НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ ……..
гр. Варна, 29.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав,
в публично заседание на четиринадесети юни
през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА-ЯНЕВА
при
участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15238 по описа за 2020г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
се разглежда по реда на чл.
238 ГПК.
Производството е образувано по предявен от „А.з.с.н.в.“
ЕАД срещу Н.В.А. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК за приемане за установено
в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както
следва: 1823.17
лева, представляваща незаплатена главница по договор за стоков
кредит № 306370/20.11.2017г., сключен
с „Банка ДСК“ ЕАД, 352.90 лева – договорна
лихва, начислена за периода 24.11.2017г. до 13.06.2018г., 87.15
лева – лихва за забава, начислена
за периода 24.11.2017г. –
12.03.2020г., включително, ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от 14.07.2020г. до окончателното погасяване на задължението,
като задълженията са прехвърлени на заявителя с приложение № 1 от 13.06.2018г. към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.04.2018г., за които суми е издаден
заповед № 2894/25.06.2020г. за
изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 5591/2020г. по описа
на РС-Варна, 34-ти състав.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответникът Н.В.А. не
е подал писмен отговор.
Първо по делото заседание е проведено на 14.06.2021г., като редовно
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът „А.з.с.н.в.“ ЕАД основава исковите си
претенции на следните фактически твърдения: на
20.11.2017г. Н.В.А. е сключил с „Банка
ДСК” ЕАД договор за стоков кредит № 306370, с който банката се
е кредитира покупката на избрана от
ответника стока на стойност 1842.36 лева. От своя
страна А. се е задължил да върне
заетата сума, ведно с договорна лихва в размер на 388.94 лева, на 15 месечни погасителни
вноски – четиринадесет вноски в размер на 153.22 лева и последна петнадесета в размер на 86.22 лева. Излага, че
страните в договора са уговорили, че
при забава на плащане на
погасителните вноски, заемателят ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. Твърди се, че
с приложение № 1/13.06.2018г. към
рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 11.04.2018г. „Банка ДСК” ЕАД е
прехвърлил вземането си по договора за кредит на
ищеца. За продажбата се излага
до ответника да е изпратено уведомление от 02.07.2018г., което не е получено
от А., като излага съображения, че последният следва
да се счита
уведомен за цесията с получаване на исковата молба.
Ответникът
не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията, ищецът е представил писмени доказателства, които
съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата
обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013г., в полза на ищеца следва
да се присъдят
и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждеине, възлизащи общо в размер на 95.26 лева.
С оглед направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
в размер 127.67 лева за заплатена държавна такса и 150.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 от Наредбата за правната помощ.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Н.В.А., ЕГН **********,***, дължи н.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
сумите, както следва: 1823.17
лева (хиляда осемстотин двадесет и три лева и седемнадесет стотинки), представляваща
незаплатена главница по договор за стоков
кредит № 306370/20.11.2017г., сключен
с „Банка ДСК“ ЕАД, 352.90 лева (триста петдесет и два лева и деветдесет стотинки) – договорна лихва, начислена за периода 24.11.2017г. до 13.06.2018г., 87.15
лева (осемдесет и седем лева и петнадесет стотинки) – лихва за забава, начислена
за периода 24.11.2017г. –
12.03.2020г., включително, ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от 14.07.2020г. до окончателното погасяване на задължението,
като задълженията са прехвърлени на заявителя с приложение № 1 от 13.06.2018г. към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.04.2018г., за които суми е издаден
заповед № 2894/25.06.2020г. за
изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 5591/2020г. по описа
на РС-Варна, 34-ти състав, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.В.А., ЕГН **********,***, да заплати „А.з.с.н.в.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, сумата от 95.26 лева (деветдесет и пет лева и двадесет и шест
стотинки), представляваща сторени в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
и сумата от 277.67 лева (двеста
седемдесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща
сторените в настоящото производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконуслтско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и
8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, на основание чл.
239 ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: