№ 25904
гр. С., 04.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110108031 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба на И. А. Т., с която са предявени в условие на
евентуалност положителни установителни искове за собственост против В. Г. С. и И. Г. С..
При извършена служебна проверка на редовността на исковата молба, съдът
констатира, че същата е редовна.
С отговора на исковата молба, ответниците са изложили, че е налице висящо делбено
производство по гр. д. № 23356/2021 г. на СРС, III ГО, 138 състав, с предмет процесният
недвижим имот, на ½ идеална част от който ищцата претендира да бъде призната за
собственик с предявяване на настоящите искови претенции. Според чл. 229, ал. 1, т. 4
ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда
дело, което ще има значение за правилното решаване на спора. От тази разпоредба следва,
че единственото условие за спиране на производството е наличието на връзка на
преюдициалност между две висящи дела. Във всички случаи на спиране подлежи
обусловеното дело, независимо дали е заведено по - късно от обуславящото. Съдебното
производство за делба е уредено от закона като особено исково производство, в което могат
бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите относно
провоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост,
участниците в нея и техните права. Такива са споровете за собственост, за произход и
осиновяване, за приемане и отказ от наследство, за действителност на завещания, за
възстановяване на запазена част. В съдебната практика и в правната доктрина няма
колебание, че споровете между сънаследниците във връзка с имуществената общност могат
да бъдат заявени за разглеждане по общия исков ред в отделно производство преди
предявяване на иска за делба. Предявяването им за съвместно разглеждане в рамките на
делбеното производство е една правна възможност, а не императивно изискване.
Разпоредбата на чл. 342 от ГПК, според която в първото заседание всеки от наследниците
може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на
неговия дял и против включването на някои имоти в делбената маса, указва срока, в който
могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите,
но не изключва възможността, ако някой от тях е пропуснал възможността да направи
възраженията си в този срок, да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред,
докато е висящо производството по допускане на делбата. Преценката за изтичането на
срока по чл. 342 ГПК обаче, както и обстоятелството, че настоящото производство се явява
обуславящо спрямо делбеното /обусловено/, води до извод, че не е налице основание за
спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на настоящото съдебно производство.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
1
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат допуснати и приети като доказателства по делото.
Следва да бъдат издадени исканите от ответниците съдебни удостоверения за
снабдяване с преписи от посочените под т. 2, т. 3 и т. 4 от доказателствените искания на
отговора на исковата молба официални документи след представяне на проект.
На ищцата следва да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане за
установяване факта на упражняване на фактическата власт върху процесния имот през
твърдяния период.
Искането на ответниците за допускане на двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата, свързани с фактическото ползване на процесния недвижим
имот следва да бъде уважено като допустимо, относимо към възникналия между страните
правен спор и необходимо за правилното му решаване.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Съдът намира, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито
съдебно заседание.
Ето защо, на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за спиране на настоящото
производство на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
2. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.11.2022 г. от
14:00 часа, за когато да се призоват страните.
3. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ІІ. 1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения
(чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Предявени са от И. А. Т. в условията на евентуалност положителни установителни
искове за собственост против В. Г. С. и И. Г. С. , с който се иска да се признае за
установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на ½ ид.част от
Самостоятелен обект, находящ се в гр. С., район Триадица, ж.к. „..........., с идентификатор
.............1003.200.2.13, находящ се на 5 етаж в сграда с идентификатор .............1003.200.2, с
предназначение на сградата: Жилищна града – многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор: .............1003.200, с предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент, с площ от 83,43 кв.м., заедно с прилежащи части: избено помещение
№ 13 и заедно с 5,095 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: ниво 1: на същия
етаж: .............1003.200.2.14, под обекта: .............1003.200.2.10 и над обекта:
.............1003.200.2.16, на основание Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 187, том
XIII, нот. дело № ........../1983 г. от 30.09.1983 г. на I-ви Нотариус при СРС, и евентуално -
на основание десетгодишно давностно владение.
Ищцата сочи, че по силата на Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 187, том
XIII, нот. дело № ........../1983 г. от 30.09.1983 г. на I-ви Нотариус при СРС, е придобила
гореописания процесен недвижим имот, като обезщетение за отчуждаването на собствения й
недвижим имот с пл. № 53, кв. № 164, ул. „.., находящ се в местност „Красно село –
плавателен канал“. Излага, че общата цена на имота, с който е обезщетена възлиза на 12793
лева, от която сума в размер на ... лева представлявала цената на отчуждения й собствен
имот и съответно била приспадната. Остатъкът от цената ищцата заплатила с лични
средства в размер на 6870 лева и чрез усвоен заем в размер на 5923 лева, отпуснат на
27.07.1983 г. от Държавна спестовна каса. Сочи, че към момента на придобиване на
процесния недвижимия имот е била в брак с Г. Ст. С., който с Решение по гр. дело №
2
1892/1986 г., влязло в сила на 26.11.1986 г., бил прекратен. Въпреки това обаче, заявява, че е
придобила изцяло собствеността на процесния имот, тъй като заемът към ДСК е погасяван
само от нея /по-голямата част дори след прекратяване на брака/, а отчужденият имот, чиято
стойност е приспадната от цената на имота, с който е обезщетена, е бил лична нейна
собственост. Допуска, че дори и при възникнала съпружеска имуществена общност, то
същата не следва да се счита при равни дялове. Евентуално, заявява, че е собственик на
основание придобивна давност, с оглед осъществявано повече от десет години давностно
владение от 30.09.1983 г. до 31.12.1996 г. Твърди, че единствено тя е заплащала местните
данъци и такси за имота, разходи за ток, вода и отопление. Съдебно предявените си
претенции извежда от обстоятелството, че Г. Ст. С. е учредил представителна власт на
ответника В. Г. С. – неин син, по силата на която била прехвърлена ½ ид.ч. от процесния
недвижим имот на С. Г. А., чрез покупко-продажба обективирана с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ..., том I, рег. № ..., дело № .... от 10.05.2005 г. на
нотариус с рег. № 152 на НК. След това, с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
44, том II, рег. № ..., дело № 182 от 30.11.2007 г. на нотариус с рег. № 269 на НК, С. Г. А. и
А... И. А. дарили на ответниците В. Г. С. и И. Г. С. същата ½ ид.ч. от процесния недвижим
имот. В исковата молба ищцата твърди, че извършените разпореждания не могат да породят
правно действие, тъй като бившият й съпруг Г. Ст. С. не е притежавал процесната ½ част от
недвижимия имот, а последният е бил изцяло нейна собственост. По изложените
съображения моли съда да постанови решение, с което да я признае за собственик на ½ ид.
част от процесния недвижим имот на основание Нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ № 187, том XIII, нот. дело № ........../1983 г. от 30.09.1983 г. на I-ви Нотариус при
СРС, и евентуално - на основание десетгодишно давностно владение. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците В. Г. С. и И. Г. С., с който
оспорват иска като неоснователен. Сочат, че процесният недвижим имот е придобит на
възмездно правно основание по време на брака на И. А. Т. и Г. Ст. С., с оглед на което
същият представлява СИО. Оспорва, че цената на процесния имот в размер на 6870 лева е
заплатена изключително от ищцата с лични нейни средства, както и че е погасила със свои
лични средства заемът към Държавна спестовна каса. Излагат, че погасяването на сумите по
заема е извършвано от двамата съпрузи, а сумата в размер на 6870 лева, представлявала
общи техни спестявания, събрани по време на 20-годишния им брак. Оспорва твърдението
на ищцата, че дяловете на бившите съпрузи в собствеността на процесния имот не са равни,
както и че отчуждения имот е бил лична собственост на ищцата. Възразява срещу
твърденията на ищцата, че същата е придобила изключително имота на основание
десетгодишно давностно владение, като излага, че за периода от придобиването на имота до
извършеното разпореждане от Г. Ст. С., бившите съпрузи са го владяли и са живеели в него
заедно, а след извършеното разпореждане на ½ ид.ч. от имота от страна на бившия съпруг
С., ищцата не е предприела действия за защита правото си на собственост. Ответниците
твърдят, че след 31.12.1996 г. ищцата е прекъснала владението на процесния имот за повече
от 6 месеца, тъй като към настоящ момент същият се владее от трети лица. В подкрепа на
възраженията си ответниците излагат, че ищцата е била запозната с извършените през 2005
г. и през 2007 г. сделки с процесната ½ ид. ч., с оглед на изходящите от нея декларации-
съгласие по чл. 33 ЗС, с които е отказала да изкупи дела на съпруга си, както и
представените нотариални актове от предходни сделки. Заявяват, че към настоящ момент
ищцата не ползва „източната стая“, върху която си е запазила право на ползване след
прехвърлянето на собствената й ½ идеална част на дъщеря си Весела Г. С., а същата е
отдавана под наем. Молят за отхвърляне на предявените искове.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за
придобито право на собственост на основание Нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ № 187, том XIII, нот. дело № ........../1983 г. от 30.09.1983 г. на I-ви Нотариус при
СРС, съединен при условията на евентуалност с положителен установителен иск за
3
собственост с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните на следните
факти и обстоятелства: че ищцата и Г. Ст. С. са сключили брак на 26.08.1962 г., като същият
е прекратен по силата на Решение по гр. дело № 1892/1986 г., влязло в сила на 26.11.1986 г.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във
връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за
които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения,
на които основава своите искания или възражения.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по предявения иск с правно
основание чл.124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, че е собственик на процесния имот на наведеното
от него основание, а именно Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 187, том XIII,
нот. дело № ........../1983 г. от 30.09.1983 г. на I-ви Нотариус при СРС, а при условията на
евентуалност давностно владение в продължение на 10 години, т.е. че е упражнявал явна,
необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху процесния имот в течение на 10
години, считано от 30.09.1983 г.
В тежест на ответниците е да установят пречки за придобиване на имота на твърдяните
от ищцата основания, а именно Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 187, том XIII,
нот. дело № ........../1983 г. от 30.09.1983 г. на I-ви Нотариус при СРС, респективно по
давност.
ІV. По доказателствата:
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като писмени доказателства по делото, документите,
представените ведно с исковата молба и отговора на исковата молба.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ответниците съдебни удостоверения за снабдяване с преписи от
посочените под т. 2, т. 3 и т. 4 от доказателствените искания на отговора на исковата молба
официални документи, след представяне на проекти.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от ищеца.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от ответниците.
V. 1. УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
4
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие.
2. ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5