№ 34
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000501879 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 116/19.05.2022г, постановено по гр.д.№ 440/2021г по описа на ОС-
Враца, е отхвърлен предявеният от Т. Б. А. срещу К. Г. Б. иск с правно основание чл.439
ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата 608 761.96лв., от които главница - 250
000лв., законна лихва от 10.07.2008г. до 26.08.2021г. от 340 121.34лв. и такси по ЗЧСИ от 18
640.62лв. по изпълнителен лист от 17.11.2014г., издаден от Окръжен съд-Враца по НОХД
№198/2010г., като неоснователен и недоказан. Осъден е Т. Б. А. да заплати на адв.Ц. З. от
АК-Монтана адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 13 705лв.
Решението е обжалвано от Т. Б. А., чрез адв.М.Г., с доводи, че е неправилно и
незаконосъобразно. Възразява срещу приетото от съда, че не е изтекла погасителна давност
поради приложение на чл.3, т.2, в сила от 9.04.2020г след изменение на Закона за мерките и
действията по време на извънредно положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г и за
преодоляване на последиците, които законът предвижда, че за срока от 13.03.2020г до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове с изтичане на
които се погасяват и придобиват права от частноправните субекти и съгл. пар.13 от ПЗР на
Закона за здравето, в сила от 13.05.2020г, че сроковете продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в ДВ. Сочи, че съдът не е въвел в
доклада, че следва да се прилага Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г., не е посочил кои разпоредби са
императивни. Счита, че след като взискателят не е обжалвал определението за прекратяване
на изпълнително дело № 1077/2014г по описа на ДСИ-Враца с основание спиране на
давностен срок при действието на специален закон, то и изложените от него доводи при
новото образуване на изп. производство не следва да се приемат. Сочи, че чл.5, ал.2 от
специалния закон не касае взискателя по образувано изпълнително дело за непозволено
увреждане и е следвало да извършва изпълнителни действия, тъй като за него не са
1
приложими спирането на процесуални или материалноправните давностни срокове и поради
бездействието му е настъпила погасителна давност съгл. чл.117, ал.2 ГПК. Претендира да се
отмени решението и да се присъдят разноски.
Ответната страна-К. Г. Б., представлявана от адв.Цв.Д. от АК-Монтана, е оспорила
въззивната жалба. Сочи, че при изготвяне на доклада по чл.146 ГПК съдът не е следвало да
посочва приложението на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение. Възразява, че дали е обжалвала определението за прекратяване на образуваното
изпълнително дело е ирелавантно за преценяване дали е изтекъл давностен срок. Поддържа,
че съдът правилно е приложил чл.5, ал.2 ЗМДВИП и пар.13 от ПЗР на Закона за здравето.
Претендира да се остави без уважение въззивната жалба, да се потвърди решението и да се
присъдят разноски.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу
обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд и е
следната:
Ищецът Т. Б. А. е посочил в исковата молба, че с влязла в сила присъда на Софийски
апелативен съд по ВНОХД №687/2013г. е осъден солидарно с К. А. М. и Г. Т. Г. да заплати
на ответницата К. Г. Б. сумата 250 000лв., като по присъдата е издаден изпълнителен лист от
17.11.2014г. и образувано изп.д.№1077/2014г. на държавен съдебен изпълнител при Районен
съд-Враца. На 05.01.2015г. е получил призовка за доброволно изпълнение, връчена му в
Затвора-***, където изтърпявал наложеното му с присъдата наказание, и върху
възнаграждението му е наложен запор, последната вноска по който е преведена и изплатена
на взискателя на 01.07.2016г. След изтърпяване на наказанието е освободен и се е върнал в
дома си в гр.***, продължил да работи и да се грижи за семейството си, но не е получавал
известия и спрямо него не са извършвани принудителни действия по изпълнителното дело.
На 01.09.2021г. получил съобщение от ЧСИ И. Ц. с район на действие Окръжен съд-Враца
за това, че срещу него е образувано изп.д.№916/2021г. за присъдената сума от 250 000лв. и
дължимата лихва от датата на деянието до окончателното й изплащане, като претендираната
сума е в размер на 608 761.96лв., от които 250 000лв. главница, законна лихва от
10.07.2008г. до 26.08.2012г. в размер на 340 121.34лв. и такси по изпълнението в размер на
18 640.62лв.
Посочил е, че не дължи сумите по изпълнителното дело поради изтекла погасителна
давност по чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като последното принудително изпълнително действие по
наложения запор е от 23.01.2015г., а последното изпълнение по запора е от 01.07.2016г.,
когато сумата 125лв. е преведена от негово име от Затвора-*** и е изплатена от държавния
съдебен изпълнител на ответницата като взискател. Други действия по изпълнителното дело
не са извършвани, като с постановление от 22.03.2021г. изпълнителното производство е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и изпълнителни действия не са предприемани
до датата на получаването на съобщението от 01.09.2021г.
Тъй като през периода 02.07.2016г. до 02.07.2021г. спрямо него не са извършвани
изпълнителни действия е претендирал, че е изтекла погасителна давност по чл.117, ал.2 ГПК
за вземането на ответницата за главница и лихви, с което е обоснован правен интерес от
предявяването на иска за установяване, че не дължи на ответницата сумата 608 761.96лв., от
които главница - 250 000лв., законна лихва от 10.07.2008г. да 26.08.2021г. от 340 121.34лв. и
такси по ЗЧСИ от 18 64062лв. по изпълнителния лист, издаден на 17.11.2014г. по НОХД
№687/2013г. на Софийски апелативен съд.
Ответницата-К. Г. Б. е оспорила исковата претенция. Позовала се е на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното
2
положение, през който спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и
изпълнителни производства, с изключение на наказателните дела за налагане на мерки за
принуда на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, както и всички
давностни срокове, установени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, сред които и
погасителната давност. Тъй като в продължение на два месеца са били спрени давностните
срокове на посоченото по-горе основание, в конкретния случай давността за вземането й би
изтекла на 01.09.2021г.
Посочила е, че давностният срок е прекъсван с предприемането на изпълнителните
действия по запор върху трудовото възнаграждение и запор върху банкови сметки по изп.д.
№916/2021г., обективирани в запорно съобщение изх.№30277/26.08.2021г. и запорно
съобщение изх.№30274/26.08.2021г., поради което предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
Не се спори между страните, че е издаден изпълнителен лист от 17.11.2014г. въз
основа на Присъда №1/28.01.2011г. по НОХД №198/2010г. по описа на Окръжен съд-Враца,
/в.н.о.х.д.№687/2013г. на САС, н.д.№296/2014г./, с която са осъдени К. А. М., Т. Б. А. и Г. Т.
Г. да заплатят солидарно на К. Г. Б. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Б.
в размер на 250 000лв., ведно със законната лихва от датата на деянието - 10.07.2008г. до
окончателното изплащане на сумата.
Видно от приложено копие от изп.д.№1077/2014г. по описа на СИС при РС- Враца, е,
че изпълнителното производство е образувано по молба на К. Г. Б. от 23.12.2014г., към
която е представен издаденият в нейна полза изпълнителен лист. По искане на
взискателката е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което ищецът Т. Б. А. е
получавал в Затвора ***, и последната сума по запора е заплатена на ответницата на
01.07.2016г. С молба от 01.03.2018г. ищцата е заявила, че поради изтърпяване на
наложените им наказания длъжниците са освободени от затвора и по тази причина суми по
наложените запори не постъпват, поради което е поискала от съдебния изпълнител да
извърши проучване на имущественото им състояние, което е извършено. Тъй като
взискателката не е поискала извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, с постановление от 22.03.2021г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното
дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ТПК. С молба от 17.05.2021г. взискателката е поискала да
й бъде върнат изпълнителния лист.
С молба с вх. № 17499/27.05.2021г взискателката К. Г. Б. е поискала образуване на
ново изпълнително производство срещу тримата длъжници въз основа на представения
изпълнителен лист, извършването на цялостна проверка на имущественото им състояние и
налагане на запори върху банковите им сметки и трудови възнаграждения, възбрана върху
притежаваните от тях недвижими имоти. Представени са запорни съобщения от 26.08.2021г.,
с които ЧСИ Ц. е наложила запори върху банковите сметки на ищеца в "УниКредит
Булбанк"АД и върху трудовото му възнаграждение от "Чайка Ризорт"ЕАД. Ищецът Т. Б. А.
е бил уведомен на 26.08.2021г. за образуваното ново изпълнително дело № 916/2021г. по
описа на ЧСИ И. Ц., в което е посочено, че дължимата сума е в размер на 608 761, 96лв.,
включваща главница в размер на 250 000лв., законна лихва в размер на 340 121,34лв. за
периода от 10.07.2008г. до 26.08.2021г. и разноски по изпълнението в размер на 18 640,62лв.
При така изяснената фактическа обстановка за разрешаването на повдигнатия спор
съдът взе предвид следното от правна страна:
Предявена е искова претенция с правно основание чл.439 ГПК за недължимост на
суми, предмет на изпълнително дело № 816/2021г по описа на ЧСИ И. Ц.. Наведени са
доводи за изтекла погасителна давност по чл.117, ал.2 ЗЗД от датата на последното
изпълнително действие 1.07.2016г. до 1.09.2021г., когато е получил съобщение за
образуването на ново изпълнително производство.
3
Съгласно т.10 от ТР №2 /2013г на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ) - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Прието е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде
приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД с предприемане на действия за принудително изпълнение
се прекъсва давността, като съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД от прекъсването на давността започва
да тече нова давност. Последното предприето изпълнително действие спрямо длъжника е с
дата 1.07.2016г за налагане на запор върху възнаграждението му, което съгласно т.1 от ТРЗ
№ 1/2013г на ОСГТК на ВКС съставлява насочване на изпълнението върху определен
имуществен обект на длъжника.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират
да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната
давност е била спряна по силата на закона.
Разпоредбата на чл.5, ал.2 от закона, на която се позовава въззивникът, забранява
налагането на запори на банкови сметки на физически лица и на запори върху трудови
възнаграждения, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти,
собственост на физически лица, по време на извънредното положение, която забрана не
обхваща задълженията за вреди от непозволено увреждане, какъвто е разглежданият случай,
но тази разпоредба няма отношение към спирането на давностните срокове, а дава
допълнителни права на посочените кредитори за налагане на посочените мерки, извън
общата забрана. В подобен смисъл е Определение № 15 от 29.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 4042/2020 г., I г. о., ГК, с което се приема, че предвидената в чл. 5, ал. 4 ЗМДВИП
възможност за извършване на неотложни нотариални производства при спазване на здравно-
4
хигиенните изисквания представлява допълнителна възможност за правните субекти да
получат необходимото съдействие при упражняване на нетърпящи отлагане права, но няма
отношение към приложението на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП и настъпването на предвидените в
тази норма правни последици, свързани със спиране течението на сроковете, включително и
в хипотезите, при които за правото, което следва да бъде упражнено в съответния срок,
лицето може да получи съдействие в неотложно нотариално производство, провеждането на
което е разрешено в периода на обявеното извънредно положение.
Възражението във въззивната жалба, че съдът не е въвел в доклада, че следва да се
прилага Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на НС от 13.03.2020г., не е посочил кои разпоредби са императивни е
неоснователно, тъй като изискванията за съдържание на доклада по делото съгласно чл.146
ГПК не включват такова изискване. Дали е обжалвано определението за прекратяване на
изпълнително дело № 1077/2014г по описа на ДСИ-Враца с основание спиране на давностен
срок при действието на специален закон, е ирелавантно за прилагане на института на
давността.
Въз основа на това следва, че от последното изпълнително действие по изп. дело №
1077/2014г по описа на СИС при РС-Враца, до 26.08.2021г, когато е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника по изп. дело № 916/2021г по описа на ЧСИ И. Ц.,
след приспадане на времето, в който давностният срок е спрял да тече на основание чл.3,
ал.2 ЗМДВИП, срокът на петгодишната давност по чл.117, ал.2 ЗЗД за вземането на
ответницата не е изтекъл.
Поради изложените мотиви исковата претенция по чл.439 ГПК се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции въззивната жалба се явява
неоснователна и обжалваното решение следва да се потвърди на основание чл.271 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответната страна по жалбата
има право на присъждане на разноски, но същата не е представила доказателства за
направени такива.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 116/19.05.2022г, постановено по гр.д.№ 440/2021г по
описа на ОС-Враца.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5