РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. С., 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седми март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
при участието на секретаря Росица Атанасова
като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Административно
наказателно дело № 20215440200665 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 ЗАНН.
Образувано е по подадена от „***” ЕООД ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.С., *****, представлявано от управителя РММ, жалба
против наказателно постановление № 2/26.07.2021 г. на директора на **** -
С., с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.2 б.”б” от Закона за пътищата (ЗП)
на осн. чл. 54, ал. I, хипотеза втора ЗП му е наложена имуществена санкция в
размер на 3000.00 лева. Недоволен от така издаденото наказателно
постановление е останал административнонаказания, като го обжалва с молба
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно предвид това, че в хода на
производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно приложение на материално-правни норми на закона.
В съдебно заседание от името на жалбоподателя, редовно и
своевременно призован, жалбата поддържа процесуалният му представител
адв.***.
В съдебно заседание от името на АНО, редовно и своевременно
призован, жалбата оспорва процесуалният му представител гл.юрисконсулт
***.
РП С., редовно и своевременно призована, не изпраща представител в
1
съдебно заседание и не ангажира становище.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 30.06.2021г. служителите на **** гр.С. Х.К.- ст.специалист, и Г.С.-
гл.специалист, свидетели по делото, заедно с колегата си НС, извършвали
рутинни проверки на територията на Община С. по републикански път *** (Ч
- ГА). На км *** в дясно, в подножието на пещера У, забелязали, че
функционира търговски обект, представляващ метална каравана, в която се
продавали кафе и хранителни стоки. Закупили напитки, за което им били
издадени фискални бонове. Въз основа на тях проверяващите възприели, че
търговската дейност в обекта се извършва от „***” ЕООД гр.С..
Легитимирали се и установили, че в търговския обект работи
представляващия фирмата РММ. При замерване разстоянието от края на
главения път до метална каравана проверяващите констатирали, че тя е на
18м. от него и приели, че е в обхвата на ограничителната строителна линия на
пътя. Затова поискали от представляващия „***” ЕООД гр.С. разрешение за
специално ползване на пътя, издадено от ОПУ С..
Тъй като той не представил такова, свидетелят Г.С. съставил срещу „***”
ЕООД гр.С. в присъствието на управителя му РММ акт за установяване на
административно нарушение № 2/30.06.2021 г., за това, че при извършена
проверка на 30.06.2021 г. от длъжностни лица на **** - С. /специализирано
звено/ е установено, че извършва специално ползване на пътищата по смисъла
на параграф § 1 от Закона за пътищата, като осъществява търговска дейност -
продажба на кафе и хранителни стоки в търговски крайпътен обект,
представляващ метална каравана, находящ се в обхвата на ограничителната
строителна линия на републикански път *** (Ч - ГА) на км *** в дясно, без
издадено разрешение за специално ползване на пътя, чрез експлоатация на
търговски крайпътен обект и пътни връзки към него, по реда на чл. 11 и сл. от
Наредба за специално ползване на пътищата- нарушение на чл.26, ал.2, т.2,
б.”б” от ЗП.
Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Х.К., бил предявен на
РММ и той го подписал. Същият ден „***” ЕООД гр.С. подало възражение до
2
ОПУ С. по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН, с което представило документи. Видно
от Разрешение за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското
обзавеждане №15/14.09.2018 г., издадено от гл.архитект на Община С., на
„***” ЕООД гр.С. е разрешено разполагане на търговски временен обект
павилион с площ 17 кв.м. в ПИ ***) с.М на осн.чл.56 ЗУТ за срок от три
години.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.26, ал.2 , т.2 б.”б” от Закона за
пътищата (ЗП) на осн. чл.54, ал.I, хипотеза втора ЗП, на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева.
От направена служебно от съда онлайн справка в КАИС се установява,
че поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта на с.М се
намира в м.***, и представлява нива с площ 306 кв.м, стар № ****, частна
собственост. Металната каравана описана в акта и НП се намира в този имот,
но не е отразена в кадастралната карта.
По делото е представена скица с повдигната Заповед №30/19.02.2001 г. а
кмета на Община С., с която се обособява локално платно, от което се
обслужва ПИ с идентификатор ПИ ***.
Съдът възприема тази фактическа обстановка въз основа на приобщените
писмени доказателства по делото и показанията на разпитаните свидетели
Х.К. и Г.Сивкав, които като еднопосочни кредитира изцяло.
Съгласно §1 т.8 от ДР на ЗП "Специално ползване на пътищата" е
използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари
или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите
зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на
пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на
пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения;
изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни
или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя;
временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от
други лица.
Съгласно §1 т.6 от ДР на ЗП "Обслужваща зона" е земната повърхност
встрани от края на обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен режим
на ползване на имотите от техните собственици или от лицата с предоставено
3
право на ползване. Обхватът на пътя е площта, върху която са разположени
земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с
въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за
проектиране на пътищата- чл.5 ал.1 т.2 ЗП.
Съгласно §1 т.5 от ДР на ЗП "Ограничителна строителна линия" е
линията, която определя площта от всяка страна на пътя, в която се въвежда
разрешителен режим. В чл.6 ал.1 и ал.2 ЗП е посочено, че републиканските и
общинските пътища имат от двете си страни ограничителна строителна
линия, която се разполага на 50 м при автомагистралите, на 25 м при
останалите републикански пътища и на 10 м при общинските пътища,
измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края (ръба) на
платното за движение или на лентата за аварийно спиране. Когато
ограничителната строителна линия попада в обхвата на пътя, тя се измества и
се разполага по външния край на ограничителната ивица.
Според разпоредбата на чл.26 ал.2 т.2 б.”б” от ЗП за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на
пътя и обслужващите зони експлоатацията на търговски крайпътни обекти,
включително на площадки за оказване на пътна помощ и пътни връзки към
тях.
Условията и редът за специално ползване на пътищата по смисъла на § 1,
т. 8 от Закона за пътищата се определят с Наредбата за специално ползване на
пътищата. Съгласно чл.11 ал.1 от Наредбата, разрешението за специално
ползване на пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътни
връзки към него, се издава по искане на заинтересуваното лице след
приключване на производството по чл. 8, ал. 4 и при изпълнени условия в
разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски
крайпътен обект и пътни връзки към него.
Съгласно чл.8 ал.1 и 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата,
търговски крайпътни обекти са всички сгради и съоръжения за обслужване на
пътуващите и на пътните превозни средства, заедно с прилежащия им терен,
като: къмпинги, мотели, бензиностанции, газостанции, заведения за хранене,
магазини, гаражи и паркинги, пунктове за техническо обслужване на
автомобили и пунктове за ремонт на аварирали по пътя автомобили и др., в
които се осъществява търговска дейност по смисъла на Търговския закон.
4
Търговски крайпътни обекти са и крайпътните обслужващи комплекси по
смисъла на § 1, т. 9 от Закона за пътищата; Разрешението за специално
ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни
връзки към него е задължително условие за издаване на разрешение за строеж
по смисъла на глава осма, раздел III от Закона за устройство на територията.
Въз основа на горецитираните разпоредби съдът стига до извод, че
разрешителен режим за специално ползване на пътищата в обхвата на пътя и
обслужващите зони чрез експлоатация на търговски крайпътен обект, който е
от типа на този стопанисван от жалбоподателя- преместваем обект по чл.56
ЗУТ, не е въведен. От разпоредбата на чл.8 ал.2 от Наредбата за специално
ползване на пътищата става ясно, че преди да се издаде разрешение за
строеж, лицето което възнамерява да изгражда търговски крайпътен обект
следва преди това да се е снабдило с разрешение за специално ползване на
пътя. Изискване за снабдяване с разрешение за специално ползване на пътя
преди снабдяване с разрешение за поставяне на преместваем обект по чл.56
ЗУТ няма нито в ЗУТ, нито в наредбата по чл.56 ал.2 ЗУТ на Община С.. С
оглед на това съдът намира, че жалбоподателят не е извършил нарушение на
чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от ЗП. На него като лице експлоатиращо търговски
крайпътен обект, представляващ преместваем такъв по см.на чл.56 ЗУТ в
обхвата на пътя и обслужващите зони, не е вменено задължение за снабдяване
с разрешение за специално ползване на пътя. Очевидно и за съответната
Общинска администрация (гл.архитект), издаващ(а) разрешението за
поставяне на преместваем обект, не съществува задължение да изиска
разрешение за специално ползване на пътя преди издаване на разрешението
за поставяне на преместваем обект.
Този извод се налага и от разпоредбата на чл. 9 т.3 от Наредбата за
специално ползване на пътищата, съгласно която към искането за издаване на
разрешение за специално ползване, заинтересуваното лице прилага: копие от
скицата (визата) за проектиране, с която се определят местоположението на
обекта и пътната връзка към него. Доколкото за преместваемите обекти по
чл.56 ЗУТ виза за проектиране не се изисква, съдът намира, че
разрешителният режим за специално ползване на пътищата не касае
процесния търговски обект. Преместваемите обекти не са строежи по смисъла
на ЗУТ.
5
Според съда административно-наказателната отговорност на търговеца е
ангажирана неправилно за нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от ЗП.
В акта и НП се сочи, че търговският обект попада в ограничителната
строителна линия на републикански път ***, а посочената за нарушена
разпоредба по чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от ЗП се сочи, че разрешителния режим
важи за крайпътни търговски обекти в обхвата на пътя и обслужващите зони,
а не в ограничителната строителна линия на пътя. Словесното описание на
нарушението не съответства на посочената за нарушена правна норма, с което
се нарушава правото на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е
ангажирана административно-наказателна му отговорност.
Отмяна на санкционния акт като незаконосъобразен се налага и поради
липсата на описание в него и в АУАН на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението. В тях не е посочено какъв е обхвата на
обслужващата зона на републикански път *** км ***, както и на какво
разстояние от пътя е експлоатирания от жалбоподателя търговски обект. Не е
посочено в кой имот се намира караваната. В акта и НП не е изложено въз
основа на какви данни АНО е възприел, че търговският обект попада в
обхвата на пътя и обслужващите зони. Съгласно чл.7 ал.1 и ал.2 ЗП
републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии и
селищните образувания имат от двете си страни обслужващи зони.
Обслужващата зона обхваща ивицата земна площ с широчина 100 м при
автомагистралите и 50 м при другите републикански пътища, измерена
хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на неговия обхват.
Свидетелите Х.К. и Г.С. в съдебно заседание сочат, че са измерили
разстоянието от пътя до металната каравана, при което са установили, че тя
се намира на около 18 м. от пътя, но не са обективирали констатациите си в
АУАН. С това се препятства правото на санкционираното лице да разбере за
както нарушение е ангажирана отговорността му и да реализира защитата си.
За изясняване на фактическата обстановка съдът назначи СТЕ. Съгласно
заключението на вещото лице инж.Д.С., което съдът кредитира като
обективно и неоспорено от страните, югоизточният ъгъл на търговския обект
„метална каравана“ отстои на 24,25 м. от края на обхвата на пътя, а
североизточния ъгъл отстои на 24,35 м. от края на обхвата на пътя. Доколкото
обслужващата зона на пътя е 50м. се налага извода, че търговският обект
6
попада в обслужващата зона на пътя. Вместо да изложи тези обстоятелства,
АНО се е задоволил в НП да посочи лаконично, че обектът попада в обхвата
на ограничителната строителна линия. По този начин е възпрепятствана и
възможността на съда да разбере въз основа на какви обстоятелства АНО е
направил извода си за извършено нарушение и е санкционирал търговеца.
При описание на нарушението са допуснати съществени процесуални
нарушения водещи до незаконосъобразност на обжалвания санкционен акт.
Този порок не се санира с изслушване на експертно заключение в хода на
съдебното следствие.
По делото са представени и доказателства за инициирана процедура за
одобряване на ПУП за съседен поземлен имот, но тези доказателства са
неотносими към настоящото производство и затова не следва да бъдат
обсъждани.
Въз основа на гореизложеното обжалваното наказателно постановление
подлежи на отмяна като незаконосъобразно. С оглед изхода на делото на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 200лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №2/26.07.2021 г. на директора на
**** - С., с което на „***” ЕООД ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.С., *****, представлявано от управителя РММ, за нарушение
на чл.26, ал.2, т.2 б.”б” от Закона за пътищата (ЗП) на осн. чл. 54, ал. I,
хипотеза втора ЗП е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева.
ОСЪЖДА **** гр.С. да заплати на „***” ЕООД сумата 200 лв.,
направени от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд град С..
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7