№ 423 / 9.11.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 09.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Красимир Семов
При секретаря…..Николинка Александрова…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 1560 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 17-0996-002001/11.07.2017г. на Началник Сектор “Пътна полиция” /ПП/ при ОДМВР Монтана са наложени на Д.К.Д. с посочен адрес xxx административни наказания - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1-во от ЗДвП и глоба в размер на 10 /десет/ лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП. Спрямо водача Д. са отнети 6 /шест/ контролни точки на основание Наредба № Із – 2539/2012г. на МВР.
Недоволен от наказателното постановление Д. моли да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОДМВР Сектор ПП Монтана не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На 22.05.2017г. около 17:30 часа по РП ІІ – 81 в района на км 102 + 500 с посока на движение от гр.Монтана към гр.Лом бил спрян за полицейска проверка водача на л.а. „МЕРЦЕДЕС” с рег. xxxx . В хода на полицейската проверка извършена от св.В.М.В. – мл. авто-контрольор в Сектор ПП при ОД МВР - Монтана съвместно със В.Н.В. – негов колега към тогавашния момент, било установено, че водача Д.К.Д. не е поставил обезопасителен колан, с който мпс-во е оборудвано и, че не представя на проверяващите СУМПС и КТ. За установеното св.В. в присъствието на св.В. съставил АУАН № 2001/220176/22.05.2017г. описвайки посочените обстоятелства като нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Д. не отразил възражения в АУАН. На базата на изготвения АУАН, при липса на възражения, които да бъдат проверени и обсъдени съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН, Началник Сектор ПП при ОДМВР - Монтана като наказващ орган оправомощен със Заповед № 8121з-746/01.06.2018г. на МВР, последвана от Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на МВР, издал обжалваното НП прилагайки санкционните норми на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие жалбоподателя не се явява и не се представлява, съответно не се излагат доводи извън визираните в жалбата. Показания дава св.В.М.В. - актосъставител, които потвърждава изложените обстоятелства в АУАН. Според жалбоподателя Д., нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП не извършено, защото била налице хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП. Д. обаче не представя доказателства за наличието на физическо състояние, което да не му позволява използването на обезопасителен колан, такова не е установено и от св.В., видно от показанията му. Настоящият съд след като обсъди доказателствата по делото намира, че наказващия орган е приложил правилно закона, като е приел, че са налице нарушения по смисъла на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, респ. чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, респ. чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съдът изцяло кредитира показанията на св.В.М.В., които са обективни и последователни, а посоченото от Д. в жалбата е необосновано и недоказано. Св.В. е категоричен, че водача Д. не е бил поставил обезопасителен колан, с който управлявания л.а. е бил оборудван, не е представил на проверяващите и СУМПС и КТ към него и, че не е установил причина, поради която Д. е могъл да не използва обезопасителен колан към момента на извършване на проверката на 22.05.2017г. Съдът не споделя възраженията и доводи на жалбоподателя, като намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, нарушението е доказано. Не са налице данни и за наличие на една от хипотезите по чл.137а, ал.2 от ЗДвП. По делото не са представени от жалбоподателя медицински документи от които да се изведе извод за наличието на хипотезите на чл.137а, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП.
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, респ. чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП не са допуснати съществени процесуални нарушения, не са били налице и условията на чл.28 от ЗАНН. Не са налице условия и за изменение на наложеното фиксирано като вид и размер административно наказание на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП. Последица от горното и правилното отнемане на 6 /шест/ контролни точки на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП вр. с чл.6, ал.1, т.10 от Наредба № Із – 2539/2012г. на МВР. Според настоящият съд не е налице ограничаване правото на защита на жалбоподателя с не посочване на конкретната норма от Наредба № Із-2539/2012г. на МВР, тъй като правилно като брой са посочени подлежащите на отнемане контролни точки, чрез посочване на санкционната норма на чл.183, ал.1, т.7, пр.1 от ЗДвП, която е основание за отнемане на 6 бр. контролни точки по силата на чл.6, ал.1, т.10 от Наредба № Із-2539/2012г. на МВР.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0996-002001/11.07.2017г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР - Монтана, с което на Д.К.Д. с посочен адрес xxx са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и са отнети 6 / шест/ контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба № Із – 2539/2012г. на МВР и ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 / четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: