РЕШЕНИЕ
№ 61 / 26.3.2020г.
град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД І гражданскисъстав
На
двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Станчева
Секретар: Веска Х.
като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева
гражданско дело номер
295 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по исковата молба на С.Б.С., ЕГН-**********, постоянен адрес: ***
против Й.Б.Н., ЕГН-**********,***, с предявен осъдителен иск за сумата от 3250 лева имуществени вреди, от които 1000
лева преки имуществени вреди и 2250 лева пропуснати ползи, причинени в
резултат на предизвикано от ответника ПТП на 14.11.2018 г. при което са
умъртвени 5 бр. овце, собственост на ищеца, ведно със законната лихва върху претендираната
сума, считано от датата на увреждането - 14.11.2018г. до окончателното плащане.
Ищецът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ангажирани са
доказателства. В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения си процесуален
представител поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи изцяло.
В законовия
едномесечен срок по чл. 131 от ГПК,
ответникът Й.Б.Н.
е оспорил исковата молба, като е изложил съображения за неоснователност на
исковете, в т.ч. и за вина на ищеца, като собственик на убитите животни за
съпричиняване на вредите. Направил е възражение за прихващане за нанесените на
автомобила му щети при удара на стойност 250 лева и претендира неимуществени
вреди за преживян стрес на стойност 1000 лева. Ангажирани са доказателства. В
съдебно заседание ответникът, чрез упълномощения си процесуален представител
поддържа писмения си отговор и моли за отхвърляне на исковете, а в случай на
уважаване иска, да бъде извършено прихващане с направените от ответника
разноски за ремонт на автомобила.
Претендира присъждане на разноските по делото.
Карнобатският районен съд, като взе предвид
исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по
нея, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Исковите
претенции са с правно основание чл. 51 от ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 и чл. 84 ал.3 от ЗЗД.
На 14.11.2018г. около 16,30
часа ответникът Й.Б.Н., управлявал лек
автомобил „**** по път 7306 в посока от село Пъдарево към село Чубра. При
влизане в село Чубра, настъпило ПТП, при което ответветникът ударил преминаващи
по платното животни – овце, собственост на ищеца. След настъпилото ПТП, водачът
на лекия автомобил не останал на място до идването на представител на
РУ-Сунгурларе, като по време на инцидента собственикът на овцете се намирал на
около 10-15 метра от пътното платно 5-6 метра от табелата обозначаваща началото
на населеното място- село Чубра.
По делото са ангажирани
свидетелски показания на М. Х., Р.Й., Б. С., Д. Н., Д.Р. и Д.И..
Очевидци на ПТП са М.Х.и Р.Й.,
които посочват, че преди инцидента ищецът е бил след овцете, които са
преминавали по пътното плато. Според свидетеля М. Х. са били ударени 3 овце,
които са били бременни и са загинали в резултат на удара, но имало още една
овца, която била в много лошо ударена. Според показанията на същия свидетел на
пътното платно е имало 15 метра спирачен път, който той и синът на ищеца Б. С.
са измерили. Свидетелката Р.Й., сочи че след ПТП-то са умрели две овце. Свидетелства,
че когато животните са пресичали пътя и е станало ПТП, ищецът е бил на
пасището, на 10-15 метра от табелата за началото на с.Чубра.
Свидетелят Д.Р.
–мл.автоконтрольор в РУ Сунгурларе, посетил мястото на ПТП-то, сочи че е видял
на платното умрели две овце. По-късно, ищецът му се обадил и го уведомил, че
умрелите овце са три броя. Д.Р. извършил
оглед на автомобила на ответника и установил следи от удар по автомобила и
вълна от овцете.
Свидетелят Б. С. твърди,
че от ПТП са умрели три овце, а на следващата сутрин са умрели още 2 овце,
които не са били предадени на екарисаж, за тях не е съобщено на ветеринаря,
обслужващ стадото, а умрелите животни са били изхвърлени в канала в местността
„Азмака“.
Свидетелят св.Д. Н. сочи,
че е бил в автомобила с ищеца, който не е спирал автомобила и ответникът не е
задействал спирачната система, а е преминал през средата на редицата от овце и
овцете се удряли в автомобила.
Свидетелят Д.И. ***,
заявява, че е издал заповед за маршрута за преминаване на животните за пашуване
през пътното платно. Знае за настъпилото ПТП около табелата обозначаваща
началото на населеното място в посока от с.Пъдарево към с.Чубра. Посочва, че
там има маршрут за преминаване на животни, но не е очевидец на ПТП-то. Няма
табела, предупреждаваща водачите на МПС-та за преминаващи животни през пътното
платно. Собствениците на животни бил уведомени от него за маршрутите, но всеки
собственик при премиване през платното за движение на автомобили, следвало да
установи, че няма автомобили и да насочва животните за преминаване.
Назначената САвТ
експертиза дава заключение, че управляваният от ответника автомобил в момента
на удара се е движил с 15-18 км/час, като нанесените върху автомобила поражения
са възникнали вследствие на сблъсък по време на движение с група от 5-6
животни.
От приложената полицейска
преписка се установява, че срещу водача на МПС е съставен АУАН и е издадено НП
за нарушение на чл.123 от ЗДвП, за това, че като участник в ПТП-то не е спрял
за установяване на щетите, а е напуснал местопроизшествието. Срещу ищеца –С.С.
е издаден АУАН и НП за това, че като собственик и водач на стадо овце не е
направлявал животните така че да не създават пречки и опасност за движението и
ги е оставил без надзор в обхвата на пътя – нарушение на чл.106 ал.1 от ЗДвП.
Преценени съобразно чл. 172 от ГПК,
съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М.
Х. и Р.Й.- очевидци на ПТП-то и на св. Д.Р., който е посетил мястото
на ПТП, след подаден сигнал
за случая. Показанията на тези свидетели са пълни и безпротиворечиви, основани са
на непосредствени лични впечатления и не
са опровергани от други събрани по делото доказателства. Съдът кредитира и
показанията на св. Д.И. относно маршрута за преминаване на животните през пътното платно. Съдът не кредитира
показанията на св. Д. Н. - брат на ответника, който е заинтересован от изхода на
спора и показанията му са в противоречие с останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира
показанията на св.Б. С., с изключение на тази част от тях, в която свидетелят
твърди, че след ПТП-то, през нощта са умрели две овце, които са били изхвърлени
в канала на м.“Азмака“. В тази част показанията на свидетеля – син на ищеца,
съдът приема за заинтересовани и неподкрепени с достоверни доказателства по
делото.
При така изложените фактически
обстоятелства, настоящият състав на съда намира, че в случая е изпълнен
фактическият състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Оттук следва, че за да е налице фактическият състав
на деликтната отговорност, следва да са налице следните предпоставки:
противоправно поведение на делинквента, настъпването на твърдяните от ищеца
вреди, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, и
вина у причинителя. Съгласно презумцията на ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД вината на дееца се
счита за налична до доказване на противното, от което следва извода, че
доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответника. За
установяване на останалите предпоставки на деликтната отговорност,
доказателствената тежест съобразно чл. 127, ал. 1 от ГПК се носи от ищеца -
при условията на пълно и главно доказване.
Съдът
приема, че по делото безспорно се установява, че на посочената дата 14.11.2018
г. около 16,30 часа при управление на лек автомобил "Опел корса", с
рег. № ***с несъобразена скорост по път 7306 на км 19+1, в близост до табелата
обозначаваща началото на с.Чубра, общ. Сунгурларе, ответникът е ударил общо 5
овце, като вследствие на удара 2 от овцете били убити на място на пътя, а 1
овца е умряла по-късно от получените тежки наранявания. Независимо от
заключението на САТЕ, че пораженията по автомобила на ответника, свидетелстват
за удар с 5-6 животни, твърденията за настъпила смърт на още 2 животни в нощта
след ПТП, изхвърлени в канала на м.“Азмака“ не се доказаха. Трите животни,
погинали от ПТП са били бременни. Установи се от САТЕ, че МПС-то, управлявано
от ответника преди удара е движило със скорост 50-53 км/час, а в момента на удара
15-18 км/час. Деянието е противоправно, тъй като ответникът не е управлявал
автомобила със скорост съобразена с пътната обстановка и не е могъл да спре при
появата на животните на пътя. След ПТП-то, водачът не е останал за установяване
на причинените щети, а е напуснал местопроизшествието, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност за извършено административно
нарушение по чл. 123, ал. 1,
т. 1
от ЗДвП и същият е санкциониран с наказателно постановление № 18-0454-000677 от
12.12.2018 г., издадено от началника на РУ- Сунгурларе при ОДМВР Бургас. Налице
е извършен от ответника деликт, тъй като са налице всички изискуеми от закона
предпоставки по чл. 45 от ЗЗД и следва да се
ангажира деликтната отговорност на ответника за обезщетяване на причинените на
ищеца имуществени вреди – стойността на убитите 3 животни – овце от породата
местна карнобатска.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетението за извършен деликт се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Понятието "вреди"
включва както претърпените загуби, изразяващи се в намаляване на имуществото на
увреденото лице, така и пропуснатите ползи, изразяващи се в пропускане на
възможността от увреденото лице да реализира реално възможно увеличаване на
имуществото си. В случая ищецът претендира овъзмездяване на претърпените
загуби, изразяващи в намаляване на имуществото му със сумата, представляваща
пазарната стойност на убитите животни към момента на увреждането -14.11.2018г.,
така и за пропуснатите ползи от реализацията на млякото от убитите овце и
родените от тях агнета.
От заключението на
назначената ветеринарна експертиза се установява, че отглежданите от ищеца овце
са „млечно направление без произход“, като стойността на една овца към момента
на ПТП-14.11.2018г. е 200 лева. Средната пазарна цена на 1 брой агне със средно
тегло от 27 кг. за пролетта на 2019 г., е 5,50-6,0 лева за живо тегло или това
са 150 лева за агне. Приходът от мляко на година от една овца е 73,50 лева,
т.е. среден приход от една овца млечно направление за 1 календарна година,
включваща приход от мляко и агне/вълната не се реализира/ е в общ размер от
223,50 лева, от която сума след приспадане на разходи за храна на възрастното
животно, храна за агнето, разход за ветеринарната дейност е в общ размер от
около 75-80 лева, при което чистата печалба за собственика от 1 брой овца за
две календарни години е в размер на 300 лева или за умъртвените от ПТП-то овце,
бременни към онзи момент, имуществото на ищеца е намаляло с 1500 лева, от които
600 лева е стойността на 3 броя овце, а 900 лева е пропусната полза за ищеца.
Що
се касае обаче до подлежащия на възстановяване на ищеца размер на имуществената
вреда съдът следва да разгледа възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, който е собственик на убитите животни, като
изследва действията му във връзка с упражнявания от него контрол по
безопасността на движението и охраняване на стадо му животни.
Съгласно
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да
се намали.
Срещу
ищеца е било издадено наказателно постановление № 18-0454-000676 от 12.12.2018
г. за нарушение на чл.106, ал.1 от ЗДвП.
Посочената разпоредба предвижда задължение на водачите на пътни превозни
средства с животинска тяга, на животни или на стада непрекъснато да направляват
животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги
оставят без надзор в обхвата на пътя. С решение № 118/21.11.2019 г. по АНД
№193/2018 по описа на Районен съд –Карнобат цитираното НП е отменено. Отмяната
на цитираното НП не е поради липса на вина у ищеца, а за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП. Съдът приема, че с поведението си,
което също е неправомерно, тъй като е в нарушение на чл. 106 от ЗДвП, ищецът не е осъществявал необходимите действия да направлява и
охранява животните и е допринесъл, макар и в значително по-малка степен за
настъпване на ПТП. При преминаването на животните по утвърдения маршрут за преминаване,
ищецът не е бил близо до пътното платно, не е контролирал преминаването на
животните, с което е създал пречки и опасност за движението. Затова съдът
намира за основателни възраженията на ответника за приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като счита, че е налице е
съпричиняване, поради което дължимото от ответника обезщетение от 1500 лв.,
следва да бъде намалено с 10 процента, което означава, че в тежест на ответника
съществува задължение към ищеца по исковата претенция за обезщетение за
нанесените имуществени вреди в размер на 1350 лв., представляваща 90 процента
от пазарната стойност на убитите животни – 540 лева и 90 процента от
пропуснатите ползи за ищеца 810.
Вземането за непозволено
увреждане е изискуемо от деня на извършването му – 14.11.2018 г., когато е
настъпило ПТП и съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД причинителят на непозволено увреждане се смята в
забава и без покана.
Възражението
на ответника за прихващане за причинените от животните щети по автомобила и за
претърпени неимуществени вреди, не бяха доказани, въпреки дадените изрични
указания от съда с определението за насрочване на делото. От заключението на
САТЕ се установи, че сумата от 500 лева е била нужна и достатъчна за
възстановяването на материалните щети, но не се представиха доказателства за
реално извършените от ответника разходи за ремонта на автомобила, както и не се
доказа възражението за прихващане за сумата 1000 лева, представляваща заявена
претенция от ответника за неимуществени вреди за преживян стрес от ПТП.
При
този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него
разноски, съобразно уважената част от иска и отхвърлянето на възражението за
прихващане, а именно 916,38 лева. Ответникът също има право на разноски
съобразно отхвърлената част от претенцията и отхвърлянето на възражението за
прихващане – 440,00 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, Карнобатският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Й.Б.Н., ЕГН-**********,***
да плати на С.Б.С., ЕГН-**********, постоянен адрес: *** сумата от 1350 лева - главница, представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 540 лева и пропуснати
ползи в размер на 810 лева за убити 3 бр. бременни животни – овце местно направление без произход, вследствие причинено от ответника на 14.11.2018 г.
около 16,30 часа ПТП с лек автомобил
"Опел корса", с рег. № ***по път 7306 на км 19+1, в близост до
табелата, обозначаваща началото на с.Чубра, общ. Сунгурларе, ведно със
законната лихва върху главницата от 1350 лева, считано от 14.11.2018г. до
окончателното плащане, като отхвърля претенцията над уважения размер от 1350
лева до претендирания 3250 лева.
ОТХВЪРЛЯ
възражението за прихващане, предявено от Й.Б.Н.,
ЕГН-**********,*** срещу С.Б.С., ЕГН-**********, постоянен адрес: *** за сумата
от 1500 лева, от които 500 лева за имуществени вреди, нанесени на лек автомобил "Опел
корса", с рег. № **,
причинени овцете, собственост на С.Б.С. и за сумата от 1000 лева за причинени
неимуществени вреди при възникнало ПТП на 14.11.2018 г.
ОСЪЖДА Й.Б.Н.,
ЕГН-**********,*** да плати на С.Б.С., ЕГН-**********, постоянен адрес: ***
направените разноски по делото в размер на
916,38 лева.
ОСЪЖДА С.Б.С., ЕГН-**********, постоянен адрес: ***
да плати на Й.Б.Н., ЕГН-**********,*** направените разноски по делото в размер на
440,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: