Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 05.12.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
при секретаря Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 813 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба на Ж.Й.С., чрез назначения особен представител, срещу решение по
гр.д. № 66373/2018г. на СРС, 74 с-в, в частта, с която е признато за установено
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на
ищеца „П.К.Б.“ ЕООД сумата 1960. 32 лв. –
незаплатено задължение по договор за потребителски кредит № **********,
ведно със законната лихва, считано от 07.06.2018г. до окончателното плащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 38464/2018г. на СРС,
74 с-в.
В жалбата се
поддържа оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че
оригиналът на процесния договор за кредит не е бил представен в първоинстанционното
производство, поради което е нарушено
правото на защита на въззивника – ответник. Моли се съда да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „П.К.Б.“ ЕООД оспорва жалбата с
депозиран писмен отговор. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.
Решението
в отхвърлителната част и в частта за прекратяване на производството е влязло в
сила, като необжалвано.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235,
ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да
ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част, както и спазване
на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част.
Предявен е иск с правно основание чл.
422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.
240, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответникът Ж.Й.С. дължи на
ищеца „П.К.Б.“ ЕООД сумата 8062. 70 лв. по договор за потребителски кредит № ********** /10.05.2017г. и анекс № 1/14.10.2017г.
За да уважи иска до размера на сумата
1960. 32 лв., СРС е приел, че страните са били обвързани от договор за потребителски кредит № **********/10.05.2017г., сключен при Общи
условия, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по
силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на сумата 3000 лв.
главница, с уговорен срок на договора 36 месеца, с размер на погасителната
вноска от 146. 39 лв., а съгласно споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги – предоставена сума от 3801. 96 лв., с погасителна месечна
вноска от 195. 61 лв. Първоинстанционният съд е приел, че споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги е изцяло нищожно и по него не се
дължат суми от ответника, както и че не е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита до образуване на заповедното производство. Предвид изложеното, е уважил иска за падежиралите вноски, след
приспадане на извършените от длъжника доброволни плащания.
С
оглед предмета на въззивното производство – само присъдената частично главница
по кредита по първоначалния договор за кредит, както и единственото оплакване в
жалбата за процесуално нарушение по чл. 183 ГПК, жалбата е изцяло
неоснователна.
В
първоинстанционното производство ищецът е бил задължен да представи процесния
договор и останалите доказателства към него в оригинал, по искане на особения
представител на ответника, след направено уточнение в първото съдебно заседание
от последния, че прави искането с оглед възможността договора за кредит да не е
подписан. В следващото съдебно заседание е отменено определение на съда от предходно
съдебно заседание, с което проекта за доклад е бил обявен за окончателен, като
СРС е отказал да изключи от доказателствения материал по делото договора за
кредит. С оглед новото произнасяне по смисъла на чл. 183 ГПК от
първоинстанционния съд, но без дадена нова възможност на ищеца да представи
исканите оригинали, във въззивното производство въззиваемият – ищец е задължен
изрично по ново искане на ответника да представи процесния договор в оригинал и
задължението по чл. 183 ГПК е изпълнено. Представеният в оригинал договор за
кредит е подписан, не е оспорен, поради което не са налице процесуални
основания за изключването му от доказателствата по делото. Неоснователен е
довода на въззивника, че изпълнението на задължението на ищеца по чл. 183 ГПК е
извън определения от СРС срок и не следва да бъде зачетено, по изложените
по-горе съображения.
С
обжалвания акт не е налице нарушение на императивни материалноправни норми.
По изложените съображения, жалбата е
неоснователна и решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на спора, на
въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени претнедираните разноски за
настоящата инстанция в размер на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено по размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение по гр.д. № 66373/2018г. на СРС, 74 с-в, в ОБЖАЛВАНАТА част
за уважаване на иска с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ж.Й.С., ЕГН ********** да
заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата 100 лв. – разноски за въззивната
инстанция.
Решението в останалата част е влязло
в сила, като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС, на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.