№ 651
гр. Пазарджик, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220104820 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.55, ал.1, предл.3 вр. чл.262, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лв. –
получено от ответника възнаграждение по развален от ищеца договор за
изработка, както и по чл.262, ал.2 вр. чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата от
11046.42 лв. с вкл. ДДС – обезщетение за вредите от неизпълнението на
договора, ведно със законната лихва за забава върху двете главници от
подаването на исковата молба в съда на 20.11.2024г. до плащането.
Ищецът М. Х. П. с ЕГН ********** от гр.П** твърди, че е изправна
страна по договор за изработка, сключен с ответника Б. П. А. с ЕГН
********** от гр. Пазардж**. Твърди, че съгласно този договор е възложил на
ответника да изгради покрива на жилищна сграда в гр. ** като използва
предоставени от ищеца материали на производителя „**“, Румъния и като
спазва стриктно ръководството на производителя за монтаж на материалите,
което му дава правото на 30-годишна гаранция на покрива. Ищецът твърди
още, че преди ответникът да започне изпълнението на договора е заплатил на
същия уговореното възнаграждение в размер на 5000 лв. Твърди, че работата
не е изпълнена по предвидения в договора начин, тъй като ответникът е
1
нарушил съществено ръководството на производителя за монтаж на
материалите, а именно: 1/ неправилен монтаж на дървената скара, не е спазен
технологичния ред на монтажа й; 2/ компрометирана и неправилно монтирана
мембрана, която не подлежи на повторно използване; 3/ неправилен монтаж на
уламата, което е довело до нейното компрометиране, не подлежи на вторично
използване; 4/ положената ламарина е рязана с ъглошлайф, което е
категорично забранено в инструкциите на производителя; ламарината е
ръждясала и не подлежи на повторно използване; 5/ неправилен монтаж на
винтовете, което ще доведе до бъдещи проблеми с микротечове; трябва да се
закрепят нови. Поддържа, че гореописаните пропуски са констатирани от
технически представител на производителя на материалите „**“.
Твърди ищецът, че ответникът се е съгласил с констатираните
недостатъци на работата и е приел да ги поправи без допълнително
заплащане, но не го е направил. Затова ищецът го уведомил писмено, че
разваля договора, тъй като работата е негодна за нейното обичайно
предназначение и го поканил да му върне полученото възнаграждение от 5000
лв., което последният не направил.
Ищецът поддържа, че според заключението на СТЕ, прието в
инициирано от него производство по чл.207 ГПК, разходите за поправянето на
покрива възлизат на 11046.42 лв. с ДДС, от които 6786 лв. с ДДС е стойността
на необходимите СМР и 4260.42 лв. е цената на необходимите материали,
които са безвъзвратно повредени от ответника. Претендира присъждането на
посочените суми и на съдебни разноски.
Ответникът не оспорва, че е извършил част от работата по покрива /само
на единия скат с площ 85 кв.м./, но твърди, че тя не му е била възложена от
ищеца, а от неговата съпруга, която е собственик на сградата. Не оспорва, че е
монтирал неправилно ламарината, което е констатирал и представителя на
производителя. Отрича да е монтирал улуци и обшивки на комините. Оспорва
твърдението на ищеца, че е отказал да поправи некачествената работа за своя
сметка. Твърди, че се е съгласил да демонтира ламарината и да заплати
нейната стойност по фактура в размер на 3236.16 лв., но съпругата на ищеца
поискала от него 12000лв. и демонтираната ламарина да остане за нея.
Твърди, че ламарината е стояла на обекта дълго преди да бъде монтирана,
поради което още преди началото на работата била издраскана и с лош външен
2
вид. Отрича да е получил от ищеца сумата от 5000 лв. – възнаграждение по
договора. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства и на закона
достигна до следните правни и фактически изводи:
За основателността на иска по чл.55, ал.1, предл.3 вр. чл.262, ал.2 ЗЗД
ищецът следва да докаже, че е сключил договор за изработка с ответника, по
който е заплатил уговореното възнаграждение от 5000 лв., както и че е
развалил договора, тъй като ответникът се е отклонил от поръчката.
За основателността на иска по чл.262, ал.2 вр. чл.82 ЗЗД ищецът следва
да докаже още и какъв е размера на вредите от неизпълнението на договора.
Общите правила за разваляне на двустранните договори са уредени в чл.
87 ЗЗД. Тези правила са приложими, когато в особената част на ЗЗД не са
уредени особени правила за различните договори и когато страните не са
уговорили друг начин за развалянето. По общо правилно двустранният
договор се разваля поради неизпълнение по причина, за която длъжникът
отговаря с едностранно изявление от кредитора, което трябва да съдържа и
подходящ срок за изпълнение.
Законодателят урежда особени правила за развалянето на някои
договори, един от които е договорът за изработка, който съгласно чл. 262, ал. 2
ЗЗД може да бъде развален без предизвестие от поръчващия, ако стане явно,
че изпълнителят няма да може да изпълни работата в срок, или по уговорения,
или по надлежен начин.
Във всички случай обаче разваляне може да иска само изправната
страна по договора, на която принадлежи и правото да получи обезщетение за
вредите от неизпълнението.
Релевантният спорен въпрос между страните по делото е относно това
кои са страните в облигационното правоотношение, тъй като ищецът твърди,
че той е поръчал работата и е заплатил уговореното възнаграждение, а
възражението на ответника е, че договорът е сключен между него и съпругата
на ищеца.
Страните не са съставили документ за договора. Това не засяга неговото
действие понеже същият е неформален, но затруднява доказването. В случая
не е налице забрана за установяването на договора със свидетелски показания
по 164, ал.1, т.3 ГПК, тъй като неговата стойност не надхвърля 5000лв.
3
От показанията на свидетеля **, който е допуснат по молба на ищеца, се
установява, че той работи за ищеца и неговата съпруга, които го наемат за
различни строителни дейности. Свидетелят е работил и на строителния обект
– процесната сграда. Бил е там в първия ден, когато ответникът и неговата
бригада са започнали работата по покрива. Преди началото на работата там се
е провела среща между съпругата на ищеца – ** Г.а и ответника Б. А.. Ищецът
не присъствал на срещата. На нея двамата се спазарили за размера на
възнаграждението – 5000 лв. Сумата била заплатена веднага от **, след което
ответникът и неговата бригада започнали работата по покрива. Работили три
дни и напуснали обекта преди да го завършат. ** наела друга бригада, която за
довърши покрива.
Съдът кредитира напълно показанията на този свидетел, тъй като
почиват на лични впечатления, последователни са, не си противоречат и не се
опровергават от останалите доказателства по делото, включително и от
показанията на другите двама свидетели Ва**и **. Първият от тях, който
също е допуснат по молба на ищеца, твърди, че работниците за направата на
покрива са били наети от ищеца, но подчертава, че не е присъствал на
договарянето, а това му е било казано от самия ищец. Вторият свидетел е
разпитван за обстоятелства, касаещи изпълнението на възложената работа. И
двамата свидетели не установяват никакви обстоятелства, свързани с
плащането на сумата от 5000 лв., която е предмет на първия осъдителен иск.
Въз основа на така установените обстоятелства съдът приема, че ищецът
не е доказал при условията на пълно и главно доказване своите твърдения в
исковата молба, че е страна по договора за изработка с ответника, както и че е
заплатил на същия възнаграждението по този договор в размер на 5000 лв.
При това положение за него не е възникнало правото едностранно да развали
договора и да претендира за връщане на платеното възнаграждение, както и за
заплащане на обезщетение за вредите от неточното изпълнение на работата.
Ето защо и двата осъдителни иска следва да се отхвърлят само на това
основание, поради което наличието на останалите материалноправни
предпоставки за тяхната основателност не следва да се обсъждат.
С оглед изхода от делото ищецът следва да заплатят на ответника
съдебни разноски в размер на 2140 лв. - заплатено възнаграждение за един
адвокат.
4
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ищеца М. Х. П. с ЕГН ********** от
гр.П** против ответника Б. П. А. с ЕГН ********** от гр. Пазардж** за
заплащане на сумата от 5000 лв. – получено от ответника възнаграждение по
развален от ищеца договор за изработка, както и за заплащане на сумата от
11046.42 лв. с вкл. ДДС – обезщетение за вредите от неизпълнението на
договора, ведно със законната лихва за забава върху двете главници от
подаването на исковата молба в съда на 20.11.2024г. до плащането.
ОСЪЖДА ищеца М. Х. П. да заплати на ответника Б. П. А. съдебни
разноски в размер на 2140 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5