Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 773 30 юни 2020 година
град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, четиринадесети състав, в открито заседание
на двадесет и пети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Радикова
ЧЛЕНОВЕ:1.
Златина Бъчварова
2.Атанаска
Атанасова
Секретар И. Г.
Прокурор Деян Петров
като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова
касационно административнонаказателно дело номер 976 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63,
ал.1 ЗАНН, вр.чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по
касационна жалба на началника на Районно управление/РУ/ Несебър, против решение № 50 от 26.02.2020 г.,
постановено по административнонаказателно дело № 1692/2019 г. по описа на
Районен съд Несебър, с което е отменено наказателно
постановление/НП/ № 19-0304-002113/07.08.2019 г. на началник сектор, РУ Несебър,
ОД МВР Бургас, с което на С.Й.Д. ***, за извършено нарушение по
чл. 102, т. 1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ и на основание чл. 177,
ал. 1, т. 3, б. „а” ЗДвП, е наложено
наказание „глоба” в размер на 300.00/триста/ лева.
Касаторът, редовно уведомен, не се представлява. В
жалбата твърди, че решението на районния съд е необосновано и е постановено в
противоречие със закона. Искането да се отмени и да се потвърди наказателното
постановление.
Ответникът, редовно уведомен, не се явява, не се
представлява и не е взел становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Касационната жалба, подадена в
срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК,
е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна, при следните съображения:
Районен съд Несебър, с решение № 50 от 26.02.2020 г., постановено по
административнонаказателно дело № 1692/2019 г. по описа на съда, е отменил наказателно
постановление/НП/ № 19-0304-002113/07.08.2019 г. на началник сектор, РУ Несебър, ОД МВР Бургас, с което на С.Й.Д. ***,
за извършено нарушение на чл. 102, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т.
3, б. „а” ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на
300.00/триста/ лева.
Наказанието е
наложено на Д. за това, че на 21.07.2019 г., около 13.10 ч., в к.к. „Слънчев бряг”, пред хотел „Тунджа” /пункт
за отдаване/ отдал под наем нерегистрирано ППС - ел. триколка с № ZX FTL
60100016070410, собственост на „Мобилет”ЕООД, на неправоспособния водач С.И.С.. За това нарушение е
съставен акт за установяване на административно нарушение АУАН № 326316/21.07.2019
г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно
постановление.
За да постанови оспореното решение, районният съд
е приел, че НП е издадено в нарушение на чл.51, ал.2, вр. чл.51, ал.1, б. „б” ЗАНН, тъй
като издателят му - Павел Колев, началник
сектор, РУ Несебър, ОД МВР Бургас, е вписан като свидетел-очевидец в съставения
АУАН на неправоспособния водач С.И.С. за
нарушение на чл.150 ЗДвП, а обективните признаци на това нарушение са част от
състава на нарушението по чл.102, т.1 ЗДвП. Съдът е приел също, че в нарушение
на чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН, в НП не са описани в пълнота обстоятелствата, свързани
с извършване на нарушението, а именно липсват констатации, че електрическата
тротинетка представлява ППС снабдено с
двигател за придвижване, т.е МПС по смисъла на закона. Според мотивите
на оспореното решение е недопустимо тези относими обстоятелтва да се извличат
единствено от събраните доказателства по делото. Непосочването им в АУАН и в НП
е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Съдът е
приел, че е останал неизяснен и субекта на нарушението, тъй като в АУАН и в НП не е конкретизирано в кое
от качествата - собственик, водач на МПС, упълномощен ползвател или длъжностно
лице е санкциониран С.Д..
Решението е
валидно, допустимо и правилно.
Настоящият
касационен състав не споделя извода на районния съд за допуснато нарушение на чл.51, ал.2, вр. чл.51, ал.1, б. „б” ЗАНН. Тази
норма забранява разглеждането на административнонаказателната преписка и
издаването на НП от длъжностно лице, което е съставило АУАН, с който е
образувано конкретното административнонаказателно производство срещу конкретен
извършител. Въпреки, че в случая установяването на нарушението на чл. 102, т. 1 ЗДвП е станало в същия ден, в който е констатирано и нарушението на чл.150 ЗДвП, в случая се касае за две отделни административнонаказателни производства,
срещу две отделни лица - това, образувано срещу неправоспособния водач - С.И.със
съставяне на АУАН 326317/21.07.2019 г. и това, образувано срещу ответника по
касация С.Д. с АУАН АА326316/21.07.2019 г., в който издателят на НП П.К.не
фигирура като свидетел.
Неоснователно е
възражението на касатора, че нарушението е индивидуализирано в достатъчна
степен в АУАН и в НП. В тях е посочено, че ответникът е предоставил на
неправоспособен водач електрическа тротинетка, т.е ставя ясно, че същата е
задвижвана от електрически двигател и представлява моторно превозно средство по
смисъла на §6, т.11 ДР ЗДвП. Не е посочена, обаче, нейната конструктивна
максимална скорост. Тя е от значение за това дали тротинетката попада в подкатегория
за МПС - L 1е-В-/ двуколесен мотопед/, определена в чл.4 от Регламент (ЕС)168/2013г.,
респективно категория АМ, съгласно чл.150а, ал.2, т.1 ЗДвП с конструктивна
максимална скорост не по-висока от 45 km/h, но не по-малка или равна на 25 km/h
или в подкатегория L 3e - А1, респективно категория А1 или А/мотоциклети/,
съгласно чл.150а, ал.2, т.2, б. „а“ и т.4, б.
„а“ ЗДвП с конструктивна максимална скорост по-висока от 45 km/h, за които законът
изисква съответната правоспособност и чието предоставяне на водачи без такава,
съставлява нарушение на чл.102, т.1 ЗДвП. При конструктивна максимална скорост,
която е по-малка или равна на 25 км/ч, не е необходимо водачът да е
правоспособен. Конструктивната максимална скорост на тротинетката като релевантен
за спора по делото факт е останал неизяснен в административнонаказателното
производство, с което съществено е нарушено правото на защита на наказаното
лице. Неясно е и защо административнонаказващият орган/АНО/ е приел, че Д. е
субект на нарушението. В обстоятелствената част на НП в т.1 е отразено част от
съдържанието на чл.102, т.1 ЗДвП – „..водач, собственик, упълномощен ползвател
или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС, на лице,
което не е правоспособен водач”, но без да бъде конкретизирано в кое от трите качества
е санкциониран ответникът по касация. На практика му е предявено непълно и
неясно от фактическа страна обвинение и същият е наказан за нарушение, чието
естество не е разбрал. Това са съществени процесуални нарушения, допуснати в
административнонаказателното производство, които представляват самостоятелни
основания за отмяна на НП, без спорът да се разглежда по същество. Както е
приел и районният съд, недопустимо е факти от обективната и субективната страна
на състава на установеното нарушение да се изясняват във фазата на съдебния
контрол за законосъобразност на НП.
По изложените съображения и при липса на касационни
основания за отмяна, решението на районния съд следва да се остави в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд Бургас, четиринадесети състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 50 от 26.02.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 1692/2019 г. по описа на Районен съд Несебър.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: