Решение по дело №2759/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1104
Дата: 30 октомври 2018 г. (в сила от 30 октомври 2018 г.)
Съдия: Александра Драгомирова Йорданова
Дело: 20181100602759
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 юни 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                       Р   E  Ш  Е  Н  И  Е

  гр. София , 30 .10.2018г.

 

                                             В  И М Е Т О    НА   НАРОДА 

                                          

 

 

               СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ   СЪД , Наказателно отделение  ,  ІХ  - ти Въззивен  състав , в открито  заседание на    двайсет и шести  септември  през  двехиляди и  осемнадесета        година в състав:

 

 

 

 

                                                    Председател  :  ДИМИТРИНА А.

                                                           Членове  : 1 .  АЛЕКСАНДРА  ЙОРДАНОВА

                                                                             2.   П.ГЕНЕВ

 

 

 

 

при   участието    на    секретаря    Пандурска       и     в присъствието на   прокурора   Стоянова       ,     като  разгледа                докладваното от        съдия     Йорданова В . О.  Х.  Д . №  2759    по описа за 2018     година , и за да се произнесе взе предвид следното      :               

                                       Производството е по реда на чл. 313   от НПК.

                                       С  присъда  от 16.11.17г. по Н .О .Х .Д . №  19889  / 16г , СРС, НО ,  93    с - в  е  признал  подсъдимия  К.М.Х.    за виновен   за извършено престъпление по  чл.   195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК  и   във вр. с  чл. 55 ал.1 т.1   от НК му е наложил наказание  лишаване от свобода за  срок от 4 месеца , чието изпълнение е  отложено  по реда на чл. 66 ал.1 от НК  за срок от 3 години , като на осн. чл.304 от НПК подсъдимия  К.М.Х.     е оправдан  по повдигнатото му обвинение  за извършване на престъплението при условията на чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК в съучастие със съизвършителите И.П.П. и А.Д.А.  и по чл. 195 ал.1 т.4 пр.1 от НК чрез използване на МПС – лек автомобил  марка „ БМВ -320 „ с рег. № ******, собственост на А.Д.А.. С присъдата е признат     подсъдимия    И.П.П. за невиновен   за извършено престъпление по  чл.   195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.18 ал.1 от НК  и осн. чл.304 от НПК е оправдан  по повдигнатото му обвинение . С присъдата е признат     подсъдимия    А.Д.А. за невиновен   за извършено престъпление по  чл.   195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.18 ал.1 от НК  и осн. чл.304 от НПК е оправдан  по повдигнатото му обвинение С присъдата    е осъден  подсъдимия  К.М.Х.      на осн. чл. 189 ал.3 от НПК  да заплати  направените    по  делото разноски  в размер на    260     лв по сметка на СРС    , а на осн. чл.190 ал.2 от НПК  да заплати 5лв  държавна такса  за издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета  на  съдебната власт и по сметка на СРС . С присъдата     на осн. чл.53 ал.1 б „ А „ от НК е отнето в полза на държавата веществено доказателство – „  отвертка  „ с дължина около 20 см и с червена дръжка , а на осн. чл. 111 ал.1 от НПК е върнат на подсъдимия    А.Д.А. лек автомобил  марка „ БМВ -320 „ с рег. № **** .

                                     Срещу   присъдата е     постъпила   жалба от служебния защитник на  подсъдимия К.М.Х.     – адв. А.   , с които се иска    отмяната на   постановената присъда на СРС , в нейната осъдителна част  и оправдаване на подсъдимия К.М.Х.     по внесеното обвинение  или алтернативно се иска връщане на делото за неговото разглеждане от друг състав на съда .

                                     Срещу   присъдата е     постъпил и     протест от СРП , с който се иска    отмяната на   постановената присъда на СРС  в нейната  оправдателна част и  осъждането на подсъдимите И.П.П. и А.Д.А.    по внесеното обвинение   , както и се иска увеличаване на наложеното наказание на  подсъдимия К.М.Х.     .                              

                                      В съдебно заседание представителят на СГП  ,подържа подадения протест   и пледира за  неговото уважаване , като бъдат осъдени подсъдимите Х. и  А., и се увеличи наложеното наказание на подсъдимия П. .   Прокурорът   намира жалбата за неоснователна и пледира да се   потвърди   присъдата на първоинстанционния  съд .

                                       В съдебно заседание    служебният  защитник      на  подсъдимия    К.М.Х.     - адв.  А.    пледира да се отмени присъдата на СРС и подсъдимия   да бъде оправдан  по внесеното спрямо него обвинение .

                                     В съдебно заседание    служебният  защитник      на  подсъдимия    И.П.П. - адв.  С.     пледира да се  потвърди присъдата на СРС , тъй като присъдата е съобразена  изцяло  с доказателствения материал.

                                      В съдебно заседание     упълномощеният защитник      на  подсъдимия    А.Д.А.        - адв.  К.пледира да се пледира да се  потвърди присъдата на СРС  като правилна и законосъобразна.

                                      В съдебно заседание    подсъдимият    К.М.Х.      подържа изцяло изложеното от своя  защитник  . 

                                      В съдебно заседание    подсъдимият    И.П.П.    подържа изцяло изложеното от своя  защитник  .

                                      В съдебно заседание    подсъдимият    А.Д.А.         сочи , че никога не е бил престъпник    и се придържа изцяло към  изложеното от своя  защитник  . 

                                      Съдът като обсъди доказателствата по делото , доводите на  страните  и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено следното :

                                     Жалбите и протеста са       неоснователн   .

                                     Първоинстанционният съд   в рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение за  установяване на обективната истина по делото, при спазване на всички правила визирани в нормите  на НПК .

                             Въз основа  на събрания от него доказателствен материал е приел за установена следната  фактическа обстановка  :           

                                      Подсъдимият И.П.П., роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, неработещ, осъждан, средно образование, ЕГН **********,***.

                              Подсъдимият К.М.Х., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, средно образование, неработещ, неосъждан, ЕГН **********,***.

                              Подсъдимият А.Д.А., роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, работещ, неосъждан, средно образование, ЕГН **********,***.

                              Към месец ноември 2012г. свидетелят И. В.управлявал лек автомобил "БМВ" с ДК № *******и обичайно го паркирал на паркинга пред блока, в който живеел ,  а именно в гр. София,ж.к. “*******,вх.Б.На 13.11.2012 г. свидетелят В.паркирал лекия си автомобил на паркинга в близост до жилищния си блок в кв“Сухата река“, ул“Болярин Илица“ срещу бл.70. На паркинга имало паркирани и други автомобили на живущите в района. Около 03,30 ч. на 14.11.2012 г. подсъдимият К.Х., подсъдимият И.П. и подсъдимият А.А. обикаляли района в кв“Сухата река“ с управляван от подсъдимия А. л.а. "БМВ" с ДК № *******, негова собственост. По същото време, поради извършена преди тази нощ кражба на стока от собствения им магазин, находящ се в гр.София,ул“*******, на улицата в близост до паркинга се намирали свидетеля  Е.Ц.и свидетеля  И. Ц., съответно-баща и син. Докато обикаляли района те забелязали лекия автомобил, в който били тримата подсъдими, като им направило впечатление, че минал два пъти по улицата, поради което насочили вниманието си към него и започнали да наблюдават действията на лицата от колата.Свидетелите имали видимост поради наличието в близост на улични лампи. Двамата свидетели забелязали как подсъдимият А. паркира автомобила си в близост до лекия автомобил "БМВ" с ДК № *******без да изключва двигателя. Подсъдимият К.Х. излязъл от колата и застанал до предната част на л.а „БМВ“ като с отвертка,която носел със себе си започнал да демонтира предната броня на автомобила. Подсъдимият  И.П. също излязъл от автомобила. Свидетелят Е.Ц.и свидетеля И. Ц. се приближили и минали от двете страни на автомобила на подсъдимия  А. като извикали. Подсъдимият И.П. успял да се качи в автомобила и потеглили. Свидетелят  И. Ц. се опитал да хване вратата на колата като при затварянето страничното дясно стъкло на предната врата се счупило. Подсъдимият Х. започнал да бяга, но се спънал и двамата свидетели успели да го заловят, след което сигнализирали на тел. 112. На място пристигнали полицейските служители от 05 РУ-СДВР-свидетеля П.П.и свидетеля  С.Д., които подали информация на другите автопатрули, тъй като подсъдиимя Х. заявил, че е бил заедно с лица с имена А. и И., които избягали с л.а „БМВ“ с ДКН-****. В района бил изпратен АП 63, включващ полицейските служители свидетеля А.Г.и свидетеля П.Д.. Предприети били действия по издирване на автомобила, управляван от подсъдимия  А.А., и същият бил установен и задържан от свидетеля  Н.Д.и свидетеля И.П., които възприели, че подсъдимия  А. е изплашен. Полицейските служители Георгиев и Д.при обхождане на района задържали подсъдимия И.П. в лек автомобил марка „Мерцедес“.

                          На инкриминирания автомобил бил извършен оглед и съставен Протокол за оглед на местопроизшествие, в който било отразено,че предната декоративна лайсна на бронята на л.а „БМВ“ с № *******е откачена и на земята в близост до лайсната е намерена отвертка с червена дръжка, а на пътя до автомобила са установени парчета счупени стъкла.

                           Извършен бил и оглед на лекия автомобил, управляван от подсъдимия  А.- "БМВ" с ДК № ******и съставен Протокол за оглед на местопроизшествие от 14. 11.12г., при което действие не били намерени и иззети следи и вещи, относими към случая. Към двата посочени протокола за оглед били изготвени и албуми за оглед на местопроизшествие.

                            Подсъдимиятг  А. предал с Протокол за доброволно предаване от 14.11.12г. лекия автомобил "БМВ" с ДК № *******. Свидетелят И. В.с Протокол за доброволно предаване от 22.11.12г. предал ксерокопие на свидетелство за регистрация на л.а марка „БМВ“ с ДКН-******.

                           Съгласно заключението на СОЕ стойността на предна броня на лек автомобил марка „БМВ“ с № *******е 225 лева.

                           Съгласно заключението на автотехническата експертиза, назначена по воденото съдебно производство при първоначалното разглеждане на делото, с иззетата при огледа на местопроизшествието отвертка може да се демонтират всички лайсни, а за облицовката е необходим и ключ 13.

                            От изготвената по ДП Експертна справка №482/2012 се установява, че върху номера на рамата на л.а марка „БМВ“ с ДКН-******не са констатирани признаци за извършена интервенция с цел изменение на номера.

                            Горната фактическа обстановка  се  установява   по несъмнен начин от събраните по делото  гласни и писмени  доказателства  : от обясненията на подсъдимия  К.Х., обясненията на подсъдимия И.П., показанията на свидетелите И. В.; на свидетеля  Е.Ц.и свидетеля  И. Ц., дадени по ДП и прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и тези, дадени пред съдебен състав на 24.02.14г. и прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на свидетеля  П.П., свидетеля  С.Д., свидетеля  А.Г., свидетеля  П.Д., свидетеля  Н.Д.и свидетеля  И.П., дадени по воденото ДП и прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК и тези от съдебното производство-на основание чл. 281,ал. 1, т. 5 от НПК; Заключението на съдебно оценителната експертиза; Заключението на автотехническата експертиза от 13.02.14г.; Протокол за доброволно предаване от 14.11.2012г.; Протокол за доброволно предаване от 22.11.2012г.; Протокол за оглед на местопроизшествие от 14.11.12г. и Албум от местопроизшествие; Протокол за оглед на местопроизшествие от 14.11.12г. на л.а марка „БМВ“ с ДКН-******и Албум от местопроизшествие,Експертна справка №482/2012, Справка от 02 РУ-СДВР от 01.08.2017г.; Справки за съдимост на подсъдимия Х., на подсъдимия  П. и на подсъдимия А..

                              Така  установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. СРС  е изследвал  и установил всички  обстоятелства  ,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия  Х.     , които имат значение за ангажиране на  наказателната    му      отговорност ,както и тези , които са  от значение за неангажиране на  наказателната         отговорност на  подсъдимия  П. , на и на подсъдимия А..

                              Събраният доказателствен материал     в своята съвкупност съдържа доказателства , които  са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка.  Интерпретацията на тези доказателства            ,направена  в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя  от настоящата въззивна инстанция  .           

                                       При така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония  съд е  направил следните правни изводи      , които се споделят и от настоящата въззивна инстанция :

                        Подсъдимият    К.М.Х.     с деянието  си    е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението  по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, а именно това ,че   на 14.11.2012 г., в 03.30 ч., в гр. София, .ж.к. „Сухата река“, ул. „Болярин Илица“, срещу бл. 70, от лек автомобил марка „БМВ“, с peг. № *******чрез използване на техническо средство - отвертка с дължина около 20 см., с червена дръжка, направил опит да отнеме чужда движима вещ - предна броня на лек автомобил марка „БМВ“ с № *******на стойност 225 лева от владението на И. В.В., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини  - бил подгонен от свидетеля  И. Ц. и свидетеля Е.Ц..

                    От обективна страна  по делото се установява ,че  подсъдимия   Х.   на инкриминираната  дата и  място   е  направил опит да отнеме чужда движима вещ предна броня на лек автомобил марка „БМВ“ с № *******на стойност 225 лева от владението на И. В.В., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои.От обективна страна  по делото се установява и квалифициращия  признак на деянието по чл. 195 ал. 1 т. 4  от НК ,  а именно използване  на  техническо средство - отвертка с дължина около 20 см., с червена дръжка,   което  е послужило на подсъдимия за извършване на деянието  . От обективна страна  по делото се установява ,че деянието е останало недовършено във фазата на опита  по чл. 18, ал. 1 от НК  по независещи от подсъдимия Х.   причини , тъй като същия  е бил подгонен от свидетеля  И. Ц. и свидетеля Е.Ц..

                                               Деянието   е осъществено при форма на вината пряк умисъл , доколкото подсъдимия      е съзнавал общественоопасния характер на деянието си , предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване   .    

                                  Доводите         на защитата    за   недоказаност на извършеното   престъпление   по  чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, от страна на подсъдимия Х.  по делото     ,настоящият въззивен съд намира за неоснователни  ,тъй като в тази насока са събраните    от първата инстанция    подробно изброени   гласни  и  писмени доказателства . В тази насока  следва да  се отбележи , че първоинстанционният    съд е  направил анализ на събрания от него  доказателствен материали  , който се споделя изцяло и от настоящата съдебно инстанция .   Въззивният съд намира ,че  по делото безспорно  се установява  както  предмета на деянието , така и  авторството на деянието от страна на подсъдимия Х.  по делото  . В тази  насока следва да се посочи , че от показанията на свидетелите И. Ц. и Е.Ц.се установяват обстоятелствата , при които  същите на инкриминираната дата и място са видели приклекналия подсъдим Х. до предната част на л.а „БМВ“ като същия е  държал в  ръката си отвертка, и с нея е започнал да  извършва действия по демонтиране  предната броня на автомобила. В показанията си на досъдебно производство ,  които са приобщени към  доказателствения материал чрез тяхното прочитане  , и които свидетелят Е.Ц.подържа  , свидетелят Е.Ц.изрично е посочил ,че е видял подсъдимия Х. да  демонтира  предната броня на автомобила ,при което  е неоснователно изложеното от защитата , че е   една присъда не може да почива на предположенията на свидетеля . Обстоятелството ,че другия свидетел очевидец И. Ц. не е видял  съвсем точно какво  се е демонтирало , не дискредитира неговите показания ,тъй като по делото  освен показанията на другия свидетел Е.Ц.е налице и изготвен протокол за оглед на МПС – то ,  в който е отразено какво точно е било демонтирано. Показанията на свидетелите И. Ц.  и  Е.Ц.,който са преки свидетели очевидци на извършените действия от страна  и на тримата подсъдими , съответстват изцяло и на  изложеното от свидетеля И. В., от чието владение е бил направен опит да бъде отнета вещта ,  за състоянието на предната броня  , в която е намерил автомобила си . Показанията на свидетелите И. Ц. и Е.Ц., съответстват изцяло и на  изложеното от показанията на полицейските служители, пристигнали на мястото на инцидента – свидетелите  П.П.и  С.Д.,които  потвърждават заявеното от свидетелите И. Ц. и Е.Ц.относно начина, по който подсъдимият Х. е бил задържан, както и обстоятелството, че същият им е заявил имената на лицата, с които е бил и които са избягали. Правилно  СРС не е кредитирал обясненията на подсъдимия Х.   в частта , в която същия сочи , че е търсил своята броня, отнета му преди шест месеца от собствения му лек автомобил „БМВ“, както , че е получил информация, че предната броня се намира на автомобил “БМВ“ в жк“Сухата река“, както и че не е имал намерение да я вземе,  доколкото в тази му част обясненията му представляват негова  защитна версия, доколкото  същите са вътрешно противоречиви и се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал  ,като в тази насока  първата съдебна инстанция  е изложила подробни аргументи , които се споделят изцяло  и от настоящата съдебна инстанция.  Соченото в  заключението на автотехническата експертиза, назначена по воденото съдебно производство при първоначалното разглеждане на делото, а именно , че  с иззетата при огледа на местопроизшествието отвертка може да се демонтират всички лайсни, а за облицовката е необходим и ключ 13 , не е основание за отмяна на  присъдата ,  тъй като с   извършените от подсъдимия действия по използването на отверката  , същия е  започнал да демонтира  инкриминираната вещ,   при което е започнало и осъществяването на изпълнителното деяние, останало във фазата на опита .

                          По обвинението спрямо подсъдимия П. и подсъдимия А. :        

                     Подсъдимият   И.П.П.  с деянието  си     не е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението  по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК , а именно това ,че на 14.11.2012 г., в 03.30 ч., в гр. София, .ж.к. „Сухата река“, ул. „Болярин Илица“, срещу бл. 70, от лек автомобил марка „БМВ“, с peг. № *******в съучастие като извършител заедно със съизвършителите К.М.Х. и А.Д.А., чрез използване на техническо средство - отвертка с дължина около 20 см., с червена дръжка и чрез използване на МПС - лек автомобил марка „БМВ-320“, с per. № *******, собственост на А.Д.А., да е  направил опит да отнеме чужда движима вещ - предна броня на лек автомобил марка „БМВ“ с № *******на стойност 225.00 лева от владението на И. В.В., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини,били подгонени от св. И. Ц. и св. Е.Ц..

                  Подсъдимият   А.Д.А. с деянието  си     не е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението  по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, а именно това ,че на 14.11.2012 г., в 03.30 ч., в гр. София, .ж.к. „Сухата река“, ул. „Болярин Илица“, срещу бл. 70, от лек автомобил марка „БМВ“, с peг. № *******в съучастие като извършител заедно със съизвършителите К.М.Х. и И.П.П., чрез използване на техническо средство — отвертка с дължина около 20 см., с червена дръжка и чрез използване на МПС - лек автомобил марка „БМВ-320“, с per. № *******, собственост на А.Д.А., направил опит да отнеме чужда движима вещ - предна броня на лек автомобил марка „БМВ“ с № *******на стойност 225 лева от владението на И. В.В., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини ,били подгонени от св. И. Ц. и св. Е.Ц..

                     Въззивният съд намира ,че правилно СРС е оправдал  подсъдимия И.П.П.  и  А.Д.А.    ,тъй като по делото за тях ,   не са налични никакви  доказателства за наличие на  тяхно  участие в деянието на подсъдимия Х.. Не са налице доказателства , сочещи , че подсъдимия   П.   и подсъдимия А. , са взели каквото и да е участие  в изпълнителното деяние  на престъплението осъществяване от подсъдимия Х. . Безспорно установеното фактическо обстоятелство , че те са били на инкриминираното място и са отишли с лек автомобил марка "БМВ"  , управляван от подсъдимия А. и впоследствие са избягали оттам  след  като свидетелите Ц.и  са извикали , наблюдавайки действията на подсъдимия Х. ,като в тази насока са  както обясненията на подсъдимия  Х. и подсъдимия А.,  така и показанията на  свидетелите очевидци  Ц.и  , както и показанията на полицейските служители,  не установява обстоятелства по  тяхно участие в действията на подсъдимия Х. . Не са налични техни действия по опит да се отнеме вещта ,като няма  извършени техни действия по демонтиране на бронята на лекия автомобил.  Действията им , с които същите са избягали  от мястото ,  след намесата на свидетелите Ц.и ,също не установяват тяхното участие  в деянието на подсъдимия Х. . Обстоятелството, че подсъдимия  П. е бил  излязъл от автомобила докато подсъдимия  Х. е извършвал   действия  по опит да се свали предната броня, а подсъдимия  А. е шофирал автомобила, с който са пристигнали на инкриминираното място ,  не сочи участие в изпълнение на престъпното деяние   , ,доколкото липсват други доказателство по  делото  , сочещи за наличие на предварително уговаряне на тримата за извършване на престъплението  ,при което  подсъдимия П.  и подсъдимия  А. , следва да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнато им обвинение  ,каквато  е  и присъдата на СРС.

 

              Правилно   на осн. чл.304 от НПК подсъдимия  К.М.Х.     е оправдан  по повдигнатото му обвинение  за извършване на престъплението при условията на чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК в съучастие със съизвършителите И.П.П. и А.Д.А.  и по чл. 195 ал.1 т.4 пр.1 от НК чрез използване на МПС – лек автомобил  марка „ БМВ -320 „ с рег. № ******, собственост на А.Д.А. ,с оглед оправдаването на  другите двама подсъдими по делото .  

                              Настоящата съдебна инстанция намира ,че при  определянето на  предвиденото наказание лишаване от свобода    от една  до 10   години в нормата на   чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, по отношение на подсъдимия   Х.     за    извършеното от него  престъпно  деяние  по настоящето дело , а именно наказание лишаване от свобода за срок от      четири   месеца   ,чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66  ал.1  от НК за срок от 3 години ,считано от влизане на присъдата в сила,    с приложение на чл. 55 ал.1 т.1 от НК  ,   са отчетени в достатъчна степен всички обстоятелства  относно конкретната тежест на извършеното деяние и обстоятелствата , при които същото е извършено  , а именно относно       сравнително невисоката  стойност на вещта ,  по отношение , на която е бил направен опит да бъде отнета , както и обществената опасност на подсъдимия    по делото  , който е      неосъждан  ,     бил е в млада възраст към момента на деянието, обстоятелството , че деянието е останало във фазата на опита   , изминалия период от време от извършаване на деянието , при което съдът     намира ,че   СРС правилно е отчел  наличието на многобройни  смекчаващи вината на подсъдимия  обстоятелства, като  е отчел и наличието  на едно отегчаващо  вината на подсъдимия  обстоятелство , а именно извършването на  деянието в малките часове на денонощието, когато контролът е занижен,  при което не са налице основания нито за намаляване , нито за увеличаване на наложеното наказание .   Основателно на  основание чл. 66, ал. 1 от НК е  отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода, за изпитателен срок от  три  години, тъй като са налице  основанията на чл. 66  ал.1 от НК , а именно деецът  не е осъждан на  наказание лишаване от свобода    и се налага наказание лишаване от свобода  до 3 години , като  за постигане целите на наказанието, и най- вече за поправянето на подсъдимия   не се налага ефективното изтърпяване на наказанието  , като СРС е  определил  минималния предвиден в закона  срок от 3 години , считано от влизане на присъдата в сила, при което не са налице основания за   неговото намаляване  .   

                                Законосъобразно с присъдата     на осн. чл.53 ал.1 б „ А „ от НК е отнето в полза на държавата веществено доказателство – „  отвертка  „ с дължина около 20 см и с червена дръжка , а на осн. чл. 111 ал.1 от НПК е върнат на подсъдимия    А.Д.А. лек автомобил  марка „ БМВ -320 „ с рег. № **** .

                  Законосъобразно  с  присъдата  с оглед изхода на делото  е осъден  подсъдимия  К.М.Х.      на осн. чл. 189 ал.3 от НПК  да заплати  направените    по  делото разноски  в размер на    260     лв по сметка на СРС    , а на осн. чл.190 ал.2 от НПК  да заплати 5лв  държавна такса  за издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета  на  съдебната власт и по сметка на СРС .                   

                                       При извършената служебна проверка , въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния съд    да са допуснати съществени процесуални нарушения , които да  налагат  отмяната на първоинстанционната присъда .

                                        Поради изложените съображения и на  осн.  чл. 338 от НПК , настоящата инстанция намира , че обжалваната  присъда на СРС  следва да бъде  потвърдена,   а     протеста и  жалбата следва  да се оставят   без уважение .

                                        Воден от горното съдът

 

 

 

 

 

                                                            Р   Е   Ш   И  :

 

 

 

 

 

                                          П О Т В Ъ Р Ж Д А В А      присъда  от 16.11.17г.         по Н .О .Х .Д . №  19889  / 16г ,  по описа на  СРС, НО ,  93    с - в                                                 

                                          Решението  е окончателно и  не подлежи  на обжалване или протест .

 

 

 

 

 

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ   :                       

 

 

 

 

 

                                                       

                                                        Членове : 1.                         

                          

                                                                                                        

 

                                                                                                         

                                                                        

 

                                                                          2.