РЕШЕНИЕ
№ 70
Разград, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград - I тричленен състав, в съдебно заседание на
двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
|
Председател: |
СВЕТЛА
РОБЕВА |
|
Членове: |
МАРИН МАРИНОВ |
При
секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ като разгледа
докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА кнахд № 20237190600081 / 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН.
Постъпила
е касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград
против Решение № 49 от 14.08.2023г., постановено по АНД № 242/2022г. по описа
на Районен съд – Исперих в производство по чл. 59 и сл. ЗАНН, с което е
отменено НП № 17-2200056 от 03.10.2022 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Разград. С отмененото НП на „Бруда“ ЕООД - гр. Исперих,
ЕИК *********, на основание чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция
от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 16, т. 4 във вр. с
чл. 37, ал. 3, т.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорват се изводите на районния съд за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН, довели до нарушаване
правото на защита на наказаното дружество. Като неправилни се възприемат и
изводите, че „Бруда“ ЕООД не е било изпълнител на СМР на обекта в с. Делчево,
поради което и не се явява субект на нарушението, респ. че неправилно е
ангажирана отговорността му като работодател, като се излагат доводи в обратния
смисъл. Оспорва се преценката, че пострадалият работник сам е поставил живота
си в опасност с контрааргумент, че от страна на работодателя не му е бил
проведен извънреден инструктаж при промяна на работното място. Не се споделя и
тълкуването за несъставомерност на деянието поради противоречие на описаната в
НП фактическа обстановка с посочените нарушени правни норми, като
жалбоподателят счита, че е ясна волята на контролния орган и АНО, като са имали
предвид, че опасната зона под работното оборудване е в рамките на опасната зона
на извършваните СМР, тъй като бетон-помпата е работно оборудване, използвано за
извършване на СМР. Иска се въззивното решение да бъде отменено изцяло, като
вместо него се постанови друго, с което се потвърди наказателното постановление.
Заявена е претенция за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба – „Бруда“ ЕООД - гр. Исперих, в писмено становище, чрез
процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, а обжалваното
решение за правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Разград дава заключение,
че жалбата е основателна и предлага обжалваното въззивно решение да бъде
отменено, а наказателното постановление потвърдено.
Административен
съд - Разград,
като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и
доказателствата по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН въззивното решение
подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК (чл. 348),
като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а
за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно (чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК), въз основа на фактите, установени в
обжалваното решение (чл. 220 АПК).
Установените от въззивния съд факти са следните:
На
03.08.2022 г. И. И. А. - собственик на недвижим имот, находящ се в с. Делчево,
общ. Исперих, обл. Разградска, ул. „Тракия“ № 4, се уговорил с работници на
„Бруда“ ЕООД – гр. Исперих, в обедната им почивка да излеят бетон за изграждане
на основи на ограда в частния имот. По тази причина същия ден, след 12.00 часа,
С. И. М. и С. Ф. Х. – работници на „Бруда“ ЕООД, заедно с брата на С. Х. – А.
Ф. Х., който не бил работник в дружеството, отпътували организирано с автомобил
за с. Делчево, общ. Исперих, за извършване на съответните строителни дейности.
Обедната почивка на работниците, съгласно чл. 15, ал. 2 от Правилника за
вътрешния трудов ред в „Бруда“ ЕООД, била с продължителност от 12.00 до 13.00
часа. На обекта в с. Делчево бетонът бил доставен от склад за строителни
материали и бетонов възел на фирмата на свидетелката Р. С., по заявка на
„Бруда“ ЕООД, като самото транспортиране и изливането на бетона се извършвало
посредством бетон помпа – миксер GIFA MAGNUM MK 28 L, монтирана на шаси на
„Мерцедес 4141Б Актрос“ с рег. № РР 8829 ВС - собственост на „Новакови комерс“
ЕООД. Работникът С. Х. се намирал на работната площадка и обслужвал стрелата на
бетон помпата, като я насочвал къде да се излива бетона от нея. Малко след
началото на действията с бетон помпата, стрелата на същата се счупила в
основата и паднала на работната площадка, затискайки С. Х. Последният получил
сериозна травма и починал преди пристигането на екип на Спешна медицинска
помощ. Служители на Дирекция „Инспекция по труда” – Разград извършили проверка
на място по повод настъпилата злополука, причинила смъртта на С. Х. – „общ
работник“ по трудов договор № 253/21.03.2019г. с „Бруда“ ЕООД. Констатирали, че
от страна на дружеството е извършено нарушение на чл. 16, т. 4 във вр. с чл.
37, ал. 3, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи (Наредба № 2), тъй като работодателят „Бруда“ ЕООД не е
приложил специални мерки за защита на организираните работни места, намиращи се
в опасната зона под работното оборудване, строителна машина - бетон
помпа-миксер в границите на строителната площадка при височина на строежа до
0,50 метра по-малка от 20 метра. За установеното нарушение на „Бруда“ ЕООД бил
съставен АУАН № 17-2200056 от 02.09.2022г., а въз основа на него издадено и
атакуваното пред районния съд НП № 17-2200056 от 03.10.2022г., с което за
извършеното нарушение на дружеството била наложена имуществена санкция в размер
на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, на основание чл. 413, ал. 2 от КТ. В
АУАН и в НП е описано, че инцидентът е настъпил в 14:30ч. на 03.08.2022г.
Районният съд приел за установено също, че на 03.08.2022г., преди
настъпването на инцидента в с. Делчево, работниците С. Х. и С. М. са били на
работа и са изпълнявали дейности по Договор за строителство от 27.04.2022г.,
сключен между „Бруда“ ЕООД, като изпълнител и „Агротида“ ООД-гр.Исперих, като
възложител, за обект „База Изкуство“ - гр. Исперих. На същата дата двамата
работници преминали дневен инструктаж за здравословни и безопасни условия на
труд, като още през м. януари 2022г., на работниците на „Бруда“ ЕООД, в .т.ч. и
на посочените двама, са им предоставени лични предпазни средства – за всеки от
работниците – защитна каска, работен костюм, защитни обувки, ръкавици за обща
работа, предпазни очила, обемно яке. В обстоятелственото изложение е обсъден и
факта, че Г. А. – собственик на „Бруда“ ЕООД и И. А. – собственик на частния
имот в с.Делчево, където е настъпил инцидента, са братя, като съдът е
коментирал противоречивите данни от свидетелските показания, които не
установяват еднозначно дали работниците са били изпратени на обекта в с.
Делчево от управителя на „Бруда“ ЕООД – Г. А., или са били извикани от И. А.
При така установените фактически обстоятелства с оспореното по
касационен ред решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразно
издаденото НП. В мотивите си съдът е приел, че при съставяне на АУАН са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване
правото на защита на нарушителя, а това от своя страна е опорочило и
последващото издаване на НП. Приел е, че са нарушени правилата за предявяване и
връчване на АУАН, вкл. при удостоверяване на отказ за подписване на Акта от
нарушителя по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, като от отбелязванията в самият
акт не се установявало представител на „Бруда“ ЕООД да е присъствал при съставянето
му. Удостоверен е отказ на нарушителя да подпише акта чрез подпис на лицето П.
А. Д., но в графа Обяснения или възражения на нарушителя нямало никакви
отразявания, че отказва да подпише акта. Не било отразено и връчване на АУАН в
съответствие с указаното в чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. По този начин нарушителят е
бил лишен от участие в един пълен етап от развитието на
административнонаказателното производство.
Направен е и извод, че възприетите от АНО и описани в НП факти не
покриват фактическия състав на констатираното нарушение по чл. 16, т. 4 във вр.
с чл. 37, ал. 3, т. 1 от цитираната горе Наредба № 2, като е обсъдена
несъставомерност на деянието, както по отношение субекта на нарушението, така и
относно обстоятелствата при извършването му. Районният съд е приел за
недоказано, че „Бруда“ ЕООД е извършител на СМР в обекта в с. Делчево, което
изключвало и задължението по цитираната горе разпоредба за прилагане от
строителя на специални мерки за защита на лицата, намиращи се в опасната зона
на извършваните СМР. Обсъдено е в тази връзка, че нито е възлагано на
дружеството извършване на СМР в процесния обект, нито Г. А. е знаел, че при
изливането на бетона ще се ползва съоръжение, което може да бъде прието като
източник на повишена опасност, за да предприеме в качеството на работодател
действия и мерки, свързани с безопасността. Алтернативно, съдът е обсъдил, че и
като работодател, чиито работници са изпълнявали СМР на обекта в с. Делчево, то
„Бруда“ ЕООД не е осъществило от обективна страна вмененото му нарушение. Приел
е в тази връзка, че дейността на работниците в частния обект в с.Делчево е
предприета в обедната им почивка между 12.00 и 13.00 часа, когато действията им
не са обвързани със задължения към работодателя, а оставането им на обекта след
изтичане на времето за почивка, е нарушение от тяхна страна на установения
вътрешен трудов ред, тъй като не било разрешено от работодателя. Освен това,
съдът е обсъдил, че пострадалият работник С. Х. сам е поставил живота си в
опасност, тъй като на 03.08.2022г. е бил инструктиран по ЗБУТ, инцидентът се е
случил в момент, когато бетон помпата не е била в работен процес и не е било
необходимо работникът да оперира със съоръжението, но е останал в опасната зона
на строителната площадка, в близост до стрелата без да използва личните
предпазни средства, които са му били предоставени от работодателя още в
началото на 2022г.
Относно обстоятелствата на нарушението, районният съд приел, че
както в АУАН, така и в НП липсва индивидуализация на опасната зона с оглед
местоположението на работното оборудване и тялото на загиналия работник – дали
е в границите на строителната площадка или извън тях. Счел е, че описаните в
наказателното постановление факти не покриват съставомерността на последната
хипотеза на чл. 16, т. 4 от Наредба № 2 от 22.03.2004г., тъй като не е
установено дали пострадалия се е намирал в „опасната зона на извършваните СМР“,
като елемент от фактическия състав на констатираното нарушение или в „опасната
зона под работно оборудване“, за която се говори в НП. Съдът преценил в тази
връзка, че има противоречие между описаната в НП фактическа обстановка и
посочената нарушена правна норма, което рефлектира върху правото на защита на
санкционираното лице да научи в какво именно се изразява осъщественото
нарушение и да организира правилна защита на своите права.
Решението
на Районния съд е валидно, допустимо и правилно.
Не
са налице отменителните основания по чл. 348, ал. 1 , т. 1 и т. 2 от НПК.
В
жалбата не се сочат и касационната инстанция не констатира допуснати нарушения
на процесуалните правила. Въззивният съд е събрал относими към правния спор
доказателства, които е анализирал, обсъдил е доводите и възраженията на
страните.
Материалният
закон също е приложен правилно.
Неправилна
е преценката на въззивния съд за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставяне и връчване на АУАН. Касационният състав
приема, че АУАН е редовно съставен и връчен на дружеството–нарушител на
02.09.2022г. по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН – в условията на отказ на
представляващия „Бруда“ ЕООД да го подпише. Това е негова правна възможност,
която той е упражнил и този факт е надлежно удостоверен от актосъставителя по
предвидения в закона ред и на предвиденото в документа място/графа - чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес
на който са отбелязани в акта. Обстоятелството, че законният
представител на дружеството Г. А. е присъствал при съставянето на АУАН не е
спорно по делото, като самият той не е възразил по този факт, нито в хода на
административнонаказателното производство, нито при съдебното обжалване на НП.
Напротив, потвърждава се пред съда от показанията на свидетелката С. В. В.,
която е присъствала при съставянето на АУАН в сградата на Дирекция „Инспекция
по труда“ в гр.Разград и съобщава, че управителят на „Бруда“ ЕООД е запознат
със съдържанието на акта, което било прочетено на глас в негово присъствие.
Следва да се отбележи в тази връзка, че присъствието на нарушителя или на негов
представител, не подлежи на задължително вписване в Акта, като не е задължителен
реквизит от съдържанието му – по арг. от чл. 42, ал. 1 от ЗАНН. Обстоятелствата
не са налагали изрично писмено уведомяване на нарушителя за съставяне на акта
именно поради присъствието на представител при съставянето на акта.
Не
е нарушена и разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, която е неприложима в
случаите на отказ на нарушителя да подпише акта. Правилото е ясно разписано
като регламентира, че връчването на препис от акта срещу разписка се извършва,
когато той е подписан от нарушителя – при самото подписване, а процесният
случай не е такъв.
Въпреки горното, решението е правилно като краен резултат.
Съгласно чл. 16, т. 4 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване
на строителни и монтажни работи, строителят не допуска наличието на работни
места извън границите на строителната площадка, а когато това е наложително –
прави специален инструктаж по ЗБУТ на работещите и прилага специални мерки
както за тяхната защита, така и за защита на преминаващите и/или намиращите се
в опасната зона на извършваните СМР.
Чл. 37, ал. 3, т. 1 от същата Наредба № 2 регламентира как се
определят и означават опасните зони на работното оборудване в границите на
строителната площадка, като при височина на строежа до 20,0 метра опасната зона
е не по-малко от 7,0 метра.
При констатираното нарушение на цитираните разпоредби, в АУАН и в
НП е посочено, че работодателят „Бруда“ ЕООД не е приложил специални мерки за
защита на организираните работни места, намиращи се в опасната зона под
работното оборудване, строителна машина - бетон помпа-миксер в границите на
строителната площадка при височина на строежа до 0,50 метра по-малка от 20
метра.
Очевидно е, че това фактическо изложение на обстоятелствата не
представлява пълно и точно описание на нарушението по цитираните разпоредби. От
него не може да се установи в какво се изразяват неправомерните действия на
сочения нарушител и конкретно кои правила е нарушил. Не са изложени
никакви факти, с които да се обоснове качеството на „Бруда“ ЕООД като
"строител" по смисъла на цитираната Наредба и субект на нарушението.
Самите нарушени разпоредби – тази на чл. 16, т. 4 и привързаната към нея чл.
37, ал. 3, т. 1 от Наредбата, са явно несъвместими, като от съществено значение
както за установяване съставомерността на деянието, така и за точната му правна
квалификация, е изясняването на факта дали организираното работно място при
използване на работното оборудване – бетон-помпа е било в границите на строителната
площадка или извън тези граници, в опасната зона на извършваните СМР.
Констатираната неяснота, непълнота и непрецизност в словесното
описание и правна квалификация на извършеното, е винаги съществен порок, тъй
като внася неопределеност в обвинението, предмет на АУАН и НП и нарушава
правото на защита на сочения извършител – накърнява правото да разбере в какво
е обвинен и адекватно да се защити. Само на това основание, като процесуално
незаконосъобразно, НП е следвало да бъде отменено, както правилно е преценил и
районният съд.
Самата Наредба № 2 от 22.03.2004г. ясно дефинира понятията
„строителна площадка“ и „строителни и монтажни работи“ - § 1, т. 13 от ДР на
Наредба № 2 във вр. с § 5, т. 37 и т. 40 от ЗУТ, като "строителна площадка"
е теренът, необходим за извършване на строежа и определен с инвестиционния
проект или с границите на поземления имот, в който се извършва строителството“,
а "строителни
и монтажни" са работите, чрез които строежите се изграждат,
ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват.
Дефинирани са и понятията "работно място" -
където се предвижда извършването на работата в помещения или на което и да е
място на територията на предприятието, или до което работещият има достъп във
връзка с изпълняваната работа, "работно оборудване" - всяка машина,
апарат, инструмент, инсталация, устройство, уредба или съоръжение, използвани
при работа и "опасна
зона" - всяка зона във и/или около работното оборудване и в
работното място, в която работещият е експониран на риск за здравето или живота
си - вж. § 1, т.19 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004г. във вр. с § 1, т. 2, т.
4 и т. 6 от ДР на Наредба № 7 от 1999 г.
за минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване. Очевидно Наредба № 2
не прави разграничение между „опасна зона под работното оборудване“ и „опасна
зона на извършваните строителни и монтажни работи“, които във всички случаи се
препокриват – използването на работното оборудване е дейност при извършването
на СМР.
В процесия случай е категорично установено, че на обекта в
с.Делчево са извършвани СМР чрез използване на работно оборудване –
бетон-помпа, независимо дали машината е била в работното състояние или
изключена (вж. „използване на работно оборудване“ - § 1, т.5 от ДР на Наредба №
7), но от значение за съставомерността на конкретното нарушение на чл. 16, т. 4
от Наредба 2 от 22.03.2004г., е наличието на организирано работно място извън
границите на строителната площадка, което да налага прилагането на специални
мерки за защита на работещите и на преминаващите и/или намиращите се в опасната
зона на извършваните СМР.
Тези факти не са ясно очертани, нито в АУАН, нито в издаденото
Наказателно постановление. Описаната в тях фактическата обстановка не
удовлетворява изискванията за достатъчност и пълно отразяване на всички
съставомерни признаци на деянието и неговото авторство. Процесуалният пропуск е
съществен, защото в хода на съдебното следствие не могат да се установяват
факти, с които да се допълва административнонаказателното обвинение и е
неотстраним във фазата по съдебно оспорване. Съдът не разполага с правомощията
да внася съществено изменение в описанието на нарушението, като го попълва или
коригира.
Районният съд е съобразил тази неяснота, изложил е правилни правни
изводи, че фактите, описаните в издаденото НП не покриват фактическия състав на
констатираното нарушение по чл. 16, т. 4 във вр. с чл. 37, ал. 3, т. 1 от цитираната
горе Наредба № 2, поради което НП правилно е отменено като незаконосъобразно.
Обжалваното решение също следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото не се следват претендираните от касатора
разноски (арг. от чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143 във вр. с чл. 228 от АПК).
По изложените съображения и на основание чл. 63в ЗАНН във вр.
с чл. 221, ал. 2 АПК, Административен
съд - Разград
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 49 от 14.08.2023г., постановено по
АНД № 242/2022г. по описа на Районен съд – Исперих.
Решението не подлежи на обжалване.
|
Председател: |
/п/ |
|
Членове: |
/п/ /п/ |