№ 32
гр. Ямбол, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500411 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на СД „БРАТЯ НИКОЛАЙ И ИВАН ПЕЕВИ
КОЛЕВИ", със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, обл. Ямбол, ул.„Стоил войвода"
№57, с ЕИК *********, представлявано от управителите И.П.К. и Н.П.К. - заедно и
поотделно, чрез пълномощника си адв. С. Т. от АК – Ямбол против Решение
№291/10.06.2022 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №430/15.09.2022 г., двете
постановени по гр.дело №2973/2021 г. по описа на Районен съд – Ямбол.
С посоченото решение ЯРС е постановил следното: ОТХВЪРЛЯ предявеният от СД
"БРАТЯ НИКОЛАЙ И ИВАН ПЕЕВИ КОЛЕВИ", ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол, ул."Стоил войвода" №57, представлявано от управителите И.П.К. и
Н.П.К. - заедно и поотделно иск по чл.124, ал.1 от ГПК да се приеме за установено по
отношение на ОБЩИНА ЯМБОЛ, че стоманобетонната рампа, изградена на западната
фасада на самостоятелен обект с идентификатор: 87374.537.171.3.11, със ЗП 300.24 кв. м., с
предназначение: за търговска дейност, с административен адрес: гр.Ямбол, ул.„Каранова"
№2, ет. 1, респективно - съответстващото й право на строеж принадлежи на собственика на
самостоятелен обект с идентификатор: 87374.537.171.3.11 - СД "БРАТЯ НИКОЛАЙ И
ИВАН ПЕЕВИ КОЛЕВИ".; ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.124, ал.1 от ГПК по
отношение на ОБЩИНА ЯМБОЛ, че СД "БРАТЯ НИКОЛАЙ И ИВАН ПЕЕВИ КОЛЕВИ"
са собственици на съответните идеални части от стоманобетонната рампа, изградена на
западната фасада на самостоятелен обект с идентификатор: 87374.537.171.3.11, със ЗП
300.24 кв. м., с предназначение: за търговска дейност, с административен адрес: гр.Ямбол,
ул.„Каранова" №2, ет. 1, респективно - съответстващото й право на строеж.; ОСЪЖДА
ОБЩИНА ЯМБОЛ да заплати на СД "БРАТЯ НИКОЛАЙ И ИВАН ПЕЕВИ КОЛЕВИ"
направените по делото разноски в размер на 250 лева.; ОСЪЖДА СД"БРАТЯ НИКОЛАЙ И
1
ИВАН ПЕЕВИ КОЛЕВИ" да заплати на ОБЩИНА ЯМБОЛ направените по делото разноски
в размер на 200 лева.
С въззивната жалба на СД „БРАТЯ НИКОЛАЙ И ИВАН ПЕЕВИ КОЛЕВИ"
първоинстанционното решение се атакува в частта, с която е отхвърлен като неоснователен,
предявеният срещу ответника по делото - Община Ямбол, положителен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с искане да бъде признато за установено по
отношение на ответната страна, че ищцовото дружество е собственик на стоманенобетонна
рампа, изградена на западната фасада на самостоятелен обект с идентификатор №
87374.537.171.3.1 1, със ЗП 300.24 кв.м., с предназначение: за търговска дейност, с
административен адрес: гр.Ямбол, ул.„Каранова" №2, ет.1, респективно - съответстващото
право на строеж, както и в частта за разноските с твърдения за незаконосъобразност и
неправилност на решението в атакуваните му части поради нарушения на материалния
закон и необоснованост. Изложено е становище, че първостепенният съд е достигнал до
неправилни изводи, които не кореспондират с доказателствата по делото, установяващи
принадлежността на правото на собственост по отношение на описаната рампа. Наведени са
възражения, че е неправилен изводът на съда относно това, че процесната рампа е
обслужвала всички обекти в сградата, доколкото е била предназначена за извършване на
товаро-разтоварна дейност, както и че рампата в конструктивно отношение е била свързана
и изградена към самата сграда и по отношение на нея следвало да се приложи разпоредбата
на чл.97 от ЗС, като са изложени съображения в тази насока. Жалбоподателят твърди, че
самият факт на съществуващата прикрепеност се характеризира с трайност, но се касае за
прикрепеност именно към самостоятелния обект на ищеца, а не към сградата като цяло.
Сочи се, че изводът на съда, че рампата е обща част по предназначение е неверен и
неправилен, като са изложени аргументи в тази насока. Оспорва се изложеното от
първоинстанционния съд, че главната вещ е цялата сграда, а не самостоятелния обект на
ищеца, като се твърди, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че рампата
винаги е била предназначена да обслужва именно обекта на въззивника, като по този начин
обезпечава неговото използване по предназначение. Моли ЯОС да постанови решение, с
което да отмени атакуваното решение на ЯРС в обжалваната част, като вместо него признае
за установено, че стоманенобетонна рампа, изградена на западната фасада на самостоятелен
обект с идентификатор № 87374.537.171.3.11, със ЗП 300.24 кв.м., с предназначение: за
търговска дейност, с административен адрес: гр.Ямбол, ул.„Каранова" №2, ет.1, респективно
- съответстващото и право на строеж, е собственост на ищеца СД „БРАТЯ НИКОЛАЙ И
ИВАН ПЕЕВИ КОЛЕВИ"- гр. Ямбол. Заявена е претенция за присъждане на разноски. Няма
доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от ОБЩИНА ЯМБОЛ,
представлявана от В.Р. - Кмет, чрез пълномощник М.К. - Началник на Отдел „Правни
дейности", с който е оспорена въззивната жалба като неоснователна и са изложени подробни
съображения в тази насока. Твърди се, че нито в документа, с който СД „Братя Николай и
Иван Пееви Колеви" се легитимира като собственик, а именно нотариален акт за покупко-
продажба №144, том 49, дело №10787/07 г. с вх.per.№14722 от 20.12.2007 г., нито в този на
праводателя му - СД „Апетит Кичуков-Михови и СИЕ" е описано съществуването, а още по-
малко принадлежността на процесното съоръжение към обекти с идентификатори
87374.537.171.3.11 и 87374.537.171.3.10. Сочи се, че правилно ЯРС е приел, че процесната
стоманобетонна рампа е обща част по предназначение и е принадлежност към жилищните
обекти и като такава следва, съгласно разп. на чл.97 ЗС, главната вещ, т.е. твърди се, че
главната вещ е сградата, която е в режим на етажна собственост, респективно рампата
принадлежи на всички собственици на самостоятелни обекти в нея. Моли ЯОС да постанови
2
решение, с което да отхвърли въззивната жалба като изцяло неоснователна с присъждане на
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, като при
евентуално уважаване на депозираната жалба, моли същото да бъде определено в
предвидените минимални размери.
В о.с.з. въззивника СД „БРАТЯ НИКОЛАЙ И ИВАН ПЕЕВИ КОЛЕВИ", чрез
пълномощника си адв.С. Т. от ЯАК поддържа въззивната жалба и иска уважаването й,
поддържа и искане за присъждане на направените по делото разноски.
В о.с.з. въззиваемата страна ОБЩИНА ЯМБОЛ, представлявана пълномощника
М.К. - Началник на Отдел „Правни дейности", поддържа заявеното становище за
неоснователност на въззивната жалба. Иска потвърждаване на първоинстанционното
решение. Заявява и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На осн.
чл.78, ал.5 ГПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Окръжният съд, след като направи преценка на доказателствата по делото, относими
към разглежданата част от правния спор, приема за установено следното от фактическа
страна:
Съгласно нотариален акт №50, том XVII, рег.№14019, дело №2754/20.12.2007 г. на
нотариус Е.Щ. – нотариус №487 СД “Апетит Кичуков-Михови и сие“ продава на СД “Братя
Николай и Иван Пееви Колеви“ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
87374.537.171.3.11, със застроена площ от 300,24 кв.м., с административен адрес: гр.Ямбол,
ул.“Каранова“ №2, ет.1, с предназначение: за търговска дейност при описани съседи.
Към исковата молба е приложена разменена кореспонденция между ищеца и
ответната община по отношение на процесната рампа. Видно от приложено писмо на
Община Ямбол до СД „Николай и Иван Пееви Колеви“ рег. № 2801- 04181/23.02.2021 г., с
оглед постъпило искане за премахване на стоманобетонна рампа и предложение за
монтиране на мобилна такава, ищеца е поканен да информира писмено за становище по
възможността да се сключи споразумение за осъществяване на предвидено строителство за
изграждане на 12 парко-места в имот с идентификатор 87374.537.171 и осигуряване на
достъп до тях. Видно от съдържанието на писмо от Община Ямбол до СД „Николай и Иван
Пееви Колеви“ рег. № 2801- 13539/24.06.2021 г., общината е оспорила твърдението на
ищеца, че той е собственик на процесната рампа, както и е заявила собственически права
върху нея.
По делото са представени: Решение от 25-та сесия на ОбС-Ямбол от 03.04.1998 г.,
по т.10 от което е прието решение за разпределение на приватизирани обекти на
ул."Каранова" №2; архитектурно заснемане на първи етаж на търговски обект на
ул."Каранова" №2; експертно определяне на пазарна стойност на недвижим имот - бивша
закусвалня „Каранова“, находяща се на ул."Каранова" № 2; договор за продажба на
стопански обект закусвалня „Каранова“, ул. Каранова № 2 от 24.01.2001 г., с който община
Ямбол и продала на СД „Апетит Кичуков – Михов и сие“ (праводател на ищеца) закусвалня
„Каранова“, находяща се на ул."Каранова" № 2, представляващ обособена част от партерен
етаж, без хранителен магазин в лицевата част от север, от бивш комплексен обект (Бивша
закусвалня „Каранова“) пл.сн. – 7918, парцел I, кв.19,по плана на гр. Ямбол, при посочени
граници с обща застроена площ 701,44 кв.м. с 50,75 % ид.ч. от общите части на сградата и
отстъпеното право на строеж върху бруто застроена площ; строително разрешение
№804/04.10.1975 г. за строеж на закусвалня „Каранова“ по съгласувани проекти протокол
№7/25.12.1969 г. на съвета по ПИНМ при ОНС Ямбол.
3
Според представеното разрешение за строеж №РС-180/21.12.2017 г. на община
Ямбол, е разрешено на „АВС – Инженеринг - Н“ ООД да построи на адрес ул. Каранова №3 ,
ПИ с идентификатор 87374.537.171 пристройка, преустройство и реконструкция на тавански
етаж на сграда с идентификатор 87374.537.171.1 в сграда със смесени функции. Представени
са строителните книжа към строителното разрешение. Видно от споразумение подписано
между община Ямбол и „АВС – Инженеринг -Н“ ООД, рег. №ДГ/05.000152/18.08.2021 г.,
страните са се споразумели за осигуряване на постоянен достъп до търговския обект,
собственост на СД „Братя Николай и Иван Пееви Колеви“ и с цел обслужване на сграда с
идентификатор: 87374.537.171.3, да бъде монтирана нова мобилна рампа като за целта
„АВСИнженеринг- Н “ ООД се е задължила да демонтира стомано-бетонна рампа – частна
общинска собственост и да извърши необходимите работи за монтаж на мобилна рампа в
съответствие на приложена схема и конструктивно становище.
По делото е била назначена СТЕ, която по поставените въпроси дава следното
заключение: Съобразно първоначалното предназначение на обектите в сградата на
ул."Каранова" №2 - заведение за обществено хранене и кулинарен магазин,
предназначението на рампата, изградена до западната фасада, е била да осигури
разтоварването на продукти и стоки. Тези продукти и стоки са били транспортирани
впоследствие към складовите помещения в сутерена, както и чрез товарен асансьор към
заведението на втория етаж. След промяната на предназначението на помещенията в
сградата (за търговска дейност), предназначението на рампата не е променяно - тя служи за
разтоварване на стоки и продукти. Фактически двата самостоятелни обекта с
идн.87374.537.171.3.10 и № 87374.537.171.3.11 са свързани чрез врата в преградната стена.
Отворът за вратата е показан на архитектурното разпределение от 1998 г. Самата врата,
според изработката й от алуминиеви и PVC профили е монтирана според вещото лице около
2012-2015 г. Функционално двата обекта не са свързани. Обект с идн.87374.537.171.3.10
представлява магазин за хранителни стоки. Обект с идн.87374.537.171.3.11 представлява
кухня със спомагателни помещения. Функционирането на единия търговски обект не е
свързано с функционирането на другия. Данните от извършения оглед показват, че
състоянието на обект с идн.87374.537.171.3.11 съвпада с отразеното в архитектурното
заснемане през 1998 г. Вида и състоянието на довършителните работи (използваните
материали за настилки, облицовки) показва, че обекта е във вида, в който е бил и към 1998
г., т.е. не са извършвани преустройства и реконструкции по смисъла на §5, т.44 от ДР на
ЗУТ. Самостоятелен обект 87374.537.171.3.11 е достъпен през обект 87374.537.171.3.10.
Достъпът се осъществява през врата на стената между двата обекта. Тази врата е отразена на
заснемането от 1998 г. като размер и местоположение. При изслушването му в съдебно
заседание вещото лице пояснява, че в момента вратата между двата самостоятелни обекта се
ползва, защото собственика е един на двата обекта. Ако бъде продаден самостоятелен обект
87374.537.171.11, съответно този вход между тях трябва да бъде затворен. В момента друг
вход към самостоятелния обект на практика няма. Архитектурно тази рампа е част от целия
търговски обект и е обслужвала всички търговски обекти в него. Служила е за снабдяване
със стока на този търговски обект.
Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивния съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок и
отговаря на изискванията на закона. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от
обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
4
разгледана по същество.
В производството пред първоинстанционния съд ищеца е предявил два
положителни установителни иска за собственост /главен и евентуален/ с правно осн.
чл.124,ал.1 от ГПК.
Предявения главен иск на ищеца е да се приеме за установено по отношение на
ответната община, че стоманобетонната рампа, изградена на западната фасада на
самостоятелен обект с идентификатор: 87374.537.171.3.11, със ЗП 300.24 кв. м., с
предназначение: за търговска дейност, с административен адрес: ул. „Каранова" № 2, ет. 1,
респективно - съответстващото й право на строеж принадлежи на собственика на
самостоятелен обект с идентификатор: 87374.537.171.3.11 - СД "БРАТЯ НИКОЛАЙ И
ИВАН ПЕЕВИ КОЛЕВИ". При условията на евентуалност, в случай че се установи, че
стоманобетонната рампа служи за общо ползване от собствениците на всички самостоятелни
обекти в сградата и поради това представлява обща част, се иска постановяване на решение,
с което да се установи, че ищецът е собственик на съответните идеални части от рампата и
съответното право на строеж.
Предмет на въззивна проверка, с оглед заявеното във въззивната жалба е
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен като неоснователен,
предявеният срещу ответника Община Ямбол, положителен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, да бъде признато за установено, че ищцовото дружество е
собственик на процесната стоманенобетонна рампа
Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното
решение, в обжалваната част, е правилно.
Както вече се посочи, с ИМ ищеца е предявил против ответника иск да се приеме за
установено по отношение на последния, че процесната стоманобетонна рампа принадлежи
на собственика на самостоятелен обект с идентификатор: 87374.537.171.3.11 - ищеца СД
"БРАТЯ НИКОЛАЙ И ИВАН ПЕЕВИ КОЛЕВИ".
Така предявеният иск е положителен установителен по своя характер и намира
правното си основание в нормата на чл.124, ал.1 ГПК, съгласно която всеки може да
предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато
има интерес от това. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
установителните искове е наличието на интерес от търсената защита. В конкретния случай
въззивния съд намира, че за ищеца е налице правен интерес от предявения положителен
установителен иск и той произтича от възникналия между него и ответната община спор за
правото на собственост върху процесната рампа. При изложеното до тук, въззивния съд
прецени предявения иск за допустим.
Разгледан по същество, искът е неоснователен и правилно е отхвърлен от
първоинстанционния съд. Изложените от ЯРС мотиви се споделят и на осн. чл.272 ГПК
въззивния съд препраща към тях.
По принцип правото на собственост, след като веднъж е възникнало, не може да
бъде изгубено от неговия титуляр, освен ако друго лице не го придобие по оригинерен или
деривативен способ. Придобиването на право на собственост по договор е производно
придобиване. Задължителен елемент от фактическия състав на договора е съществуването
на вещното право на прехвърлителя. Ако прехвърлителя не е собственик на веща и
приобретателя не може да стане собственик, т.е. правото на новия собственик трябва да се
изведе от правото на предходния собственик.
В конкретния случай, както правилно е приел първостепенния съд, от приложените
5
по делото доказателства, не се установява по безспорен и несъмнен начин, че ищеца
/понастоящем въззивник/ е придобил спорната рампа по силата на сделката, обективирана в
НА №50, том XVII, рег.№14019, дело №2754/20.12.2007 г. на нотариус Е.Щ..
Безспорно от събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението
на неоспорената съдебно-техническа експертиза може да се направи извод, че процесната
рампа е била изградена още със строителството на цялата сграда, като съобразно
първоначалното предназначение на обектите в нея – заведение за обществено хранене и
кулинарен магазин, предназначението на рампата е било да осигури разтоварването на
продукти и стоки. Според заключението на експертизата, след промяната на
предназначението на помещенията в сградата /за търговска дейност/, предназначението на
рампата не е променяно, като тя е продължила да служи за разтоварване на стоки и продукти
и да обслужва всички самостоятелни обекти в сградата с идентификатор 87374.537.171.3.
При тези доказателства правилен е извода на ЯРС, който се споделя и от настоящия съд, че
рампата по своето естество и предназначение, няма самостоятелен характер и няма белезите
на самостоятелен обект, а има обслужващо обектите в сградата предназначение за товаро-
разтоварна дейност. Тя безспорно е обща част по предназначение, по см. на чл.38, ал.1 ЗС и
е принадлежност към всички обекти в сградата, които принадлежат на различни лица, а не
само към един от тях - този на ищеца.
В тази връзка не може да бъде споделено твърдението на въззивника, че процесната
рампа е прикрепена именно към неговия самостоятелен обект, а не към сградата като цяло.
Това твърдение не намира опора в приложените по делото писмени доказателства, а в
изводите в заключението на вещото лице. Както вече се посочи още от момента на
изграждане рампата е била изградена и е обслужвала цялата сграда, като предназначението
й е било за разтоварването на продукти и стоки, което предназначение не е променено и при
приватизация на цялата сграда през 1998 г. Нито в документа за собственост на ищеца, нито
в този на неговия праводател процесната рампа е отразена като самостоятелен обект на
правото на собственост или като принадлежност към техните самостоятелни обекти на
собственост. От заключението на вещото лице, че рампата е с монолитно изградена
стоманобетонна конструкция и в конструктивно отношение е била свързана и изградена към
цялата сграда не може да се направи извод, че тя е неделимо свързана единствено и само с
обекта на ищеца. Извън това по делото липсват доказателства не само относно твърдението
на ищеца, че процесната рампа се ползва само от него, но и такива тази рампа изобщо да се
използва.
Не може да бъде споделена и тезата на ищеца, подържана и във въззивната жалба,
че е придобил правото на собственост върху рампата едновременно с придобиване на
правото на собственост върху своя самостоятелен обект на партерния етаж от сградата.
Както вече се посочи процесната рампа е имала предназначение да обслужва всички обекти
в сградата, а не само самостоятелния обект на ищеца и същата не е била обект на
придобиване от праводателя на ищеца при сключване на приватизационната сделка, поради
което собствеността върху нея не е могла да премине и върху ищеца. Не може да бъде
споделено и твърдението, че предназначението на рампата е с единствена функция да служи
за пълноценното използване на обекта на ищеца. Действително в заключението на СТЕ е
посочено, че към настоящия момент достъпът до самостоятелния обект на ищеца се
осъществява през обект с идетнификатор 87374.537.171.3.10 чрез врата на стената между
тях, т.к. и двата обекта се ползват от ищеца. Това обстоятелство обаче не може да доведе до
промяна на крайния извод на съда относно правния статут на рампата, която е установено,
че служи за товароразтоварни работи, а не за да се осигури достъп до обекта на ищеца.
При изложеното до тук предявеният иск да се приеме за установено по отношение
6
на ответната община, че процесната стоманобетонна рампа принадлежи на собственика на
самостоятелен обект с идентификатор: 87374.537.171.3.11 - СД "БРАТЯ НИКОЛАЙ И
ИВАН ПЕЕВИ КОЛЕВИ" се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
До същия краен резултат по този иск е достигнал и ЯРС, поради което решението, в
атакуваната част, следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба против него - оставена без
уважение.
При този изход на делото, предвид наличието на надлежно искане, на осн. чл.78,
ал.8 ГПК и за това, че в производството е защитавана от юрисконсулт, на въззиваемата
община следва да се присъди възнаграждение в размер на 300 лв., определено съгласно
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №291/10.06.2022 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с
Решение №430/15.09.2022 г., двете постановени по гр.дело №2973/2021 г. по описа на
Районен съд – Ямбол В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявеният от СД "БРАТЯ
НИКОЛАЙ И ИВАН ПЕЕВИ КОЛЕВИ", ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Ямбол, ул."Стоил войвода" №57 иск по чл.124, ал.1 от ГПК да се приеме за
установено по отношение на ОБЩИНА ЯМБОЛ, че стоманобетонната рампа, изградена на
западната фасада на самостоятелен обект с идентификатор: 87374.537.171.3.11, със ЗП
300.24 кв. м., с предназначение: за търговска дейност, с административен адрес: гр.Ямбол,
ул.„Каранова" №2, ет.1, респективно - съответстващото й право на строеж принадлежи на
собственика на самостоятелен обект с идентификатор: 87374.537.171.3.11 - СД "БРАТЯ
НИКОЛАЙ И ИВАН ПЕЕВИ КОЛЕВИ".
В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА СД "БРАТЯ НИКОЛАЙ И ИВАН ПЕЕВИ КОЛЕВИ", ЕИК ********* да
заплати на ОБЩИНА ЯМБОЛ, на осн. чл.78, ал.8 ГПК сумата от 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7