№ 2136
гр. София, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на втори
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело
№ 20221100507361 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на А.Е.И. срещу разпореждане /без дата/ на ЧСИ
М.К., рег. № 788 на КЧСИ, с което е постановен отказ за прекратявяне на
производството по изп.д.№ 20217880400338. В жалбата си излага доводи за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното действие на съдебния изпълнител,
като твърди, че последните действия по изпълнението са от 2018г., към който момент
изпълнителното производство е било висящо пред ЧСИ при ОС-Габрово по изп.д.№
1378/2017г. и едва на 30.06.2021г. е препратено за продължаване пред ЧСИ с рег. №
788 при СГС. С оглед изтичане на повече от 2 години след последното изпълнително
действие и бездействието на взискателя счита производството за прекратено по силата
на закона при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Моли атакуваният отказ да бъде
отменен.
По делото са постъпили писмени възражения от насрещната страна по жалбата –
Б.И.П. - взискател, в които оспорва същата, като счита за неоснователна. Оспорва да са
налице предпоставките за настъпването на перемпция.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирани мотиви по жалбата от ЧСИ К., в
които поддържа, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното
производство поради настъпила перемпция, като твърди, че в хода на изпълнението са
били извършвани непрекъснато действия, включително и от съдебния изпълнител, с
оглед овластяването му по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. В тази връзка излага, че
производството е било образувано по молба на взискателя от 08.12.2017г., в която са
посочени способи за изпълнение. Въз основа на това на 11.01.2018г. със запорно
съобщение е наложен запор върху лек автомобил – собственост на длъжника; на
1
08.02.2018г. НАП е присъединена като взискател; на 15.01.2020г. е подадена молба от
взискателя с посочване на изпълнителен способ в нея – налагането на запор на
банковите сметки на длъжника, което е било последното извършено пред ЧСИ
Василева преди прехвърляне на изпълнителното дело. С молба от 15.07.2021г. е
поискано от взискателя да бъде направено пълно имуществено проучване на длъжника,
като се наложат съответно запори и възбрани. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение.
Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по
делото доказателства, намира следното:
Производството е образувано с постановление на съдебния изпълнител от
08.12.2017г.п о молба на взискателя Б.И.П. въз основа на изпълнителен лист от
11.12.2012г., издаден по ч.гр.д.№ 51043/2011г. по описа на СГС, 50 състав, за следните
суми: 50 000 лв. главница по договора за паричен заем от 29.04.2010 г.; 50 000 лв. –
неустойка по чл. 3, ал. 5 от договора и 4 450 лв. – съдебни разноски. Така е било
образувано изп.д.№20177340401378 по описа на ЧСИ З.В., рег. № 734, с район на
действие ОС – Габрово.
Видно от материалите в преписката по изпълнителното дело, изпратени са
запорни съобщения на 11.01.2018г. за налагането на запор върху вземанията на
длъжника в ЦКБ АД, Първа инвестиционна банка АД, Банка Пиреос България АД.
Въз основа на постъпила справка относно регистрирани на името на длъжника
МСП, със запорно съобщение от 22.01.2018г. е наложен запор върху л.а.“Рено Клио“,
рег. № **** – собственост на длъжника.
С разпореждане на съдебния изпълнител от 26.02.2018г. е постановено
присъединяване на Държавата като взискател по изп.д.№20177340401378 по описа на
ЧСИ З.В..
С молба вх. № 564/15.01.2020 г. от Б.П. – взискател, е направено искане за
изискване на справка за банковите сметки на длъжника и налагането на запор върху
наличностите по тях.
По молба на взискателя Б.П. вх. № 7683/25.06.2021г., на 28.06.2021 г. е
разпоредено изпращането му на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ.
С молба вх. № 3614/15.07.2021г. от взискателя до ЧСИ К. е заявено искане да
бъдат направени справки относно банковите сметки на длъжника и налагането на
запор върху същите, като на основание чл. 426, ал. 4 ГПК, във вр. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на
съдебния изпълнител са възложени правомощия за проучване имуществото на
длъжника, определяне начина на изпълнение и предприемане на необходимите
действия в тази връзка.
Изпратени са запорни съобщения от 22.07.2021г. до „Юробанк България“АД, до
„Изипей“АД за налагането на запор върху вземанията на длъжника.
Прекратяването на изпълнителното производство при наличието на
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата на закона, като актът на
съдебния изпълнител за прекратяване на производството има само констативно
значение, а извършваните след прекратяването на производството действия по
изпълнението се считат за невалидни. При това положение и с оглед предоставяне
защита от неоснователно засягане имуществената сфера на длъжника чрез действия по
принудителното изпълнение, същият разполага с правен интерес да поиска
прекратяването на производството чрез нарочен акт на съдебния изпълнител. Още
2
повече, че на основание чл. 433, ал. 3 ГПК, при прекратяване на изпълнителното
производство, съдебният изпълнител дължи вдигане на наложените възбрани и запори
върху имуществото на длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство
се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в период от две години. В съдебната практика е прието, че за
настъпването на перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са приложими правилата
относно погасителната давност на подлежащото на принудително изпълнение вземане.
Същински изпълнителни действия са предприетите по инициатива на взискателя,
приложими и по отношение на института на погасителната давност, а именно -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан
и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото СИ е длъжен да го приложи, но по изричната законова разпоредба
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др.
Видно от приложената преписка по изп.д.№20177340401378 по описа на ЧСИ
З.В., рег. № 734, с район на действие ОС – Габрово, първите същински действия по
изпълнението са изпращането на запорни съобщения за налагането на запор върху
вземанията на длъжника в ЦКБ АД, Първа инвестиционна банка АД, Банка Пиреос
България АД, като и трите запорни съобщения са с изходящ номер от 11.01.2018г.
Изпратено е и запорно съобщение с изходящ номер от 22.01.2018г. за налагането на
запор върху л.а.“Рено Клио“, рег. № **** – собственост на длъжника. От значение при
преценка извършваните в периода на перемпция действия по изпълнението е датата на
изпращането на запорните съобщения, като без значение е дали по сметките са
налични средства, както и датата на получаването на запорното съобщение. В този
смисъл, от значение е предприемането на самото действие по реализиране на
изпълнението.
Последващо извършеното действие от категорията на прекъсващите давността е
постановяване на разпореждане на съдебния изпълнител от 26.02.2018г. за
присъединяване на Държавата като взискател по изп.д.№20177340401378 по описа на
ЧСИ З.В..
С въвеждане на основанието за прекратяване на изпълнителното производство
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е възложено в инициативата на взискателя да поддържа
висящността на изпълнителния процес чрез искане за повтаряне на неуспешните
изпълнителни способи или заявяване прилагането на нови такива. Такова действие е
подаването от него на молба вх. № 564/15.01.2020 г. с искане за изискване на справка за
банковите сметки на длъжника и налагането на запор върху наличностите по тях.
Молбата е била адресирана по първоначално образуваното изпълнително дело и от
материалите по него не се установява да са били извършени последващи действия от
съдебния изпълнител в тази насока чрез изискване на справки и налагането на запори,
3
за което се дължат незабавни действия. Това обаче не следва да бъде тълкувано във
вреда на кредитора като непредприемането от негова страна на същинско действие по
изпълнението, като може да бъде свързано с ангажиране на имуществената или
дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител.
При това положение, настоящият съдебен състав приема, че между приетите
като същински изпълнителни действия – изпращането на запорно съобщение от
22.01.2018г. за налагането на запор върху собствения на длъжника лек автомобил и
подаването на молбата с искане за налагане на способ за изпълнение – запор върху
наличностите в банковите сметки на длъжника, входирана на 15.01.2020 г., не е
изтекъл период повече от две години, за да се счита изпълнителното производство
прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Течението на
този срок е бил прекъснат с последваща молба вх. № 3614/15.07.2021г. от взискателя
до ЧСИ К., с която е заявено искане да бъдат направени справки относно банковите
сметки, като на 22.07.2021 г. са изпратени запорни съобщения във връзка с
реализиране на способа.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита жалбата за неоснователна,
а действията на ЧСИ са законосъобразни при произнасяне по искането за прекратяване
на производството по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По разноските в настоящото производство:
При този изход на делото разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А.Е.И., ЕГН **********, с адрес – гр.
София, бул. ****, против разпореждане /без дата/ на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, с
което е постановен отказ за прекратявяне на производството по изп.д.№
20217880400338, по молба вх. № 1640/12.04.2022 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4