РЕШЕНИЕ
№
………….
гр. София, 30.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на четвърди ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Ваня Ружина, като разгледа гр.
дело № 1931/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
По случая било
образувано НОХД № 558/2018 г. по описа на Районен съд – Разлог, по което със
Споразумение от 08.08.2018 г., И.Й.О. бил признат за виновен за извършено
престъпление.
Ищецът
твърди, че в резултат на описаното ПТП са му били причинени следните
травматични увреждания:
-
Закрито счупване на ацетабулума
(главулечната ямка);
-
Политравма;
-
Счупването на левият ацетабулум -
главулечна кост в съвкупност с луксацията – изкълчване на лявата тазобедрена
става;
-
Откритото счупване на лявата
подбедрица - голям пищял – тибия;
-
Счупването на лявата скочна кост
– талус;
-
Вътреставно счупване на дясната
лъчева кост в долният край;
-
Счупване на дясната ключица в
областта на големият костен израстък на дясната лопатка;
-
Белодробна тромбемболия;
След ПТП,
ищецът бил приет за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, Четвърта клиника по ортопедия
и травматология.
На
10.07.2017 г., бил подложен на оперативна интервенция, като бил направен опит
за закрито наместване на счупената лява подбедрица, който опит бил несполучлив.
Бил въведен пирон в лявата голямо пищялна кост - тибия, който бил застопорен в
долния край с два винта а в близкия край с един винт.
На
19.07.2017 г. била извършена оперативна интервенция на счупеният ляв ацетабулум
с автоостеопластика с костен шпан, взет от горния край на лявата бедренна кост
и алоосгеопластика с лиофилизирана деминерализирана спонгиоза. Извършена била
фиксация на счупването с 2бр. реконструктивни плаки и АО - винтове. Извършено е
и по кръвен път наместването на изкълчената лява тазобедренна става.
На 31.07.2017 г., ищецът бил изписан от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.
На
01.08.2017 г., Х.М. бил приет в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, Клиника по кардиология,
където му била поставена диагноза: Белодробна тромбемболия - субмасивна форма.
Състояние след операция на таза и лява подбедрица, десен радиус след
политравма.
За
периода от 09.08.2017 г. до 28.08.2017 г., ищецът отново бил приет за лечение в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, Четвърта клиника по ортопедия и травматология, с
диагноза: Оперативни процедури на таза и долният крайник със среден обем и
сложност.
На
11.08.2017 г., било извършено девитализиране на меките тъкани - отстраняване на
меки тъкани, които са загубили жизнените си качества от лявата подбедрица.
На
16.08.2017 г., било извършено повторно девитализиране на меките тъкани на
лявата подбедрица.
На
02.09.2017 г. ищецът отново бил приет за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“,
Четвърта клиника по ортопедия и травматология, с диагноза: Оперативни процедури
с голям обем и сложност на таза и долния крайник.
На
04.09.2017 г., била извършена оперативна интервенция на лявата скочна става с
фиксация на счупването с 2 канюлирани винта.
Ищецът твърди, че от
причинените му от описаното ПТП увреждания е претърпял и продължава да търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания. Вследствие на
причинените на ищеца травматични увреждания същият щял да остане инвалид до
края на живота си.
Ищецът твърди, че към
датата на увреждането, по силата на застрахователна полица №
BG/06/117001554531, валидна от 31.05.2017 г. до 30.05.2018г., ответникът е
застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № ********, включително и на водача И.Й.О., с
ЕГН: **********.
Със застрахователна претенция вх. №
94-В-124/19.07.2017 г., ищецът предявил претенцията си пред „ДЗИ - О.З.“ ЕАД,
но до предявяване на исковата молба, нямало плащане.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 400 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.03.2018 г. до окончателното
плащане. Ищецът претендира и
направените по делото разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ДЗИ - О.З.“
ЕАД, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към
датата на ПТП е застраховал гражданската отговорност на И.Й.О., с ЕГН: **********
при управление на лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № ********, както и че И.Й.О.
виновно е причинил процесното ПТП, при което е пострадал ищецът.
Ответникът
оспорва иска с възражението, че размерът на претендираното обезщетение е
завишен и несъответстващ на принципа на справедливост, предвид характера и
степента на получените от ищеца телесни увреждания и свързаните с тях болки и
страдания. Ответникът сочи, че лечението на пострадалия все още не е приключило
напълно, поради което и не може да се прогнозира какви ще са негативните
последици за здравословното му състояние в бъдеще.
Ответникът
твърди, че е изразило готовност за заплащане на обезщетение, не е давало повод
за завеждане на делото и изразява готовност за споразумение с ищеца.
В
допълнителната искова молба, ищецът поддържа иска и оспорва възраженията на
ответника.
В
допълния отговор, отгветникът поддържа възраженията си.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена
от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер –
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че
към 09.07.2017 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 30.05.2017 г. във
формата на застрахователна полица № BG/06/117001554531, валидна от 31.05.2017 г.
до 30.05.2018 г., „ДЗИ - О.З.“ ЕАД е застраховало гражданската отговорност на
лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № ********,
включително и на водача И.Й.О.. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се
от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 26.08.2019
г.),
а и се установява от представената Справка от базата данни на Информационния
център към Гаранционен фонд (л. 19).
Установяват се и останалите правопораждащи
правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД.
Не
се спори по делото, че на 09.07.2017 г., около 12.00 ч., на път ІІ-19, в района на 22+700км., И.Й.О.,
при управление на лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № ********, е нарушил правилата за движение по
пътищата, и реализирал пътнотранспортно произшествие с мотоциклет „Хонда“, с рег. № ********,
управляван от ищеца Х.П.М..
Тези
факти се
установяват и от одобрено от съда споразумение, обективирано в протокол от
открито съдебно заседание от 08.08.2018 г. по НОХД № 558/2018 г. по описа на Районен съд - Разлог, с което И.Й.О.,
с ЕГН: **********, е признат за виновен за това, че на 09.07.2017
г., на път ІІ-19, в района на 22+700км., при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № ********, нарушил правилата за движение, установени със Закона
за движение по пътищата (ЗДвП): чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти
- да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне“ и
чл. 20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“, като изгубил контрол върху
управляваното от него МПС, на пътно платно с двупосочно движение, платното за
движение на което има две пътни ленти, навлязъл в лентата за насрещно движение,
предизвикал сблъсък с мотоциклет „Хонда“, с рег. № ******** и по непредпазливост причинил телесна повреда на
повече от едно лице, а именно на две лица, както следва: средна телесна повреда
на водача на мотоциклет „Хонда“, с рег. № ******** - Х.П.М.,
изразяваща се в:
- трайно затрудняване движението на ляв
долен крайник (счупване и луксация на левия ацетабулум; открито счупване на костите
на лявата подбедрица; счупване на скочната кост на левия крак),
- трайно затрудняване движението на
десен горен крайник (счупване на дясната лъчева кост; счупване
на дясната ключица),
и средна телесна повреда на пътник на
мотоциклет „Хонда“, с рег. № ******** – П.Н.М.- престъпление по чл.343, ал. 3, пр. ІІ, алт. 1, б.
"а”, пр. І, алт.2, вр. ал.1, б.“б”, пр.ІІ, вр. чл.342, ал.1, пр.ІІІ от НК,
поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.ІІ, алт.1, б.“а”, пр.І, алт.2, вр.
ал.1, б.“б”, пр.ІІ, вр. чл.342, ал.1, пр.ІІІ от НК, вр. чл.54 от НК, вр. чл.37,
ал.1, т.1а от НК, вр. чл.39, ал.1 от НК, ми е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година,
изпълнението на което е отложено за
срок от три години. И.Й.О. е
наложено и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 10 месеца.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Одобреното
от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда – по силата на чл. 383, ал. 1 НПК, а и нормата на чл. 413, ал. 3 НПК
изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава
двадесет и девета (какъвто е постановеното от Районен съд - Разлог съд
определение, с което е одобрено споразумението). Следователно и при отчитане на
обективните и субективни предели на одобреното от Районен съд - Разлог
споразумение, настоящият съдебен състав, счита че трябва да зачете силата на пресъдено нещо на съдебния акт и да
приеме, че от него се установяват
първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че И.Й.О. е
извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно,
както и че на ищеца е причинена вреда, изразяваща се в описаните в
споразумението увреждания. Доколкото тези увреждания са елемент от престъпния
състав на престъпленията средна телесна повреда, то силата на присъдено нещо на
одобреното споразумение обхваща и установяването на техния вид и характер,
както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е
задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. №
3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010
г. на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема, че по делото е установено,
че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач, на 09.07.2017 г., на ищеца са причинени
описаните в споразумението травматични увреждания.
В исковата молба се твърди, че в резултат на процесното ПТП ищецът е
претърпял оперативни интервенции, както и следните увреждания: Политравма и белодробна
тромбемболия.
По
делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза (СМЕ),
извършена от д-р К.С., което не е оспорено от страните и което съдът кредитира изцяло. Вещото лице,
след като се е запознало с представената по делото медицинска документация и
след личен преглед на ищеца, е приело, че в резултат на процесното ПТП, ищецът е
получил следните увреждания: Политравма. Счупване на главулечната ямка на лява
тазобедрена става и изкълчване на лявата тазобедрена става. Открито счупване на
лява подбедрица – 2-ра степен. Счупване на лява скочна кост. Счупване на дясна
лъчева кост в долния и край. Счупване на дясната ключица във външния и край.
Разкъсноконтузна рана в областта на ляво ходило.
Счупването на левият ацетабулум -
главулечна кост и изкълчването на лявата тазобедрена става са причинили на
пострадалия трайно затруднение в движението на ляв долен крайник за период по
голям от 30 дни.
Откритото счупване на лявата подбедрица е довело до
трайно затруднение в движението на ляв долен крайник за период по голям от 30
дни.
Счупването на лявата скочна кост е причинило на
пострадалия трайно затруднение в движението на ляв долен крайник за период по
голям от 30 дни.
Счупването на дясната лъчева кост е причинило на
пострадалия трайно затруднение в движението на десен горен крайник за период по
голям от 30 дни.
Счупването на дясната ключица е довело до
трайно затруднение в движението на десен горен крайник за период по голям от 30
дни.
Полученото
усложнение - белодробна тромбемболия
- субмасивна форма, реализира медикобиологичния характер постоянно О.разстройство
на здравето, опасно за живота.
В
СМЕ е посочено, че при приемането на ищеца в УМБАЛСМ „Пирогов“, първоначално е
настанен в интензивно отделение, където е проведено активно реанимационно
лечение за стабилизиране на жизнените показатели. След стабилизиране на
състоянието на ищеца, поетапно е проведено оперативно лечение на счупването на
главулечната ямка на лява тазобедрена става, на откритото счупване на лява
подбедрица и счупването на лява скочна кост, изразяващо се в открито наместване
на счупването и фиксиране на фрагментите с метални остеосинтези- пирони, плаки
и винтове. На счупването на дясна лъчева кост е проведено консервативно
лечение, изразяващо се в наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с
гипсова имобилизация. Счупването на дясната ключица е лекувано с поставяне на
мека имобилизация.
О.периодът на възстановяване от
получените увреждания от ищеца е продължил 18 месеца.
При
извършения на 13.10.2019 г. личен преглед на ищеца, вещото лице е установило
следното: Накуцваща походка в ляво. Пълна
липса на движение в лява глезенна става, вследствие на извършената операция
- артродеза. Запазен обем движение в лява тазобедрена става. Наличие на
оперативен белег в лява коремна половина над лява хълбочна кост с дъговидна
форма и дължина 28 см. Наличие на оперативен белег в областта на левия
седалищен мускул с дъговидна форма и дължина 22 см. Наличие на оперативен белег
в областта под капачката на ляво коляно с надлъжен ход и дължина 6 см. и четири
надлъжни белега от по 2см. разположени един под друг от вътрешната страна на
лява подбедрица от входните отвърстия на винтовете. Наличие на белег от
разкъсно контузна рана по предната повърхност на лява подбедрица с размери 9/3
см.
Видно
от СМЕ, с оглед тежестта на увредите и проведеното лечение, установените при
прегледа последици от получените
увреждания, имат траен характер.
При
извършения 13.10.2019 г. преглед, ищецът е съобщил за болки в таза, лява
тазобедрена и лява глезенна става. ВЛ е посочило, че ищецът има болки и
изтръпване по левия крак, като болките са с нисък интензитет.
В
открито съдебно заседание на 04.11.2019 г., ВЛ д-р С. уточнява, че белодробна
тромбемболия е лекувана консервативно, като са вливани вещества в кръвта, които
разтварят тромба. С оглед липсата на документи за настъпили усложнения, ВЛ е
приело, че е налице излекуване, както и че постоянното О.разстройство на
здравето е до провеждане на лечението,
до премахване на тромба.
ВЛ
е уточнило също, че лявата скочна кост се разполага под големия пищял
най-отдолу под него, в областта на ходилото, т.е., големият пищял опира върху
тази кост. Тя е с овална форма и когато се счупи се фиксира с винтове, за да се
съберат двете парчета едно към друго. „Проблемът“ на тази кост е, че се
захранва само от една артерия и много често едното парче загива, което налага
повторна операция за фиксиране на останалото парче към големия пищял – това е
т.нар. артродеза – фиксиране на ставата, за да няма повече болки и да може да
се осъществява нормално придвижване, доколкото е възможно.
По
делото е прието заключениет по съдебно-психиатрична експертиза извършена от ВЛ
д-р Т.Б.К., което не е оспорено от страните и
което съдът кредитира. При прегледа, ищецът е споделил, че след преживяното
тежко ПТП е имал негативно емоционално състояние. След като констатирал
получените поражения, ищецът преживял психологически стрес със сравнително
краткотрайни негативни емоции. Направената консултация с психиатър по време на
престоя му в „Пирогов“ го описва като ситуативно тревожен, страдащ от безсъние,
но апсихотичен. Ищецът е споделил, че се е тревожел предимно за състоянието на
приятелката си, докато за себе си е бил вътрешно уверен, че ще се възстанови.
Видно
от СПЕ, каузалната връзка между отрицателната стимулация и породеното от нея
психично страдание е подкрепена по времеви (непосредствено последване) и
съдържателен критерий (клинична картина на реактивни състояния). Вещото лице е
посочило, обаче, че при ищеца са налице отлични компенсаторни механизми за
справяне със стресовата ситуация, позитивно мислене и оптимистичен поглед с
проекция в бъдещето. Според ВЛ по СПЕ, ищецът е преживял реакция на стрес след
процесното ПТП, която е била относително краткотрайна и се е изразявала с
негативно емоционално състояние, продължило известно врече. Няма данни за
постравматично стресово разстройство или други усложнения в психичния му живот
вследствие на психотравмената ситуация. Актуалното експертно изследване не е
констатирало дезадаптивни симптоми и нарушения в социалното му вграждане или
други невротични разстройства. Ищецът е декларирал, че е преработил почти
напълно стресогенната ситуация и вярва в пълното си възстановяване. Прогнозите
за напълно възстановяване на психичното здраве на ищеца са оптимистични, поради
отличните личностови компенсаторни механизми при него.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К.П.И..
Свидетеля сочи, че е приятел на ищеца. След ПТП през 2017 г., ищецът се обадил
на И., че е катастрофирал и пътува (заедно с приятелката си) към Пирогов.
Свидетелят отишъл в болницата, но не го видял, тъй като бил в шокова зала. На
следващия ден, станало ясно, че нещата са доста сериозни. Ищецът бил със счупен
таз, подбедрица, дясна ръка, костта на подбедрицата почти била „излязла“. Х. не
могъл да се обслужва сам и свидетелят ходил всеки ден, по два пъти, грижел се
за него и му помагал. След известно
време, както си стояли, ищецът казал: „Нещо
ми тежи, не мога да дишам“. Извикали лекар и приели Х. в реанимация. Оказало
се, че има белодробна емболия. Останал в реанимацията 4-5 дни, след което го върнали в отделението.
Свидетелят сочи, че ищецът е бил около 80 дни в стая на легло. Към датата на
разпита (04.11.2019 г.), ищецът вече ходел, но куцал и изпитвал болки. О.взето
се оправял, но не бил „същото момче“, защото преди ходел, спортувал, веселил
се. Останал над 2 години без работа, без да може да ходи и да е пълноценен.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергана. Събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ „ДЗИ
- О.З.“ ЕАД дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява Х.П.М. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки,
в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи и отчете вида
и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността
и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, ограниченията които е търпял и продължава да търпи пострадалия, възрастта
на ищеца към датата на ПТП, необходимостта от чужда помощ за задоволяване на
елементарни битови потребности на ищеца; неблагоприятните остатъчни последици
за здравето на пострадалия след инцидента и негативното им отражение върху
качеството му на живот, прогнозата за здравословното състояние на ищеца,
начинът, по който ПТП се е отразило на психиката на ищеца (решение № 13/19.04.2017 г. по гр. д. №
50074/2016 г. на ВКС, I ГО), както и социално-икономическите условия към
момента на настъпване на ПТП (2017 г.) и към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на Х.П.М., съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза О.на сумата от 120 000 лева. Искът е основателен до
този размер, а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се
отхвърли. Сумата е дължима ведно със законната лихва, считано от 26.03.2018 г.
до окончателното плащане.
Относно разноските:
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищците – адв. В.О., сумата от 2 859 лева, съразмерно
на уважената част от иска (9530 лв. х 0.30).
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 450 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 315 лева (450 х 0.70) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 5290 лева, които включват:
държавна такса – 4800 лева (120 000 лв. х 4%) и
депозити за СМЕ и СПЕ – 490 лева (700 х 0.70), от внасянето на които
ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, да
заплати на Х.П.М., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 120 000 лева – главница, представляваща
застрахователно обезщетение за
претърпените от Х.П.М. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 09.07.2017
г., на път ІІ-19, ведно със законната лихва, считано от 26.03.2018 г. до
окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал.
1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за
разликата над 120 000 лева до пълния предявен размер от 400 000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на адвокат В.В.О., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата от 2859 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Х.П.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на „ДЗИ
- О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 315
лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДЗИ -
О.З.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 5290
лева – държавна такса и разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: