РЕШЕНИЕ
№ 4615
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20231110213168 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Ж. И. Б. против Наказателно постановление № 23-4332-
014604/24.07.2023 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДП на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 200 лева и лишаване от
правоуправление, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП. Били му отнети и 10
контролни точки.
НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното
постановление, с доводи за процесуални нарушения (общо формулирано място; необсъдени
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства; необсъдени възражения; непрецизна
цифрова формулировка); за обективна несъставомерност; за субективна несъставомерност; за
маловажност на случая. Моли за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 05.04.2023 г., около 17:30 ч. жалбоподателят Б. управлявал лек автомобил Мазда ЦХ3,
ДК № (собственост на „) в гр. , ж.к. “, до бл. по ул. “, с посока на движение от ул. „“ към ул. „“.
При рутинна проверка, от страна на служители при ОПП-СДВР, било установено, че автомобилът
е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДП, считано от 12.07.2022 г.
1
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: АУАН; НП;
възражение; известие за доставяне; застрахователна полица; удостоверение за техническа
изправност; постановление на СРП; картон на водач; заповеди за компетентност;
Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой
доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи-очевидци на деянието и
писмени доказателства, касаещи компетентността на органите и данни за предходни нарушения на
жалбоподателя. В конкретния случай, налице са доказателства за служебна дерегистрация, както и
за липса на уведомяване на собственика-праводател за цитираното обстоятелство.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това,
последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен
(сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен
орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при
спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило
това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
Не са налице твърдените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения.
Управлението на нерегистрирано ППС би реализирало състав на административно нарушение,
независимо от мястото на извършване, поради което степента на конкретизация е ирелевантна към
организирането на правото на защита, доколкото се касае за път, отворен за обществено ползване.
На следващо място, необсъждането на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, в контекста на чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН, би могло да обоснове необходимост от
редукция на санкцията до минимума (в случая, и двете кумулативни наказания са в минимален
размер), доколкото горницата се явява немотивирана, но без да съставлява самостоятелно
отменително основание.
Обсъждането на подадено възражение винаги и всяко е признак на прозрачност и
детайлен подход в работата на държавните и общинските органи, но обратният подход не би могъл
да бъде счетен за нарушаващ правото на защита (в този смисъл Р 6404/2014 АССГ, I кас. с-в; Р
1770/2023 АССГ, II кас с-в и др.), с оглед възможността за обжалване на НП.
2
По приложението на материалния закон
НП е незаконосъобразно, от материалноправна гледна точка.
От обективна страна, налице са данни за служебно дерегистриран автомобил, като е
доказан и фактът на управлението му (по аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДП). От друга
страна, обаче, в постъпилата справка няма данни собственикът да е уведомяван за предприетите
действия по служебна дерегистрация (т. е. до този момент той би могъл да е наясно единствено с
обстоятелството, че срокът за пререгистрация е изтекъл), респективно – да е бил в състояние да
съобрази цитираното обстоятелство, в контекста на забрана за управление и да уведоми
ползвателя за него. Това обстоятелство има пряко отношение към субективната страна на
изпълнителното деяние (касае се за отговорност на физическо лице, т. е. за релевантен въпрос),
поради което и доколкото задължение на наказващия орган е да докаже тезата си (в този смисъл
Решение № 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в., Решение № 4292/27.06.2013 г. по
а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в, Решение от 29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в,
Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в, Решение от 20.12.2008 г. по
к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас.
с-в, Решение № 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г., V кас. с-в, Решение № 2659/22.04.2013 г.
по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас.
с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013
г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас.
с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013
г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ
принципно становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от
2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 6959/15.12.2012 г. по адм. д. №
6963/2012 г., II кас. с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г., XII кас. с-в, Решение №
4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в, Решение № 5192/24.07.2013 г. по а. д. №
176/2013 г., XIV кас. с-в и др), то и обвинителната теза, касателно субективната страна на
изпълнителното деяние, остава недоказана, респективно – възражението от жалбата се явява
основателно, вкл. и в контекста на цитираната задължителна съдебна практика – ТП 2/2023 на
ОСС на ВКС и I и II колегия на ВАС.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, а това предопределя и основателността на претенцията за присъждане на деловодни
разноски, в минимален размер – съобразен с липсата на фактическа и правна сложност на делото и
с оглед изричното възражение за прекомерност (съпроводително писмо с преписката).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-014604/24.07.2023 г., издадено от
началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП, на Ж. И. Б. била
наложена глоба, в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 6 месеца, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП и му били отнети 10 контролни точки.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, СДВР да заплати на Ж. И. Б., ЕГН
********** сумата от 400 (четиристотин) лева - деловодни разноски.
3
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4