РЕШЕНИЕ
№ ……………… / 7.01.2020г.,
гр.Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Разград
На десети декември, две хиляди и
деветнадесета година
В публичното съдебно заседание в
следния състав:
СЪДИЯ:
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар: Д.Георгиева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдията
Гражданско дело № 220 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.124 ал.1 ГПК.
Подадена е искова молба от Сдружение „Съюз на българските
автомобилисти“, представляван от председателя Емил Панчев, чрез упълномощен
адвокат, за приемане за установено по отношение на държавата, представлявана от
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, че ищецът е
собственик на недвижим имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор
61710.503.6399, находящ се в гр.Разград, ул.“Търговищко шосе“, с площ
21 426кв.м., ведно с изградената върху него картинг-писта. Обосновава
правния си интерес от завеждане на иска с обстоятелството, че през 2013г.
имотът е актуван като частна държавна собственост и към момента е стартирана
процедура за продажбата му от Агенцията за приватизация и следприватизационен
контрол. Позовава своето право на собственост на обстоятелството, че собствеността
е прехвърлена по силата на решение № КЗ-І/17.03.1977г. на Комисията за земята
при МЗХП и с акт №3/4.04.1977г. е въведен във владение на имота, както и че от
този момент земята е заприходена като основно средство и е включена в баланса
на сдружението. Твърди още, че от 1977г. до настоящия момент владее и ползва
постоянно и непрекъснато земята, ведно с изградената от него картинг-писта с
асфалтово покритие с обща дължина 860м. и ширина 12м. В съдебно заседание искът
се поддържа от упълномощения адвокат.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК държавата, представлявана от МРРБ
на осн. чл.31 ал.2 ГПК, е депозирала писмен отговор чрез упълномощения областен
управител на Област Разград, в който изразява становище, че искът е
неоснователен. Излага твърдение, че през 1977г. държавата е предоставила земя,
но не е прехвърлила право на собственост, че владението като фактическа власт
не е елемент от правото на собственост и че заприходяването на земята и
включването й в баланса на СБА не е равнозначно на вещно право на собственост. В
съдебно заседание становището се поддържа от явилите се процесуални
представители.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и
становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: на
22.02.1977г. с решение на Комисия за земята към Министерството на земеделието и
хранителната промишленост е предоставена земя на Съюза на българските
автомобилисти за изграждане на технически център в гр.Разград. С акт №3 от
4.04.1977г. е извършен въвод във владение на ОС на СБА въз основа на решение №КЗ-1
от 17.03.1977г. (непредставено по делото) и на последния са предоставени 30 дка
земя за изграждане на обект „Технически център“. В акта е посочено, че земята е
държавна и не подлежи на обезщетение. Характерът на земята като държавна към
датата на приемане на решението от 22.02.1997г. на Комисията за земята и към
момента на въвода във владение не се оспорва от страните по делото.
Впоследствие, на 28.03.1980г. на заседание на Изпълнителния
комитет на Окръжен народен съвет гр.Разград
е прието решение Общинският народен съвет гр.Разград съвместно с
Окръжния съвет на Съюза на българските автомобилисти да осигури строителството
на картинг-писта за развитие на тренировъчна и състезателна дейност по картинг
спорт. Обектът „Технически център“ е построен и въведен в експлоатация на
16.11.1983г., видно от представения протокол образец 16 от същата дата. От
показанията на разпитаните по делото свидетели С.Д. и Ж.К. – съответно
инструктор и управител на клона на СБА в гр.Разград, които са работили в СБА в
началото на 80-те години на миналия век, се установява, че картинг-пистата е
построена по същото това време, вкл. с доброволния труд на работещите в СБА.
Горният факт косвено се потвърждава и от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът приема като изготвено от
експерт в кръга на неговите компетенции, след запознаване с материалите по
делото и справки в Община Разград, Областна администрация Разград, СГКК
гр.Разград и счетоводството на СБА-Разград. Вещото лице е установило, че
построяването на картинг-пистата се е осъществило в периода 1980-1992г. За
строежа обаче липсват необходимите разрешения и документи. Картинг-пистата е
търпим строеж, съгл. §16 от ПР на ЗУТ.
Видно от представено извлечение от балансова сметка „Основни
средства“ на местната териториална организация на българските автомобилисти,
към 25.06.1993г. обектът „Технически център“ включва масивна сграда с десет
помещения, пропускателен пункт от сглобяеми елементи, сферичен склад, постройка
за курсисти, железен склад. Именно за обект „Технически център“, а не за
картинг-пистата, е издаден протокол обр.16/22.11.1983г. Впоследствие, с НА №
54, т.ІІІ, дело № 1445/1993г. от 14.07.1993г., изд. от нотариус при РС Разград,
на Общински съвет на СБА е признато правото на собственост въз основа на
писмени доказателства на две масивни работилници, сглобяем сферичен склад,
сглобяем пропускателен пункт и помещение за инструктори, построени върху
пустееща земя извън населеното място на гр.Разград (в НА липсва описание на
недвижимия имот).
В заключението на съдебно-техническата експертиза е
проследено движението на недвижимия имот по площ, граници и запис на
собственици от 1977г. до настоящия момент. Така по ЗРП от 1971г. имотът не е
включен в плана на града. През 2001г. след отстраняване на непълноти и грешки в
кадастралния план във връзка с пропуснато заснемане на границите на имота,
същият е получил пл.№ 6223 с вече заснети граници. В разписния лист за
собственици са вписани Общински съвет и СБА – само за сградите по НА № 54,
т.ІІІ, дело № 1445/1993г.
Впоследствие със заповед №1116/5.10.2001г. на кмета на
Община Разград е одобрен ПУП за регулация и застрояване, съобразно който от
горния имот са образувани четири парцела: І-6223 „За автосервиз, гаражи,
работилници, паркинги и складове“, ІІ-6223 „За картинг-писта“, ІІІ-6223 „За
гараж и складове“ и ІV-6223 „За КОО“. Сградите и пистата са в отделни парцели,
видно от приложеното извлечение от 17.10.2012г. на ПУП за имот 6223 – в парцел
ІІ-6223 е изградената картинг-писта, а в парцели ІІІ и ІV са останалите сгради.
Впоследствие със заповед за одобрение на КККР
№РД-18-37/10.03.2008г. е приета кадастрална карта на гр.Разград, по която
процесният имот е с идентификатор 61710.503.6399 и площ 21 426кв.м.
Към заключението е приложен Акт №2482/15.11.2013г. за частна
държавна собственост, който удостоверява правото на собственост на държавата
върху имот с идентификатор 61710.503.6399 и площ 21 426кв.м. (вж.графа
„Забележки“). За собственик е посочена държавата, а правото на управление е
предоставено на областния управител на гр.Разград. В графа „Забележки“ е отбелязано
още, че имотът се ползва за авто-мото писта на СБА. Последното обстоятелство се
потвърждава и от разпитаните свидетели Драгнев и Каспаров.
Понастоящем имотът е в процедура за приватизационна продажба
въз основа на решение №1733/24.01.2019г. на Агенцията за приватизация и
следприватизационен контрол, видно от представената обява.
Представен е устав на СБА ат 1972г., от който се установява,
че към момента на предоставянето на земята в негово владение, съюзът е със
статут на обществена организация – чл.1 от устава.
Във връзка с правоприемството между Съюза на българските
автомобилисти и ищеца Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“ са
представени учредителен протокол и устав, в които е регламентирано, че ищецът е
правоприемник на движимото и недвижимото имущество на СБА (както и на Български
автомобилен туринг клуб).
Въз основа на установената фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният установителен иск с правно основание чл.124
ал.1 ГПК е допустим, предвид оспорването на претендираното от ищеца право на
собственост върху недвижим имот с идентификатор 61710.503.6399 по КККР на
гр.Разград, изразяващо се в съставянето на АЧДС и откриването на процедура за
приватизационна продажба по отношение на същия.
По същество искът е неоснователен. Ищецът основава
претендираното право на собственост с твърдения, че е придобил имота през
1977г. чрез предоставяне на собствеността върху земята по силата на решение №
КЗ-1/17.03.1977г. на Комисията за земята при МЗХП и заприходяването й като
основно средство в баланса на сдружението, както и че от 1977г. до настоящия
момент владее и ползва постоянно и непрекъснато земята, ведно с изградената от
него картинг-писта. Твърденията следва да се разгледат като две отделни правни
основания за придобиване на право на собственост: деривативно – прехвърляне на
собствеността от държавата през 1977г. и оригинерно – изтекла в полза на ищеца
придобивна давност.
Решение № КЗ-1/17.03.1977г. на Комисията за земята при МЗХП
не е представено по делото, за него може да се съди от позоваването на този
документ в акт №3/4.04.1977г. за въвеждане на СБА във владение на 30дка земя.
От представените документи обаче – предхождащия го протокол № КЗ-1/22.02.1977г.
и последващия го акт №3/4.04.1977г., се налага извод, че държавата не е
прехвърлила собствеността върху земята, а е предоставила само ползването на
СБА, който по това време е със статут на обществена организация. Съгласно чл.2 ал.1 НДИ (отм.), която е
приложимият материален закон към съставянето на протокол № КЗ-1 от 22.02.1977г.
на Комисията за земята при МЗХП, държавните имоти се предоставят за оперативно
управление на държавните организации, които в съответствие с предмета на своята
дейност упражняват върху тях правото на владение, ползване и разпореждане.
Правото на ползване може да се отстъпва на кооперации и обществени организации
със заповед на председателя на ИК на ОбНС, а за недвижим имот, който се
стопанисва и управлява от министерство или друго ведомство или от подчинена на
тях организация, е необходимо разрешение на ръководителя на министерството или
другото ведомство. – чл.101 ал.1 и ал.3 НДИ (отм.). От тълкуването на
действащите към 1977г. законови разпоредби следва, че на обществените
организации може да бъде отстъпено само ограничено вещно право на ползване, но
не и правото на собственост по смисъла на чл.2 ал.1 НДИ (отм.).
По отношение на изградената върху недвижимия имот
картинг-писта също не може да се приеме съществуването на право на собственост
в полза на ищеца. Фактите сочат, че земята е предоставена за изграждане на
обект „Технически център“, но видно от акт обр.16 за въвеждане в експлоатация и
извлечение от балансовата сметка на СБА от 25.06.1993г., обектът не включва
картинг-писта. Що се отнася до преценката за правото, валидността на суперфицията следва да се анализира
съобразно действащото към релевантния момент законодателство. Специална
разпоредба, която се отнася до отстъпване право на строеж върху държавна земя,
е записана в чл. 103 ал.1 от НДИ в редакцията й към 1977г. – право на строеж
върху държавна земя се отстъпва със заповед на председателя на изпълнителния
комитет на общинския народен съвет по местонахождението на държавния имот,
одобрена от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.
Съгласно чл.15 ЗС (отм.), право да се построи сграда върху държавна земя и да
се придобие право на собственост върху сградата се отстъпва на кооперации, на
други обществени организации и на граждани по реда на чл. 13 ЗС (отм.) – с
разрешение на съответния министър, а за държавни недвижими имоти, предоставени
на народни съвети – с разрешение на изпълнителния комитет на окръжния народен
съвет или на изпълнителния комитет на народния съвет, приравнен към окръжен.
Следователно материалната компетентност на Министъра или съответно на
председателя на ИК на НС е изключителна. Досежно учредяването на ограничено
вещно право на строеж делегация не е предвидена. По силата на нормата на чл.18
ЗС (отм.) за прехвърляне правото на собственост или за учредяване друго вещно
право върху недвижим имот се изисква писмена форма и от съдържанието на документа следва да може да се
направи извод за точното съдържание на волята на собственика, учредил правото
на суперфиция, както и да може да се направи извод за обема на отстъпеното
ограничено вещно право на строеж. В случая липсва разрешение за учредяване на
право на строеж, дадено от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет или
от съответния министър, а решението на Комисията за земята към МЗХП не може да
го замести.
|