Р Е Ш Е Н И Е
№ 3062
10.06.2014 г.,
град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Гражданско отделение, 7-ми състав,
на 19 май
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА
при участието на секретар А.П.
разгледа докладваното от съдия
М. Кoюва
гражданско дело № 9240 по описа за 2013 год.
Производството
е образувано по предявен от Л.Н.П. и Ж.М.П. срещу П.В.П. и Ж.Й.П. иск с правно основание чл.109 от ЗС да
бъде осъдени ответниците да преустановят действията си, с които пречат
на ищците да ползват съсобствения им имот, придобит от ищците в режим на
СИО по договор за покупко – продажба по нот. акт №159, том І, нот. дело
№137/2004г., находящ се в
гр.Варна., селищно образувание "Прибой", съставляващ ПИ с
идентификатор 10135.5549.1335 по Кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Варна, одобрени със заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКТ с площ
807кв.м., при граници: имот с идентификатор
10135.5549.1338, 10135.5549.1336, 10135.5549.1334 и път, като ПРЕМАХНАТ
изградената в имота масивна ограда, изградена от бетонни блокчета с височина
1.7м. и дължина от З0м. по цялото продължение на имота, така както е очертана в
червен цвят на приложената скица на л.4, твърдян като придобит от
ищеца по силата на договор за замяна на недвижими имоти №РД –
51-866/15.04.2004г. с Министъра на земеделието и горите.
В исковата
молба ищците, твърдят, че с ответниците са съсобственици на находящ се в гр.Варна., селищно
образувание "Прибой", съставляващ ПИ с идентификатор 10135.5549.1335
по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със
заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКТ с площ 807кв.м., при граници: имот
с идентификатор 10135.5549.1338,
10135.5549.1336, 10135.5549.1334 и път. Ищците са придобили собствеността върху
400кв.м. ид.ч. от имота в режим на СИО по договор за покупко –
продажба по нот. акт №159, том І, нот. дело №137/2004г.
Ответниците от
своя страна са придобили ид.части от имота също в режим на СИО.
Ищците излагат,
че ответниците са изградили в имота
масивна ограда, изградена от бетонни блокчета с височина 1.7м. и дължина от
З0м. по цялото продължение на имота, така както е очертана в червен цвят на
приложената скица на л.4. С тези си действия ответниците пречат
на ищците да упражнява правото си на собственост.
Същите не
желаят доброволно да преустановят неправомерните си действия, поради което се
моли за тяхното осъждане да премахнат изградената ограда.
По изложените
съображения ищците молят съдът да постанови решение, с което да уважи
предявения иск.
По делото е
постъпил отговор от ответниците П.В.П. и Ж.Й.П.
в срока по чл.131 от ГПК.
Оспорва се
предявения иск по основание.
Твърдят, че
процесният имот ПИ
с идентификатор 10135.5549.1335 не е
съсобствен между страните. Ответниците са самостоятелни собственици на реална
част от 440 кв.м от процесния имот, която реална част е при граници: ПИ с
идентификатор ПИ с идентификатор 10135.5549.1334, ПИ с идентификатор
10135.5549.1331, ПИ с идентификатор 10135.5549.1336, останалата част от ПИ с
идентификатор 10135.5549.1335 и имот с №9543 на основание давност, чрез
осъществяване на фактическа власт и намерение за своене за периода 1994г. до
24.06.2013г./датата на предявяване на иска/.
През 1986г. на праводателя на ищците, И. К. и ответника П. е предоставено
право на ползване на всеки по 600кв.м. в м. „Прибой”, местата са били разделени
с поставяне на телена ограда, на мястото на съществуващата сега масивна ограда.
При извършване на оценката на предоставени за ползване места през 1992г. с цели
придобиване по реда на изкупуване по §4а от ПРЗ на ЗСПЗЗ било установено, че
същите са с по – малка площ от предоставените от по 600кв.м. Двете места са
заснети по КП на м-ст „Манол чешма” от 1988г., като имот пл. №1335.
На всеки от
ползвателите е била извършена оценка, определена цена за фактически ползваната
от него реална площ. Илия Кертиков е заплатил и придобил собствеността върху
400кв.м. от имот пл. №1335, а ответникът П.П. е заплатил и придобил
собствеността върху 440 кв.м. от имот пл. №440.
Ответниците
твърдят, че семейството на И. К. и ответниците са продължили да владеят своята
реална част от имот пл.№1335, в границите определени им от вътрешната ограда.
През 2002г. И. К. и ответникът П.
са поставили на мястото на телената ограда, масивна ограда от бетонни блокчета
и са предприели правни действия за разделяне на мястото на два самостоятелни
обекта и бил изработен проект за доброволна делба. Към момента на закупуване на
ид.ч. през 2004г., процесният имот е бил фактически разделен.
В условие на
евентуалност ответниците твърдят, че чрез поставяне на оградата съсобствениците
на имота, праводателя К. и ответниците
са разпределили правото на ползване върху цялото дворно място чрез обособяване
на два самостоятелни дяла. От двете страни на оградата страните са изградили
навес, а ищците също и барбекю. Обособените два дяла са със самостоятелни
входове от към улица. Съгласието на съсобствениците е обективирано в нотариално
заверена декларация, рег. №857/28.02.2002г.
По изложените
съображения ответникът твърди, че вътрешната ограда не пречи на ищците да
упражняват правото си на собственост върху тяхната реална част, както и върху
целия имот.
По изложените
съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищците поддържат
предявения иск и молят съдът да го уважи.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответниците
поддържат подадения отговор и молят съдът да отхвърли претенциите на ищците.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 и чл.235 ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото са приети следните писмени доказателства - нотариален акт № 159,
том I, рег.№ 3331, дело № 137/ 20.05.2004 г. на ВН, вписан в СлВп-Варна, с
който ищеца Л.П. е закупил от И. и Т. К. 400 кв.м.ид.ч. от имот № 1335,
целия с площ 807 кв.м., по ПНИ на местност „Прибой”, землище Галата, гр.Варна,
заедно с построената в имота в северозападната част жилищна постройка;
нотариален акт № 125, том II, дело № 916/ 24.01.1994 г. на ВН,
от който е видно, че И. К. е признат за собственик на основание §4а, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за
имот пл. №1335, кв.51, по КП на м-ст Прибой, с площ 400 кв.м. предоставено за
ползване с удостоверение № 151/ 06.03.1986 г. на Ик на ОбНС-Варна, ведно с
построената сезонна постройка; удостоверение № 152/ 06.03.1986 г. на ИК на
ОбНС-Варна за предоставено ползване върху имот с площ 0,6 дка на ответника П.П.
***; оценителен протокол за имот № 1335 с площ 440 кв.м. ведно с построена
сграда по удостоверение № 152/ 06.03.1986 г. на ИК на ОбНС-Варна; нотариален
акт № 9, том II, дело № 542/ 18.01.1994 г. на ВН, от който е видно, че ответника П.П. е
признат за собственик на основание §4а, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за имот пл.
№1335, кв.51, по КП на м-ст Прибой, с площ 440 кв.м. предоставено за ползване с
удостоверение № 152/ 06.03.1986 г. на Ик на ОбНС-Варна, ведно с построената в
мястото масивна сезонна постройка; обяснителна записка за обособяване на два
самостоятелни имота при доброволна делба с изграждане на ограда за имотите на П.П.
и И. К.; декларация от П. В.П. и И. Г.К. за даване на съгласие за
изграждане на ограда между имотите им-нотариално заверена на 28.02.2002 г.;
нотариално заверена декларация от 20.05.2004 г., с която отв.П.П. се е отказал
да закупи частта от имота на И. К. – 400 кв.м.ид.ч.
С протоколно определение на съда от проведено открито съдебно заседание
на 06.03.2014 г. е прието за безспорно и не нуждаещо се от доказване между
страните, че бетонната ограда без последните седем метра е изградена преди
закупуването на имота от ищците през
От заключението на вещото лице по допуснатата
и приета от съда СТЕ и ДСТЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено,
се установява, че имота целия е с площ от 825 кв.м., от които ищците ползват
390 кв.м., а ответниците 435 кв.м. Като в общината не са запазени документи за
издаване на разрешение за изграждане на оградата. По ПНИ за двата имота
ползвани от И. К. и П.П. е отреден само един имот ПИ№ 549.1335 записан по този план като съсобствен имот. Вещото лице е
посочило, че последно изградените метри от оградата са между точки Д-Е на скица
изготвена и приложена на лист 82 от делото, като дължината реално е
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
За
уважаването на иск по чл.109 от ЗС следва ищецът да е собственик на имота и със
своите действия или създадените от тях състояния ответника да пречи или
затруднява упражняването на правото на собственост на ищеца.
Безспорно се установява от представените нотариални актове и други
писмени доказателства, че праводателя на ищците и ответника П.П. са били
ползватели на реални имоти, като след изпълнение на законовата процедура са
трансформирали правото си на ползване в право на собственост, всеки за имот с
площ от 400 кв.м. за И. К. и за 440 кв.м. за оптветника П.П.. Тъй като по план имотите не са били
отделени, а един общ имот /видно и от заключението на вещите лица/, при
продажбата на своя имот И. К. е взел съгласието на ответника П. да го продаде на ищеца П.. Продажбата е
станала на 20.05.2004 г., като само в НА№ 159, том I, рег.№ 3331, дело № 137/
20.05.2004 г. на ВН, вписан в СлВп-Варна, е вписано, че К. продават 400 кв.м.ид.ч. от 807
кв.м. от имот №1335 /по КК на гр. Варна имота е с идентификатор №10135.5549.1335/. Безспорно е между страните, че изградената ограда между техните два
имота е от преди
С оглед изложеното и събраните по делото доказателства съдът стига до
извод, че праводателя на ищците е придобил собственост върху реален имот с площ
от 400 кв.м., колкото е бил оценен след предоставено право на ползване, в
същото време ответника е придобил 440 кв.м. също реална част от същия имот,
също след трансформиране на право на ползване в право на собственост.
Собствеността никога не е придобивана като идеални части от общ имот, а само по
ПНИ е отбелязано, че двете реални части са общ имот, вероятно, защото двете
реални части не отговарят на изискванията на ЗУТ за самостоятелен имот – по
площ и лице /това сочи и вещото лице/. Следователно И. К. не е могъл да прехвърли ид.ч. от
притежаван от него имот, защото е притежавал собственост върху 400 кв.м. реална
част, в този смисъл няма как да продаде на ищците 400 кв.м.ид.ч. от имот №
1335, защото той не притежава и никога не е придобил такова право на
собственост. От друга страна оградата е изградена със съгласието на И. К., като поставянето й не пречи на
упражняването на собствеността в пълен обем за двете реални части от имота.
Т.е. не се доказват твърденията на ищците, че оградата е изградена от ответника
през 2008-
С оглед изложеното, настоящата инстанция, счита предявения иск за
неоснователен и недоказан и като такъв, следва да се отхвърли.
При този изход на
спора формулираното искане от ответната страна с правно основание чл.78, ал.3
от ГПК за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, но
поради възражението за прекомерност на дв.хонорар направено от ищците следва да
се вземе предвид от съда. Съдът като взе предвид цената на иска от 213,60 лева
определя размера на адв.хонорар на сума от 758,98 лева, поради което разноските
които следва да се присъдят са тези и 200,00 лева за депозити за екеспертизи,
или общо сумата от 958,98 лева.
Воден от горното СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Л.Н.П., ЕГН **********, и Ж.М.П., ЕГН ********** срещу П.В.П., ЕГН **********, и Ж.Й.П., ЕГН **********, иск за осъждане на ответниците да
преустановят действията си, с които пречат на ищците да ползват съсобствения им
имот, придобит от ищците в режим на СИО по договор за покупко – продажба по
нот. акт №159, том І, нот. дело №137/2004г., находящ
се в гр.Варна., селищно образувание "Прибой", съставляващ ПИ с
идентификатор 10135.5549.1335 по Кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Варна, одобрени със заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКТ с площ
807кв.м., при граници: имот с идентификатор
10135.5549.1338, 10135.5549.1336, 10135.5549.1334 и път, като ПРЕМАХНАТ
изградената в имота масивна ограда, изградена от бетонни блокчета с височина
1.7м. и дължина от З0м. по цялото продължение на имота, така както е очертана в
червен цвят на приложената скица на л.4 /л.82/, твърдян като
придобит от ищеца по силата на договор за замяна на недвижими имоти №РД –
51-866/15.04.2004г. с Министъра на земеделието и горите, на основание чл.109 от ЗС.
Скиците на лист 4 и 82 от делото приподписани
от съда са неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Л.Н.П., ЕГН **********, адрес ***.
Прибой-1 335, и Ж.М.П., ЕГН **********, адрес *** 63, ДА ЗАПЛАТЯТ на П.В.П., ЕГН **********, и Ж.Й.П., ЕГН **********, двамата с адрес ***, СУМАТА от 958,98 лева, представляващи сторени от ответниците
съдебно-деловодни разноски пред РС-Варна, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в 2-седмичен срок от
съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: