Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
31.01.2023 |
град |
Кърджали |
|
||||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
|
|||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|
||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
На |
18.01.2023 |
година |
2023 |
|
||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
|
|||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ МАРИЯ БОЖКОВА |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
|
и при участието
на |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Секретар |
Павлина Петрова |
|
|
|||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Делчева от
Окръжна прокуратура -
Кърджали |
|
|
|||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Като разгледа докладваното от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
153 |
по описа за |
2022 |
година. |
|
||||||||
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по чл.63в
от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от началника на РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, подадена чрез процесуалния
му представител – С.Ч., главен юрисконсулт при ОДМВР – Кърджали, против Решение №223 от 28.10.2022 год., постановено по АНД №801/2022 год.
по описа на Районен съд – Кърджали, с което е отменено наказателно
постановление №78 от 05.08.2022 год., издадено от ВПД началник на РУ – Кърджали
към ОДМВР – Кърджали.
Касаторът заявява, че в срок обжалва
посоченото решение на Районен съд - Кърджали с молба да бъде отменено, като
излага съображенията за това. Сочи в жалбата, че една част от
мотивите на първоинстанционния съд били, че от
свидетелските показания на св.К. и от останалите приложени доказателства по административнонаказателната преписка, се установило, че
непълнолетното лице И. Х. В. същата вечер, когато е бил установен от
полицейските служители, е бил в компанията други пълнолетни лица и както че за
да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност по чл.45, ал.3 от ЗЗДет. било необходимо
да се установи по безспорен и категоричен начин неизпълнението от страна на
нарушителя на задължението, както по чл.8, ал.3, така и на това по ал.4 на
същия текст. Касаторът сочи също, че съдът е счел, че
задълженията по чл.8, ал.3 и ал.4 от закона са намирали в отношения на
евентуалност, като основното от тях било това по чл. 8, ал.3 - да придружи
непълнолетния след 22:00 часа на обществени места и то било задължение на
родителя, а ако изпълнението на това задължение било невъзможно, негов сурогат било
задължението по чл.8, ал.4 от ЗЗДет. - за осигуряване
на пълнолетен дееспособен придружител на детето. Касаторът
заявява, че не споделя доводите на районния съд, както и твърди, че не е успял
да разбера, как точно съдът е достигнал до извода, че Х.С.В. може би е
ангажирал отговорност по чл.8, ал.4 от ЗЗДет. на
останалите пълнолетни, които са били с непълнолетния му син на описаните дата,
час и място в наказателното постановление. Касаторът
твърди, че не е установено кои са тези лица и евентуално ако е вменено
задължение на някои от тях да придружава непълнолетния И. В., кой е той, от
кого е вменено това задължение и по какъв начин, какхо
и че в хода на административнонаказателното
производство не са представени никакви доказателства от страна на Х.В., че по
това време е осигурил друг пълнолетен, който да придружава сина му, като
развива подробни доводи в тази насока. Касаторът сочи също така, че следващият
мотив, с който е отменено наказателно постановление №78 от 05.08.2022 год.,
издадено от ВПД началник на РУ -Кърджали бил, че административнонаказващия
орган бил с неустановена материална компетентност, като заявява, че не споделя
и тези твърдения на районния съд. Сочи в тази връзка, че по делото е приложена
Заповед №292з-727/20.04.2022 год. на директора на ОД на МВР - Кърджали, с която
заповед същият упълномощава началниците на районни управления и началник на
отдел „Охранителна полиция”, да издават наказателни постановления за нарушения
на чл.45, ал.1 - 4 от ЗЗДет., като развива съображения
и в тази насока. В жалбата са развити и доводи, че
в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на
защита на лицето, както при съставянето и връчването на акта за установяване на
административно нарушение, така и при издаването и връчването на процесното наказателно постановление, включително и относно
изисканията към задължителните реквизити, които
следва да съдържат. Твърди се, че по този начин са
изпълнени процесуалните изисквания на ЗАНН към процедурата по установяване и
санкциониране на административно нарушение и че горните правни и фактически
изводи обосновават липса на нарушения на приложимите норми за провеждане на
производство по издаване на обжалваното наказателно постановление, същото е
издадено при спазване на установената форма и има предвиденото съдържание, в
това число правно и фактическо основание и не са допуснати твърдените нарушения
на процедурните правила. Предвид изложеното касаторът
моли, на основание чл.209, т.3, във връзка с чл.221, ал.2, предл.2/второ/,
във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, да бъде отменено изцяло Решение №223 от
28.10.2022 год., постановено по АНД №801/2022 год. на Районен съд - Кърджали и делото
да бъде решено по същество, като бъде потвърдено наказателно постановление №78
от 05.08.2022 год., издадено от ВПД началник на РУ – Кърджали.
Редовно призован за съдебното
заседание, касаторът – ВПД началник РУ – Кърджали към
ОДМВР – Кърджали, не се явява и не се представлява. От процесуавния
представител и пълномощник на същия – гл.юрк.С.Ч.,
преди съдебното заседание е постъпила молба,
в която заявява, че поддържа изцяло изложеното в жалбата, като отново
моли съда да отмени изцяло Решение №223 от 28.10.2022 год., постановено по АНД
№801/2022 год. на Районен съд - Кърджали, с което се отменя наказателно
постановление №78/05.08.2022 год., издадено от ВПД началник на РУ -Кърджали, с
което, на Х.С.В., на основание чл.45, ал.3 от ЗЗДет.,
е наложена глоба, в размер на 300 лева, за нарушение на чл.8 ал.3 от ЗЗДет. и да реши делото по същество, като потвърди наказателното
постановление. Моли
съдът да приеме, че атакуваното наказателно постановление е напълно
законосъобразно, като е постановено при наличието материалноправните
предпоставки за това, издадено е от компетентен орган, при спазване на
установената форма, има предвиденото съдържание, в това число правно и
фактическо основание, не са допуснати процесуални нарушения, съобразно е с
целта на закона и да бъде потвърдено. С молбата претендира юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали, а в условията на евентуалност,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Редовно призован за съдебното
заседание, ответникът по жалбата – Х.С.В. от ***, не се явява, представлява се
от редовно упълномощения му процесуален представител – адв.Д.Ш.
от АК-***, който заявява, че оспорва изцяло касационната
жалба като неоснователна. Моли съда да постанови
съдебно решение, с което да потвърдите
обжалваното решение на Районен съд – Кърджали като правилно и законосъобразно, като заявявна, че изцяло се придържа към съображенията,
изложени в жалбата до Районен съд – Кърджали, като определено счита, че нарушението, за което е наложено
обжалваното наказание, не е било допуснато
от ответника по касация и всъщност, не е било и доказано по никакъв начин
в административнонаказателното производство.
На следващо място счита, че ответникът по касация не би могъл да извърши виновно това нарушение,
тъй като по делото били налице доказателства,
че на инкриминираната дата същият е бил
служебно ангажиран и е нямал обективна възможност да изпълни
задълженията си на родител, съобразно разпоредбата от Закона за закрила
на детето. Споделя становището на Районен съд - Кърджали за липса на материална
компетентност на административнонаказващия
орган, която не била установена по никакъв
начин по
делото, както и се придържа към съображенията
си за допуснати
процесуални нарушения, при издаване на обжалваното НП. По тези съображения счита, че обжалваното решение на Районен съд - Кърджали се явява правилно
и законосъобразно и моли съда да
го остави в сила. Моля да бъдат присъдени на ответника направените
разноски за настоящата инстанция.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
– Кърджали изразява становище, че касационната жалба е основателна, като счита, че неправилно Районен съд – Кърджали е приел въз основа
на установените факти по делото, че
процесното административно нарушение не е доказано. Намира, че е без съмнение фактът, че непълнолетният син на касационния жалбоподател е бил след 22 часа на обществено място, както и че той
не е бил придружаван от родител. Сочи, че разпоредбата на чл.8,
ал.3 от Закона за закрила на детето
задължава родителите да придружават непълнолетните си деца след 22 часа
на обществени места, а в случай, че
за родителя, настойника или лицето, което полага
грижи за непълнолетния, това е невъзможно, разпоредбата на чл.8, ал.4 от този закон
въвежда задължение той да осигури
пълнолетно лице, което да го
придружава на обществени места. Счита, че обстоятелството,
че в компанията на непълнолетния син на касационния жалбоподател е имало и пълнолетни лица, по
никакъв начин не установява изпълнение
на задължението на родителя
да осигури такива придружители и че това е така, защото
разпоредбата на посочената правна норма изисква
придружителят да е изрично определен от родителя и родителят да знае не
само къде се намира детето
му, но и на кое лице е поверил
грижите за него. Счита също, че неправилно
съдът е приел и е поставил под съмнение
материалната компетентност
на административнонаказващия орган,
тъй като по делото се
съдържа заповед на директора на ОД на МВР – Кърджали,
с която той е делегирал правомощия на началниците на РУ да издават наказателни постановления по Закона за
закрила на детето. С оглед на тези
съображения, намира, че обжалваното решение на Районен съд – Кърджали следва да бъде
отменено, а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за
установено следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно основание това по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК, т.е. нарушение на закона и което
нарушение всъщност се твърди като неправилно прилагане на материалния закон.
Разгледана по
същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №223 от 28.10.2022
год., постановено по АНД №801/2022 год., Кърджалийският районен съд е отменил наказателно
постановление №78 от 05.08.2022 год., издадено от ВПД началник на РУ – Кърджали
към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на
детето/ЗЗДет./, на Х.С.В. от ***, с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300.00/триста/ лева, за
извършено нарушение на чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето.
Със същото решение, Районен съд –
Кърджали е осъдил Областна
дирекция на МВР - Кърджали, да заплати на Х.С.В. от ***, с ЕГН **********,
сумата от 300.00/триста/ лева, представляваща направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
За
да постанови решението си, след преценка
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е приел от
фактическа страна, че на 16.07.2022 год., в около *** часа, в ***, на ул.„***”,
пред блок №**, свидетелите И. К. и П. К. - служители в РУ - Кърджали, спрели за
проверка група младежи, сред които и И. Х. В., с ЕГН **********, който нямал
навършени 18 години и не бил придружаван след 22:00 часа от родител или друго
пълнолетно лице. Полицейските служители установили, че баща на детето е Х.С.В.,
който по същото време бил на работа в ***. В *** детето било предадено на баща
му – Х.В., с Приемо-предавателен протокол. На
16.07.2022 год., в сградата на РУ -Кърджали, полицейският служител К.
съставил АУАН с бл.№*** срещу Х.В., за извършено нарушение на чл.8 ал.3 от
Закон за закрила на детето, който го подписал и получил без възражения. Въз
основа на така съставения АУАН, на 05.08.2022 год. било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което при идентична фактическа обстановка,
отразена в АУАН, на основание чл.45, ал.3 от ЗЗДет.,
ВПД началник на РУ- Кърджали наложил административно наказание „глоба”, в
размер на 300 лева, на Х.С.В., за извършено нарушение по чл.8, ал.3 от ЗЗДет.
Тази
фактическа обстановка районният съд е установил от показанията на актосъставителя И. К., които съдът е кредитирал изцяло,
като последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се относно
релевантните факти, както и от писмените доказателства - Акт за установяване на
административно нарушение; Приемно-предавателен протокол от 16.07.2022 год.; График
на смените в ***; Пътна книжка от 16/17.07.2022 год.
При така установеното от
фактическа страна и с оглед на тези доказателства, от правна страна решаващият
състав на Районен съд – Кърджали е приел най-напред, че жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Районният съд е посочил, че на
жалбоподателя Х.В. е наложено административно наказание за това, че виновно е
нарушил чл.8, ал.3 от ЗЗДет. и че в същата разпоредба
е посочено, че родителите, настойниците, попечителите
или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на
обществени места след 20:00 часа, ако детето не е навършило 14-годишна възраст,
съответно след 22:00 часа, ако детето е навършило 14-годишна, но не е навършило
18-годишна възраст. Посочил е, че санкцията е наложена на основание чл.45, ал.З
от ЗЗДет., според който, родител, настойник,
попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл.8, ал.3,
или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не
осигури придружител по чл.8, ал.4, се наказва с „глоба” или „имуществена
санкция” от 300 до 500 лева, а при повторно нарушение - с „глоба” или
„имуществена санкция” от 500 до 1000 лева. Съдът, след анализ на събраните
доказателства, е намерил вмененото на жалбоподателя административно нарушение
за недоказано и че това е така, тъй като по делото се установило от показанията
на св.К., че непълнолетното лице И. В. е бил придружаван от пълнолетни лица. Съдът
е посочил, че за да се ангажира административнонаказателната
отговорност по чл.45, ал.3 от ЗЗДет. е необходимо да
се установи по безспорен и категоричен начин неизпълнението от страна на
нарушителя на задължението, както по чл.8, ал.3, така и на това по ал.4 на
същия текст, като е приел, че задълженията по чл.8, ал.3 и ал.4 от закона са
намират в отношения на евентуалност и че основното от тях - това по чл. 8, ал.3
- да придружи непълнолетния след 22:00 часа на обществени места, е задължение
на родителя и че ако изпълнението на това задължение е невъзможно, негов
сурогат било задължението по чл.8, ал.4 от ЗЗДет. -
за осигуряване на пълнолетен дееспособен придружител на детето, т.е. съдът е счел,
че предпоставка за ангажиране
на отговорността на родителя/настойника/ на непълнолетния е неизпълнението на
задълженията по ал.3 и ал.4 на чл.8, независимо от използването на съюза „или”
в разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗЗДет. Според
районния съд, това означавало, че за да обоснове носенето на административнонаказателна отговорност, наказващият орган
при всички положения следвало да установи, не само че деецът не е придружил
непълнолетното дете след 22:00 часа на обществено място, но и че не е осигурил
пълнолетен дееспособен придружител. Съдът е приел, че по делото се е установило,
че бащата на детето – Х.В. е бил на работа - нощна смяна, по време на
констатираното нарушение, като в същото време, майката на детето е била в дома
си. Според приетото от районния съд, наличието на пълнолетни лица в младежката
компания поставяло под съмнение извършеното от Х.В. нарушение, след като съществувла възможността майката да е осигурила пълнолетния
дееспособен придружител, но е посочил, че доказателства в тази посока не били
събирани.
От друга страна, съдът е приел,
че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено поради
недоказана по делото компетентност на административно-наказващия орган. Посочил
е, че процесното наказателно постановление е издадено от началник РУ -
Кърджали, като същият бил с неустановена по делото материална компетентност,
понеже липсвала заповед, с която да е оправомощен да
издава наказателни постановления по чл.45 ал.1 - 4 от ЗЗДет.,
а съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗЗДет.,
нарушенията по чл.45, ал.3 се установяват с акт от полицейските органи, а наказателното
постановление се издава от директора на ОДМВР или от оправомощено
от него длъжностно лице, т.е., според решаващия състав на районния съд, към
датата на издаване на обжалваното наказатевно
постановление, началникът на РУ – Кърджали не притежавал съответната материална
компетентност, като тежестта за доказване на това обстоятелство била на
наказващият орган.
Предвид изложеното и при тези
мотиви, Кърджалийският районен съд е извел и окончателния си извод, че
обжалваното наказателно постановление е недоказано и незаконосъобразно,
издадено при съществени нарушения на административно-производствените правила,
поради което не може да породи правно действие и следва да бъде отменено.
Съдът е посочил, че от защитника
на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1/разпоредбата,която регламентира присъждането на разноски в производствата
по ЗАНН е чл.63д/ страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК и че съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Предвид това и предвид отмяната на наказателното постановление, съдът
е приел, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение, като е посочил, че в случая е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой
договореното възнаграждение в размер на 300 лева и.че макар и да е направено
възражение за прекомерност, следва да бъде заплатено цялото поискано
възнаграждение от 300 лева, тъй като същото не надхвърля минимално определения
размер съобразно чл.36 от ЗА, във вр. с чл.18, ал.2, във
вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът е посочил също, че
доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Областна дирекция на МВР - Кърджали, именно същата, в качеството й на
юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР), следва да понесе разноските по делото.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната
разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е
валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на
правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд
също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано
лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са
налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този
съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Касационната инстанция в настоящия състав намира, че
фактическата обстановка по делото е установена правилно, предвид събраните и
приобщени по делото писмени и гласни доказателства, но не споделя изводите на въззивния
съд, обусловили постановения краен резултат с обжалваното
решение. При извършената
касационна проверка на обжалваното решение, при така описаната
в същото и възприета фактическа обстановка, настоящият касационен състав счита, че
са основателни доводитe и съображенията, изложени
в касационната жалба, като намира, че от страна на
районния съд не е направена правилна и коректна преценка на доказателствата по
делото, а това е довело и до незаконосъобразен краен съдебен акт - постановен в
нарушение на материалния закон.
Така, буди най-напред недоумение
изводът на решаващия състав на районния съд, че атакуваното наказателно
постановление следвало да бъде отменено поради недоказана по делото
компетентност на административнонаказващия орган и че
процесното наказателно постановление било издадено от началник РУ - Кърджали,
като същият бил с неустановена по делото материална компетентност, понеже
липсвала заповед, с която да е оправомощен да издава наказателни
постановления по чл.45 ал.1 - 4 от ЗЗДет., тъй като нарушенията
по чл.45, ал.3 се установявали с акт от полицейските органи, а наказателното
постановление се издавало от директора на ОДМВР или от оправомощено
от него длъжностно лице. Нормата на чл.46, ал.1 (Изм.
– ДВ, бр.99 от 2020 г.) от ЗЗДет.
действително ясно регламентира, че нарушенията по чл.45, ал.1 - 4 и 16 се установяват с акт от полицейските
органи, а наказателното постановление се издава от директора
на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи или от
оправомощено от него длъжностно лице. Недоумението обаче е вследствие на това, че по приложената по АНД №801/2022
год. по описа на Районен съд – Кърджали, администативнонаказателна
преписка по издаване на процесното наказателно
постановление, изпратена от наказващия орган със съпроводително писмо с УРИ
194700-3767 от 26.08.2022 год. на РУ – Кърджали, е налично заверено копие на
Заповед №292з-727 от 20.04.2022 год., издадена от директора на ОДМВР –
Кърджали, като тази заповед между впрочем, е описана като приложение и в самото
съпроводително писмо. Тази Заповед №292з-727 от 20.04.2022 год., издадена от
директора на ОДМВР – Кърджали се намира на л.10-л.11 от АНД №801/2022 год. по
описа на Районен съд – Кърджали, като същата е приета като доказателство по
делото с протоколно определение от проведеното на 18.10.2022 год. открито
съдебно заседание по делото/на л.40, стр.2/. Видно е от тази Заповед
№292з-727 от 20.04.2022 год., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, че със
същата, именно в изпълнение на чл.46, ал.1 от Закона за закрила на детето и на
основание чл.46, ал.3 и ал.4 от Закона за МВР, директорът на ОД на МВР –
Кърджали е оправомощил да издават наказателни
постановления за нарушения по чл.45, ал.1 – 4 и ал.16 от Закона за закрила на
детето: - началниците на Районни управления и - началник на отдел „Охранитена полиция”, като изпълнението на заповедта е
възложено именно на началниците на Районни управления и началника на отдел
„Охранителна полиция” при Областна дирекция на МВР – Кърджали. Освен това, в
самото атакувано наказателно постановление изрично е посочено, че издателят на
същото, т.е. наказващият орган - ВПД
началник на РУ – Кърджали при ОДМВР – Кърджали, е упълномощен със Заповед
№292з-727 от 20.04.2022 год., т.е. с анализираната по-горе заповед на директора
на ОДМВР - Кърджали. Предвид горното, остава загадка защо решаващият състав по
делото е посочил в мотивите към решението, че наказващият орган бил с
неустановена по делото материална компетентност, понеже липсвала заповед, с
която да е оправомощен да издава наказателни
постановления по чл.45 ал.1 - 4 от ЗЗДет., като става
пределно ясно, че такава заповед не липсва, а напратив
- същата е надлежно изпратена на съда заедно с административно-наказателната
преписка, налична е в кориците на делото – на л.10-л.11 и е приета като
доказателство по делото от Кърджалийския районен съд. От изложеното по-горе
категорично следва, че наказващият орган – ВПД началник на РУ – Кърджали към
ОДМВР – Кърджали, е притежавал и материална, и териториална компетентност, да
издава наказателни постановления за налагане на санкции за нарушения по чл.45,
ал.1 – ал.4 от ЗЗДет., в това число и по чл.45, ал.3
от с.з., каквато е и процесното, тъй като е бил
надлежно оправомощен за това от директора на ОДМВР –
Кърджали, съобразно нормата на чл.46, ал.1 от ЗЗДет.,
с посочената по-горе заповед и съответно, изводите на решаващия състав на
Кърджалийския районен съд в тази насока са категорично неправилни, а и неверни.
На следващо място, настоящият касационен
състав не споделя и изводите, че вмененото на жалбоподателя Х.В. административно
нарушение било недоказано и че това е така, тъй като по делото се установило от
показанията на св.К., че непълнолетното лице И. В. е бил придружаван от
пълнолетни лица и че наличието на пълнолетни лица в младежката компания, в
която е бил И. В., поставяло под съмнение извършеното от Х.В. нарушение, след
като съществувла възможността майката да е осигурила
пълнолетния дееспособен придружител. В свидетелските си показания свидетелят И.
К., който е и актосъставител, сочи, че при
извършената проверка след 00:00 часа на 16.07.2022 год., в района на ул.“***”,
зоната до блок **, до ***, по повод получен сигнал ***, е била установена
групата, т.е. компанията, в която е бил и непълнолетният И. В. и която е
отговаряла на описанието, дадено от установения преди това на място, пред блок
***, ***. При тази проверка е било установено, че в тази компания има и
пълнолетни лица, но не е установено кои са те и какви са им отношенята
с непълнолетния И. В., нито евентуално дали
някой от тях е поел задължение да придружава непълнолетния И. В. и кой е той, респ.
кой и кога го е ангажирал за това задължение и по какъв начин. В хода на административнонаказателното производство, нито в
извънсъдебната му фаза, нито в съдебната, не са представени никакви
доказателства от страна на Х.С.В., че по това време или преди това, е осигурил
друг пълнолетен, който да придружава сина му. Следва да се отбележи, че законът
– чл.8, ал.4 от ЗЗДет., не изисква някаква форма на
т.нар. упълномощаване на пълнолетно дееспособно лице, което да придружи
непълнолетния. Независимо от това, най-малкото съдът е следвало да прояви
процесуална активност и да се заинтересува и да установи, кое или кои са тези пълнолетни
лица, в чиято компания е бил установен непълнолетният, т.е. които „са
придружавали” непълнолетния И. В., според възприетото от районния съд. Да се
възприеме тезата на районния съд означава да се приеме, че едва ли не всяко
срещнато пълнолетно лице на обществено място, респ. всяко пълнолетно
дееспособно лице в дадена група или компания, в която е попаднал или се намира
непълнолетният, следва да се възприеме като „придружител” на непълнолетния по смисъла
на чл.8, ал.4 от ЗЗДет., а е ясно, че това няма как
да е така. От това следва, че ответникът по касация в настоящото производство Х.С.В.
е следвало и е могъл да представи доказателства в хода на първоинстанционното
производство, ако реално е вменил задължение, респ. ако е ангажирал пълнолетно
лице по чл.8, ал.4 от ЗЗДет. и ако е така - на кого и
как и дали това лице, на когото е вменил тази отговорност, е присъствало същата
вечер и на посоченото място, по време на проверката. Твърдения в такава насока
обаче въобще не са били направени от страна на Х.В., но независимо от това,
само поради факта, че непълнолетният И. В. е бил установен в компания, в която
е имало пълолетни лица, районният съд е приел, че наличието
на тези пълнолетни лица в младежката компания, в която е бил и И. В., поставяло
под съмнение извършеното от Х.С.В. нарушение, като този извод обаче, не се
възприема от настоящият касационен състав.
Районният съд също така е приел, че по това
време на денонощието жалбоподателят Х.В. е бил на работа - нощна смяна, а по
време на констатираното нарушение, майката на детето си е била у дома и съществувала
възможност тя да е осигурила пълнолетен придружител на детето. Така възприетото
от районния съд не е било доказано по никакъв начин, като по делото не е
установено дори как се казва майката на непълнолетния И. В., още по-малко пък
да е установено, къде се е намирала същата по времето на проверката, посочено в
АУАН и дали тя е осигурила придружител
на сина, кой е той и как го е ангажарала с това
задължение. Доводите на жалбоподателя Х.В., поддържани пред районния съд, че по
това време на денонощието е бил на работа и е изпълнявал трудовите си
задължения, не го освобождава от задължението му по чл.8, ал.3 от ЗЗДет., тъй като родител, той е трябвало да упражни
необходимия контрол и да се интересува и да знае, къде се намира по това време
на денонощието – много след 22:00 часа, непълнолетния му син И. В. Освен това, нито
актосъставителя, нито административно-наказващия
орган са длъжни да знаят, кой от родителите, кога, къде и с какво е ангажиран
по време, когато не придружават непълнолетното си дете на обществени места след
22:00 часа. От показанията на св.И. К., дадени в съдебно заседание на
18.10.2022 год., става ясно, че непълнолетният И. В. е предупредил първо баща
си за случилото се и за извършената проверка, а освен това, не е имало кой да
вземе, т.е. на кого да бъде предаден непълнолетния, поради което е бил отведен до
***, където е бил предаден на бащата Х.С.В. Предвид
всички тези обстоятелства е ангажирана отговорността на бащата Х.С.В., а не към
майката, за която всъщност не е установено, как се казва и къде се е намирала
по това време.
Ето защо, предвид всичко гореизложеното, касационната инстанция в настоящия състав намира жалбата на началника на РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали,
подадена чрез процесуалния му представител – гл.юрк.С.Ч.,
с изложените
в нея доводи и оплаквания, за основателна и доказана, а обжалваното решение на Кърджалийския районен съд намира за неправилно и незаконосъобразно, като постановено при несъобразяване и неправилна преценка
на събраните по делото писмени и гласни доктазателства,
съответно и при неправилно приложение на материалния закон, поради което и същото, с решението по настоящото дело следва да бъде
отменено и
да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което да бъде потвърдено процесното наказателно постановление.
При този изход
на делото и с оглед своевременно заявеното в депозираната преди съдебното писмена молба, искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира, че на основание
чл.63д, ал.4, във вр.
с ал.1 от ЗАНН, във
вр. с чл.143, ал.3
от АПК, във вр. с
чл.37 от Закона за правната помощ и във вр. с чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, следва да бъде
осъден ответникът по касация - Х.С.В. от ***, да заплати в полза на касационния жалбоподател, юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, в регламентирания минимален размер от 80.00 лева. Същото следва да се присъди в
полза на Областна дирекция на МВР
– Кърджали, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2
от ЗМВР.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/
и чл.222, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63в от
ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№223 от 28.10.2022 год., постановено по АНД №801/2022 год. по описа на Районен
съд – Кърджали, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №78 от 05.08.2022 год., издадено от ВПД началник на РУ – Кърджали
към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на
детето/ЗЗДет./, на Х.С.В. от ***, с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300.00/триста/ лева, за
извършено нарушение на чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето.
ОСЪЖДА Х.С.В. от ***, с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес – ***, с ЕИК ***, сумата в размер на
80.00/осемдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото, за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.