№ 3609
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513899 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постановено е решение по гр. д. № 849/2020 год. на СРС І ГО 174 състав, от 30. 07. 2021 год. по предявен иск с
правна квалификация чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ.
Отхвърлен е предявен от В. Й. К. срещу Т.С. ЕАД иск с правно основание по чл. 124 ГПК за недължимост на
сумата от 693.75 лева, представляваща стойност на начислена топлинна енергия за периода м. 10. 2009 год. – м.
12. 2011 год. за топлоснабден имот, посочен, поради липса на облигационна връзка между страните.
Признато е за установено по същия иск по чл. 124 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ, че В. Й. К. не дължи на Т.С. ЕАД сумата от
693.75 лева, както е описана в предходния абзац, поради погасяване по давност.
С решението са възложени разноски на страните съобразно изхода на спора.
Т.С. ЕАД атакува въззивно с жалба решението във втората му част като недопустимо. Искът е недопустим поради
липса на правен интерес от завеждането му.
Според ЗЗД при изтекла давност, задължението продължава да съществува.
Към исковата молба не са приложени и не се сочат никакви доказателства, обосноваващи исковата претенция.
В правната доктрина е изяснено обстоятелството, че отрицателният установителен иск, с който иска да се
признае, че определено вземане е погасено по давност, когато този иск е предявен самостоятелно и не е във
връзка с инициирано заповедно производство е недопустим.
Иска се обезсилване на частта на първоинстанционното решение и прекратяване на производството в тази му
част.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната съдебна инстанция.
В отговор ищцата В. Й. К. подава отговор на въззивната жалба, като счита решението да е правилно, съобразено с
материалния и процесуалния закон и актуалната съдебна практика. Намира, че е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено, на изложени съображения. Основно положение при института на погасителната давност е, че
1
длъжникът сам може да поиска от съда да установи дали едно вземане съществува или не, което представлява
правна възможност, но не и задължение.
Процесната сума е погасена по давност и давността на се прилага служебно.
Не е предявен главен и евентуален иск, както неправилно възприема ищецът в жалбата. Предявен е един иск само.
Развити са подробни съображения.
Претендират се разноски по списък в размер на 360 лева.
Предявени са още частна жалба от ищеца срещу определение от 04. 10. 2021 год. по същото дело на основание, че
е предявен един иск на различни основания, а не главен и евентуален такъв. Иска се отмяна на определението,
като неправилно и неоснователно, немотивирано и се иска постановяване на друго, с което ответникът да бъде
осъден да заплати още 180 лева до пълния претендиран размер от 360 лева. Претендират се разноски пред
настоящата инстанция по списък в размер на 16 лева заплатена държавна такса.
С втора частна жалба пак ищецът е атакувал решение от 30. 07. 2021 год. за осъждане на ищеца за заплати на
ответника сума 150 лева, което е неправилно и постановено в противоречие с трайната съдебна практика.
Претендират се разноски по списък в размер на 200 лева в настоящето производство
Депозирано е възражение от ответника против частна жалба срещу определение на районния съдия № 20193980,
като неоснователна.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Постановено е разпореждане по чл. 267 ГПК, надлежно връчено на страните.
Нови доказателствени искания пред въззивната съдебна инстанция не са сторени.
В открито съдебно заседание страните не се представляват и не се явяват.
Съдът е приключил съдебното дирене, поради това, че страните не са заявили нови доказателствени искания.
Въззивните жалби са депозирани в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против
подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което са допустими и следва да бъдат разгледана по
същество.
При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, в обжалваната му
част – да е правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ответника, във
връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с
настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя
възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :
Правилно е решението на районния съдия, предвид приетото, че искът е един на две евентуални основания –
липса на облигационна връзка между страните и поради изтекла тригодишна погасителна давност на вземането.
Изводът на въззивния съдебен състав е идентичен. Такава е константната съдебна практика, на която се е позовал
ищецът коректно.
Не е допустимо дадена сума, макар погасена по давност, да фигурира в информационната система на дружеството
и да се начисляват лихви върху тези суми.
Сочи се с решението, че е поискано установяване липса на задължения на ищеца за ТЕ, за исков период, на първо
място поради липса на облигационно правоотношение с ответното дружество, а на второ място е релевирано
възражение за погасяване на вземанията по давност.
В първата част ответникът не предявява въззивна жалба, решението е влязло в законна сила.
По реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното:
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото
решение, а по допустимостта му - само в оспорените части, като по останалите въпроси е ограничен от доводите
в жалбата.
В случая обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.
Ответникът не оспорва, че в процесния период вземанията му към ищеца са били погасени по давност по чл. 111
2
б. „в“ ЗЗД.
Ищецът е направил своевременно възражение за погасяване по давност на главницата от дълга.
Безспорно се установи по делото, че ответникът не е ангажирал доказателства, водещи до спиране или
прекъсване на давността. Всички задължения на ищеца за заплащане на ТЕ са погасени по давност, както
обосновано и мотивирано в съответствие с материалния закон и приетите неоспорени доказателства е приел
районният съдия.
Фактът, че оспореното от ищеца задължение е погасено по давност, наред с горното, се признава от ответника в
писмения му отговор на исковата молба.
В жалбата единственото оплакване е свързано с обстоятелството, че въззивникът ответник в
първоинстанционното производство е възприел предявяването на два иска при условията на евентуалност за едно
и също вземане между двете по спора страни, което не е така, видно от горното – предявен е един иск на две
евентуални основания.
Поради това и искът в обжалваната с жалбата част не е недопустим, както и постановеното решение в тази му
част.
Това е оплакването с въззивната на ответника жалба.
В открито съдебно заседание, проведено от районния съдия проектът за доклад е обявен за окончателен, без
оспорвания и възражения.
Трайна е съдебната практика, задължителна и за настоящия въззивен съдебен състав, че фактическата обстановка
е правилно установена и удостоверена, когато писмените доказателства не са оспорени по чл. 193 ГПК,
експертните заключения не са оспорени по реда на чл. 200 ал. 3 ГПК, поради което се кредитират като
последователни и взаимно корелиращи си. За обратното ответникът не е ангажирал свои доказателства. Ето защо
възраженията с жалбата са голословни и съставляват само твърдения, които са недоказани, откъдето и
неоснователни.
Други оплаквания с въззивната на ответника жалба няма заявени.
Мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни и правилни. Съществено нарушение на
съдопроизводствените правила не се констатира от въззивния съд, който действа при условията на ограничен
въззив.
Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение
по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на
императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.
При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са нарушени императивни материалноправни
норми, по останалите въпроси въззивният съд се позовава на предоставената му от законодателя правна
възможност, регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК.
Въззивната жалба в рамките й съдът намира да е изцяло неоснователна.
Като акцесорни се разглеждат въззивните частни жалби, които поради горните съображения се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, а обжалваните с тях актове потвърдени.
При този изход на делото на ищеца се следват разноски в размер на 360 лева за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция и 180 лева за първата съдебна инстанция, като следва отмяна на сумата в размер на 150
лева, осъждане също така за 16 лева държавна такса, 16 лева държавна такса и 52.50 лева държавна такса, 200 лева
в полза на адвокат С.Й.Д. адвокатски хонорар за предоставена безплатна правна помощ пред СГС по ЗАдв.
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид предвиденото в чл. 280 ГПК, ограничение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение по гр. д. № 849/2020 год. на СРС І ГО 174 състав, от 30. 07. 2021 год. по предявен иск
с правна квалификация чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ, като отменя в частта за разноските „осъжда на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК В. Й. К. да заплати на Т.С. ЕАД сума в размер на 150 лева, представляваща разноски
по делото.“.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗАдв вр. чл. 78 ГПК Т.С. ЕАД ЕИК ******* да заплати на Б.Л. БУЛСТАТ
******* чрез адвокат К.Б. сума в размер на 180 лева разноски по делото и 16 лева държавна такса, 360 лева
адвокатски хонорар на адвокат М.Л.Л. ЕГН ********** , 200 лева адвокатски хонорар на адвокат С.Й.Д. ЕГН
**********, 16 лева и 52.50 лева държавна такса на В. Й. К. ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4