Определение по дело №26/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 и чл.143 от АПК. Постъпило е искане от пълномощника на ответната страна за изменение на постановеното Определение №377/23.01.2024г. в частта на разноските, а именно: да не се присъждат определените разноски от 1210,00 лева в полза на жалбоподателя. Твърди се, че те неправлино били възложени на общината, тъй като съдът оставил без разглеждане исковата молба. Тези разноски се счита, че били присъдени необосновано и в противоречие със закона. В настоящия случай бездействието по чл.256 от АПК не можело да бъде приравнено на оттегляне на индивидуален административен акт по смисъла на чл.159, т.3 от АПК. Освен това се твърди злоупотреба с право от страна на ищеца по предявения иск с правно основание чл.256 от АПК. Правото се упражнявало недобросъвестно, за да бъдат увредени правата и законните интереси на обищената, изразяващи се в присъждане и изплащане на адв.възнаграждение по образуваното дело. П.З. бил отправил многобройни идентични питания по ЗДОИ, с които се целяло «създаване на разноски» и договяряне на процесуално представителство с един адвокат, като еднотипни запитвания били отправени до 150 общини. Освен това те били отправени около почивните дни, като така предполагаемата цел била да бъде забавен отговор или забавено публикуване на отчет.

Ищецът по претенцията с правно основание чл.256 от АПК П.Т.З., взема становище, като оспорва искането по чл.248 от ГПК. Иска да бъде оставено без уважение, като сочи, че в производството по чл.256 от АПК се прилагали съответно разпоредбите по чл.145-178, вкл. 159 от АПК и съответно правилата за разрешаване на акцесорното искане за разноски по чл.143, ал.2 от АПК. При завеждане на спора не би бил в състояние да предвиди процесуалното поведение на ответника, а исковата молба била подадена при наличие на правен интерес, който отпаднал след завеждане на делото. Оспорват се като внушения твърденията за злоупотреба с право, тъй като настоящият спор бил еденствен с О. В.. Посредством правата на ищеца по ЗДОИ за последните две години установил незаконни схеми в национален мащаб, прилагани от почти всички кметове на общини относно начисляване на ДДС и невнасяне на дължимото в полза на Държавата, като бил подал и сигнали до ВАП. Разпоредени били проверки, внесени били за разглеждане Протести на прокуратурата, както и постановени били решения на АС. Така било и относно незаконни такси за читателски карти в библиотеките. Именно това му било приписвано като злоупотреба с право в рефлекс на защита.

Съдът, като обсъди искането и събраните по делото доказателства, счита искането за неоснователно.

Молбата е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК. Определението е постановено на 23.01.2024г., като съобщението за него е получено от ответника на 24.01.2024г. В срок е депозирано искането по чл.248 от ГПК – на 30.01.2024г. – по ел.поща, което поради изложеното е процесуално допустимо.

С постановеното определение се оставя без разглеждане исковата молба на П.Т.З. *** с правно основание чл.256, ал.1 от АПК – за защита от бездействие на административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а именно: неоснователно бездействие на Кмета на О. В. по задължението му, произтичащо от разпоредбите на чл.15а, ал.2 във вр. с чл.15, ал.2 от ЗДОИ в частта им, задължаващи го за публикува на интернет страницата на общината информация Годишен отчет 2022г. за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор, който включва и данни за направените откази и причините за това и е прекратено производството по а.д.№26 по описа за 2024г. на Административен съд Хасково.

В случая съдебното производство е било образувано на 10.01.2024г. по подадената искова молба, като от последвалия отговор на Кмет на О. В. и след извършена служебна проверка на електронната страница на общината съдът е установил, че на 17.01.2024г., т.е. след образуване на делото, е публикуван и съответно е достъпен на страницата годишния отчет по чл.15, ал.2 от ЗДОИ за 2022г. При установените обстоятелства е прието, че след предявяване на иска правният интерес на ищеца от търсената съдебна защита е отпаднал. Именно поради съдът е счел, че макар да е отпаднал след завеждане на делото правния интерес, то ответната страна – като страната, която с поведението си е причинила възникване на съдебния спор, дължи на жалбоподателя направените съдебни разноски от 1210,00 лева, тъй като са направени преди Кметът на О. В. да е прекратил соченото в исковата молба бездействие. В случая е приложима разпоредбата на чл.143, ал.2 от АПК и подателят на жалбата /а в настоящия правен спор - исковата молба/ има право на разноски при прекратяване на делото „поради оттегляне на оспорения от него административен акт“. Разпоредбата е относима към всички производствата пред съд по Дял Трети, АПК, тъй като се съдържа в Глава Девета – Общи разпоредби, те. Независимо, че в чл.143, ал.2 от АПК изрично се посочва приложимост при оттегляне на оспорения административен акт, то тя следва да намира приложение и за производства, уредени в Дял Трети, Глава Петнадесета – Защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията, като бъде отразена тяхната специфика.

При така установената конкретика относно поведението на ответника, който е дал повод за завеждане на делото с процесното безспорно реализирано бездействие, а и като се има предвид, че то е отстрането, но след като ищецът е направил разходите, за което има приложени съответните доказателства, то разноските правилно са възложени на ответната страна.

По отношение възражението за злоупотреба с право следва да се има предвид, че поведението на ищеца по отношение на други производства между него и други ответни страни, не може да бъде обсъждано във връзка с направените по настоящото дело разноски, доколкото това поведение остава извън предмета на настоящия спор.

С оглед тези обстоятелства, съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на определението в частта за разноските и направеното искане не следва да бъде уважено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от пълномощника на Кмет на Община В. за изменение на постановеното Определение №377/23.01.2024г. в частта на разноските.

Определението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 7-дневен срок, считано от съобщението до страните.

Съдия: