РЕШЕНИЕ
№ 765/14.11.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на дванадесети октомври, две
хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Р. Чиркалева
Биляна
Икономова
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
Прокурор Антон Стоянов…..………..........……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №692 по описа
за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково, против Решение №169 от 03.06.2022
г., постановено по АНД №202 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е постановено при неправилно прилагане на закона, което довело до
неговото нарушаване. Счита се за погрешен извода на съда за несъставомерност на
нарушението, поради липса на доказателства деянието да е осъществено виновно. Налице
били всички елементи от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Неправилно се приемала необходимост от наличие на доказателства, сочещи, че
водачът е бил наясно, че регистрацията
на управлявания автомобил е прекратена. Моли се за отмяна на решението на
районния съд и постановяване на друго, с което да се потвърди изцяло
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира се на
основание чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.23 т.1 от Наредбата за
заплащане на правна помощ да се присъдят в полза на ОДМВР – Хасково разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Ответникът, в представени чрез пълномощник отговор
на касационната жалба и писмени бележки, моли да бъде оставено в сила решението
на районния съд. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за основателна. Намира, че решението на районния съд следва да се отмени, а наказателното
постановление - да се потвърди, като излага съображения за съставомерност на
деянието, вкл. от субективна страна.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил
Наказателно постановление №21-1253-002917/07.02.2022г., издадено от Началник Сектор
„Пътна полиция“ - Хасково, с което на Р.Б.С., за нарушение на чл.140 ал.1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца. С оглед така постановения резултат, е присъдил
в полза на Р.Б.С. направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
За да постанови решението си, районният съд е
приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление се
констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат
отмяна на санкционния акт на процесуално основание. В обстоятелствената част на
атакуваното НП наказващият орган посочил, че управлявания от жалбоподателката
автомобил, собственост на ЮЛ, не бил регистриран по надлежния ред, без да
изложи каквито и да било фактически твърдения относно основанието за
прекратяване регистрацията на автомобила, както и на коя дата станало това.
Данни за последното се съдържали в приложените към АНП доказателства, но не
намерили словесно отражение в обстоятелствената част на санкционния акт, макар
и издаден на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН. Предвид този пропуск, освен накърняване правото на защита на
жалбоподателката, била препятствана възможността за съдебен контрол върху
законосъобразността на атакувания акт. Поради това и административното
обвинение оставало в тази му част неконкретно и неясно откъм проявлението на
отделните съставомерни признаци. При това положение, наложената санкция била
незаконосъобразна и следвало да бъде отменена. Този процесуален пропуск бил
съществен, тъй като бил задължителен елемент от състава на нарушението и
съответно задължителен реквизит при описанието на нарушението в НП съгласно
чл.57 от ЗАНН. Наред с горното съдът е приел за безспорно, че управляваният от
жалбоподателката автомобил не е нейна собственост, но доказателства, че на С.
към момента на проверката било известно за служебно прекратената регистрация по
делото не били налице. В тази връзка нямало как да се приеме, че от субективна
страна същата е осъществила състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За
съставомерността на всяко нарушение следвало да са осъществени признаците както
от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези
признаци винаги обуславял извод за несъставомерност на извършеното. Нарушението
по чл.175, ал.3 от ЗДвП било формално, на просто извършване и като такова
според теорията и константната съдебна практика можело да бъде извършено само
умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл предполагал
деецът да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на
престъплението (нарушението) – в случая, че МПС е с прекратена регистрация от
определена дата. Липсата на знание за който и да е от обективните признаци на
състава на престъплението (нарушението) изключвал умисъла за извършването му. С
оглед тези съображения, съдът приел атакуваното наказателно постановление за
незаконосъобразно.
Настоящата инстанция не споделя извода на
районния съд за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление.
Неправилно е
прието, че при провеждане на административнонаказателната
процедура е допуснато нарушение от
категорията на съществените, обосноваващо отмяна на НП. Посочването в НП, че на процесната дата касационната ответница управлява автомобил, който
не е регистриран по надлежния ред, е достатъчно да се направи
извод за нарушаване на изискването по чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата за
обществено ползване да се допускат само регистрирани МПС. В тази връзка липсва неяснота относно вмененото противоправно деяние, съответно не е засегнато по
никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен
обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и нарушената законова разпоредба, а приложената от
административно-наказващия орган санкционна норма съответства на установеното
нарушение.
Неправилен е и изводът на
районния съд, че вмененото на касационната ответница нарушение е несъставомерно.
По делото не е спорно, че на посочените в
наказателното постановление дата и място Р.Б.С. е
управлявала описания
лек автомобил,
собственост на трето лице, както и че този лек автомобил е бил
управляван по път, отворен за обществено ползване. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че към датата на управлението автомобилът е бил с прекратена
регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
- служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по
силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е
необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията.
Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка
МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
като служебното прекратяване на регистрацията
законът приравнява на липса на регистрация.
В случая доказателствата по делото сочат, че касационната ответница е била
наясно с точната дата на извършената покупко-продажба на процесното МПС, както
и с неизпълненото задължение за регистрацията му от новия собственик в
едномесечен срок от придобиването му, но
независимо от това, на визираната в НП дата, следваща значително във времето
срока по чл.143, ал.15 от ЗДвП, е
управлявала автомобила. В тази връзка не може да се приеме, че последната не е
съзнавала всички елементи от състава на вмененото й противоправно деяние, а
изводът на районния съд за несъставомерност на същото от субективна страна е
неправилен.
Установените по делото факти и анализът на приложимите законови разпоредби обосновават извод, че касационната ответница е осъществила виновно вмененото й нарушение. Като
водач, последната е приела да управлява лек автомобил, за който ясно е съзнавала, че не е регистриран по надлежния
ред , а обстоятелството, че не е негов собственик в случая е ирелевантно.
По изложените съображения обжалваното решение
е валидно, допустимо и постановено при липса на съществени процесуални
нарушения, но не съответства на материалния закон, поради което следва да се
отменени и вместо него да се постанови друго, потвърждаващо наказателното
постановление.
Независимо от този изход на производството,
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено в подадената
касационна жалба, не следва да се уважава, доколкото по делото не е осъществено
процесуално представителство от юрисконсулт.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №169/03.06.2022г.,
постановено по АНД №202 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г. и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-1253-002917/07.02.2022г., издадено от Началник
Сектор „Пътна полиция“ - Хасково, с което на Р.Б.С., за нарушение на чл.140,
ал.1 и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е
наложена „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.