Р Е
Ш Е Н И Е
№ 23.05.2019 г. гр. Айтос
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет
и пети април две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 1103 по описа за 2018 г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищец по делото е „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. – изпълнителни директори, чрез юр. Ц.П., а
ответник е А.Е.И. с ЕГН ********** ***.
Предявени са искове по реда на чл.422 от ГПК – за
признаване за установено дължимостта на вземания, произтичащи от договор за потребителски
кредит от 05.11.2015 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и
ответника, по който се дължи сумата от 4144, 33 лева – главница, 1416, 47 лева
– договорна лихва за периода от 20.04.2017 г. до 20.11.2018 г. и 602, 93 –
обезщетение за забава от 21.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № 783/2018 г. на РС-Айтос.
Кредитът е следвало да бъде върнат до 20.11.2018 г. на 36 броя равни
погасителни вноски съгласно погасителен
план. Длъжникът не е погасил изцяло кредита, като дължи посочените суми, като
същевременно се твърди настъпила предсрочна изискуемост, считано от дата
20.05.2017 г. Вземанията по договора са прехвърлени на 23.10.2017 г. чрез
приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията на
основание чл.99 от ЗЗД, сключено между ищцовото дружество и кредитодателя, като
се предявени от ищцовото дружество чрез подаване на заявление по чл.410 от ГПК.
По образуваното ч.гр.д. № 783/2018 г. по описа на РС-Айтос длъжникът не е
намерен, поради което книжата са връчени по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
наложило указания за предявяване на установителен иск. Предвид това възникнал
правен интерес от предявяване на настощата установителна претенция, с която се претендира
установяване на дължимостта на гореописаните суми, произтичащи от горепосочения
договор за потребителски кредит. Правят се доказателствени искания. Иска се
присъждане на разноски.
В срока за отговор по исковата
молба от особения представител адв. Е.Т. ***, който оспорва исковата претенция
като неоснователна, като възразява срещу това да е налице редовно уведомление
до длъжника относно извършената цесия, като развива подробни аргументи в тази
връзка.
Въз основа
на събраните по делото доказателства от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА съдът намира
следното:
По делото е приложен договор за потребителски паричен
кредит PLUS-11674109
от 05.11.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и ответника А.Е.И. с краен падеж на договора – 20.11.2018 г.
Вземането по този договор е било прехвърлено от кредитора на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД въз основа на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземанията от 27.07.2017 г. Приложени са писмено потвърждение за
извършената цесия и два броя пълномощни, с които кредиторът цедентът
упълномощава цесионера да съобщи на длъжниците за извършената цесия. Изпратени
са две уведомления за извършената цесия от цесионера до длъжника, но пратките
са върнати в цялост, тъй като длъжникът не е бил открит на адреса.
На 31.08.2018 г. от цесионера е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като новият кредитор се е
позовал на настъпила предсрочна изискуемост, считано от 20.05.2017 г., за
настъпването на която не е необходимо изпращане на съобщение от кредитора - л.3
на гърба по ч.гр.д. 783/2018 г. на РС-Айтос. На 14.12.2018 г. в съответствие с
указанията, дадени в заповедното производство, е предявен настоящия иск по
чл.422, ал.1 от ГПК.
Според данните в договора при общ размер на отпуснатия
заем от 6 000 лева с първоначална удръжка от 210 лева за „такса
ангажимент” за три години длъжникът следва да върне сумата от 10 009, 44
лева. Според данните в исковата молба и заявлението по чл.410 от ГПК преди
подаване на последното длъжникът е платил сумата от 4 448, 64 лева, с
която според кредиторът са погасени 2 592, 97 лева договорна лихва и 1855,
67 лева главница.
Към исковата молба и заявлението не е представено
уведомление за обявена на длъжника предсрочна изискуемост и няма доказателства
такова изобщо да е било пращано и връчвано на длъжника.
Предявените
претенции са неоснователни, като съображенията на съда са следните:
На първо място, съдът възприема възражението на
особения представител, че уведомлението за цесия не е връчено на длъжника,
поради което не е изпълнено изискването на чл.99,
ал.3 от ЗЗД. В настоящия случай процесуалната фигура на особения
представител, назначен на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и комуто е
изпратен за писмен отговор препис от исковата молба, ведно с уведомлението за
цедираното вземане, не може да замести уведомяването на длъжника за
цедиране на същото вземане. Особеният представител, макар и назначен с
акт на съда по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, не упражнява свои процесуални
права, а тези на страната, която представлява – в този смисъл т.7 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Принципно процесуалното
представителство може да произтича от закона (в случаите на изрично уредено законно представителство) или от договор. Представителството
чрез особен представител, макар и регламентирано от специална правна
норма, не
е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на
определените за това предпоставки – в този смисъл т.6 от цитираното вече Тълкувателно решение
на ВКС. Следователно особеният представител защитава процесуални права на
страната, но не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема
адресирани до представляваното лице (в случая ответник) материалноправни
изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от
стария кредитор за сключен договор за цесия – чл.99, ал.3 от ЗЗД. Само при личното
уведомяване на длъжника, на упълномощен от длъжника представител и/или
при уведомяване на лице, пребиваващо на адреса на длъжника със
задължение да го уведоми за цедираното вземане, законодателят презюмира, че
длъжникът знае кой е неговият кредитор и кому може валидно да изпълни задължението
си. В случай, че се приеме обратната теза, би се стигнало до постановяване
на позитивно за цесионера съдебно решение, съответно ще последва
издаване на изпълнителен лист срещу длъжник, който не е уведомен и не знае по
какви причини следва да изпълни някакво парично притезание на
кредитор, с който не е имал облигационна обвързаност. В същия
смисъл са и разясненията, дадени в Определение
№567/18.09.2018 по дело №3153/2017 на ВКС, ТК, II т.о., влязлото в сила Решение № I
-103 от 01.11.2018 г. по въззивно гр.д. № 1377/2018 г. на БОС.
На второ място, постоянната практика на ВКС,
обективирана в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.
дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, съгласно която в хипотезата на предявен иск
по чл.422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му
изискуемост. Правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва
да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от
получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно
изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда
заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за
изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение
не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл.
Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по
иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то
вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал.
1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия
за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като
факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право
съгласно чл. 235, ал.
3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск
по чл. 422, ал.
1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на
настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за
предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за
изпълнение. И това е така, понеже е недопустимо в
производство по чл.422 от ГПК да се изменя основанието на вземането по издадената
заповед за изпълнение - така т. 11.б от ТР № 4/2013 г.,ОСГТК; Решение № 129-2015-II т.о., Решение №161-2016-II т.о.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, вследствие развалянето му от изправната страна, което настъпва с
волеизявление само на едната от страните и се подчинява на общите принципи на
ЗЗД - чл.87 и сл., а датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе
ролята на нов падеж, отнемащ привилегията на длъжника да плати разсрочено.
Затова, за да може договорното изменение да прояви действието си, е необходимо
длъжникът да е уведомен, вкл. и от небанковите финансови институции
- Решение №123-2015-II
т. о.
В случая липсват доказателства ответникът да е
уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК, поради което следва да се приеме, че вземането по
издадената заповед за изпълнение - за заплащане на предсрочно изискуемия
остатък от кредита, не съществува.
Със заявлението и исковата молба вземанията за
главница и възнаградителна лихва по договора за кредит и начислената върху тях
лихва за забава се претендират в общ размер въз основа на твърдение за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Поради обусловеността на предмета на делото
по установителния иск по чл.422, ал.1
от ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното
производство вземане и с оглед факта, че вземанията не са заявени като
конкретни неплатени анюитетни вноски и акцесорни вземания за всяка от тях, с
настоящото решение съдебният състав не би могъл да се произнесе по отношение на
месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Обстоятелството, че в хода на
заповедното производство крайният падеж за връщане на кредита е настъпил, също
не може да бъде отчетено като относим факт по чл.235, ал.3
от ГПК съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В този смисъл при
разгледан аналогичен случай са разясненията на Решение № 161/08.02.2016 г. по дело №1153/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о. Както
вече се посочи по-горе на основание т.11.б от посоченото Тълкувателно решение е
недопустимо в исковото производство по иск, предявен по реда на чл.422, ал.1
от ГПК, да се изменя основанието, от което произтича вземането
по издадената заповед за изпълнение.
Предвид недоказаност на твърдяната предсрочна
изискуемост на целия остатък от кредита преди подаване на заповедта за
изпълнение предявеният иск е неоснователен и на това основание.
Предвид изхода на спора разноски на ищеца не се
дължат.
Възнаграждението за особения представител на ответната
страна е определено в размер на законоустановения по чл.47, ал.5 от ГПК,
предвид че делото не е от фактическа и правна сложност.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. – изпълнителни
директори, чрез юр. Ц.П., срещу А.Е.И. с ЕГН ********** ***, за установяване, че ответникът дължи на ищцовото
дружество по договор за потребителски паричен кредит PLUS-11674109 от 05.11.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД сумата от 4 144, 33 лева – главница, 1416,
47 лева – договорна лихва за периода от 20.04.2017 г. до 20.11.2018 г. и 602,
93 – обезщетение за забава от 21.05.2017 г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 31.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 31.08.2018 г. до окончателното
плащане, за което е издадена заповед № 435 от 03.09.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 783/2018 г. на РС-Айтос.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Районен съдия: