№ 354
гр. гр.Н., 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20212150100942 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във връзка с чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит, във връзка с чл.79, ал.1 от
ЗЗД, и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Б.П.П.Ф. С.А.“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под №
****, с адрес на управление във Ф., П., улица О. № *, представлявано от Лоран Давид в
качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите, чрез „Б.П.П.Ф.
С.А.“ С.А., клон Б., ЕИК *******, град С., ж.к. М. *, Б.П. С., сграда **, представлявано от
Д.Т. Д., твърди в исковата молба, че на 07.05.2016г. с ответника П. Г. Ч. с ЕГН **********,
постоянен адрес: град П., ж.к. Т. № *26, вход *, етаж *, ап.*, настоящ адрес: град Н., улица
С.С.К.М. № *6, етаж *, ап.*, е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта С.-*****, за
сумата в размер на 2 999 лева, която сума ищецът е предоставил директно на търговеца, от
когото ответникът-кредитополучател е закупил стоката, като така ищецът е изпълнил
задълженията си по договора. Ответникът е следвало да върне така предоставената в заем
сума на 12 месечни вноски, всяка от които в размер на 302,30 лева, включващи главница по
заема и надбавка (възнаградителна лихва), съставляваща печалба на кредитора, формирана
съобразно уговорените лихвени проценти и ГРП, които вноски той е следвало да заплаща до
20.05.2017г. Ответникът, в качеството му на длъжник по договора, не е извършвал никакви
плащания за погасяване на задължението си по кредита. Според уговореното в чл.3 от
договора, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни погасителни вноски,
вземането по договора става предсрочно изискуемо в пълен размер. Ищецът-кредитор е
1
изпратил до ответника уведомление от 17.10.2017г. за предсрочната изискуемост на
неплатения остатък от кредита, и че тя е настъпила на 20.07.2016г., по който начин е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем, като ответникът дължи
главница в размер на 3 238,92 лева, мораторна лихва в размер на 1 383,85 лева, начислена за
периода от 20.07.2016г. до 16.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
главницата. Въз основа на това подадено от кредитора заявление за издаване на заповед за
изпълнение е било образувано ч.гр.д.№ *46/2021г. по описа на Н.ския районен съд. Съдът е
уважил искането и е издал заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при
условията на чл.47 от ГПК. Прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде
признато за установено наличието на вземане по заповедта за изпълнение, издадена срещу
ответника в заповедното производство, за сумата в размер на 3 238,92 лева – главница по
договора за кредит, сумата в размер на 1 383,85 лева – мораторна лихва върху главницата,
начислена за периода от 20.07.2016г. до 16.11.2020г., законната лихва, считано от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
главницата. При условията на евентуалност моли ответникът да бъде осъден да заплати
посочените суми. Претендира разноски в заповедното производство, както и тези, направени
в настоящото исково производство.
В отговора на исковата молба, подаден от особения представител на ответника, се
прави възражение за погасяване на вземането поради изтекла давност. Отделно твърди, че
клаузите в договора за неравноправни, поради което същите са нищожни на основание
чл.145 от ЗЗПт. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Ищецът не се представлява в съдебно заседание нито от законен нито от
процесуален представител. С отделни писмени молба, подавани от юристконсулт, се
заявява, че ищецът поддържа предявения иск и моли за уважаването му предвид, че същият
се явява основателен и доказан по размер.
В съдебно заседание ответникът не се явява. В едно от съдебните заседания се
представлява от особения му представител, който поддържа становището си за
неоснователност на иска и за погасяване на вземането на ищеца поради изтекла давност,
като уточнява, че изискуемостта е настъпила на 20.07.2016г., когато е падежът на втората
поредна неплатена вноска по кредита, откогато е започнала да тече петгодишната давност.
Същевременно уточнява, че неравноправната клауза в договора касае именно изискуемостта
на кредита, а ищецът не е изпълнил задължението си да уведоми кредитополучателя за
дължимостта на сумата по кредита.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 07.05.2016г. е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта С.-*****, по
силата на който кредиторът „Б.П.П.Ф. С.А.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
2
управление: град С., ж.к. М. *, Б.П. С. № *, сграда **, е предоставил на кредитополучателя
П. Г. Ч. с ЕГН ********** от град П., ж.к. Т., блок 126, вход *, етаж *, ап.*, уговорения
размер на кредита от 2 999 лева, като според условията на договора сумата е изплатена
пряко на упълномощения търговски партньор. Кредитът е следвало да бъде върнат чрез
заплащане на 12 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 302,30 лева, през
периода от 20.06.2016г. до 20.05.2017г., която вноска включва главница по кредита и
застрахователната премия в размер на 239,92 лева. Годишният процент на разходите е
22,02%. Общата сума по плащанията за погасяване на кредита възлиза в размер на 3 627,59
лева, като в нея се включва и таксата ангажимент, уговорена в размер на 388,67 лева, която
по съществото си представлява уговорената договорна лихва с фиксиран размер, и която
също е предвидено да се заплаща на 12 вноски със същите падежи като главницата, всяка от
които вноски по тази такса е в размер на 32,39 лева. В чл.5 от договора за кредит е
предвидено, че при просрочване на две или повече месечни погасителни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки
ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без
да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост.
Безспорно е между страните, че ответникът-кредитополучател не е извършвал
никакви плащания за погасяване на сумите по кредита, а това се установява и от
заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което експертно
заключение вещото лице заявява при изслушването му в съдебно заседание, че поддържа.
Според изчисленията на вещото лице, законната лихва върху дължимата от ответника
главница от 3 238,92 лева, през претендирания период от 20.07.2016г. до 16.11.2020г.
възлиза на сумата в размер на 1 422,43 лева.
„Б.П.П.Ф. С.А.“ ЕООД е изготвил документ, озаглавен „Последна покана“, в който
е посочена дата на изготвянето му 17.10.2017г., т.е. след изтичане срока на договора, и който
съдържа изявление на кредитора до кредитополучателя П. Г. Ч., според което в резултат на
преустановено плащане на вноските по договора на 20.06.2016г., вземането е обявено за
предсрочно изискуемо поради неплащане на две или повече месечни погасителни вноски.
По делото обаче не се съдържат данни преди това и по време на действие на договора,
кредитът да е обявен за предсрочно изискуем, нито се съдържат данни или дори твърдения
този документ – „Последна покана“, не само да е връчван, но дори изпращан на
кредитополучателя.
След справка в Търговския регистър се констатира, че посоченият в договора
кредитор „Б.П.П.Ф. С.А.“ ЕАД е заличен поради настъпило презгранично сливане в сила от
31.01.2018г. на основание чл.13 от Директива 2005/56/Е на Европейския парламент и Съвета
от 26.10.2005г. между „Б.П.П.Ф. С.А.“ АД, регистрирано във Ф., със седалище П., и
„Б.П.П.Ф. С.А.“ ЕАД, регистрирано в Б., със седалище С.. Считано от 01.02.2018г., по
силата на настъпило универсално правоприемство, „Б.П.П.Ф. С.А.“ ЕАД упражнява
3
дейността си чрез регистрирания в Търговския регистър клон на чуждестранния търговец, а
именно: „Б.П.П.Ф. С.А. С.А., клон Б.“.
Впоследствие за вземането си на 30.11.2020г. ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано
ч.гр.д.№ *46/2021г. по описа на Н.ския районен съд, който е уважил искането и е издал
Заповед № ***0161 от 11.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
според която длъжникът П. Г. Ч. с ЕГН **********, с настоящ адрес: град Н., улица
С.С.К.М. № *6, етаж *, ап.*, следва да заплати на „Б.П.П.Ф. С.А.“ С.А., клон Б., ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: град С., район Младост, ж.к. М. *, Б.П. С.,
сгр.14, сумата от 3 238,92 лева – главница, дължима по договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № С.-***** от 07.05.2016г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 30.11.2020г., до окончателното изплащане на вземането, сумата
от 1 383,85 лева – мораторна лихва за периода от 20.07.2016г. до 16.11.2020г., както и сумата
от 142,46 лева, представляваща направените по делото разноски, от които 50 лева –
юристконсултско възнаграждение, и 92,46 лева – заплатена държавна такса. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което съдът в заповедното производство на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на
заявителя, че може да предяви установителен иск срещу длъжника П. Г. Ч. относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, както и да
представи доказателства за предявения иск в указания му срок. Съобщението с дадените на
заявителя указания му е връчено на 21.06.2021г.
Установителният иск, въз основа на който е образувано настоящото производство,
е предявен на 20.07.2021г.
При така установената фактическа обстановка съдът прие за установено следното
от правна страна:
За уважаване на предявените искове ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а
именно: сключването на валиден договор за заем между страните чрез реално предоставяне
на определена парична сума от ищеца, в качеството му на заемодател, на ответника, в
качеството на заемател, и поемане на задължение от заемателя за връщане на заетата сума и
договорената такса ангажимент в претедираните размери.
При извършеното оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да
докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение
на задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
Посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това
обстоятелство определя дружеството и като кредитор по чл.9, ал.4 от ЗПК.
4
От друга страна отпуснатият заем на ответника като физическо лице
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗПт и
ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по
смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗПт.
Волеизявленията на страните по делото са били насочени към пораждане на
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит. Процесният договор е
сключен на 07.05.2016г. и попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит,
обн. ДВ, бр.18 от 05.03.2010г., с последна редакция в ДВ, бр.57 от 28.07.2015г., тъй като
ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, съответно
ищецът се явява кредитор съгласно ал.4 на чл.9 от ЗПК. Като вид търговска сделка от
категорията на банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга,
свързана с дейността на кредитни институции, процесният договор попада и в приложното
поле на Закона за защита на потребителите, съгласно чл.24 от ЗПК, включително и нормите
на чл.143-146 от ЗЗПт, обн. ДВ, бр.99 от 09.12.2005г., с последна редакция ДВ, бр.102 от
29.12.2015г.
Безспорно по делото се установи, че между ищцовото дружество и ответника П. Г.
Ч. е налице твърдяното отношение – договор за кредит за покупка на стоки или услуги, по
силата на който ищецът е предоставил на търговеца, от когото ответникът е закупил стоката,
уговорения кредит, срещу задължението за връщането му с изрично оскъпяване (сумата в
размер на 388,67 лева такса ангажимент, каквато е посочена в погасителния план, или
договорна лихва, както е посочена в последната покана от 17.10.2017г.). Налице е сключен в
писмена форма между страните двустранен, възмезден договор, като изпълнението на
задължението на едната страна обуславя изпълнението на задължението на другата страна.
В случая се установи, че ищцовото дружество е предоставило на търговеца, от когото
ответникът е закупил стоката, уговорената сума от 2 999 лева, което е породило насрещно
задължение да върне заетата сума ведно с уговорената такса ангажимент, съгласно
уговореното с погасителен план – месечни вноски с точен падеж. Ответникът не ангажира
никакви доказателства за извършвани от него плащания в изпълнение на поетите
задължения по договора да заплаща погасителните вноски в уговорените размери и падежи,
което е основание да бъде ангажирана договорната му отговорност.
Установи се, че ответникът не е заплащал никакви погасителни вноски, като към
момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 30.11.2020г. са били изискуеми
всички непогасени вноски предвид изтичане срока на договора. Поради това с оглед
изискуемостта на целия кредит, за ищцовото дружество е бил налице правен интерес от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Задължението на ответника по договора за
погасяване на изискуемия кредит възлиза на сумата в размер на 3 627,69 лева. Ищецът обаче
претендира част от тази сума, а именно в размер на 3 238,92 лева, включваща главницата от
2 999 лева и застрахователната премия от 239,92 лева, т.е. предмет на исковата претенция не
е уговорената такса ангажимент (договорната лихва) от 388,67 лева, поради което и съдът не
дължи произнасяне на нейната дължимост.
5
За да претендира плащане на цялото задължение по договора, ищецът се позовава
на настъпила автоматична предсрочна изискуемост на цялото задължение за главница и
лихви поради неплащане на дължими вноски с падежи 20.06.2016г. и 20.07.2016г. на
основание чл.3 от договора за потребителски кредит. Правото да се обяви кредита за
предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема се, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, като за разлика от общия
принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от страните и при
наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на
предсрочната изискуемост играе роля на падеж и представлява различен юридически факт.
Във всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуем. За да може договорното изменение да прояви своето действие е необходимо
длъжникът да бъде уведомен, т.е. изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника.
Според приетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на ВКС по
тълк. дело № 4/2013г., постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане
на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника –
кредитополучател. Дадените с тълкувателното решение задължителни указания намират
приложение и в хипотезата на предявен иск за установяване на вземането по издадената
заповед да изпълнение. Приложението на разрешенията на т.18 от Тълкувателното решение
и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост
намират проявление и по отношение на небанковите финансови институции (Решение №
*23/09.11.2015г. по търг. дело № 2561/2014г. на ВКС, II т.о.). С подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително
изпълнение на непогасеното вземане, но дори и в заявлението да се съдържа изявление, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, то това не обуславя извод, че
волеизявлението е надлежно съобщено, доколкото препис от заявлението не се връчва на
длъжника.
Ето защо предвид гореизложените съображения клаузата на чл.3 от Договора за
кредит, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо
изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост, не
може да породи действие. По делото липсват доказателства в подкрепа на надевените от
ищеза твърдения П. Ч. да е уведомяван за обявената предсрочна изискуемост не само преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но и до изтичане срока на
договора за кредит. В този смисъл, доколкото не са налице доказателства кредиторът да е
изпълнил задължението си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на
6
предсрочната изискуемост преди подаване на исковата молба, следва да се приеме, че
договорът не е прекратен на основание чл.3 от него. Длъжникът не е уведомен за обявената
предсрочна изискуемост на кредита, но падежът на последната уговорена погасителна
вноска е настъпил на 20.05.2017г., поради което всички задължения по договора за кредит са
окончателно падежирали към датата на подаване на исковата молба.
Неизпълнението от страна на ответника – длъжник по договора за кредит – на
задължението му за връщане на дадената му като кредит парична сума в уговорените
срокове и настъпилата изискуемост на целия кредит, обуславя ангажирането на неговата
договорна отговорност при установеното неизпълнение.
С оглед установеното просрочие при уговорените вноски, съгласно чл.3 от
условията по договора за потребителски кредит, ответникът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху непогасената главница. За периода от изпадането на
длъжника в забава поради неплащане на първата погасителна вноска – 20.07.2016г., до
16.11.2020г., която дата е преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, и който е претендирания от ищеца период, мораторната лихва
възлизаща на сумата в размер на 1 422,43 лева съгласно заключението на вещото лице.
Искът за тази акцесорна претенция обаче следва да бъде уважен до претендирания размер от
1 383,85 лева, тъй като е недопустимо съдът да се произнася свръхпетитум.
Неоснователно особеният представител на ответника поддържа становището, че за
дължимите по договора главница и лихва, начислена преди 20.06.2016г., е настъпила
погасителна давност. Съгласно нормата на чл.111, б. „в“ от ЗЗД, с тригодишна давност се
погасяват вземания от наем, лихви и други периодични плащания. Тълкувателно решение №
3 от 18.05.2012г. по търг. дело № 3/2011г. на ОСГК на ВКС разяснява кои плащания са
периодични. Процесното обаче не е такова, тъй като при договора за кредит е налице едно
неделимо плащане, при което е договорено между страните връщането на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати. Това обаче не превръща тези вноски в периодични
плащания (Решение № ***1/12.07.2011г. по гр.д.№ 795/2010г. на ВКС, IV г.о.; Решение №
28/05.04.2012г. по гр.д.№ 523/2011г. на ВКС, III г.о.). Следователно по отношение на
вземания, произтичащи от договор за кредит, важи петгодишната давност. Тъй като
ответникът не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане по
договора за кредит, следва да се приеме, че неговата изискуемост е настъпила не с падежа на
втората месечна погасителна вноска, а с крайния му падеж – 20.05.2017г., от която дата е
започнала да тече 5-годишната погасителна давност която към датата на предявяване на иска
– 30.11.2020г. (чл.422, ал.1 от ГПК), не е изтекла.
С оглед изложеното, съдът намира, че по категоричен начин се установи
съществуването на задълженията на ответника Петър Г. Ч. по договора за потребителски
кредит, поради което предявеният положителен установителен иск следва да бъде уважен
като основателен и доказан.
Върху главницата от 3 238,92 лева следва да се присъди и законната лихва за забава,
считано от постъпване в съда на заявлението на издаване на заповед за изпълнение –
7
30.11.2020г., съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ГПК.
Съобразно правилата на процеса, в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК
следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото дело, а именно
сумата в размер на 942,45 лева, включваща 92,45 лева за платена държавна такса, 400 лева за
възнаграждение за особен представител на ответника, 350 лева за депозит за вещо лице и
100 лева за юристконсултско възнаграждение, която сума по разноските ответникът следва
да бъде осъден да му заплати.
Съгласно разясненията, дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014г.
на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по разноските,
направени от ищеца в заповедното производство, и които съдът намира за доказани в размер
на 142,46 лева.
Ответникът не е извършвал разноски в производството, не претендира
заплащането на такива, поради което и съдът не дължи произнасяне по такива неизвършени
и непретендирани разноски.
Водим от гореизложеното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Г. Ч. с ЕГН **********,
постоянен адрес: град П., ж.к. Т. № *26, вход *, етаж *, ап.*, настоящ адрес: град Н., улица
С.С.К.М. № *6, етаж *, ап.*, ЧЕ ДЪЛЖИ на „Б.П.П.Ф. С.А. С.А., П.“, рег.№ *****, чрез
„Б.П.П.Ф. С.А. С.А., клон Б.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град С.,
ж.к. М. *, Б.П. С., сгр. 14, представлявано от Д.Т. Д., сумата в размер на 3 238,92 лв. (три
хиляди двеста тридесет и осем лева и 92 ст.), представляваща неизплатена главница по
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта С.-***** / 07.05.2016г., по силата на който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата по кредита в размер на 2 999 лева
чрез изплащането й пряко на упълномощения търговски партньор, ведно със законната
лихва, считано от 30.11.2020г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата в
размер на 1 383,85 лв. (хиляда триста осемдесет и три лева и 85 ст.), представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 20.07.2016г. до 16.11.2020г., за които суми е
издадена Заповед № ***0161/11.03.2021г. за изпълнение па парично задължение по чл.410
от ГПК в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ *46/2021г. по описа на Н.ския
районен съд.
ОСЪЖДА П. Г. Ч. с ЕГН **********, постоянен адрес: град П., ж.к. Т. № *26, вход
*, етаж *, ап.*, настоящ адрес: град Н., улица С.С.К.М. № *6, етаж *, ап.*, ДА ЗАПЛАТИ на
„Б.П.П.Ф. С.А. С.А., П.“, рег.№ *****, чрез „Б.П.П.Ф. С.А. С.А., клон Б.“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: град С., ж.к. М. *, Б.П. С., сгр. 14, представлявано от Д.Т.
Д., сумата в размер на 942,45 лв. (деветстотин четиридесет и два лева и 45 ст.),
представляваща направените по настоящото исково производство разноски, както и сумата в
8
размер на 142,46 лв. (сто четиридесет и два лева и 46 ст.), представляваща разноските,
направени в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
9