МОТИВИ ПО НОХД № 3685/2015 ПО ОПИСА
НА СГС, НО, 33 СЪСТАВ
Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт
срещу Г.И.И. за това, че на 02.04.2014 г. около 21.20
ч. в гр.С., по бул.“******“, в посока на движение от ул.“******“ към бул.******“,
в района след бул.“******“, срещу № 1, разклона за Ловен парк „***“, при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛ 600“ с
рег.№ ******, нарушил: чл.25 ал.1 ЗДвП „Водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение“ и чл.37 ал.1
изр.1 ЗДвП „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства“ – навлязъл в лентата за насрещно движение
с маневра ляв завой, не пропуснал и не осигурил безпрепятственото преминаване
на движещият се по бул.“******“ мотоциклет марка „Ямаха“,
модел „ИФЗ-600“ с рег.№ ******, в насрещната пътна лента и посока на движение
от бул.“******“ към ул.“******“, отнел предимството му и по непредпазливост
причинил смъртта на водача му Ю.Д. Г. на 21 г., който управлявал мотоциклета с
висока скорост – престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ във вр.чл.342
ал.1 пр.3 НК.
В съдебно заседание от 29.02.2016 г. представителят на
СГП повдигна ново обвинение, като към така посочените в обвинителния акт нарушени
разпоредби на ЗДвП от подсъдимия, добави и разпоредбата на чл.63 ал.2 т.4 ППЗДвП: „Двойна прекъсната линия М4 означава, че
пресичането й е разрешено, само когато е разположена от дясната страна по
посока на движението на превозното средство. С нея се очертава пътна лента,
посоката на движения, по която се променя периодично“, като с определение от
същата дата съдебният състав допусна изменение на обвинението в посочения
смисъл.
В съдебно заседание представителят на СГП счита за
безусловно установено, че подсъдимият И. има съпричастност към извършеното
престъпление, за което му е повдигнато обвинение и предлага да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване да бъде
отложено за изпитателен срок от четири години, както и наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок четири години.
Повереникът на частния обвинител Д.Г. – адв.Х. поддържа предявеното с обвинителен акт и
впоследствие изменено обвинение от страна на прокуратурата. Счита, че
фактическата обстановка по делото е изяснена чрез събирането на всички възможни
и допустими доказателства и доказателствени средства,
които не дават възможност за никакво съмнение относно авторството на деянието и
механизма на настъпване на пътното транспортно произшествие. Макар да са
събрани доказателства за нарушаване правилата за движение по пътищата от
пострадалото лице, според адв.Х. те не са в
причинно-следствена връзка с настъпилия удар, тъй като основната причина за
настъпване на пътно транспортното произшествие е предприемането на маневрата от
лекия автомобил на място, на което не е
било разрешено – преди наличие на маркировка М4 и в нарушение на тази
маркировка. Повереникът акцентира върху
осъществяването на още едно нарушение на правилата за движение по пътищата от
подсъдимия, което следва да бъде отразено при индивидуализация на наказанието,
а именно слушането на музика в автомобила. Обръща внимание върху маркировката
на процесния участък, считайки, че е изпълнена такава
М4, забраняваща извършването на ляв завой. Относно индивидуализацията на
наказанието, адв.Х. пледира за налагане на подс.И. на наказание лишаване от свобода, като по отношение
на неговия размер и начин на изтърпяване предоставя на съда.
Частният обвинител Д.Г. не се явява в съдебно
заседание и не взема отношение по съществото на делото.
Повереникът на частния обвинител К.Ц. – адв.Н. поддържа обвинението ведно с неговото изменение,
като акцентира върху обстоятелството, че маркировката в процесния
участък не може да бъде прекъсвана по посока на движение на лекия автомобил и
не позволява маневра ляв завой, като именно нарушението на тази забрана е
довела до настъпване на пътнотранспортното произшествие. Според адв.Н. абсолютно задължение на водача на лекия автомобил е
било да спре преди да предприема маневрата ляв завой. Обръща внимание и върху
свидетелски показания, според които автомобилът се е движел с висока скорост.
Счита, че в конкретния случай невниманието и несъобразяването с правилата за
движение от подсъдимия е в пряка и причинна връзка с настъпилия резултат,
поради което намира обвинението за доказано. Според повереника,
ненавършването на определената възраст
от загиналия водач за управление на мотоциклета, не бива да бъде разглеждано
като повод за търсене на съпричиняване на резултата. Пледира на подсъдимия да бъде наложено
наказание в рамките на предвиденото от законодателя, при съобразяване на
конкретните нарушения, които са били допуснати и резултата от тях, личността на
подсъдимия, съдебното му минало, извършваните от него нарушения на ЗДвП.
Частният обвинител К.Ц. счита, че подс.И.
е виновен, като по отношение на наказанието предоставя на преценката на съда.
Защитата на подс.Г.И. – адв.Н. пледира за постановяване на оправдателна присъда по
отношение на подс.И., като излага доводи за
недоказаност на обвинението. Акцентира върху обстоятелството, че водачът, който
предприема маневра не може да предвиди, че насрещно движещият се управлява
превозното средство със скорост над 120 км.ч., както и върху това, че
загиналият водач е бил неправоспособен, движил се е в нарушение на правилата за
движение по пътищата, под въздействие на забранени вещества. Изразява
становище, че маневрата наляво в процесния участък е
позволена. Поставя под съмнение възможността за възприемане на мотоциклета от
страна на подсъдимия. Според защитата от обвинението се поддържат две
едновременно неприложими нарушения на ЗДвП, извършени от страна на подс.И., които да са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия резултат. Изразява съмнение относно компетентността на автоекспертите, тъй като използвания от тях метод визира
произшествия, настъпили в условията на нормални параметри на едно пътно
транспортно произшествие, докато в настоящия случай са необходими балистични и
физични познания. Защитата алтернативно пледира за налагане на наказание на подс.И. при условията на чл.55 НК с приложението на чл.66 НК.
Подсъдимият Г.И. дава подробни обяснения по
обвинението, изразява искрено съжаление за случилото се, като твърди, че на процесното място завиването наляво е разрешено. В
последната си дума посочва, че неговата вина се изразява в това, че се е
намирал на процесното място, но не е извършил
нарушение на правилата за движение по пътищата.
Съдът като съобрази доводите на страните и
доказателствата по делото, прие следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Г.И.И., с ЕГН: **********,
е роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование,
разведен, неосъждан, живущ ***.
На 02.04.2014 г. около 21.20 ч. подс.Г.И.
управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛ 600“ с рег.№ ****** по
бул.“******“, с посока на движение от ул.“******“ към бул.“******“. Времето
било сухо, с добра видимост.
Бул.“******“ е предназначен за двупосочно движение на
моторни превозни средства, с по две пътни ленти във всяка посока, всяка от
които с ширина по 3,50 м. Лентите за движение във всяка посока са отделени една
от друга с пътна маркировка М3 ППЗДвП, а двете пътни
платна са разделени с надлъжна пътна маркировка М2 ППЗДвП,
която в района срещу № 1/разклона за Ловен парк „***“ или пицария“Виктория“/
преминава в два броя прекъснати линии М3 ППЗДвП.
Пътното платно било покрито с асфалт, сухо, равно, без
дупки и посипаности, прав участък от пътя. Позволената
максимална скорост за управление на моторни превозни средства била 50 км.ч. В
района срещу № 1 подсъдимият предприел маневра ляв завой в участъка за разклона
за Ловен парк „***“. Маневрата осъществил със скорост около 35 км.ч. и я
предприел на разстояние 12-15 метра преди двата броя прекъснати линии М3. В
този момент по бул.“******“ в обратната посока на движение от бул.“******“ към
ул.“******“ се движел мотоциклет марка „Ямаха“, модел
„ИФЗ-600“ с рег.№ ******, управляван от Ю.Д. Г.. На около 100 метра преди
мястото на произшествието той изпреварил движещия се попътно лек автомобил „Митсубиши Паджеро“, управляван от
св.З. и продължил движението си със скорост от около 120 км.ч. Преди да извърши
маневрата ляв завой и по време на извършването й, подс.И.
не възприел приближаващия се мотоциклет, тъй като не подходил с нужното
внимание към насрещно движещите се автомобили, не го пропуснал и между двете
моторни превозни средства настъпил удар. В момента на взимане на решение от страна на
водача на лекия автомобил за извършване на маневрата ляв завой, мотоциклетът се
е намирал на разстояние от 57 метра и могъл да бъде възприет от подсъдимия. В момента на навлизане на автомобила в
насрещната лента на пътното платно предната част на мотоциклета е отстояла на около 24 метра от мястото на
удара.Последният настъпил на около 22 метра по дължина на пътното платно след
избрания ориентир /пресечената точка от мисленото продължение на десния бордюр
на бул.******“ в посока от бул.“******“ към ул.“******“ и мисленото продължение
на първия бордюр за разклона за пицария „Виктория“/, считано за посоката на
движение на мотоциклета и на около 3 метра вляво от десния край на пътното
платно, считано за посоката на движение на мотоциклета. В резултат на
настъпилото пътнотранспортно произшествие, тялото на мотоциклетиста е
отхвръкнало на 65,50 м след ориентира и преустановило движението си на 127
метра след ориентира.
Веднага след удара подсъдимият спрял, слязъл от
автомобила, чудейки се какво се е случило. В този момент до мястото на
произшествието отбил св.З., който управлявал лек автомобил „Мицубиши
Паджеро“ зад мотоциклета. В присъствието на
подсъдимия св.З. се обадил на 112, за да съобщи за инцидента. В същото време по
бул.“******“ с посока на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия,
се движел лек автомобил БМВ, в който се намирали свидетелите К. и Р., като автомобилът бил управляван от св.Р..
Последният също отбил автомобила, а св.К. се върнал назад по пътното платно,
където се намирало тялото на пострадалия. Виждайки позата на тялото и
пораженията върху него, св.К. уведомил 112, върнал се на мястото на удара и
съобщил на подсъдимия, че е по-добре да не отива при жертвата.
На мястото на инцидента бил извършен оглед, при който
била описана надлъжната пътна маркировка на бул.“******“, били установени деформациите по двете моторни
превозни средства. На 21,80 метра след ориентира и на 2,60 метра вляво от
десния бордюр било намерено начало на
теч от ГСМ с ширина 1,20 см., завършващо
под лекия автомобил „Мерцедес“. Във вътрешен джоб на яке на пострадалия Г. били
открити и иззети 5 броя хапчета със зеленикав цвят.
По експертен път е установено, че преди произшествието
л.а.“Мерцедес“ е бил технически изправен, а поради цялостното деформиране и
унищожаване на мотоциклета след настъпилото пътнотранспортно произшествие е
невъзможно да се направят изводи за изправността му преди сблъсъка.
При аутопсията на трупа на Ю. Г. е установено, че при
настъпилото пътнотранспортно произшествие на пострадалия са били причинени
следните увреждания: тежка черепно-мозъчна и лицева травма - разкъсно контузни рани на
границата на челно-теменната област, разкъсно-контузна
рана в задната половина на дясната теменна област, счупване костите на черепния
покрив, счупване на костите на черепната основа на нивото на дясната предна и
дясната средна черепномозъчни ямки,
субарахноиден кръвоизлив по конвекситета
на двете голямомозъчни полукълба; тежка шийна и закрита гръдна травма – кръвонасядания
по дясната странична и предна повърхност на шията, счупване на гръбначния стълб
на нива между трети и четвърти шийни прешлени, между
седми шиен и първи гръден прешлен и между пети и шести гръдни прешлени с
отваряне на гръбначно-мозъчния канал, обширни охлузвания по кожата по преднодясната повърхност на гръдния кош, контузии на двата
бели дроба, субплеврален емфизем,
аспирация на кръв в белите дробове, счупване на ребра по една линия вляво и
вдясно и разкъсване на пристенната плевра, излив на кръв в двете гръдни кухини; тежка открита коремна
травма – разкъсване на предната коремна стена с пролабиране
на органите от коремнта кухина, както и крилото на
дясната хълбочна кост и прикрепените за него мускули, напречни напуквания на
кожата в областта на слабинната гънка вляво, лявата
хълбочна област и горната трета на лявото бедро, отслояване
на кожата на половия член от фасцията на пениса,
обвиваща двете пещеристи тела и спонгиозното
тяло, кръвонасядане в хилуса
на слезката, кръвонасядания
на мастните капсули на двата бъбрека, кръвонасядания
на меките тъкани на малкия таз и предната коремна стена над пубиса
до областта на разкъсването й; травма на опорно-двигателния апарат – охлузвания
по кожата на дясното рамо по предната му повърхност, по предната повърхност на
дясната мишница в долната трета, в областта на левия лакът, по гръбната повърхност на лявата и дясната длан, гръбната повърхност на пръстите в основата им и на нивото
кореспондиращо на ставите между основната и средната им фланги,
и между средната и крайната им фланги, охлузвания и кръвонасядания по предната и страничните повърхности на
двете бедра и двете подбедрици, счупване на дясната
бедрена кост в горната трета, счупване на десния малък пищял в средната трета, многофрагментни счупвания на десния голям пищял и на десния
малък пищял в долните им трети, мтогофрагментни
счупвания на левите голям и малък пищял в средните им трети, вътреставни счупвания на левия лакът и лявата китка,
счупвания на тазовите кости – разкъсване на дясното кръстно-хълбочно съчленение, разкъсване на капсулата и връзките на дясната
тазобедрена става, луксация на дясната тазобедрена
става, счупване на долния клон на срамната кост вдясно, разкъсване и широко
отваряне на срамното съчленение.
Причината за смъртта на Ю. Г. е тежката несъвместима с
живота съчетана черепно-мозъчна, гръдна, коремна и травма на опорно-двигателния
апарат, като в генезата на смъртта се наслагва и развилата се остра
кръвозагуба.
При извършеното химическо изследване на проби кръв и
урина, взети от трупа на Ю. Г. е доказано наличието на тетрахидроканабинол,
като липсва наличие на етилов алкохол и други летливи редуциращи вещества.
Извършено е физикохимическо
изследване на намерените у пострадалия таблетки, при които е установено наличие
на активен наркотично действащ компонент 3,4 метилендиоксиметамфетамин
/MDMA/, който е
включен в Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични - Списък І „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
Ю. Г. разполагал с правоспособност категория „А“ да
управлява мотоциклети с максимален обем на цилиндъра 350 куб.см. до навършване
на 21 годишна възраст.
Така изложената и възприета от съда фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства:
обясненията на подс.И., показанията на свидетелите И.К.,
Я.Р., Т.З., В.М., Г.В., И.Б., Н.М., Ц.Ц., Д.Г., К.Ц.,
дадени в хода на съдебното следствие и тези, депозирани на досъдебното
производство, приобщени по съответния процесуален ред, заключенията от
съдебно-химически, физико-химическа, съдебномедицинска, автотехническа,
комплексна медико-автотехническа, допълнителни автотехнически, допълнителна съдебномедицинска, комплексна съдебнопсихиатрична
и психологична, комплексна съдебномедицинска и съдебнопсихеатрична
и психологична експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие и албум към
него, писмо от „Улично осветление“ ЕАД, писмо от „Столичен автотранспорт“ ЕАД,
препис –извлечение от Акт за смърт на Ю. Г., справки от СДВР“Пътна полиция“,
писма от СО Д“Транспортна инфраструктура“,писма от СО Д“Транспорт“,
свидетелство за съдимост.
По
доказателствата:
Така установената фактическа обстановка е безспорно
изяснена относно мястото на настъпване на произшествието и реализиралите се в
резултат на него последици. В тази насока не се наблюдават съществени
противоречия в събраните по делото доказателства и доказателствени
средства.
Анализирайки обясненията на подс.И.,
дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав, съдът прие, че същите са
достоверен източник на информация досежно фактите и
обстоятелствата, подлежащи на доказване в производството, поради което ги
намери за обективно и правдиво поднесени. От обясненията на подсъдимия се
черпят данни относно приблизителното място, на което е предприел маневрата ляв
завой, както и скоростта на осъществяването й. Подсъдимият не отрича, че не е
спрял на кръстовището за отклонението към Ловен парк, тъй като е възприел
светлини на движещо се моторно превозно средство в насрещното платно на около
100-150 метра и решил, че има достатъчна възможност за реализиране маневрата
ляв завой. Добросъвестно съобщава, че поначало тази маневра, извършвана от него
многократно преди инцидента се осъществява под ъгъл от 90 градуса, което
затруднява извършването й, но в инкриминираната вечер е предприел завоя не под
този ъгъл, тъй като е преценил, че автомобилът, чиито светлини възприема е на
достатъчно разстояние за извършване на маневрата. Споделя, че не е възприел
нито визуално, нито слухово приближаващия се мотоциклет. Нещо повече, твърди,
че при настъпване на удара не е осъзнал какво се е случило, предполагайки, че върху автомобила му е паднало дърво. Следва да
се отбележи, че обясненията на подсъдимия в тази насока не са изолирани, а се
подкрепят и допълват от останалия събран по делото доказателствен
материал, поради което съдът ги кредитира и изгради решаващите си изводи въз
основа на тях. Настоящият съдебен състав прие за правдив и достоверен разказът
на подсъдимия, включително и по отношение твърдението му, че не е възприел
приближаващия мотоциклет. Отделен е въпросът, който ще бъде анализиран
по-нататък в мотивите, че липсата на възприятие се дължи на субективните
действия на подсъдимия, който не е подходил с нужното внимание към пътната
обстановка, при положение, че имал възможност да забележи движещия се в насрещното
платно мотоциклет.
Като значими и с достатъчен принос за изясняване на
фактите по делото следва да се отбележат показанията на св.З., управлявал л.а.“Мицубиши Паджеро“, чиито светлини
подсъдимият е възприел преди осъществяване на маневрата завой наляво. От
показанията на сочения свидетел се установява, че непосредствено преди
настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал автомобила с 60-70
км.ч., като е бил изпреварен от движещия
се с висока скорост мотоциклет най-малко на 150-200 метра преди мястото на инцидента.
Свидетелства за наличието на добра видимост на пътното платно, за мястото на пътнотранспортното
произшествие и състоянието на подсъдимия след инцидента. По отношение на
обстоятелството, свързано с изпреварването, осъществено от мотоциклета
информация се съдържа и в показанията на св.М., който е управлявал таксиметров
автомобил, непосредствено след автомобила, управляван от св.З.. Св.М. излага
пред съдебния състав личните си възприятия относно скоростта на движение на
мотоциклета при изпреварване на таксиметровия автомобил. Споделя своите
предположения относно последващата скорост на движение на мотоциклета до
настъпване на пътнотранспортното произшествие. По преценка на св.М., основана
на шума от двигателя на мотора, мотоциклетът е ускорил движението си до скорост
от поне 200 км.ч. Следва да се отбележи, че това предположение на св.М. не
почива на обективни данни по делото, а на субективна преценка, в противоречие е
с направените експертни изводи в тази насока, поради което съдът не го възприе
като обективен източник на информация, въз основа на който да изгради изводите
си.
Като последователни
и обективни следва да бъдат оценени показанията на свидетелите К. и Р.,
които възпроизвеждат личните си възприятия от отделни части на възникналия
инцидент. Не се наблюдават съществени противоречия в информацията, поднесена
както от свидетелите К. и Р., така и от св.З..
В показанията си св.В. съобщава за местоположението на
тялото на пострадалия на пътното платно и действията на свидетеля, свързани с
осветяване на тялото, с цел да не бъде прегазено от идващите пътни превозни
средства.
С показанията на св.Б. се възпроизвеждат факти и
обстоятелства, свързани с фактическата обстановка след настъпилото
пътнотранспортно произшествие. Независимо от данните за приятелски отношения с подс.И., липсват основания да не бъде възприета за достоверна
информацията, черпена от показанията на сочения свидетел досежно
пътната обстановка след настъпилия инцидент.
Показанията на свидетелите М. и Ц. не бяха използвани
за изграждане на решаващите изводи на съдебния състав. Това е така, тъй като по
експертен път е установено, че св.М. страда от лека умствена недоразвитост и
вредна употреба на алкохол. Интелектуалният дефицит, нарушените паметови функции и алкохолното опиване, водещи до внушаемост, манипулируемост и стремеж
за себеутвърждаване на всяка цена, представляват
обективна пречка същият правилно да възприема факти и обстоятелства, имащи
значение за делото и да дава достоверни показания.Показанията на св.Ц. не
съдържат информация, свързана с разследването събитие, поради което не следва
да бъдат подлагани на анализ.
По делото в качеството на свидетели са разпитани
родителите на пострадалия – Д.Г. и К.Ц., които не съобщават факти, свързани с
настъпилия инцидент, но споделят опасенията си от възможността да са били
манипулирани свидетели по делото. В тази връзка отново следва да се подчертае,
че в обсъдените показания на свидетелите, възприели отделни етапи от инцидента,
не се наблюдават нито противоречия, нито има основание да се приеме, че
показанията им са тенденциозни и недостоверни. Напротив, събраните по делото
гласни доказателствени средства, в това число и
обясненията на подс.И. се отличават с
последователност и правдиво отразяване на фактите, по начина по който са
възприети.
Безспорно от съществено значение за направените
фактически изводи са изготвените по делото експертни заключения, установяващи
мястото на удара, скоростта на двете моторни превозни средства – участници в
произшествието, механизма на осъществяване на пътнотранспортното произшествие.
В хода на досъдебното производство е изготвена
комплексна медико-автотехническа експертиза, чието
заключение в по-голямата си част се възприема от съда като компетентно и аргументирано
поднесено. Въз основа на обективните находки по делото е даден отговор за
мястото на удара по широчина и дължина на пътното платно. Въз основа на определянето
на скоростта, при което тялото на мотоциклетиста е изхвърлено след мястото на
удара/при ъгъл на излитане на тялото спрямо хоризонта от 10 градуса/ и на
дистанцията, на която е паднало на пътното платно, е определена скорост на
движение на мотоциклета от около 120 км.ч. в момента на удара с лекия
автомобил. С оглед намереното разположение на лекия автомобил спрямо мястото на
удара и констатираните по него деформации, е определена скорост на същия от 10
км.ч. към момента на удара. Прието е, че
опасната зона за спиране на мотоциклета в конкретната пътна обстановка при
скорост на движение 120 км.ч. е около 41 метра, като ударът от страна на
мотоциклетиста е бил непредотвратим. Според експертите, ако мотоциклетът се е
движел със скорост от 50 км.ч., водачът му би имал възможност да предотврати
произшествието. От техническа и професионална гледна точка, експертите са
направили извод, че причина за настъпването на пътнотранспортното произшествие
са както субективните действия на водача на л.а.“Мерцедес“ за навлизане в
кръстовището, без да е осигурил преминаването на движещият се мотоциклет, така
и субективните действия на водача на мотоциклета, движещ се с висока скорост в
района на произшествието.
Изслушани в съдебно заседание, автоекспертите
изхождайки от намерените на пътното платно следи от гориво-смазочни материали
правят извод, че автомобилът е навлязъл в насрещното платно малко преди
прекъсването на двойната непрекъсната линия, на място, където надлъжната
маркировка е непрекъсната. Посочват, че е налице разминаване в прекъсването на
линията и самия път за Ловен парк, тъй като за да навлезе автомобила в
насрещното пътно платно на мястото, където е поставена двойната прекъсната
линия, трябва да застане перпендикулярно на пътното платно на бул.“******“.
Изразяват становище за неправилно изпълнение на пътната маркировка за
осъществяване на маневрата завой наляво. Изхождайки от неограничената видимост
в района на пътнотранспортното произшествие, експертите приемат, че от
техническа гледна точка водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ е могъл да види насрещно
движещите се пътни превозни средства.
С оглед нуждата от изследване на допълнителни въпроси,
които не са били обект на анализ от страна на автоекспертите,
в хода на съдебното следствие е назначена допълнителна автотехническа
експертиза. Извършвайки повторен анализ експертите са стигнали до извод, че към
момента на удара лекият автомобил се е движел със скорост от около 35 км.ч. От
изготвеното заключение се установява, че пътното платно в района между
кръстовищата на бул.“******“ с ул.“Н.Габровски“ и ул.“******“ е праволинейно.
Изчислено е, че за цялостно извършване на маневрата завой наляво при
преминаване по най-късия маршрут със скорост на движение от 30 км.ч. са
необходими 2,28 секунди. Прието е, че ако мотоциклетът се е движел с включена
светлина от фара, той е бил видим за движещите се срещу него от разстояние над
150-200 метра. Ако е бил без включена светлина, бил е осветен и станал видим на
около 50 метра. Според експертите в момента на навлизане на автомобила в
насрещната лента на пътното платно предната част на мотоциклета при движение
със скорост 120 км.ч. е отстояла на около 24 метра от мястото на удара, поради
което за да предотврати удара водачът на мотоциклета е следвало да се движи със
скорост по-ниска от 23 км.ч. В съдебно заседание експертите посочват, че в
момента на взимане на решение от страна на водача на лекия автомобил за
извършване на маневрата ляв завой, мотоциклетът се е намирал на разстояние от
57 метра. Изследвана е критичната скорост за преминаване на завоя в конкретната
пътна обстановка без занасяне на лекия автомобил – всяка по-малка от 47 км.ч. Прието, че лекият
автомобил е започнал маневрата ляв завой на разстояние 12-15 метра преди
двойната прекъсната линия на пътното платно. Правят извод, че ако лекият
автомобил е бил достигнал до мястото на прекъсване на двойната разделителна
линия и тогава предприел маневра за ляв завой, мотоциклетът вече би отминал
това място. Прието, че ако мотоциклетът се е движел със скорост по-висока от
120 км.ч., то тялото на мотоциклетиста би докоснало за първи път пътното платно
на по-голямо разстояние от мястото на удара.
Предвид извършените от експертите подробни изчисления,
свързани с поставените в допълнителната експертиза, назначена от съда въпроси,
съдебният състав не кредитира отделни изводи в основната комплексна медикоавтотехническа експертиза, касаещи скоростта на
движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, отстоянието
на мотоциклета от автомобила към момента на предприемане на маневрата от
последния, респективно възможността при движение със скорост 50 км.ч.
мотоциклетистът да предотврати удара. Основанието на съда да не възприеме
първоначалните изводи на експертите се базира на обстоятелството, че в хода на
съдебното следствие са поставени допълнителни въпроси към експертите, въз
основа на които са направени задълбочени и комплексни изследвания, водещи до
различни изводи по отношение на посочените параметри. В останалата част, в това число и медицинската
такава, експертното заключение следва да
се приеме като професионално и обосновано изготвено.
Съдебният състав възприема изцяло заключението от
назначената в хода на съдебното следствие допълнителна автотехническа
експертиза, което следва да се характеризира като пълно, компетентно и
аргументирано изготвено, въз основа на целия събран по делото доказателствен материал. По отношение на приетата скорост
на движение на лекия автомобил „Мерцедес“ от 35 км.ч. към момента на удара,
заключението кореспондира с обясненията на подс.И.
даващ информация за приблизителната скорост, с която е осъществил маневрата.
Във връзка с допълнително изследвания въпрос относно мястото на започване на
маневрата, обсъжданото заключение, чиито изводи са изградени въз основа на обективни
находки по делото, кореспондира с изложеното в тази насока от подс.И.. Експертните изводи са компетентно поднесени, в
съответствие със специалните познания на вещите лица в съответната научна
област, почиват на обективно установените факти по делото, поради което съдът
ги счете за обосновани и се позова на тях при възприетата фактология
по делото.
Съдът кредитира допълнителната автотехническа
експертиза, изготвена в рамките на досъдебното производство, с която е
разгледан вариант при увеличение на ъгъла на излитане на тялото от 10 на 15
градуса, при който експертите приемат, че скоростта на движение на мотоциклета
би се намалила на около 99 км.ч. Този
вариант не е възприет от съда при изграждане на крайните му изводи, доколкото
аргументирано и недвусмислено експертите приемат ъгъл на излитане на тялото на
пострадалия 10 градуса, респективно скорост на движение на мотоциклета около
120 км.ч., предвид мястото, на което е излетяло и паднало на пътното платно
тялото на пострадалия. Следва да се възприемат и техническите изводи на
експертите, основани на показанията на св.З., според които изводи,
изпреварването на мотоциклета на л.а.“Митцубиши Паджеро“, управляван от св.З. е станало на около 100 метра
преди мястото на произшествието. Те се основават на скоростта на движение от 70
км.ч., заявена от св.З. и разстоянието, необходимо на управлявания от него
автомобил за спиране при мястото на произшествието. Съдът не кредитира тази част
от допълнителното експертно заключение, според която експертите не са взели
отношение досежно местоположението на лекия автомобил
„Мерцедес“ спрямо пътната маркировка при движението му в района на
местопроизшествието, позовавайки се на липсата на оставени обективни находки.
Този въпрос е изследван с назначената в хода на съдебното следствие
допълнителна автотехническа експертиза, която
основавайки се на намерените следи от гориво-смазочни материали, е приела
мястото на пътното платно, откъдето лекият автомобил, управляван от подс.И. е предприел маневрата ляв завой.
Съдът възприе изводите от автотехническата
експертиза, изготвена от вещо лице Д., според която преди произшествието лек
автомобил „Мерцедес“ е бил технически изправен. Предвид цялостното деформиране
и унищожаване на мотоциклета, изводи за изправността му преди сблъсъка е било
невъзможно да се направят.
Съдебният състав изгради изводите си и въз основа на
съдебномедицинската експертиза на трупа на Ю. Г., даваща отговор относно
причината за смъртта на Ю. Г., а именно тежката несъвместима с живота съчетана
черепно-мозъчна, гръдна, коремна травма и травма на опорно-двигателния апарат,
като в генезета на смъртта се наслагва и развилата се
остра кръвозагуба. Установено е, че всички травматични увреждания са получени
приживе и са в резултат от въздействието на твърди тъпи предмети със значителна
кинетична енергия и по своята морфология, локализация и тежест се явяват
характерни за пътнотранспортно произшествие с мотоциклет.
От назначената в хода на съдебното следствие
допълнителна съдебно-медицинска експертиза се установява, че ако мотоциклетът
се е движел със скорост от 50 км.ч. и е последвал удар между двете моторни
превозни средства, ударът би създал достатъчно кинетична сила, която да доведе
до увреждания на меки тъкани, костни структори и
вътрешни органи, несъвместими с живота. При скорост от около 50 км.ч. отново
биха се развили същите като локализация, макар и с по-малка тежест мекотъканни и костни травми и инерционните увреждания на
вътрешните органи, основно в областта на белите дробове, които дори при
евентуално преживяване на острия момент на травмата, водят до неизбежното
развитие на постконтузионни пневмонии. Тези
усложнения, развиващи се на фона и на останалите травматични увреждания и общо
сътресение на тялото, според експерта най-често завършват със смъртен изход. От
друга страна при такива травми често се наблюдават очаквани, но непреодолими
усложнения, като тромбемболия и мастна емболия, които
самостоятелно водят до смърт. Според
експерта, при пътнотранспортно произшествие с такава скорост инцидентът може да
завърши само с леки травматични увреждания в случай, че тялото има възможност
да „изчерпи“ постепенно натрупаната кинетична енергия, тоест ако е налице зона,
в която тялото чрез „полет“, плъзгане и/или търкаляне има възможност да убие скоростта си. Изслушан в съдебно заседание вещо лице А. не
изключва категорично възможността при движение на мотоциклета със скорост от 50
км.ч. преживяване на неговия водач, но позовавайки се на статистически данни
приема, че травматичните увреждания биха довели до смъртен изход. Съдът оцени
като компетентна и обоснована изготвената допълнителна съдебномедицинска
експертиза, която в крайна сметка не изключва възможността за преживяване на
пострадалия мотоциклетист при настъпило пътнотранспортно произшествие със
скорост на движение на лекия автомобил 35 км.ч. и скорост на движение на
мотоциклета 50 км.ч.
Съдебният състав възприе като компетентно и
професионално изготвено заключението от съдебнохимическата
експертиза, според което в проби кръв и урина, взети от трупа на на Ю. Г. е доказано наличието на тетрахидроканабинол.
Според експерта, наличието на това вещество в проба кръв говори за повлияване
на организма. В същото време по експертен път е установена липсата на етилов
алкохол в проби кръв и урина, взети от трупа на Ю. Г..
Като професионално обосновано следва да се възприеме и
заключението на комплексната послесмъртна
съдебномедицинска, съдебно-психиатрична и психологична експертиза, според което
е прието, че Ю. Г. е бил повлиян от психоактивното вещество марихуана. Този извод
експертите правят въз основа на констатираното наличие на тетрахидроканабинол
в пробите кръв и урина, взети от трупа на Ю. Г., като посочват, че приемът на
това вещество отговаря на до 12 часа преди настъпване на смъртта. Поради
липсата на данни относно вида прием и честотата на приемането на марихуана от Ю.
Г., експертите не са в състояние да определят психофизическото
състояние на лицето към момента на инцидента, което варира в изключително широки
граници и се контролира от това дали се касае за първи прием или за системна
употреба, моментното здравословно състояние и др.
Съдът възприе изводите от физикохимическото
изследване на намерените в дрехите на пострадалия веществени доказателства – 5
броя таблетки с общо нето тегло 0,94 грама, в които е установено наличие на 3,4
– метилендиоксиметамфетамин/МDМА/, който е включен в Списък І
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични.
Съдът кредитира заключението от комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, според която св.В. М. страда от
лека умствена недоразвитост и вредна употреба на алкохол. Според експертите
интелектуалният дефицит, нарушените паметови функции
и алкохолното опиване водещи до внушаемост, манипулируемост и стремеж за себеутвърждаване
на всяка цена, представляват обективна пречка В. М. правилно да възприема факти
и обстоятелства, имащи значение за делото и да дава достоверни показания.
Съдът възприе като годни писмените доказателства по
делото, доколкото са изготвени, респективно приобщени по предвидения в НПК
процесуален ред. Протоколът за оглед на местопроизшествие е изготвен в
съответствие с изискванията на чл.155 и чл.156 НПК и инкорпорира в себе си
обективните находки от мястото на пътнотранспортното произшествие. Съдебният
състав не възприе онази част от протокола за оглед, в която е дадено описание
на пътната маркировка по бул.“******“ в участъка на разклона за Ловен парк „***“
или както е посочено в протокола в участъка на разклона за пицария „Виктория“.
В протокола за оглед е отразено, че пътните ленти за движение са отделени от
останалите ленти с надлъжна пътна маркировка М2 от ЗДвП, която в района на
разклона за пицария „Виктория“ преминава в надлъжна пътна маркировка М 4 от
ЗДвП. На първо място следва да се отбележи, че изображенията, наименованията и
значенията на надлъжната пътна маркировка са дадени не в ЗДвП, а в ППЗДвП. На следващо място, по делото са приложени общо 4
броя писма от СО Д“Транспортна инфраструктура“ и Д“Транспорт“, от които се
установява, че пътната маркировка по бул.“******“ при разклона за Ловен парк е изпълнена с 2
броя прекъснати линии МЗ/2х0,1/1/1/ и левият завой в
този участък в посока Ловен парк е разрешен. Установява се, че пътната
маркировка е изпълнена през месец май 2013 г. и не е променяна в посочения
участък. Важно е да се отбележи, че начинът, по който е изпълнена надлъжната
пътна маркировка в процесния участък довежда до
объркване относно нейното действително изображение, респективно значение.
Затова и при изготвяне на протокола за оглед разбираемо е посочена като
изобразена на пътното платно надлъжна маркировка М4, представляваща двойна
прекъсната линия. В същото време липсва логично обяснение за изпълнение на надлъжна
пътна маркировка М4 в процесния участък, изхождайки
от нейното значение, дадено в чл.63 ал.2 т.4 ППЗДвП –
пресичането й е разрешено, само когато е разположена от дясната страна по
посока на движение на превозното средство; с нея се очертава пътна лента,
посоката на движение по която се променя периодично. При нито една хипотеза не би могло да се изпълни значението на
маркировка М4 на бул.“******“ в района на разклона за Ловен парк. В този смисъл
и изхождайки от техническата информация, предоставена от СО, за съда не
съществува съмнение, че надлъжната пътна маркировка в участъка на реализиране
на пътнотранспортното произшествие не е М4. Друг е въпросът доколко прецизно и
съответстващо на изискванията на Наредба № 2/17.01.2001 г. за сигнализацията с
пътна маркировка е изпълнена маркировката М3, с два броя прекъснати линии и
каква би била разликата с изображението на маркировката М4. Без да навлиза в
дълбочината на тези въпроси, за съдебният състав е несъмнено установено по
делото, че надлъжната пътна маркировка по бул.“******“ в участъка на разклона
за Ловен парк е М3, изпълнена с два броя прекъснати линии.
Според предоставената от СО информация, максималната
разрешена скорост за движение по бул.“******“ в участъка между бул.“******“ и
ул.“******“ е 50 км.ч.
Съдът възприе като годни писмени доказателства
приложените по делото справки от СДВР отдел „ПП“, отнасящи се както до подс.И., така и до жертвата Ю. Г..
От правна
страна:
С оглед приетата за установена фактическа обстановка,
съдът намери, че от обективна и субективна страна подс.Г.И.
е осъществил състава на престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ във вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК, тъй като на 02.04.2014 г. около 21.20 ч. в гр.С., по
бул.“******“ в посока на движение от ул.“******“ към бул.“******“ в района
срещу № 1, разклона за Ловен парк „***“, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛ 600“ с рег.№ ****** е
нарушил правилата за движение, визирани в чл.37 ал.1 изр.1 ЗДвП „При завиване
наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“ и
по непредпазливост причинил смъртта на Ю.Д. Г..
Безспорно по делото е
установено, че лекият автомобил, управляван от подс.И.
не е изчакал преминаването на насрещното моторно превозно средство, а е
навлязъл в кръстовището, като е преминал разделителната линия на пътя, означена
с надлъжна пътна маркировка М2.
Определящо за отговорността
на подсъдимия е извършения от него завой наляво без да изпълни задължението си
да пропусне насрещно движещото се пътно превозно средство – мотоциклетът,
управляван от жертвата Ю. Г..
Водачите на моторни превозни средства с оглед
характера на упражняваната от тях дейност, представляваща източник на повишена
опасност, са задължени поначало точно и правилно да възприемат пътните
ситуации. С оглед задължението по чл.37 ал.1 изр.1 ЗДвП водачите на пътни
превозни средства са задължени с повишено внимание да възприемат и преценят
наличността или отсъствието на определни фактори,
имащи непосредствено значение върху безопасността на движението. В конкретния
случай, при наличието на обективни предпоставки за възприемане на насрещно движещия
се мотоциклет, подс.И. пренебрегвайки задължението си
за внимателно изследване на пътната ситуация, предприемайки маневра ляв завой,
не е пропуснал управлявания от пострадалия Г. насрещно движещ се мотоциклет.
Непосредствено преди осъществяването на тази маневра, подс.И.
не е проследил пълноценно пътната
обстановка, поради което не е забелязал приближаващия се в насрещното пътно
платно мотоциклет. В този момент мотоциклетът се е намирал на разстояние от
около 57 метра и е бил видим за
движещите се срещу него на разстояние от около 100 метра, на което разстояние
от мястото на инцидента е предприел изпреварване на л.а.“Митцубиши
Паджеро“. Следва да се отбележи, че от показанията на
свидетелите, възприели движението на мотоциклета, не се установява същият да се
е движел без включени светлини. Наред с това, по делото са събрани данни, че процесният участък от бул.“******“ е праволинеен и осветен.
Следователно за подс.И. не са съществували пречки от
обективен характер за възприемане на движещия се в насрещното пътно платно
мотоциклет. Задължение на водача на МПС, който предприема маневра завой наляво,
е преди да навлезе в насрещната лента на пътя, да се убеди, че липсват насрещни
МПС по пътното платно, на които ще попречи или ще застраши безопасността им.
Задължителната преценка за безопасността на извършваната маневра е на водача,
предприемащ маневрата завиване наляво, която преценка следва да бъде съобразена
дори с неправомерно движение на насрещно движещия се участник в движението/в
случая с движещия се с значително превишена за градски условия скорост
мотоциклет/. По този начин подсъдимият по своя вина се е поставил в
невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните
последици. Неговото нарушение е в пряка
причинна връзка с настъпилия общественоопасен
резултат.
Въз основа на експертни изводи от назначената в хода
на съдебното следствие допълнителна автотехническа
експертиза е установено, че лекият автомобил, управляван от подс.И.
е осъществил маневрата завиване наляво на непозволеното за това място, очертано
с пътна маркировка М2. Маневрата е
започната на разстояние 12-15 метра преди очертаните на пътното платно 2 броя
единични прекъснати линии, означаващи мястото, на което разрешено завиването
наляво. Предвид липсата на инициатива от
страна на СГП за изменение на обвинението/чрез допълването на разпоредбата на
чл.63 ал.2 т.2 ППЗДвП/, доколкото в обстоятелствената
част на обвинението не са описани подобни фактически обстоятелства, съдът би
могъл единствено да отчете това допълнително нарушение при индивидуализация на
наказателната отговорност на подсъдимия.
С оглед установените фактически положения, съдът
намира, че пострадалият Г. като участник в движението, чрез своето поведение на
пътя е допринесъл за съпричиняване на настъпилия
вредоносен резултат. Пострадалият се е движел с превишена скорост два пъти и
половина над разрешената за градски условия. В тази насока експертът-медик
позовавайки се на статистически данни посочва, че и при скорост на движение на
мотоциклета 50 км.ч. биха настъпил същите траваматични
увреждания, но не с такава тежест. В същото време, предлага хипотеза, при която
е възможно при движение с разрешена скорост от мотоциклета, да не настъпи смърт
на неговия водач. Ето защо, предвид липсата на категоричност от гледна точка на
настъпване на същите общественоопасни последици при
движение на мотоциклета с разрешената скорост от 50 км.ч., съдебният състав
прие, че скоростта на движение от 120 км.ч., избрана от пострадалия водач на
мотоциклет е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия престъпен
резултат. Вярно е, че техническите изводи на експертите сочат, че при движение
на мотоциклета с 50 км.ч. ударът би бил непредотвратим за пострадалия, но също
така е вярно, че при движение на мотоциклета с разрешена скорост биха могли да
не настъпят най-тежките общественоопасни последици –
смърт на моториста. Ето защо пострадалият има принос за реализирането на
престъпния резултат, избирайки не само непозволена, но и неразумна, с оглед
безопасността на движението скорост от 120 км.ч. Наред с това, пострадалият Г.
е нарушил забраната на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП/ред.ДВ, бр.68/02.08.2013 г./ да
управлява пътното превозно средство под въздействието на наркотици. До каква
степен наркотичните вещества са оказали въздействие върху пострадалия е без
значение за констатиране на това нарушение, тъй като законодателят не поставя
изискване за степента на тяхното въздействие. По делото безспорно е установено,
че в проби кръв и урина от трупа на Ю. Г. е доказано наличие на тетрахидроканабинол, поставен под контрол в Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, във връзка чл.3 ал.2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - Списък І „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с
тях, забранени в хуманитарната и ветеринарната медицина”. Пострадалият е бил с ограничена
правоспособност за управление на моторно превозно средство по отношение на
придобита категория „А“, като до навършване на 21 години е имал право да
управлява моторно превозно средство с максимален обем на цилиндъра 350 куб.см.
С поведението си пострадалият е нарушил това ограничение, като е управлявал
мотоциклет „Ямаха ИЗФ 600“ с обем на двигателя 600
куб.см., като към датата на инцидента не е бил навършил 21 години. Независимо,
че тези две нарушения на правилата за движение по пътищата, извършени от
пострадалия не са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
настъпилите общественоопасни последици, със своето
безразсъдно поведение пострадалият сериозно е застрашавал както своята
безопасност, така и тази на останалите участници в движението.
Следва да се отбележи, че приносът
на загиналия водач за пътнотранспортното произшествие не изключва
причинно-следствената връзка между допуснатото от подсъдимия нарушение на
правилата за движение и настъпилите общественоопасни
последици. За да се изключи виновно поведение на подсъдимия е необходимо той да
се е съобразил с предписанията на правно регламентираната дейност, която
осъществява при управление на МПС и едновременно с това да са налице условия,
при които да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да
предотврати настъпването на вредните последици. Изхождайки от конкретиката на разследваното събитие, заключения в този
смисъл не могат да бъдат направени. Напротив, по делото е безспорно установено,
че подс.И. не е изпълнил задължението си да подходи с
нужното внимание към пътната обстановка и преди да завие наляво, навлизайки в
друг път, да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.
Съдът прие, че
не следва да се ангажира наказателната отговорност на подс.И.
за нарушение на правилата за движение по чл.25 ал.1 ЗДвП и по чл.63 ал.2 т.4 ППЗДвП. Нормата на чл.25 ал.1 ЗДвП е обща спрямо нормата на
чл.37 ал.1 изр.1 ЗДвП, доколкото касае принципно всички видове маневри,
извършвани от водач на МПС. Правилото за поведение, визирано в нормата на чл.37
ал.1 изр.1 ЗДвП е специално, тъй като поставя конкретно задължение към водача
на МПС при извършване на ляв завой за навлизане в друг път. Ето защо нарушаването
на специалното правило за движение по пътищата поглъща общото такова.
В хода на съдебно следствие, представителят на СГП
използва правомощието си, вменено му с разпоредбата на чл.287 ал.1 НПК за
изменение на обвинението, повдигнато срещу подс.Г.И.,
като към приетите от прокуратурата за нарушени правила за движение по пътищата,
обективирани в нормите на чл.25 ал.1 ЗДвП и чл.37
ал.1 изр.1 ЗДвП, добави и това, визирано в нормата на чл.63 ал.2 т.4 ППЗДвП. Последната дава изображението, наименованието и
значението на надлъжната пътна маркировка М4 – „Двойна прекъсната линия“ –
Пресичането й е разрешено само когато е разположена от дясната страна по посока
на движението на превозното средство. С нея се очертава пътна лента, посоката
на движение по която се променя периодично. От събрания по делото доказателствен материал и в частност справки от СО се
установява, че пътната маркировка на бул.“******“ при кръстовището на разклона
за Ловен парк е изпълнена с 2 броя единична прекъсната линия М3. В този смисъл
от една страна при липса на пътна маркировка М4 подсъдимият не би могъл да
наруши разпоредбата на чл.63 ал.2 т.4 ППЗДвП. От
друга страна, по делото е установено, че подсъдимият е предприел осъществяване
на маневрата преди означените два броя единична прекъсната линия.
От
субективна страна, деянието е извършено при форма на вината – непредпазливост –
престъпна небрежност, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди. Той е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на противоправния резултат, който е реализиран вследствие на липсата на достатъчно
внимание към пътната обстановка.
По наказанието:
При
индивидуализация на наказателната отговорност, настоящият съдебен състав отчете
наличния превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са чистото съдебно
минало на подс.И., съдействието му за установяване на
обективната истина по делото, чрез дадените от него обяснения, трудовата му
ангажираност, очертаващи личността му като такава с невисока степен на
обществена опасност. Установеното съпричиняване от
страна на другия водач – участник в пътнотранспортното произшествие също следва
да се вземе предвид и да намали в известна степен укоримостта
на извършеното деяние.
Към
отегчаващите отговорността обстоятелства следва да се отнесат извършените през 2012 и 2013 г. от подс.И.
други нарушения на правилата за движение по пътищата, свързани с управление на
МПС с превишена скорост, както и обстоятелството, че е предприел осъществяване
на маневрата завой наляво, преди пътната маркировка, разрешаваща извършването
на тази маневра, нарушавайки правилото за движение, визирано в нормата на чл.63
ал.2 т.2 ППЗДвП. Тук е мястото съдът да отбележи
неоснователността на довода на адв.Х. досежно допуснато от подсъдимия нарушение на ЗДвП, свързано
със слушането на музика в автомобила към момента на настъпване на инцидента,
тъй като нито ЗДвП, нито ППЗДвП поставят подобно
ограничение към водача на пътно превозно средство.
Санкционната
норма на чл.343 ал.1 б.“в“ във вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК предвижда наказание лишаване от
свобода от две до шест години. Съдебният състав прие, че в конкретиката
на настоящия случай не са налице предпоставките на чл.55 ал.1 т.1 НК за
определяне на наказание лишаване от свобода под минимума от две години, тъй
като не са налице нито изключително, нито многобройни смекчаващи обстоятелства,
които да обусловят извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание/в
случая лишаване от свобода в размер на две години/ не би съответствало на
тежестта на деянието и би било несправедливо. Изхождайки от обстоятелствата по
чл.54 НК настоящият съдебен състав прецени, че наказанието на подс.И. следва да бъде определено в неговия минимален
размер от две години лишаване от свобода, което в пълна степен отговаря на
целите, визирани в разпоредбата на чл.36 НК. Определеното наказание в посочения
размер ще въздейства предупредително и превъзпитаващо спрямо подс.И. и останалите членове на обществото, ще има нужния
дисциплиниращ ефект спрямо подсъдимия, да спазва установените правила за
движение по пътищата и и да подхожда с
изключително внимание към пътната обстановка.
На
основание чл.66 ал.1 НК съдът отложи изтърпяването на така наложеното наказание
за срок от четири години, като за да приложи института на условното осъждане
прецени, че са налице всички предпоставки за това – подсъдимият е неосъждан,
наложеното му наказание е под три години лишаване от свобода и за неговото
поправяне и превъзпитание не е необходимо изолирането му от обществото. Отлагането
на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода дава шанс на подсъдимия да
коригира поведението си и в същото време запазва възпиращия потенциал на
санкцията за период от четири години, достатъчен да удовлетвори целите, както
на личната, така и на генералната превенция.
На
основание чл.343г във вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК Съдът
наложи на подс.И. наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от две години, считано от влизане
на присъдата в сила. Размерът на същото съдът съобрази с настъпилия противоправен резултат, тежестта на допуснатото нарушение
на правилата за движение по пътищата, като прецени, че именно този размер на
наказанието най-ефективно ще въздейства върху поведението на подсъдимия за в
бъдеще да спазва правилата за движение по пътищата и ще го дисциплинира като водач
на МПС.
По веществените доказателства:
На основание чл.112 ал.2 НПК съдът
отне в полза на държавата пет броя таблетки, представляващи наркотични вещества.
По разноските:
На основание чл.189 ал.3 от НПК Съдът осъди подс.Г.И. да заплати в полза на Държавата, по сметка на МВР
разноски по делото в размер на 1967.26 лв./хиляда деветстотин шестдесет и седем
лева и двадесет и шест стотинки/, по сметка на СГС разноски по делото в размер
на 1973.88 лв./хиляда деветстотин седемдесет и три лева и осемдесет и
осем стотинки/, както и държавна такса в размер на по 5 лв./пет лева/ за
служебно издаване на всеки изпълнителен лист.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ при СГС: