Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/20.04.2023 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на двадесети март през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 72/2023
г. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на И.П.В., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0851-000032/23.01.2023 г., издадена от началник
група към ОДМВР – Добрич, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед №357з-924/ 07.04.2022 г. на директора
на ОДМВР – Добрич, с която на основание по чл. 171, т. 2а, б „б“ от ЗДвП, във
връзка с чл. 22 от ЗАНН, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
– прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 185 дни. В жалбата се излагат съображения за неправилност на оспорената заповед поради противоречие с
процесуалния и материалния закон. Твърди се, че преди постановяване на
заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Не
е съобразено, че водачът е оспорил показанията на техническото средство и е дал
кръвна проба за лабораторно изследване, а съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП и чл.
6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г.) именно
резултатът от изследването е определящ за съществуването на материалноправните
предпоставки за прилагането на ПАМ. Твърди се, че в случая административният
орган е следвало да изчака резултатите от изследването на кръвната проба и
съобразно тях да предприеме последващите си действия спрямо водача. Счита се,
че не е установено по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС под
въздействието на наркотични вещества. Твърди се, че след като е бил информиран,
че резултатите от изследването на дадените проби ще бъдат получени в един дълъг
времеви период – в рамките от 6 месеца до 12 месеца, той по собствена
инициатива е посетил посочената в чл. 20, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
специализирана химико – токсикологична лаборатория на МБАЛ – Варна при ВМА,
където е дал проба – урина за изследване. Резултатите от извършените
лабораторни анализи на урината са отрицателни, което разколебава по категоричен
начин фактическата обстановка, описана в мотивите към оспорената заповед. Счита
се, че липсата на своевременно извършено химико-токсикологично изследване от
лечебното заведение означава единствено, че не са доказани предпоставките за прилагане
на спорната ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от
ЗДвП. По тези
съображения се иска отмяна на обжалвания административен акт и присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът – началник сектор в ОДМВР – Добрич, сектор „Пътна
полиция“ – И.В.Н., не се явява и представлява. В придружаващото преписката
писмо се изразява становище за неоснователност на жалбата и се иска тя да бъде
отхвърлена. Прави се възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Административен съд – Добрич, след като прецени доводите на страните и
доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна
страна :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу годен за оспорване
административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:
С оспорената заповед на И.П.В.
е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б. “б“
от ЗДвП за това, че на 23.01.2023 г. около 18,15 часа в гр. Добрич, по ул.
„Орфей“, до кръстовището с околовръстен път II-97, в посока Сердика, управлява собствения си лек автомобил марка Ауди
А4 с ДКН № В 1551 СТ под въздействието на наркотични вещества. При извършената
проверка на водача с техническо средство „Дрегер тест 5000“ с инв. № ARME - 0036 е отчетен положителен
резултат за наличието на Амфетамин /АМР/.
За резултатите от проверката е
съставен Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества № 361 от 23.01.2023 г. Съставен е и Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 814206/23.01.2023 г. за извършено нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. На
водача е издаден Талон за изследване № 072891/23.01.2023 г., връчен в 19,30 часа,
в който е определен 45 – минутен срок за явяване в ЦСМП – Добрич.
По делото не се спори, а това е
отразено и в АУАН, че И.В. се е явил в спешния център в указания за това срок и
е дал кръвна проба за химико-токсилогично лабораторно изследване, за което е
съставен протокол № 26 от 23.01.2023 г.
На 23.01.2023 г. е издадена и
оспорената заповед, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, във
вр. чл. 22 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
– прекратяване на регистрацията на ППС за срок 185 дни. Прието е, че водачът е
извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – управление на ППС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В хода на съдебното
производство е представен фиш за извършен токсикохимичен анализ, издаден от
Лаборатория по химикотоксилогични изследвания към МБАЛ-Варна при ВМА. От
съдържанието му е видно, че на 24.01.2023 г. жалбоподателят е дал урина за
изследване, в която не са открити наркотични вещества.
До приключване на устните
състезания по делото не са представени данни за наличието на резултати от лабораторното
изследване на кръвните проби на водача, взети въз основа на издадения талон за
изследване от 23.01.2023 г.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Оспорената заповед е издадена от компетентно длъжностно лице, в кръга на
делегираните му правомощия съгласно Заповед №357з-924/07.04.2022 г. на директора
на ОДМВР – Добрич, в необходимата писмена форма. Заповедта е фактически и
правно мотивирана и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочени
са фактическите обстоятелства, които са послужили като основание за прилагането
на ПАМ, и е цитирана относимата правна уредба.
При издаването на ЗППАМ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при
спазване на приложимите изисквания за форма и съдържание.
Административният акт обаче е издаден при неправилно приложение на
материалния закон.
В посочената като правно основание за издаване на заповедта
разпоредба на чл. 171, т. 2а, б. “б” от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки, сред които прекратяване на
регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Следователно основната материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ по
този ред е наличието на констатирано по надлежния ред управление на МПС под
въздействието на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Редът за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози от водачите на МПС е определен в Наредба № 1 от 19.07.2017
г., приета на основание законовата делегация на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. В нея
са изброени способите за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, както и условията, при които се признават резултатите от
приложението им.
В чл. 6, ал. 9 от тази наредба е предвидено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ
за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване.
Но свой ред разпоредбата на чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП предвижда, че при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи.
От съвместното логическо и систематическо тълкуване на тези разпоредби
следва категоричния извод, че показанията на теста за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози могат да се вземат предвид при
преценката за наличие на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП само в изрично
предвидените в чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. хипотези. Във
всички останали случаи контролните органи са длъжни да се съобразят със
стойностите от медицинското или химико – токсикологичното изследване, защото
единствено и само те са релевантни за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
В случая е безспорно, че не е налице нито едно от посочените в чл. 6, ал. 9
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. изключения, тъй като жалбоподателят е дал
кръвна проба за лабораторно изследване, след като не се е съгласил с
показанията на теста. При това положение административният орган не е имал
възможност да се позове на резултата от техническото средство (дрегер тест), за да се приеме, че е налице
употреба на амфетамин. Неспазвайки установената от законодателя забрана,
административният орган е стигнал до необоснования извод, че водачът е допуснал
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, изразяващо се в управление на
МПС под въздействието на наркотични вещества. Фактът, че срещу жалбоподателя е
бил издаден АУАН, не значи, че е било налице абсолютно основание за налагане на
процесната ПАМ, след като са липсвали материалноправните предпоставки за това. Административното
производство по налагане на ПАМ по ЗДвП и административнонаказателното
производство по ЗАНН са две отделни производства с различно предназначение и
правни последици. Ето защо административният орган е следвало да извърши
самостоятелна преценка дали е осъществен фактическият състав на чл. 171, т. 2а,
б. „б“ от ЗДвП, преди да пристъпи към издаване на заповед по този ред. Във
всички случаи даването на биологични проби от водача го е задължавало да изчака
крайните резултати от изследването и едва след това да установи дали е налице
употреба на наркотични вещества или не. Дотогава той не е могъл да направи
такъв извод, защото рещаващи са били отчетените лабораторни стойности, каквито
в случая не е имало към момента на издаване на заповедта.
Административната принуда е държавновластническа принуда, която се
реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно
предназначението и целта на принудителните административни мерки изискват бързи
фактически действия по тяхното налагане, но това не трябва да става за сметка
на принципите по чл. 4, чл. 6 и чл. 7 от АПК като гаранция за спазване на правата
на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Законодателят безусловно
е разпоредил в кои случаи са налице обективни пречки за ползване на показанията
на теста за установяване на употребата на наркотични вещества. Като не се е
съобразил с този императив на закона, административният орган е наложил ПАМ при
липса на необходимите условия за това, включително при липса на безспорна
доказаност на нарушението.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваният акт е
незаконосъобразен по същество като противоречащ на материалния закон, поради
което следва да бъде отменен, без да се разглеждат останалите възражения в
жалбата.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят
има право на сторените по делото разноски в размер на общо 1010 лева, от които
10 лева платена държавна такса и 1000 лева платено адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в приложимата редакция към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие, минималният размер на възнаграждението за
процесуално представителство, защита и съдействие по този вид дела е в размер
на 1000 лева, поради което не са налице предпоставките за намаляване на
разноските в тази им част.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.П.В., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-0851-000032/23.01.2023 г., издадена от началник група към ОДМВР –
Добрич, сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Добрич да заплати на И.П.В., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата от 1010 (хиляда и
десет) лева, съставляваща сторени
разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: