Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1122
гр. Пловдив, 15.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 35/2020 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №19-1030-009718/22.11.2019 г., издадено от Р. група
към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна Полиция с което на Й.Й.Н. с ЕГН: ********** са били
наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 200 /двеста/ лева и
,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 6 /шест/ месеца за извършено
нарушение по чл. 103 ЗДвП.
Жалбоподателката,
чрез процесуалния представител адв. М. обжалва процесното наказателно
постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно,
поради което иска неговата отмяна. Твърди, че нейната доверителка не е била
възприела подадения й от полицейските органи сигнал за спиране, тъй като си е
мислила, че се отнася за друго лице. При условията на евентуалност иска
намаляване на наложените й наказания в предвидения в закона минимум. Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, не изпрати представил
и не взе становище по съществото на делото.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до
този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателката е била санкционирана за това, че на 02.11.2019
г. в гр. Пловдив около 03:57 часа на бул. ,,Санкт Петербург‘‘ № 73 в посока
изток – запад, като водач на лек автомобил ,,БМВ 530 Д‘‘ с рег. №
** **** **не спира на ясно и своевременно подаден сигнал от униформен
служител на МВР със стоп палка тип МВР. Догонена на ул. ,,Лев Толстой‘‘ № 3.
Отделно от това, същата била тествана за наличието на алкохол с Дрегер Алкотест
7510 с фабричен № ARDM-0049, който отчел 1.49 промила на
хиляда в издишания от водача въздух, като същата миришела силно на алкохол. Бил
издаден талон за медицинско изследване с № 0041408, като не се била явила да
даде кръвна проба. За управлението на МПС под въздействието на алкохол било
образувано НОХД № 701/2019 г. по описа на РС гр. Пловдив за което и било
наложено наказание в размер от пет месеца лишаване от свобода.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят А.Г.. Същият
заяви, че се сеща за случая. В късните часове на процесния ден след 02:00 часа
е бил подал сигнал за спиране със стоп палка на лек автомобил ,,БМВ‘‘,
управляван от жена, която обаче не спряла. Последвали я със светлинен сигнал на
полицейския автомобил. След установяването й признала, че е употребила алкохол
– шампанско и бил извършени няколко проби за алкохол, който били невалидни,
като последната била отчела над 1.2 промила на хиляда. Полицейският служител
бил облечен със светлоотразителна жилетка и с такава палка. Знакът за спиране
бил подаден със стоп палка и с фенер. Пред жалбоподателката не се движел друг
лек автомобил. Последвали я с включен светлинен сигнал и с буркан, като я били
настигнали на ул. ,,Лев Толстой‘‘, тъй като на тази улица имало легнал полицай
и не можела да кара бързо.
Съдът кредитира изцяло така депозираните показания, доколкото същите са
ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал. Въз основа на тях се установиха при какви
обстоятелства на жалбоподателката е бил подаден сигнал, а именно чрез стоп
палка и с фенер, както и че е била установена впоследствие на ул. ,,Лев
Толстой‘‘, тъй като имало легнали полицаи и не можела да шофира бързо. Също
така се установи, че същата е миришела на алкохол, като впоследствие е дала и
положителна проба за наличието на такъв над 1.2 на хиляда промила.
В хода на съдебното следствие обяснение даде и жалбоподателката Н.. Същата призна,
че на процесната вечер е била на бар с приятелки, като е употребила шампанско.
Призна, че е забелязала полицейските служители, които били подали сигнал, но си
била помислила, че това се отнася за колата, която се движила пред нея. Призна,
че била осъдена, заради управление на лек МПС под въздействието на алкохол.
Заяви, че е видяла стоп палката, но не и фенера, поради което не била
възприела, че се отнася за нея. След като видяла полицейския автомобил зад нея,
спряла на легналия полицай.
Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателката в частта от тях в която
твърди, че не е била възприела подадения сигнал от полицейските служители.
Обясненията на нарушителя, освен източник на доказателства, представляват и
основно средство за защита, поради което трябва да се ценят с оглед останалия
събран по делото доказателствен материал. В конкретния случай, в тази им част
обясненията на жалбоподателката си противоречат със заявеното от
актосъставителя А.Г., който заяви, че с управлявания от жалбоподателката лек
автомобил не се е движел друг пред нея, тъй като в тази част на денонощието
трафикът е бил слаб.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите
са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито
един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи.
От представеното копие от Докладна записка се установява посоченото в него,
като то изцяло си кореспондира със заявеното от актосъставителя Г..
От справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е
правоспособен водач, като до настоящия момент не е била санкционирана по ЗДвП.
От друга страна, обаче се установява, че по отношение на същата има влязло в
сила Определение по НОХД № 701/2019 г. по което й е било наложено наказание
,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от пет месеца, тъй като същата е
извършила престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
Въз основа на така възприетата от Съда фактическа обстановка се достигна до
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 103 ЗДвП предвижда, че при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В конкретния случай
на жалбоподателката е бил подаден сигнал за спиране посредством стоп палка и
фенер от полицейския служител А.Г..
В конкретния случай, в каквато насока бяха и обясненията на жалбоподателката
се установи, че същата е възприела полицейския автомобил и служители, както и
подадения от тях сигнал, но не е била приела, че се отнася за нея.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН е в насока, че деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо.
Алинея 2 от същата разпоредбата е в насока, че непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи.
За разлика от Наказателния кодекс, където непредпазливите деяния се
наказват единствено в изрично предвидените в закона случаи, то по ЗАНН
непредпазливите деяния се наказват при всички случаи, освен ако това не е било
предвидено изрично.
В случая след като жалбоподателлата е била забелязала полицейските
служители, е трябвало да предположи, че тези действия на контролните органи са
били посочените конкретно към нея. Абсолютно всички показания – гласни и
писмени са в насока, че той тя не е спряла след подадения й сигнал, а това е
станало, едва след като е била завила надясно и е била настигната от
полицейския автомоби.
Предвид гореизложеното се достигна до извод, че жалбоподателката е извършила
твърдяното нарушение по чл. 103 ЗДвП, тъй като на процесния ден и място не е
спряла на контролен орган при подаден сигнал със стоп палка, като това е една и
от хипотезите по чл. 207 ППЗДвП.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице маловажност на случая.
Касае се за формално нарушение за съставомерността на което е без значение
настъпването или не, каквито и да са вредни последици, като процесният случай
не се откроява от останалите такива, че да намери приложение разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на
Наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството, по категоричен начин се установяват изпълнителното деяние, дата
и място на извършване на нарушението.
Размерът на наложените наказания ,,глоба‘‘ и ,,лишаване от право да
управлява МПС‘‘ са правилно определени в глоба в размер от 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от шест месеца. При определяне размера на
наказанията трябва да се вземат предвид смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчете липсата
на предходни нарушения по ЗДвП.
От друга страна, обаче при определяне размера на наказанията трябва да се
вземе предвид и начина на извършване на нарушението, както и подбудите на
дееца. В конкретния случай от събраните по делото доказателства, в това число и
от обясненията на жалбоподателката се установи, че същата е била тествана за
наличието на алкохол, като пробата за това е била положителна, а именно 1,49
промила на хиляда, за което има и влязъл в сила съдебен акт. По този начин,
чрез не спирането си на стоп палка, подадена й от полицейски служители и след
като същата ясно е съзнавала, че е употребила алкохол е целяла да избегне
наказателната отговорност, тъй като, ако не беше преследвана от полицейските
служители и въпреки, че е дала няколко некачествени проби на ,,Дрегера‘‘, по
отношение на същата нямаше да бъде реализирана наказателната отговорност по чл.
343б, ал. 1 НК.
Ето защо и конкретното деяние по чл. 103 ЗДвП се отличава с по-висока
степен на обществена опасност от останалите такива, поради което и правилно
наказващият орган й е определил наказания в максимално предвидените размери в
закона.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №19-1030-009718/22.11.2019 г., издадено от Р.
група към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна Полиция с което на Й.Й.Н. с ЕГН: **********
са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 200 /двеста/
лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 6 /шест/ месеца за
извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП.0
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/П/
Вярно с оригинала!
Е.К.