Решение по дело №15354/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 801
Дата: 29 януари 2020 г. (в сила от 29 януари 2020 г.)
Съдия: Албена Кирилова Александрова
Дело: 20191100515354
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 29.01.2020  г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, IV-В гражданско отделение,  в закрито заседание на 29.01.2020 г. в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ИВАНОВА

         ЗЛАТКА ЧОЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Александрова ч.гр.д.№ 15354 по описа за 2019  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.

            Образувано е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД-длъжник по изп.д.№ 20198380405428 по описа на ЧСИ М.Б.срещу постановлението, с което съдебният изпълнител е намалил след направено възражение претендираното адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателите от 420,00 лв. на 276,00 лв.Жалбоподателят твърди, че след получена покана за доброволно изпълнение е подал възражение, с което е поискал да бъде намален размера на адвокатския хонорар до посочения в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което ЧСИ е уважил частично.Излага доводи, че приетият хонорар е незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава сумата от 200 лв. и включва и сума за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, каквито в случая не са извършвани, тъй като длъжникът е платил всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение.Изразява становище, че размерът на адвокатския хонорар е прекомерен, тъй като делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност.Твърди, че едноличен собственик на дружеството е Столична община, а общините са „сигурни платци“.Моли съда да отмени обжалваното постановление, с което ЧСИ М.Б.е отказал да намали адвокатското възнаграждение до размера, предвиден в чл.10, т.1 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Претендира разноски.

            Ответниците по частната жалба- Д.П.П.М.А.П.оспорват същата.Излагат доводи, че обжалваното постановление е в съответствие с материалния закон, и че платеното възнаграждение е с начислен върху него ДДС.Твърдят, че с молбата за образуване на изпълнителното дело са поискали налагане на запор върху банкови сметки на длъжника с цел удовлетворяване на вземането.Моли съда да остави частната жалба без уважение.Претендира разноски.

            ЧСИ М.Б.излага мотиви за неоснователност на частната жалба, тъй като определеният размер от 276,00 лв. съвпада с минималния такъв съгласно чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с начислен ДДС.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително дело № 20198380405428  по описа на ЧСИ М.Б.е образувано по молба на Д.П.П.и М.А.П.чрез пълномощника им-адв.Ц.П.срещу „Т.С.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 11.10.2019 г. по гр.д.№ 73774/16 г. на СРС, I ГО, 46 с-в за заплащане на сумата от 410 лв. разноски за първата инстанция.В молбата пълномощникът на взискателите е посочил изпълнителен способ-налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД и на основание чл.18 ЗЧСИ е овластил ЧСИ да предприеме всички необходими действия за събиране на вземането.Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие по образуване и водене на изпълнително дело срещу „Т.С.“ ЕАД с договорено и платено възнаграждение в размер на 420 лв. с ДДС.

            На 29.10.2019 г. ЧСИ е връчил на длъжника покана за доброволно изпълнение с посочен размер на разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 420 лв.

            Длъжникът е направил възражение за прекомерност на посочения в поканата за доброволно изпълнение адвокатски хонорар /заведено с вх.№ 15023/31.10.2019 г./ като надвишаващ предвидения размер в чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            С разпореждане от 05.11.2019 г. ПЧСИ Кр.К.е намалил адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство от 420,00 лв. на 276,00 лв. с ДДС.

Постановлението е връчено на жалбоподателя на 06.11.2019 г.Частната жалба е подадена на 13.11.2019 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съгласно т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв.- 1/10 от съответното възнаграждение, посочени в чл.7, ал.2, т.1.

Съдът намира, че в случая не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателите по чл.10, ал.1, т.2 от цитираната наредба, тъй като освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, в която е посочен изпълнителния способ съгласно изискването на чл.426, ал.2 ГПК, същият не е извършил други изпълнителни действия.

 Поради изложените съображения обжалваното разпореждане следва да се измени, а адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателите да се намали до размера на 240 лв. с ДДС с оглед разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 и & 2 от ДР на Наредба № 1/04 г.Несъстоятелен е доводът на ответника по частната жалба, че на пълномощника се дължи отделно възнаграждение за налагането на запор върху банковата сметка на длъжника, тъй като разпоредбата на чл.426, ал.2 ГПК задължава взискателя да посочи в молбата за образуване на изпълнителното дело и начина на изпълнението.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК  и чл.25а, ал.3 от Наредбата за правната помощ ответниците по частната жалба следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя сумата от 75 лв.-разноски държавна такса /25 лв./ и юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство /50 лв./.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ИЗМЕНЯ разпореждането за разноски от 05.11.2019 г. по изп.д.№ изп.д.№ 20198380405428 по описа на ЧСИ М.Б.в частта, с която е определен размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателите Д.П.П.и М.А.П.-адв.Ц.П.за сумата над 240 лв. /с ДДС/ до 276 лв. /с ДДС/, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

            НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателите Д.П.П.и М.А.П.-адв.Ц.П.от 276,00 лв. с ДДС до размера на 240,00 лв. /с ДДС/.

            ОСЪЖДА Д.П.П.с ЕГН ********** и М.А.П.с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *****и със седалище и адрес на управление:*** сумата 75 лв. /седемдесет и пет лева/ на основание чл.78, ал.1 и 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.