М О
Т И В И
към присъда № 5 от 15.01.2020
год. по НОХД № 1464/2018 год.по описа на РС-Хасково
Против
подсъдимия А.М.М.,със снета по делото самоличност е повдигнато обвинение
затова,че на 12.12.2017 г. в гр.
Хасково, обл. Хасково, без съгласието на притежателите на изключителните права
- „Nike Innovative C.V. One
Bowerman, Oregon 97005 6453 U.S.A."
и
„FUTBOL CLUB BARCELONA
Avendida Aristides Maillot s/n, (La Masia) Е - 08028 Barcelona ESP ANA", използвал в
търговската дейност (по смисъла на чл. 13, ал.2, т.2, предложение Ш-то, вр.
ал.1 от ЗМГО), марки(по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗМГО), обекти на тези
изключителни права (по см. на чл. 13, ал.1 от ЗМГО), без правно основание, а
именно съхранявал, с цел продажба или пускане на пазара на стоки със знаци,
идентични на марката за стоки за които марката е регистрирана, а именно - 291
броя спортни екипи (долнище и горнище), всички с трайно прикачени върху тях
знаци идентични със знаците на търговски марки марка „NIKE" и „FC BARCELONA" - регистрирани
като марки на Европейския съюз с рег.№ EUTM
*********,
EUTM *********(национална
марка №12063) и EUTM *********, всички
отнасящи се за стоки клас 25 по Ницската класификация - "Обувки, облекло и
чанти за атлетика" по МКСУ и са защитени за територията на Република
България, като идентичността е до степен, водеща до вероятност за объркване на
потребителя, включващо възможност за свързване на тези стоки с тези марки - престъпление по чл. 172б ал.1 от НК.
Против
подсъдимия Ч.А., със снета по делото самоличност е повдигнато обвинение за
това,че към 12.12.2017 г. в гр. Хасково, обл. Хасково, без съгласието на
притежателите на изключителните права - „Nike
Innovative C.V. One Bowerman, Oregon 97005 6453 U.S.A." и „FUTBOL CLUB BARCELONA Avendida Aristides Maillot s/n,
(La Masia) Е - 08028 Barcelona
ESPANA", използвал в търговската дейност (по смисъла на чл. 13,
ал.2, т.2, предложение Ш-то, вр. ал.1 от ЗМГО), марки(по смисъла на чл.9, ал.1
от ЗМГО), обекти на тези изключителни права (по см. на чл. 13, ал.1 от ЗМГО),
без правно основание, а именно съхранявал с цел продажба или пускане на пазара
на стоки със знаци, идентични на марката за стоки за които марката е
регистрирана, а именно - 50 броя спортни екипи (долнище и горнище), всички с
трайно прикачени върху тях знаци идентични със знаците на търговски марки „NIKE" и „FC BARCELONA" - регистрирани
като марки на Европейския съюз с рег.№ EUTM
*********,
EUTM *********(национална
марка №12063) и EUTM *********, всички
отнасящи се за стоки клас 25 по Ницската класификация - "Обувки, облекло и
чанти за атлетика" по МКСУ и са защитени за територията на Република
България, като идентичността е до степен, водеща до вероятност за объркване на
потребителя, включващо възможност за свързване на тези стоки с тези марки -
престъпление по чл. 172б ал. 1 от НК.
Подсъдимият А.М. М. заявява, че разбира обвинението, но не се
признава за виновен по него. В хода на
съдебното следствие се възползва от
правото си да даде обяснения за случая. В последната си
дума моли да бъде оправдан по
обвинението .
Защитникът
на подсъдимия А.М. адв.В. Д. пледира за невиновност на подзащитния
поради недоказаност на обвинителната теза на РП – Хасково от субективна страна . Според защитата след
анализ на събраните по делото доказателства, се обосновавал извода, че инкриминираните стоки били единствено
транспортирани от подсъдимия М. ,който се занимавал с таксиметрова дейност ,без
каквато и да било икономическа изгода за извършения превоз .По изложените съображения, моли подсъдимият
да бъде признат за невиновен в извършване на деянието, за което е привлечен към
наказателна отговорност и оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като липсвал
субективния момент, а именно съзнанието, че
съхранява инкриминираните стоки.
Гражданските искове моли да бъдат отвърлени.
Подсъдимият Ч.А. заявява, че разбира обвинението, но
не се признава за виновен по него. В хода на съдебното следствие се възползва от правото си да даде обяснения за случая. В
последната си дума моли да бъде оправдан
по обвинението .
Защитникът
на подсъдимия Ч.А. адв.К. Н. също пледира за
невиновност на подзащитния си и
оправдаването му по повдигнатото обвинение. Счита ,че
в хода на досъдебното производство са допуснати процесуални нарушения ,които
опорочават извършените процесуално-следствени действия ,които не били санирани чрез
осъществените в хода на съдебното
следствие процесуални действия .Излага подробни съображения и за недоказаност на обвинението
от субективна страна по отношение на подзащитния си . Гражданските искове моли
да бъдат отвърлени.
Представителят на Районна
прокуратура поддържа изцяло обвинението срещу двамата подсъдими, което счита за
доказано по категоричен
и несъмнен начин . Пледира
подсъдимите да бъдат признати
за виновни за престъплението по
чл.172б ал.1 от НК ,като счита,
че едно наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер и за двамата
подсъдими ще осъществи целите на наказателната
политика,чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години.
В съдебното производство е приет за съвместно разглеждане от Nike Innovate C.V./Найки
Иновейт Си Ви, чрез „Арис консултинг” ЕООД гр.София, юридически представител за
територията на Република България граждански иск против подсъдимия А.М.М. за
сумата от 10 000 лева, представляваща частично обезщетение от общия размер на
имуществените вреди в размер на 37 248.00 лева, ведно със законната лихва от датата на
деянието 12.12.2017г.
до пълното изплащане и направените
разноски.
В съдебното
производство е приет за съвместно разглеждане от Nike Innovate C.V./Найки
Иновейт Си Ви, чрез „Арис консултинг” ЕООД гр.София, юридически представител за
територията на Република България граждански иск против подсъдимия Ч.А. за
сумата от 3000 лева, представляваща частично обезщетение от общия размер
на имуществените вреди в размер
на 6400 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието 12.12.2017г. до пълното изплащане и направените
разноски.
На основание чл. 84 от
НПК Nike Innovate C.V./Найки
Иновейт Си Ви, чрез „Арис консултинг” ЕООД гр.София, юридически представител за
територията на Република България е конституиран като граждански ищец в процеса.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,приема за
установено следното:
Подсъдимите А.М.М. и Ч.А. не
се познавали преди датата на инкриминираното деяние.
Подсъдимият А.М.М. осъществявал таксиметров превоз на
пътници с лек автомобил марка „Опел Зафира „ с рег.№ *********.За целта имал
регистриран на свое име Едноличен
търговец с наименование „А.М.“/л.55 и 56 от ДП/. Транспортната фирма „****„ извършвала международен превоз на пътници по линията Т.- Л. –О.- Х.-К.
.За нуждите на превозната си
дейност разполагала с офис на Автогара
–Хасково ,а когато се налагало да бъдат извършвани ремонтни дейности по
автобусите й ползвала
сервиза/гаража/ на българската транспортна и туристическа фирма
„С.“ в гр. Хасково. Когато трябвало
пътници от автобусите на фирма „***** „ да бъдат превозени от гр.Хасково
за гр.Пловдив или курортните селища гр.П. б. или с.М. б. служители на фирмата, между които и св.С.З.К. се обаждали
на подсъдимия А.М. /познат им с името А./, ползвайки таксиметровите му услуги .
Св.Д. Г. /турски гражданин/
бил представител на фирма“ К.“ за България,според когото към м.декември 2017 година
във фирмата като шофьор на автобус по горепосочената международна
линия работело лицето Е. К..Според показанията на св.Г. на
неустановена по делото дата въпросният шофьор взел от бензиностанция в гр.С.
найлонови чували с дрехи , които превозил с автобуса до
гр.Хасково . След пристигането им на Автогара Хасково К.
поискал от св.С. К.
да му осигури таксиметров
автомобил. По своя инциатива св.К. телефонирала на подсъдимия М. като му обяснила ,че трябва да отиде с таксиметровия си автомобил до сервиза на фирма С.,за да вземе някакъв багаж. Подсъдимият М. отишъл
с таксиметровия си автомобил
марка „Опел Зафира“ до гаража на фирма С. ,където в багажното отделение и задната част
на автомобила/ след придърпване на
задните седалки напред / били натоварени от шофьора
на автобуса черни вакумирани чували с неизвестно за него съдържание .За
процесните чували шофьорът му обяснил,че
ще бъдат взети от едно момче
от гр.Пловдив . Понеже
чувалите препятствали
извършването на таксиметрови услуги от страна на подсъдимия М., той
нахвърлил чувалите от таксиметровия си автомобил
в товарен автомобил марка „Фолксваген
LT35", с peг.
номер ***********,
/също негова собственост
/,паркиран в тревната площ до
блок ******** ,където те
останали до пристигането на
другият подсъдим Ч.А..
Подсъдимият Ч.А. е турски гражданин,
със статут на постоянно пребиваващ чужденец
в РБългария .През 2014година сключил граждански брак с българската
гражданка от турски произход св.З.Е. П. и
се установил да живее заедно с нея в гр.Пловдив .До 10.01.2018 год. /видно справка в търговския регистър/ Ч.А. нямал
регистрирана на негово
име фирма с наименование „*******/л.53
и 54 от ДП/ . На 12.12.2017
год. по поръчка на съпругата си З. П.,която
се занимавала с търговия подсъдимият А. пристигнал в гр.Хасково ,за да закупи
неизвестно за него количество спортни екипи,внос от Турция . За целта подсъдимият А. се придвижил с управлявания от
него лек автомобил марка „Мазда
Премаци", с peг.№ ********
/негова собственост/ ,където на Автогара
Хасково се срещнал със св.С.К.
,която му показала таксиметровия
шофьор-подсъдимия М. ,когото трябвало да
последва .Подсъдимият М. потеглил с
таксиметровия автомобил ,следван
с автомобила си от другия подсъдим А..Преди 10.30 часа на 12.12.2017г. двамата
подсъдими пристигнали на ул. ******,
където в тревната площ до паркинга се намирал товарен автомобил „Фолксваген LT35", с peг. номер ***********,
който не бил в движение. Подсъдимият М.
слязъл от таксиметровия
автомобил,а подсъдимият А. паркирал автомобила си успоредно до микробуса на другия подсъдим. М.
отворил задните врати на микробуса
и тогава подсъдимият А. видял, че вътре имало черни найлонови чували
,облепени с тиксо ,чийто брой не му
станал известен . Двамата подсъдими
започнали да претоварват пакетите от товарния автомобил в автомобила на подсъдимия А. .
Към 10:30 часа на
12.12.2017г. служителите при РУМВР - Хасково - свидетелят Х.Г.Х.,съвместно
с колегите си свидетелите О.Т.Б. и А.Н. О. извършвали обход в района на ул. ********.
На паркинга пред блок №**
забелязали две лица ,които
товарели черни найлонови пакети от
товарен автомобил марка „Фолксваген „в
лек автомобил марка „Мазда“ .
Полицейските служители пристъпили към
проверка на превозните средства и при извършването й станало ясно, че пакетите
съдържали спортно облекло — анцузи,
носещи марката и логото на фирма „Nike" и емблемата на
футболния отбор „Барселона". Установили и
самоличността на двете лица подсъдимите А.М. *** и подсъдимия Ч.А. - гражданин на Република Турция,със статут
на постоянно пребиваващ чужденец в
РБългария. За случая бил уведомен дежурен разследващ полицай и извършен оглед
на местопроизшествие(т.1, л.14-15, 23-29 от ДП ) ,ведно с фотоалбум към него.
Огледът,според съдържанието на огледния
протокол бил извършен в
присъствието на поемните лица св.Г. Д.И. и св.Б.М.Р.
за времето от 11.30 часа до 12.30 часа
.След приключване на огледа,при който
пакетите били преброени ,а външната опаковка на някои от
тях нарушена , двамата подсъдими били отведени в
РУ-Хасково .Там с протокол ,за доброволно предаване от 12.12.2017г.
подсъдимият А.М. доброволно предал 291
бр. спортни анцузи –долнище и горнище в различни разцветки с марка и лого на Nike . В протокола за
доброволно предаване било пояснено от
подсъдимия М.,че въпросните неща взел от автобуса и ги сложил с таксито
в микробуса ,като му казали,че ще дойдат
да ги вземат ,даже не знаел какво е , просто им свършил работа .На свой ред
подсъдимият Ч.А. ,също с протокол за доброволно предаване от 12.12.2017г.
предал 50 бр. спортни комплекти долнище и горнище в различни разцветки с марка и лого на Nike , както и лекия
автомобил „Мазда Премаци", с peг. № ***********, ведно с 1 бр.контактен ключ и 1 бр.
регистрационен талон. Впоследствие за предадените с
протоколите за доброволно
предаване общо 341 комплекта горнище
и долнище бил съставен протокол за оглед на ВД от 15.12.2017
год. и фотоалбум към него,където процесните спортни екипи били
огледани,описани и фотографирани
.
Видно
от приобщената справка от Патентно
ведомство на РБългария в Държавния регистър на марките регистрирани съгласно
ЗМГО, няма вписани лицензионни договори за отстъпено право на ползване на
подсъдимите Ч.А. и А.М.М..
В хода на
досъдебното производство е било изготвено
заключение на съдебно - маркова и оценителна експертиза за установяване
нарушаване на права по регистрирани на територията на Република България
търговски марки (т.1, л.78-110) ,според което върху предадените спортни екипи(горнища и
долнища) трайно са поставени знаци
идентични със знаците на защитени търговски марки. Посочено е ,че марките са притежание на „Nike Innovative C.V. One Bowerman, Oregon 97005 6453 U.S.A." и „FUTBOL CLUB BARCELONA Avendida Aristides Maillot
s/n,(La Masia) Е - 08028 Barcelona
ESPANA. Според експертизата
надписите и знаците поставени върху артикулите (маркировките на
стоките), са идентични със знаците на регистрираните и действащи на територията
на Република България търговски марки, като тази идентичност може да доведе до
вероятност за объркване(заблуждение) на потребителя, включващо възможност за
свързване на тези стоки с тези защитени марки. Нарушени са правата на следните
документи - EUTM *********, EUTM *********(национална марка №12063) и EUTM *********. Всички марки се отнасят до клас 25 от
класификацията от Ница(единадесета редакция) по Международния класификатор за
стоки и услуги(МКСУ) - „Облекло, шапки и др.)-" Указва, че марките са
регистрирани и действат на територията на Република България, по национален
ред, като марки на Общността, които имат действие от датата на присъединяване
на страната ни към ЕС.Изготвената съдебна експертиза за нарушаване на
търговската марка е назначена с
Постановление от 08.01.2018г. на разследващ полицай Цветан Еленски,което не
съдържа подпис на длъжностното лице, назначило
експертизата / л.78 и 79 от ДП/. С оглед допуснатите пропуски при
назначаване на изготвената съдебно-маркова експертиза, изразяващи се в липса на
подпис на длъжностното лице, назначило
експертизата в акта за нейното
назначаване , съдът намира, че не следва да обсъжда заключението на вещото
лице, като изготвено в нарушение на реда за назначаване на експертизата - чл.
199, ал.2 от НПК и същото следва
да бъде изключено от доказателствения материал.
Гореизложената фактическа обстановка
се доказва от събраните на досъдебната и
съдебната фаза на производството писмени доказателства, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на
чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното
производство, както и от
обясненията на подсъдимите М. от съдебното следствие и тези на подсъдимия А. ,приобщени по реда на чл.279 от НПК ,показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели
Х.Г.Х. , О.Т.Б.,А.Н.О., С.З. К. , Д. Г., Г. Д.И. и
Б.М.Р..
На
първо място съдът намира
,че следва да изрази сериозните
си резерви по отношение доказателствената стойност на изготвения
протокол за оглед на местопроизшествие /л.14 и 15 от ДП/,в която насока защитата на подсъдимия А. релевира
основни възражения. Запознаването
със съдържанието на цитирания протокол води до констатацията, че фактически са
извършени две действия по разследването. В
протокола за оглед на местопроизшествие,
съставилия го разследващ полицай след описание на
местопроизшествието е вписал : «при
отварянето на вратите в буса се видяха множество полиетиленови пакети с
текстилни изделия в тях …. Текстилните изделия той /А.М. / предаде с
протокол … При отваряне вътре в
автомобила /Мазда Премаци/се видяха полиетиленови пакети с текстилни
изделия….бяха предадени доброволно от Ч.А.».НПК не урежда доброволното предаване като
отделен способ за доказване извън процесуалните действия
оглед или претърсване и изземване. Като способ на доказване огледът е закрепен в нормите на чл. 155 и чл.156 НПК и цели непосредствено да се изследват и
запазят по реда, установен в този кодекс, следи от престъплението и
други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. От
отразеното следват поредица от изводи. Първо, не може да се прецени дали въобще е извършено и
ако-да ,кога е извършено доброволно предаване на инкриминираните от държавното обвинение спортни екипи - в
рамките на огледа на местопроизшествие или по-късно,доколкото отразеното в него сочи, че то е започнало първо като действие
по оглед на две моторни превозни средства по отношение
на откритите в тях полиетиленови пакети с текстилни
изделия ,като е посочено ,че са предадени с
протоколи ,а след това били съставени
отделни протоколи за доброволно предаване ,удостоверяващи предадени от всеки от подсъдимите
различно количество спортни анцунзи /долнище и горнище / с марка и лого на Найк
.
Съдът намира, че е допуснато
процесуално нарушение, тъй като са различни предпоставките и последиците
касателно извършването на двете действия,първото от които, според
процесуалния закон е самостоятелен способ за събиране на доказателства.За
същността на протокола за доброволно предаване пък в теорията и практиката са изказвани
две становища - според първото,
той е своеобразна разписка, в която се отразява едно фактическо действие, а не
действие по разследване, а според второто - че е писмено доказателствено
средство, отразяващо действие по разследване, в какъвто смисъл са подчинява на
правилата на изготвяне ,според нормите
на чл.127 и сл НПК. Същината на осъществяваното поведение обаче, което
предпоставя изготвянето на протокол за
доброволно предаване, се корени от една страна в това, че някое лице предава на
орган по разследването определена строго индивидуализирана вещ /както указва
чл.109 НПК/, която е свързана с престъпно деяние и то по начин, несъвместим с упражняване на форма
на държавна принуда-за разлика от претърсването и изземването например, при
които поради упражняването на тази принуда законът предвижда строга форма на
изготвяне с присъствие на поемни лица и
санкция на независим арбитър-съд.При всички случаи обаче
индивидуализацията на приобщените
веществени доказателства, чрез протокола за доброволно предаване трябва
да бъде несъмнена. В светлината на казаното , конкретиката по настоящото дело
сочи , че никой от двамата подсъдими М.
и А. не е завел полицейските служители, разпитани по-късно като свидетели до
превозните средства,обект на огледа и не е
посочил ,че там се намират спортни
стоки от защитена марка .След пристигане
на местопроизшествието на
разследващ полицай е извършен оглед ,
при който пък в автомобилите на подсъдимите са открити множество
полиетиленови пакети с текстилни изделия. В този смисъл може да се изведе
заключение за доказване на форма на държавна принуда, чието упражняване е
изисквало провеждане на претърсване и изземване или изземване на веществени
доказателства ,чрез огледния протокол и
последващото му одобрение от съд ,което
в случая не е било сторено . По нататък ,според съдържанието на съставения
огледен протокол намерените в превозните средства на подсъдимите полиетиленови
пакети с текстилни изделия са предадени
доброволно от подсъдимите М. и А. с протоколи .Видно от съдържанието на
съставените от същата дата протоколи за
доброволно предаване/л.16 и 17 от ДП/ ,това действие по разследването се е състояло
не на мястото на огледа , а в
РУ-Хасково,където обаче не е
документирано предаване на полиетиленови
пакети с текстилни изделия от страна на
подсъдимите, а конкретен брой анцузи в
различни разцветки , съдържащи марка и
лого на Найк.Предадените с протоколите за доброволно предаване вещи ,впоследствие са били
огледани,описани и фотографирани ,като
според съставения на 15.12.2017г.
протокол за оглед на ВД /л.36 от
ДП/ са преброени 341 броя спортни
облекла ,представляващи комплекти от две части –долнище и горнище .Вписано е
,че в центъра на всяко горнище от лицевата страна се наблюдавал изписан на латиница
надпис „Rakuten“ ,подчертан с бяла лента .Над надписа в ляво е поставено
фирмено лого ,а в дясно от логото е изобразено друго лого ,подобно на герб с
надпис „FCB“.От вътрешната страна на
горнищата под качулката е поставен червен етикет с надпис „„Nike",какъвто червен етикет с
надпис „Nike" е поставен и от
вътрешната част на долнищата.Анализът на
горепосочените писмени доказателствени средства/протокол за оглед на
местопроизшествие и протоколи за доброволно предаване / показва ,че
до момента на огледа на ВД не са
фиксирани и установени спортни стоки с
логото на „FCB“ /Футболен клуб Бареселона/ ,а само такива ,съдържащи лого и
марка на „Nike" . Макар по отношение на приобщените като ВД в
протокола за оглед на ВД, спортните екипи
да са достатъчно индивидуализирани като вещи , очевидно е , че установъчните
им данни /наличие на стоки от две защитени марки
/ не съвпадат с тези по протоколите за доброволно предаване. По мнение на съда недостатъчната индивидуализация ,първо- на намерените
при огледа на местопроизшествието полиетиленови пакети и тяхното
конкретно съдържание ,второ- на
предадените от подсъдимите спортни комплекти ,впоследствие огледани
като ВД е довела до разкъсване
на доказателствената връзка, че
откритите при огледа пакети са съдържали спортни
комплекти от вида и в
количество на инкриминираните с лого на две защитени марки ,а оттам и до невъзможност да се установи
дали приложените по делото веществени
доказателства, предмет на престъпното деяние съвпадат с предадените
от подсъдимите и намерени в автомобилите им полиетиленови
пакети с текстилни изделия.
Същевременно обаче, фактът на намирането на полиетиленови пакети в автомобилите на двамата
подсъдими може да бъде установен от другите доказателства по делото.
За това обстоятелство свидетелстват категорично полицейските служители –
свидетелите Х.Х. , О.Б. , А.О. ,запазили местопроизшествието до пристигането
на разследващ полицай . И тримата свидетели при разпита си от съдебното
следствие свидетелстват за наличието
в автомобилите на подсъдимите
на черни
найлонови непрозрачни
чували,облепени с тиксо /св.Х. и О. /
и такива в
прозрачни опаковки с единични
бройки /св.Б./ ,съдържащи спортни
комплекти с логото на Найк и Футболен клуб Барселона ,но
никой от тези свидетели не бе
в състояние да посочи точната бройка на установените спортни
екипи и
тяхната опаковка във всеки от
проверяваните автомобили . От друга страна
показанията на тези
свидетели, макар да са еднопосочни и
безпротиворечиви по отношение на мястото на намиране на полиетиленовите пакети и тяхното съдържание ,са твърде уклончиви и неконкретни
относно външната опаковка на пакетите със спортни комплекти и
количеството им ,установено във всеки един от огледаните автомобили
.От една страна точното
разположение на намерените обекти и тяхната външна опаковка не са посочени достатъчно ясно,конкретно и разбираемо
в огледния протокол , нито пък
е описано от разследващия полицай конкретното
съдържание на намерените
полиетиленови пликове ,въпреки че от разпита на полицейските служители
става ясно ,че целостта на някои от външните опаковки
е била нарушена, за да бъдат
те преброени . Това
наложи
допълнително изясняване на тези въпроси ,посредством разпита на посочените в оглединя протокол като
поемни лица св. Г.И. и Б.Р. . Първият свидетел при разпита си в съдебното следствие изяснява ,че е присъствал на оглед,при който полицаите
намерили дрехи в багажниците на бус/като количество доста/ и лек
автомобил /3-4 пакета / ,които били в прозрачни опаковки на пакети и в черни непрозрачни опаковки,след което
били извадени от автомобилите ,разстлани на тревата и преброени . Видно
от разпита на св. Б.М.Р. , посочен
като поемно лице в огледния протокол, същият не е участвал реално в осъществяването на
това процесуално-следствено действие. Относно участието си
като поемно лице, същият заявява: „Аз просто минавах по улицата и
спортните екипи бяха на земята. .Нямаше превозни
средства,нямаше друго нищо ….. Не ми дадоха да прочета съдържанието на
протокола, на който се подписах….. Предявиха ми само страницата за подпис, помолиха ни за по един
подпис и това беше“. На цитираните гласни доказателства кореспондират отчасти и показанията на
св.Г.И. /участвал като поемно лице при огледа /, който пред съда сочи,
че другото поемно лице е пристигнало ,когато пакетите започнали да се изваждат от автомобилите и да се оставят на тревата.С
оглед на изложените съждения, съдът констатира, че извършения оглед на местопроизшествие е осъществен в нарушение на разпоредбите,
които уреждат правилата за извършването на това процесуално-следствено
действие, съдържащи се в разпоредбите на чл. 155-156 от НПК..В случая едното от двете поемни лица ,според собствените му показания от
съдебното следствие , реално не е участвало при извършване на огледа и
закрепване на намерените при него вещи в двата автомобила . Поради това и несъмнено изготвеният от разследващ полицай
протокол за оглед на местопроизшествие не може
да изпълни ролята на доказателствено средство, след като едно от вписаните в съдържанието
му като поемни лица граждани е било лишено от възможност да изпълни ролята си по осигуряване
и удостоверяване на законосъобразността и достоверността на документираните в
този протокол действия и констатации. Допуснато е нарушение на по чл.
156, ал. 1 НПК, което превръща действията по оглед в обикновено
извънпроцесуално наблюдение и изучаване на мястото на произшествието от страна
на съставилия протокола разследващ орган. Съответно, констатациите при това
извънпроцесуално наблюдение, вкл. възпроизведените
във вид на снимки в приложения към този протокол фотоалбум , не е възможно да се ползва при решаването на фактическите
въпроси по делото. В този смисъл ,поради
негодността на протокола за оглед и фотоалбума към него /заради
пренебрегване на правилата на чл.156
НПК за извършване на огледа / и
въпреки наличието на гласни доказателства за това ,че полиетиленови пакети със спортни комплекти с логото на Найк и Футболен клуб Барселона са
открити при проверката в микробуса на
подсъдимия М. и лекия автомобил на подсъдимия А. , не се събраха несъмнени и
категорични доказателства ,както за външната
опаковка на пакетите със спортни
комплекти ,така и за тяхното количество като брой , установено във всеки един от процесните автомобили.В същата степен не може да се
направи недвусмислен извод ,че именно
намерените в превозните средства на подсъдимите
като количество ,брой и вид спортни комплекти са били предадени от
подсъдимите М. и А.,посредством съставените протоколи за доброволно предаване и са идентични с приобщените ВД
,при които са налични знаци на
„Найк“ с надписи или в комбинация знак с надпис,както и лого на ФК „Барселона“ .
На следващо място следва да бъдат
обсъдени и обясненията на двамата
подсъдими , дадени в съдебната фаза на процеса. Подсъдимият М. още при
извършване на първите действия по разследването ,предприети спрямо него е заявил,че намерените в микробуса му полиетиленови чували са били натоварени от автобус ,
превозени с такисиметровия му автомобил
до микробуса и складирани в него
,за да бъдат взети от непознато лице от
гр.Пловдив , което е потвърдил и в написания собственоръчно текст в протокола
за доброволно предаване
.Междувпрочем такава е била и
позицията му ,както при започналата полицейска проверка и
откриването на пакетите в микробуса ,така и
при проведената устна беседа с
органите на полицията .В тази част обясненията му напълно кореспондират
с показанията на св.Х. ,Б. и О.
,пред които подсъдимият е заявил
горните обстоятелства . Обясненията на подсъдимия М. не само че не
се оборват от други доказателствени
източници, но и се потвърждават от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие св.С.К. и Д. Г. ,представители на турската транспортна
фирма К., в който съдът няма основание да се съмнява, заради липсата на каквато и да е било в т.ч. и професионална обвързаност на последните с подсъдимия, затова и
кредитира с доверие данните,
които те изнасят. Очевидно при тази доказателствена съвкупност , версията на
подсъдимия М. за произхода на
предадените с протокол за доброволно предаване
спортни екипи няма характер на
защитна такава.
Обясненията на подс.Ч.А.
,приобщени по реда на чл.279 ал.2 НПК
за случилото се на инкриминираната дата
до извършената проверка от полицейските служители на автомобила му
,не могат да се приемат единствено и
само като негова защитна версия . Според дадените обяснения ,на 12.12.2017г. подсъдимият Ч.А. пристигнал в
гр.Хасково, за да закупи някакви анцузи, поръчка, която
му била дадена от неговата съпруга,
свързва се с представител на фирма К. ,установена като св.С.К. ,на която плаща и която му показва другия подсъдим М.,когото не познава и с когото отива да
ги вземе. Дори и да изглежда житейски съмнителна подобна неосведоменост на подсъдимия за стоките,които ще купува ,за да се
приемат за неправдоподобни
обясненията му , изключването
им може да се направи, само ако са
налице категорични и безсъмнени доказателства, изцяло опровергаващи
поддържаната теза,каквито в случая липсват . Единствено св.Б. и О. изнасят данни ,
че подсъдимият А. направил пред тях признание ,че спортните стоки били негови ,внос от Турция и
предназначени за продажба в магазините му в гр.Пловдив.
В тази им част обаче показанията на полицейските служители са производни и
доколкото не се подкрепят от други първични доказателства не са годни да оборят обясненията на подсъдимия за
незнанието му относно произхода и вида
на закупените анцузи.В този смисъл не могат да бъдат
изключени обясненията на двамата подсъдими , които са доказателствено средство и без
да са налице доказателства опровергаващи същите,не
може да се възприеме тезата на обвинението, която се базира
единствено на факта на намиране на спортните стоки от защитена
марка в автомобилите ,собственост на подсъдимите ,при наличието на много други версии, които не са
проверени.
При така установените фактически положения ,съдът достига до следните
правни изводи:
Обективният признак на престъплението по
чл.172б от НК „използване в търговската дейност” е намерил легално определение
в Закона за марките и географските означения –чл.13 ал.2 , в която разпоредба
изчерпателно са изброени действията, при извършването на които може да се
допусне нарушаване на правото на маркопритежателя чрез използване без негово
съгласие на идентичен или сходен с регистрирания знак, и сред тези действия
попада и „съхраняването” на стоките с този знак с цел предлагането им за
продажба или пускането им на пазара. Именно съхраняването с цел продажба или
пускането на пазара на стоки с търговска марка с лого „Nike” и
„FC BARCELONA" ,без съгласието на притежателите на изключителното право на търговска марка „Nike” и
„FC BARCELONA"
е било инкриминирано и на
двамата подсъдими.Според държавното обвинение с наличието
и поставянето на 291 броя
спортни екипи (долнище и горнище) от
горепосочените защитени марки в
превозното средство на подсъдимия М.
, той е реализирал действия, насочени
към съхраняване на тази стоки,обект на
изключително право на притежателите им.Същия подход ,но по отношение на 50 броя спортни екипи (долнище и горнище) от горепосочените защитени марки,които твърди
че са намерени в собствения му лек автомобил , държавния обвинител е ползвал
,повдигайки обвинението и спрямо другия подсъдим А..
От събраните
в хода на съдебното следствие и обсъдени
по-горе в мотивите доказателства, съдът
намира, че допуснатите при извършване на процесулно-следствените действия процесуални пороци , не могат да бъдат
санирани само въз основа
разпита на св.Х.,Б. и О. ,чиито показания не могат
да преодолеят съмнението относно обема, вида и белезите на
стоките,намерени във всеки от
автомобилите на подсъдимите , и в частност да се установи дали
веществените доказателства, предмет на протоколите за оглед,доброволно
предаване и оглед на ВД,както и предмет
на изследване в хода на съдебно-марковата експертиза и предявените
такива в хода на съдебното производство, са идентични с
намерените за всеки от подсъдимите
вещи. Макар да прие за
установено от събраните по делото доказателства, че спортни стоки от защитени марки са се
намирали във всяко от превозните
средства на подсъдимите ,отсъствието на категорични доказателства за броя, вида
и конкретни отличителни белези на тези вещи, поставя в невъзможност съда да
заключи колко от тях са били в
автомобила на подсъдимия М. и колко от тях в автомобила на подсъдимия А.. Съдът
намира, че изводи досежно неправомерното ползване на търговски марки
в осъществявана от подсъдимите търговска дейност не може да се установи и
въз основа на показанията на св.Х. ,Б. и О.
,чиито показания не изясняват
въпроса за конкретния брой , вид и характеристики на вещите, които са се
намирали в проверяваните превозни средства . Същевременно, изводите на тези
свидетели досежно наличието
на белези по артикулите, въз основа на които да се установи , че намерените
стоки са произведени без съгласие на притежателите на изключителното право върху марките Nike” и
„FC BARCELONA", не могат да се
ползват с достоверност, доколкото никой от тях
няма качеството на експерт по делото. По изложените по-горе
съображения за целите на настоящото
производство не може да бъде
ползвано и заключението на назначената на ДП съдебно - маркова и
оценителна експертиза за установяване нарушаване на права по регистрирани на
територията на Република България търговски марки,сочещо на идентичност със знаците на регистрираните и действащи на
територията на Република България търговски марки .В заключение , не бе
установено безспорно какви вещи и в какво точно количество са открити в превозните средства на
подсъдимите от обектит, същите били ли
са обозначени със защитени търговски марки и с кои и правомерно ли е
било ползването на тези марки, които факти са признаци от обективна страна на
престъплението по чл. 172б ал.1 от НК, което е предмет на обвинение по делото.
Наред с това, съдът прие по отношение на подсъдимия А.М. , че деянието е
несъставомерно от обективна страна и по други съображения. В случая
наличието и поставянето на
спортни стоки в превозното
средство на подсъдимия М., с оглед
установените по-горе обстоятелства ,предхождащи откриването им от полицейските
органи, не представлява поведение,
обективиращо изпълнителното деяние по чл.172б от НК. Намирането на стоки,според обвинението -
291 бр. спортни екипи с търговска марка
с лого марките Nike”
и „FC BARCELONA" в товарния
автомобил на подсъдимия М. , макар на пръв поглед да запълва съдържанието на действието
„съхраняване” по смисъла на 13 ал.2 т.2 от ЗМГО
,не се доказа то да е било насочено към търговската реализация на тези
стоки .Извод за последното дават установените по делото обстоятелства, че подсъдимият
към инкриминирания период е
осъществявал таксиметрова дейност и
по устна договорка с представители на турската фирма „К.“
е превозвал пътници
и багаж от техните автобуси ,какъвто е бил
и настоящия случай. По делото не се събраха данни
подсъдимият М. да се
е занимавал с производство или търговия на спортни стоки от
вида на инкриминираните ,а в
случая коректността изисква да се отбележи, че е действал
като обикновен преносител/разбирай превозвач / на стоките от техния доставчик -
шофьора на автобуса,установен като Е.
К. до
получателя ,за който са били предназначени. От вида и начина на опаковане на процесните стоки-
преимуществено в черни найлонови
непрозрачни чували ,облепени с тиксо и
мястото , където са се намирали - в микробус
, паркиран в тревната площ до жилищни
блокове , също не може да се изведе заключението, че същите са съхранявани с цел предлагането им за продажба или
пускането им на пазара.Това, че
спортните стоки са били в
твърдяното от обвинението количество,
не означава само по себе си и не е достатъчно да се приеме, че тези
стоки са били предназначени за търговска реализация от страна на подсъдимия
. Красноречив показател за това, че
предприетото от подсъдимия М.
превозване ,а след това и
съхранение на процесните стоки не е било натоварено с икономическо съдържание и е
станало по начина ,обяснен от
самия М. , са и показанията на незаинтересования свидетел С.К. ,според която поръчката за
превоза и реализацията на печалбата са били предназначени за техния доставчик -шофьора на автобуса . Не се твърди от обвинението, а и не се доказа по делото по какъв начин само по себе
съхранението на процесните стоки би донесло печалба на подсъдимия,който е бил само част от един цикъл, ориентиран към икономически резултат,но от друго лице .
Съдът намира за недоказана субективната съставомерност на деянието на
двамата подсъдими . Няма съмнение, че престъплението по чл. 172б ал.1 от НК е само умишлено, т.е. преди или най-късно към
момента на започване на изпълнителното деяние, в съзнанието на дееца следва да
съществуват представи относно наличието на защитена търговска марка с конкретно
съдържание (словно, фигурно, графично, комбинирано), регистрирана от друго лице
или субект и ползващата се с правна защита на територията на страната по силата
на регистрацията си, както и съзнателни представи за липсата на съгласие от
страна на притежателя на правото върху тази марка за употребата й от дееца в
търговска дейност. Решаващият състав категорично счита, изискуемото за
съставомерносттта на стореното субективно отношение на двамата подсъдими към деянието - под формата на умишлена вина,
че в случая не е доказано по предвидения в чл. 303, ал. 2 от НПК несъмнен начин. Позицията на подсъдимия М. още от досъдебното производство е била еднозначна и непроменена ,че процесните стоки
са натоварени в таксиметровия му
автомобил от шофьора на фирма К. ,след което прехвърлени от него в микробуса му
,където са останали до пристигането на техния получател .За подсъдимия А. се установи ,че той е
пристигнал в гр.Хасково с автомобила си ,за да закупи по поръчка на съпругата
си анцузи , внос от Турция , като се свързва
с представители на фирма К.,
плаща им цената на стоката и отива
заедно с другия подсъдим ,когото не познава ,за да ги получи. Проверени
фактите, изнесени от двамата подсъдими
относно времето, мястото и
начина на получаване
на тези стоки, не са събрани никакви доказателства, оборващи тезата
на подсъдимите по тези въпроси.
Липсват обстоятелства да се приеме , че когато
подсъдимият М. е претоварил
чувалите и пакетите със спортни стоки от таксиметровия автомобил в
микробуса си ,той е действал със съзнанието, че съхранява стоки, носещи знак , идентичен или сходен с регистрирана и
защитена на територията на страната търговска марка , без
съгласие на носителя на тези права . В контекста на обсъдените обстоятелства,
не може да се приеме и ,че другият подсъдим А. до момента на
пристигането си до микробуса на подсъдимия М. , където са се намирали пакетите със спортни стоки е знаел ,че
анцузите ,които купува съдържат надписи и лого на защитени марки .Такъв категоричен извод не може да се направи и досежно момента ,в който се е
осъществявал процеса на претоварване на пакетите
от автомобила на подсъдимия М. в
този на подс.А.,прекъснат от
извършената проверка на полицейските органи
.Начинът на опаковане на част от пакетите /неустановени като брой в производството / в черни непрозрачни опаковки ,облепени с
тиксо , категорично изключва възможността да бъде узнато
тяхното вътрешно съдържание. Действително, по делото се събраха доказателства, че някои от
пакетите /отново неустановени като брой и местонахождение в производството
/ са били в прозрачни найлонови опаковки
и тяхното съдържание би могло де
е видимо за подсъдимите .Последното, обаче
поражда само предположения
за умисъла ,но не и го доказва .И това е така,защото от
огледния протокол на ВД и извършеното в съдебното следствие предявяване на
ВД по реда на чл.284 от НПК се
установява ,че спортните комплекти са от
две части –долнище и горнище ,като в
центъра на всяко горнище е изписан на
латиница надпис „Rakuten“ ,а в дясно
от надписа е изобразено
лого ,подобно на герб с надпис „FCB“. Установява се също така ,че логото на марката „Nike"/словно и фигуративно / е било поставено върху червен етикет от
вътрешната страна на горнищата под качулката и от
вътрешната част на долнищата.От извършеното предявяване на ВД е видно ,
че спортните комплекти са били
поставени в пакети
от по пет броя ,при което визуално
може да се възприеме
единствено изписания на латиница
надпис „Rakuten“ и логото с надпис
„FCB“. При положение ,че логото на защитената марка „Nike" се е намирало от вътрешната страна на спортните екипи,а
частите от него са били сгънати една върху друга ,изключено е
който и да било да забележи/освен
при нарушаване целостта на пакета и
разделяне на двете части на комплекта
/ поставения върху изделията етикет от
горепосочената марка. Дори и да се приеме ,че в процеса на
натоварване на пакетите , някой от подсъдимите или и двамата са
забелязали логото „FCB“ ,което в случая е видимото при разглеждане на прозрачните пакети,то същото не е сред
обичайно известните и популярни на пазара
марки ,за да се направи извод ,че у
подсъдимите е била налице субективна
увереност ,че съхраняваните стоки са от
защитена марка и липсва съгласие от страна на притежателя на правото
върху тази марка за употребата й в
търговска дейност. Посочените обективно установени обстоятелства , според съда не могат да аргументира обоснован извод за виновно
умишлено поведение на подсъдимите, особено в отсъствие на категорични доказателства
за това. Доказателствената съвкупност по-скоро позволява извод, че в случая
може да се разсъждава по въпроса за вината
под формата на непредпазливост (небрежност) по смисъла на чл. 11, ал. 3 предл. първо от НК . Такава форма на вината не е съставомерна за
престъплението по чл. 172 б ал.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал.1 от НПК тежестта да се докаже както от обективна, така
и от субективна страна на обвинението лежи върху прокурора и разследващите
органи,което не бе сторено по делото.Предвид на това съдът прие,че двамата подсъдими не са осъществили и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 172б ал.1 от НК,поради което и на основание
чл.304 от НПК ги оправда за повдигнато
обвинение .
По предявените граждански искове.
В случая приетите за съвместно
разглеждане в процеса граждански
искове са предявени от Арсис консултинг" ЕООД -
гр.София, като юридически
представител на „Найк" за България
и то като частични за сумата от
10 000 лв. спрямо подсъдимия А.М. и за сумата от 3000 лв. спрямо
подсъдимия А.. Поради акцесорността на гражданските искове и обвързаността на
имуществените вреди с размерът им в
обвинителния акт,какъвто не е релевиран
от държавното обвинение и поради
невъзможността да са ползва заключението на назначената на ДП съдебно-марковата
и оценителна експертиза, определило размера на вредите настъпили за притежателите
на правата по изложените вече
съображения ,гр.искове се явяват
недоказани по размер . От друга
страна, доколкото не се установи подсъдимите да са извършили престъплението
,чрез нарушаване на правото върху
търговската марка „Найк“ не са настъпили и вреди за носителите
на правото върху марката .В този смисъл и претенцията на гр.ищец
за обезщетение за имуществени
вреди, е лишена от основание.Установи се в хода на съдебното производство ,че е
настъпила промяна в юридическото представителство на ощетеното юридическо лице, притежател на
право върху марката „Найк“ ,който считано от 29.03.2019 год. не се представлява
от конституирания в процеса граждански
ищец „Арсис Консултинг „ЕООД ,а от Петошевич България и следните лица:адв.Д. Б./САК/,,П.С.
П./представител по индустриална собственост/ и адв.М. Д.Х. /АК-Стара Загора/ .От
един от тези юридически представители на ощетеното ЮЛ ,адв.М. Х. е постъпила по
наказателното дело молба /стр.186 от делото/ ,в която завява че представляваното от него няма гражданско-правни претенции към
подсъдимите. Съобразно настъпилата промяна „Арсис Консултинг „ЕООД вече е загубил правата
на юридически представител на „Найк"
за България и в този смисъл не е
активно легитимирано да претендира обезщетение за имуществени вреди от
престъплението по чл.172б ал.1 от НК .
Изложените съображения се явяват и
основание предявените гр.искове спрямо всеки от подсъдимите да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани .
Доколкото по отношение на
веществените доказателства по делото са
налице основанията на чл. 172б ал. 3 от НК, съдът
постанови същите да бъдат отнети в полза
на държавата,след което унищожени.
На основание чл.190 от НПК направените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата .
Мотивиран така ,съдът
постанови присъдата си.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.