Р Е Ш Е Н И Е № 680
25.02.2016 г., гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XIIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Мария Христова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1131
/ 1998 г. по описа на същия съд, и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава 28
от ГПК ( стар) – съдебна делба, по извършването.
С влязло в сила решение п о делото, е
допуснато извършването на съдебна делба на следните два имота:
1. поземлен имот с идентификатор
87669.502.277, (стар парцел І-277 в кв. 36 по регулационния план на с. Я.п.,
целият от 2300 квадратни метра) ведно със находящите се в него едноетажна масивна жилищна сграда с площ 55
кв. метра и идентификатор
87669.502.277.1 , и едноетажна жилищна сграда с площ 27 кв. метра и
идентификатор 87669.502.277.2, и
2. 2/3 идеални части от поземлен
имот с идентификатор 87669.502.284 ( стар парцел ІХ- 284 в кв. 36 по регулационния план на с. Я.п., целият от
2400 квадратни метра, при граници: от две страни улица , собствен парцел, Д.К.
и И.Т.. )
между следните лица и при квоти от 4/6 идеални части от имотите в режим на СИО за съпрузите М.Г.Д. ЕГН ********** и Д.Л.
Д., ЕГН **********; 1/6 идеална част лично имущество за М.Г.Д. ЕГН ********** и
1/6 идеална част лично за В.Г. Д.,
ЕГН **********.
Двата имота струват съответно 23 450
лева ( ПИ 87669.502.277 ведно с постройките в него ), и 10 870 лева (
допуснатите до делба ид. части от ПИ 87669.502.284),
общо 34320 лева. Така, формират се следните като стойност дялове: по 5720 лева
стойност на личните дялове на В. и М., и 22880 лева стойност на дела на М. и Д... в режим на СИО.
І. Съдът пристъпи към извършването на
делбата .
Доказателства за поделяемост на имотите не се ангажираха.
М. и Д... са искали да им се възложи в самостоятелен (??!) дял обаче
имота І-277 в кв. 36 по плана на Я.п., ведно с всичките постройки в него. Независимо
от отва , че производството по делото се движи Тази претенция за възлагане не
може да бъде уважена по реда на чл. 288 от ГПК, респ. чл. 349 от новия ГПК –
съсобствеността върху имота не е единствено резултат от наследяване, но и от
сделка, а и Д... няма качеството на наследник на М.. Страните по делото са три,
имотите са само два ; общ дял на М. и Д... може обаче да им бъде възложен на основанието по
чл. 292 от отменения ГПК въпреки факта ,
че М. има и дял – лична собственост , тъй като тя е изразила съгласие да получи
общ дял със съпруга си , а и въпроса за трансформацията на лично имущество в
такова – СИО следва да се реши фактически по реда на чл. 23 от Семейния кодекс едва при евентуалното
прекратяване на СИО между двамата ответници. Другия имот остава в дял на ищеца.
Жребий по делото няма как да бъде теглен, дяловете на страните не са равни, и
затова единствен способ за извършването , позволяващ страните да получат реален
дял, е директното разпределение по реда
на чл. 292 от ГПК ( отм. ). Това разпределение остава и единствен вариант за
избягването на публичната продан.
ІІ. Има и искания по сметките между
съделителите.
1. М. и Д... Д... са искали от съда да се осъди ищеца да им заплати 1/6
част от сумата от 1880 лева , вложени през 2012 г в ремонт на покрива на сградите в УПИ І-277 в
кв. 36 по плана на с. Я.п., или 313.33 лева според квотата на В. в
съсобствеността. В.Д. възразява, че липсвали извършени през 2012 г ремонти , и
че размера на претенцията бил завишен.
Тъй като се касае до ремонт на общи части,
които са необходими за съществуването на вещта като цяло ( покрив ) то съдът приема, че той е бил необходим за запазване на вещта. Така ,
искането на двамата ответници намира основанието си в чл. 30 ал. 3 от Закона за
собствеността. По същество е
основателно.
Вещото лице по проведената съдебно
техническа експертиза дава заключение , че ремонта е бил на обща стойност от
1898.16 лева към датата на извършването му, и че е реално извършен, като в тази
им част констатациите на вещото лице се подкрепят от приложените на л. 266 и
следващите от делото писмени доказателства – копия от касови бележки и др.,
както и от показанията на доведения свидетел Т... П... на л. 294 от делото.
Значи има извършени СМР за запазване на вещта. Така съобразно квотите в
съсобствеността , на основанието по чл. 30 ал. 3 от Закона за собствеността, В.
следва да се осъди да заплати на М. и Д... цялата сума от 313.33 лева.
2.Искано е и обезщетение за
времето, през което двамата ответници били лишени от ползването на имота с идентификатор
87669.502.284; периодът на това искане е 13.07.2012г. до 13.07.2015г ( датата
на първото съдебно заседание) , като се искат общо 5400 лева , т. е., по 150
месечно за всеки от месеците в периода.
Вещото лице по проведената за оценката на наема
експертиза дава заключение , че същия е в размер от 1188 лева за целия
период.
Искането е намира основанието си в разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от
Закона за собствеността, и е основателно до размера на наема, сочен като
справедлив от вещото лице. Няма значение , че в поканата по смисъла на тази
разпоредба, представена на л.269 от делото, В. и К. Д...да заплащат на М.Д. сумата
от 150 лева, но на годишна база за ползването на нейната част от имота УПИ ІХ
286 в кв. 26 по плана на Я.п. ( сега - с идентификатор 87669.502.284), тъй като
тази покана е изпратена и получена още през 2006 г, далеч преди началната дата
на периода. Така и изложените в Тълкувателно решение № 7/02.112012по т . д. 7/12 , ОСГК мотиви
касателно начина, по който се определя обезщетението по размер. За разликата до
пълния размер на търсената сума , искането следва да се отхвърли.
Липсва
обаче основание да се осъди насрещната страна да заплаща обезщетение за забава
върху присъдената сума на главницата за периода преди 13.07.2015г. Обезщетението по чл. 31 ал. 2 от Закона за
собствеността не е с характер на периодично плащане, то се определя като обща
сума за целия период и затова длъжникът
– ползвател на целия имот изпада в забава за плащането му едва с изтичането на
периода. Отделно от това, то се определя като еквивалент на пазарния наем, но
за размера на същия няма данни преди изготвянето на експертизата, а размера на
търсеното в поканата обезщетение не може да бъде релевантен за определянето на
паричната стойност на лихвата за забава. Затова и не може да се присъди
обезщетение за забава в плащането за период с начална дата, предхождаща
крайната такава на времето, през което молителите с а били лишени от ползването
на имота, а само такова в размер на законната лихва върху цялото обезщетение от
датата на депозирането на искането до окончателното плащане, и това искане на М.
и Д... Д.... следва да се отхвърли.
Разноските: тези от тях за оценката на
делбените вещи, са внесени от
ответниците изцяло, при което сумата от 83.33 лева подлежи на присъждане
в тяхна полза. Хонорарите за защита и съдействие не са направени по
необходимост и затова остават така,
както са направени. Разноските за експертиза за оценка на наема и СМР се
присъждат в тежест на ищеца, но пропорционално на уважената част от исканията
по сметките, на основание чл.293а във връзка с чл. 64 от отменения ГПК. Така , внесени са 140 лева за депозит на ВЛ Р. по оценката на
наема и извършените СМР, като общото
искане по тях е на стойност от 5713.33 лева , а е уважено до размер от 1501.33
лева. Пропорционално , ищеца следва да заплати на ответниците 36.80 лева
разноски по експертизата; общата сума на дължимите от ищеца разноски по делото
е 120.13 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 282
и следващите от ГПК ( стар) , съдът
Р Е Ш И:
Възлага , на основание чл. 292 от ГПК (
отм.) в общ дял на М.Г.Д. ЕГН ********** и Д.Л. Д., ЕГН **********, следният
недвижим имот :
Поземлен
имот с идентификатор 87669.502.277, (стар парцел І-277 в кв. 36 по
регулационния план на с. Я.п., целият от
2300 квадратни метра) ведно със
находящите се в него едноетажна масивна жилищна сграда с площ 55 кв. метра и идентификатор 87669.502.277.1, и едноетажна
жилищна сграда с площ 27 кв. метра и идентификатор
87669.502.277.2, като отхвърля общата им възлагателна претенция по чл. 288 от
същия кодекс за този имот, като неоснователна.
Стойност на този дял: 23 450 лева
Възлага на основание чл. 292 от ГПК (
отм.) , в самостоятелен дял на В.Г. Д.,
ЕГН **********, следният недвижим имот
:
2/3 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 87669.502.284 ( стар парцел ІХ- 284 в кв. 36 по регулационния план на с. Я.п., целият от
2400 квадратни метра, при граници: от две страни улица, собствен парцел, Д.К. и
И.Т.).
Стойност на този дял: 10 870 лева.
Осъжда В.Г. Д., ЕГН
**********, да заплати на М.Г.Д. ЕГН ********** и Д.Л. Д., ЕГН **********,
сумата от 5150 лева за уравнение на
дяловете им от съсобствеността.
Осъжда М.Г.Д. ЕГН ********** и Д.Л.
Д., ЕГН **********, да заплатят по сметката на ПРС за таксите, сумата от 915.20
лева ДТ по извършването за дела си СИО.
Осъжда М.Г.Д. ЕГН ********* и В.Г. Д., ЕГН
**********, да заплатят по сметката на ПРС за таксите , по 228.80 лева
всяка ДТ по извършването за личните си дялове.
Осъжда В.Г. Д., ЕГН
**********, да заплати на М.Г.Д. ЕГН ********** и Д.Л. Д., ЕГН **********,
сумата от 1188 лева обезщетение за времето от 13.07.2012г. до 13.07.2015г вкл.
, през което ответниците били лишени от ползването на своите части от имота с идентификатор 87669.502.284, като ОТХВЪРЛЯ
искането над размера от 1188 лева до пълния му размер от 5400 лева и в частта
относно законната лихва върху обезщетението, като недоказано по размер и
основание.
Осъжда В.Г. Д., ЕГН
**********, да заплати по сметката на ПРС за таксите, 47.52 лева ДТ
върху уважената част от претенцията на насрещната страна по чл. 31 ал. 2 ЗС
Осъжда Д.Л. Д., ЕГН **********, и М.Г.Д.
ЕГН *********, да заплатят по сметката на ПРС за таксите, сумата от 168.48 лева
ДТ върху отхвърлената част на искането
им по сметките.
Осъжда
В.Г. Д., ЕГН **********, да заплати на М.Г.Д.
ЕГН ********** и Д.Л. Д., ЕГН **********, сумата от 313.33 лева равностойност
на дела на В. от стойността на извършен през 2012 г ремонт на покрива на сградата с идентификатор
87669.502.277.1.
Осъжда
В.Г. Д., ЕГН **********, да заплати по сметката на ПРС за
таксите, 12.53 лева ДТ върху уважената част от претенцията на насрещната страна
по чл. 30 ал. 3 ЗС.
Осъжда В.Г. Д., ЕГН
**********, да заплати на М.Г.Д. ЕГН ********** и Д.Л. Д., ЕГН **********,
сумата от 120.13 лева разноски по делото
, от които 83.33 лева за оценка н а процесните имоти, и 36.80 лева за хонорар
на ВЛ по сметките.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в срок от четиринадесет дни от
датата на съобщението , че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Владимир Руменов.
Вярно с оригинала.
М.Х.