РЕШЕНИЕ
гр. София,
09.10.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 11985 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 99806/20.07.2018 г. по описа на СГС, подадена от Г.Д.Д. – длъжник по изпълнително дело № 20178630401277 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу действия на съдебния изпълнител – образуване и водене на изпълнителното дело, както и отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело поради погасяване на вземането на взискателя по давност и отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело и препрати същото на съдебен изпълнител с район на действие ОС - Бургас.
Жалбоподателят излага доводи, че образуването и воденето на изпълнителното дело е незаконосъобразно, тъй като първите същински изпълнителни действия са предприети на 22.03.2018 г. – налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, а заповедта за изпълнение е издадена на 03.05.2012 г., т.е. след изтичане на общата петгодишна погасителна давност за принудително С..на вземането, изтекла на 03.05.2017 г. Жалбоподателят твърди, че съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело поради изтичане на общата петгодишна давност, за което съдебният изпълнител е сезиран от длъжника на 18.07.2018 г. Жалбоподателят твърди, че обжалва и отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело и да го препрати на съдебен изпълнител с район на действие ОС – Бургас, където е постоянният адрес на длъжника и съответно местоизпълнението, доколкото изпълнителното дело е образувано в нарушение на чл. 427 от ГПК, определящ местната подсъдност.
В дадения срок взискателят “А.ЗА С..НА В.” ЕАД, ЕИК ********, не е подал възражение срещу
жалбата.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени фактите и
доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните
действия, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 21.04.2017 г. на “А.ЗА С..НА В.” ЕАД срещу длъжника Г.Д.Д., въз основа на заповед за изпълнение от 03.05.2012 г. и изпълнителен лист от 04.05.2012 г., издадени по гр.д. № 3773/2012 г. по описа на РС – Бургас, с който Г.Д.Д. е осъден да заплати на “Б.П.Б.” АД сумата от 2 503,07 лева, представляваща главница по сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 11582/CL/2007 000345 CRS 2342833 от 19.10.2007 г., сумата от 1 049,95 лева, представляваща възнаградителна лихва по чл. 8, ал. 1 от раздел IV от договора за периода 18.03.2009 г. – 26.04.2012 г., сумата от 955,49 лева, представляваща наказателна лихва по чл. 8, ал. 4 от раздел IV от договора за периода 18.12.2008 г. – 26.04.2012 г. и законна лихва върху главницата от 02.05.2012 г. до изплащане на вземането, като е оставено без уважение искането за присъждане на законна лихва от 27.04.2012 г. - 01.05.2012 г., тъй като същото имало характер на искане за присъждане на мораторна лихва, което не е посочено в заявлението като период и за него не била заплатена държавна такса, както и сумата от 140,17 лева – разноски за заплатена държавна такса – 90,17 лева и платен адвокатски хонорар – 50 лева. В молбата взискателят “А.ЗА С..НА В.” ЕАД посочва, че е придобил вземането по силата на договор за цесия от 14.01.2016 г., сключен между “Б.П.Б.” АД – цедент и “А.ЗА С..НА В.” ЕАД – цесионер.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника, чрез И.Д.- съпруга, на 06.07.2018 г.
По делото са извършени действия за проучване на имущественото състояние на длъжника и за налагане на запори върху В. на длъжника по банкови сметки.
С писмо по електронна поща от 13.07.2018 г. е поискано от длъжника да бъде прекратено изпълнителното дело и да бъде изпратено на съдебен изпълнител в района на ОС – Бургас.
Съдебният изпълнител е уведомил длъжника, че изпълнителното дело е образувано на 21.04.2017 г. и при съобразяване с изискванията за местна подсъдност на действащата законодатена уредба към момента на образуването.
С искане от 16.07.2018 г., изпратено по електронна поща, длъжникът е поискал да бъде прекратено изпълнителното дело, тъй като е изтекла общата петгодишна давност за вземането на взискателя, считано от датата на издаване на изпълнителния лист - 04.05.2012 г., и доколкото самото действие по образуване изпълнително дело не прекъсва давността. Искане в този смисъл е направено и с допълнително заявление, както и писмо по електронна поща. Искането на длъжника е оставено без уважение от съдебния изпълнител.
При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител от длъжника е сведена до посочените в ГПК актове и на лимитативно посочени в закона основания – чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията на съдебния изпълнител (така в мотивите към т. 8 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
Жалбата е подадена от длъжника в изпълнителното производство.
В случая длъжникът обжалва действия на съдебния изпълнител за образуване и водене на изпълнителното дело. В тази част жалбата, с която е сезиран съдът в настоящето производство, има за предмет действие, което не попада в лимитативно посочените от закона хипотези за обжалване на изпълнителните действия от страна на длъжника. Поради това образуването и воденето на изпълнителното дело, както и отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело и препрати същото на съдебен изпълнител с район на действие ОС - Бургас, не подлежат на обжалване от длъжника. Нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК предвижда обжалване на отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, но не и действия по администриране на изпълнителното дело, т.е. действия, които не водят до същинското прекратяване на изпълнителното производство, а до преместването му в друг съдебен район. С препращането на делото на съдебен изпълнител в друг съдебен район не се слага край на развитието на изпълнителния процес, какъвто смисъл е вложен в нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. По същността си това представлява действие по администриране на изпълнителното производство. След като препращането на изпълнителното дело на съдебен изпълнител в друг съдебен район не води до неговото прекратяване съгласно чл. 433 от ГПК, то това не е включено в обхвата на лимитативно изброените действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от страна на длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Дали съдебният изпълнител е компетентен да извърши съответно изпълнително действие, ще се преценява от съда при обжалването от длъжника на съответното същинско изпълнително действие, подлежащо на обжалване по предвидения в закона ред.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че при образуване на изпълнителното дело на 21.04.2017 г. е действала разпоредбата на чл. 427, ал. 1, т. 2 от ГПК в редакцията ДВ., бр. 59 от 20.07.2007 г., която предвижда, че молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намира постоянния адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху В. на длъжника към него. В случая е поискано от взискателя да бъде наложен запор върху банкови сметки на длъжника в “У.Б.” АД, която банка е със седалище в гр. София.
Поради изложеното жалбата е недопустима в частта, с която се обжалват действия на съдебния изпълнител за образуване, водене на изпълнителното дело и отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело и препрати същото на съдебен изпълнител с район на действие ОС - Бургас, като в тази част същата следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата част жалбата е допустима, но неоснователна.
Изпълнителното производство се прекратява в случаите, посочени в закона – чл.433 от ГПК, включително по чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК при представяне на влязло в сила решението, с което е уважен искът по чл. 439 или чл. 440 от ГПК.
Доводите на длъжника относно погасяване на вземането на взискателя по давност не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, съответно от съдебния изпълнител. Спорът относно погасяване по давност на вземането – предмет на изпълнителното производство, може да бъде разрешен в нарочен исков процес по предвидения за това ред, а не от съдебния изпълнител или от съда в настояшото производство по чл. 435 от ГПК, в което съдът действа като контролно-отменителна инстанция, като извършва проверка единствено по отношение на процесуалната законосъобразност на действията на съдебния изпълнител. Поради това съдът намира, че правилно е отказано от съдебния изпълнител да бъде прекратено производството по изпълнителното дело поради погасяване на вземането на взискателя с изтичането на общия петгодишен давностен срок.
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба в останалата част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По
разноските:
Ответникът по жалбата не претендира разноски пред съда, поради което такива не му се присъждат по настоящото дело.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 99806/20.07.2018 г. по
описа на СГС, подадена от Г.Д.Д. –
длъжник по изпълнително дело № 20178630401277 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. №
863 на КЧСИ, с район на действие – СГС, в частта срещу действия на съдебния
изпълнител, изразяващи се в образуване и
водене на изпълнителното дело и отказ на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното дело и препрати същото на съдебен изпълнител с район на действие
ОС - Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 99806/20.07.2018 г. по описа на СГС, подадена от Г.Д.Д. – длъжник по изпълнително дело № 20178630401277 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие – СГС, в частта срещу действия на съдебния изпълнител - отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело поради погасяване на вземането по давност.
Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане има характер на определение и подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата част решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.