдът стига до следният
извод : че на на 20.02.2020г.
в 18,06ч в О.Т.на път трети клас №358 , като водач на лек автомобил *******
собственост на „**********”ЕАД,клон В.Т жалбоподателя е претърпял ПТП , спукал
е гума тъй като е преминал през камък , факт който не се оспорва .
ОТ
ПРАВНА СТРАНА: Жалбата е допустима, тъй като е
подадена в предвидения в разпоредбата на чл.
59, ал.2 от ЗАНН 7- дневен срок от
връчването на наказателното постановление. Разгледана по същество жалбата е
основателна, поради което обжалваното НП, следва да бъде отменено изцяло като
неправилно и незаконосъобразно по следните правни съображения: В АУАН
и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения .Нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, регламентираща, че водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Основанието
за налагане на санкцията за нарушението по чл.179, ал.2 от ЗДвП,
административно наказателната отговорност на И.К. е ангажирана в хипотезата на
чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП –
причиняване на ПТП поради движение с несъобразена скорост. В случая
причиняването на ПТП, като съставомерен признак на нарушението по чл.179, ал.2,
предл. 1 от ЗДвП, фактически е обосновано в съдържанието на съставения АУАН и
на издаденото въз основа на него НП и е установено по безспорен и несъмнен
начин от събраните и по делото писмени и гласни доказателства. Но за
квалифицирането на деянието като административно нарушение по чл.179, ал.2,
предл. 1 от ЗДвП, не е достатъчно водачът на МПС да е причинил ПТП, а е
необходимо настъпилото пътнотранспортно произшествие да е поради движение с
несъобразена скорост. В случая от фактическа страна по никакъв начин не е
обосновано с кои от посочените в чл.20, ал.2 от ЗДвП като изисквания
обстоятелства, които водачите на МПС следва съблюдават при избиране на
скоростта на движение, се явява „несъобразена” скоростта на управление на
автомобила към момента на причиняването на ПТП. За фактическото обосноваване на
вмененото на санкционираното лице нарушение
на чл.20, ал.2 от ЗДвП, не е достатъчно възпроизвеждането на
съдържанието на приетата за нарушена законова разпоредба. Съответно при
описанието на деянието, квалифицирано като административно нарушение по чл.179,
ал.2 от ЗДвП, не е достатъчна констатацията, че водачът е управлявал МПС като
се е движел с несъобразена скорост съобразно атмосферните условия и релефа , а се следва посочване на конкретни
обстоятелства, свързани с изискванията
по чл.20, ал.2 от ЗДвП. В случая такива обстоятелства не са посочени, а същите
са свързани с обективни признаци от състава на нарушението, които не само че са
основен елемент от императивния реквизит на наказателното постановление по
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, но чрез тях се лимитират и пределите на
административното обвинение от фактическа страна. Видно от свидетелските показания и на двамата
свидетели ,които не са не са преки очевидци , били са на местото на ПТП , след
като същото е станало и са написали АУАН , с оглед да се издаде на водача
протокол за ПТП , тоест никой от свидетелите не може да каже каква е била
скоростта на водача към момента на инцидента , както и дали се касае за виновно
поведение от водача или за случайно
деяние.
Съобразно
Тълкувателно решение N: 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. N: 10/84 г., ОСНК : По някои въпроси на режима на скоростите по ЗДвП - Чл. 20, ал.
2. , то
Водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с
примерно посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДвП
фактори, но и с всички други
затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и
ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото състояние на водача и
всички други отрицателно действащи фактори. Намаляването на скоростта е в
зависимост от степента на опасността. Колкото опасността е по-голяма, толкова
скоростта трябва да бъде по-малка. По делото няма никакви данни не е описано в
АУАН и в НП , каква е била разрешената
скорост на пътния участък , както и с каква скорост жалбоподателят е управлявал
МПС и от там явява ли се тя несъобразена
скорост в настоящият случай.
Непосочването на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за
наличието на съставомерните елементи на деянието, има за последица фактическа
необоснованост на повдигнатото на К.
административно-наказателно обвинение по чл.179, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2
от ЗДвП. Недопустимо е тези фактически обстоятелства да се извличат по пътя на
формалната, правната или житейската логика – същите е следвало да намерят
обективен израз в съдържанието на наказателното постановление при описанието на
нарушението. Недопустимо е и тези обстоятелства, доколкото не са посочени като
такива за обосноваване на обвинението, да се установяват за първи път в
съдебната фаза на административно наказателния процес /при оспорването на
наказателното постановление/, с оглед
доказването на това обвинение. В този смисъл липсват доказателства за метерологична обстановка ,а само твърдение
,че времето било лошо , за скоростта ,с
която е управлявано МПС-то и липсата на
данни за видимостта не могат да санират липсата на изискуемата се фактическа
обосновка в обстоятелствената част на наказателното постановление. Разпоредбата
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължава водачите да съобразят всички конкретни фактори,
които усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки за
пътнотранспортни произшествия. Настъпването на такива не води автоматично до
извода, че щом е налично ПТП, то същото се дължи на несъблюдаване изискването
на закона. Разрешената скорост е тази, която законът допуска в определените
участъци от пътищата и за която има поставени съответни знаци, с които водачите
са длъжни да се съобразяват, а съобразена е тази, която с оглед изискванията за
безопасно движение всеки водач конкретно е длъжен да избира, с оглед
недопускане на пътнотранспортно произшествие при предвидими препятствия.
Доколко жалбоподателя е могъл да избегне произшествието данни по делото няма ,а АУАН е съставен с оглед да бъде издаден
протокол за ПТП през застрахователя , но това обстоятелство не може да се
използва като потвърждение на схващане, че той не е изпълнил изискването по чл.
20, ал. 2 ЗДвП,тоест НП е издадено при една неясна фактическа обстановка . Няма
обективни данни, от които да се направи извод, че е допуснато нарушение на
правилата за движение и то в непосредствена причинна връзка с настъпилия
резултат.
Наличието
на всички законово изискуеми реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН е въпрос на
формална /процесуална/ законосъобразност на наказателното постановление, а
представянето на доказателства, потвърждаващи извършването на нарушението по
повдигнатото административно обвинение – на неговата материална
законосъобразност.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че административно наказателното обвинение за извършено от И.М.К. нарушение
по чл.179, ал.2 ,пр.1 от З.Дв.П. за
нарушение на с чл. 20, ал.2 от З.Дв.П.,
е фактически, правно и доказателствено необосновано.
По изложените съображения,съдът
приема,че обжалваното НП е незаконосъобразно
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0356-000055 от 10.03.2020г. г на С.С.началник на
РУ към ОДМВР Л , РУ Т,упълномощен със заповед 8121з-515 от 14.05.2018г ., с което на И.М.К. с ЕГН **********
*** е
наложено административно наказание глоба в размер на 200лв на основание чл.179 ал.2 пр.1 от З.Дв.П.
за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП
, като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Л в 14-дневен срок
от съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: