О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Добрич, 22.04.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна колегия, шестнадесети съдебен състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Данчо Димитров
като разгледа
докладваното от съдия Димитров ч.н.д. № 531/2019 г. по описа на Районен съд - Добрич, за да се
произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл.
68, ал. 6 от НПК, образувано по постъпила молба от И.Е.И. с ЕГН **********,
чрез адвокат * от Адвокатска колегия – гр. Варна, адрес за призоваване: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 53-55, партер, офис 4, срещу постановление за
вземане на мярка за процесуална принуда от 08.10.2018 г., с което прокурор от Районна
прокуратура – Добрич е забранил на обв. И.Е.И. с ЕГН ********** да напуска
пределите на Република България, освен с негово разрешение.
След преценка на приложените
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Досъдебно производство №
1205/2017 г. по описа на Първо РУ на МВР-гр. Добрич е образувано на 21.12.2017
г. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, като с
постановление на Районна прокуратура – Добрич от 08.01.2018 г., към него е било
обединено и досъдебно производство № 1206/2017 г. по описа на Първо РУ на МВР - гр. Добрич,
образувано за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
На 22.12.2017 г. И.Е.И. е бил
привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 1205/2017 г. по
описа на Първо РУ на МВР - гр. Добрич за извършено престъпление по 354а, ал. 3,
т. 1 от НК, което се явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.
7 от НК.
С постановление от 08.10.2018 г.,
Добричка районна прокуратура постановила спрямо И.Е.И. мярка за процесуална
принуда на основание чл. 68, ал. 1 от НПК, а именно - „Забрана за напускане на пределите
на Република България”.
Досъдебното производство не е
приключило.
Забраната за напускане пределите
на страната е вид мярка за процесуална принуда, която се взема само по
отношение на обвиняем или подсъдим. Предвидените в НПК мерки на процесуална
принуда по своята същност имат за цел да обезпечат нормалното протичане на
досъдебната и съдебната фаза на наказателното производство, като чрез тях се
ограничават определени права на някои участници в процеса.
Основната цел, която се преследва
с налагането на забрана за напускане пределите на страната е реалното и лично
участие на обвиняемия или подсъдимия в досъдебната и съдебната фаза на
наказателното производство и осуетяване на възможността да се отклони от
наказателното преследване.
С оглед на това, че забраната по
чл. 68 от НПК е мярка за процесуална принуда, съдът следва да прецени също налице
ли е опасност обвиняемият да се отклони от наказателното преследване и дали има
вероятност същият да не се завърне обратно в страната. Тези обстоятелства,
съдът следва да прецени с оглед на причините, поради които обвиняемият иска да
напусне пределите на страната. В
правната доктрина се приема, че отказът да бъде отменена постановена „Забрана
за напускане на пределите на страната” ще бъде незаконосъобразен, ако
пътуването на обвиняемия/подсъдимия в чужбина е наложително поради нетърпящи
отлагане причини като лечение, участие в международни мероприятия, бизнес дела
и т.н. и същевременно са налице достатъчно обективни данни, че по отношение на
него не съществува опасност да се отклони от наказателно преследване или да
извърши престъпление.
По делото не са представени
доказателства, които да сочат на наложително пътуване на обвиняемия, поради
нетърпяща отлагане причина, липсват доказателства за влошено здравословно
състояние на обвиняемия, което да налага неговото лечение в чужбина.
От друга страна, обв. И.И. е
привлечен в качеството на обвиняем за тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл. 93, т. 7 от НК.
В действителност, към настоящия
момент разследването по досъдебното производство не е приключило, независимо че
от неговото образуване е изтекъл срок от една година и четири месеца. Този факт
обаче се дължи на обективни причини извън поведението на прокурора и
разследващия орган, а именно – поради забава в изготвянето на назначената по
делото Физикохимична експертиза. Видно от материалите по делото,
физикохимичната експертиза е назначена с постановление от 22.12.2017 г., като
същата е изготвена на 13.03.2019 г., която забава се дължи на натовареността на
Центъра за експертни криминалистични изследвания към Научноизследователския
институт по криминалистика - МВР – гр. София.
Следва да се отбележи и че
наложената мярка за процесуална принуда към настоящия момент е в съответствие с
изискванията на чл. 234, ал. 8 от НПК.
При така изложената фактическа
обстановка се налага извода, че молбата на обвиняемия И.Е.И. е неоснователна,
респективно съществуват процесуални и материалноправни предпоставки за
продължаване на наложената мярка за процесуална принуда.
В този смисъл молбата следва да
бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на
основание чл. 68, ал. 6 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от И.Е.И. с ЕГН **********, чрез адвокат *
от Адвокатска колегия – гр. Варна, адрес за призоваване: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 53-55, партер, офис 4, срещу постановление за вземане
на мярка за процесуална принуда от 08.10.2018 г., с което прокурор от Районна
прокуратура – Добрич е забранил на обв. И.Е.И. с ЕГН ********** да напуска
пределите на Република България, освен с негово разрешение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати
на Районна прокуратура – Добрич и на обвиняемия И.Е.И. с ЕГН **********, чрез адвокат * от
Адвокатска колегия – гр. Варна, адрес за призоваване: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 53-55, партер, офис 4.
Досъдебното
производство да се ИЗПРАТИ незабавно
на Районна прокуратура за продължаване на разследването.
Съдия:
/Данчо Димитров/