СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
08.03.19г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 07.02.19г. /с участието на секретаря Р. Манолова/ гражданско дело № 8600/17г. и констатира следното:
Предявен
е иск от П. Д. против З. „Л.и.“ АД с правно основание чл.
226 от КЗ за сумата 100 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди –
следствие от влошаване на здравословното състояние на ищеца - ексцес, установен
на 23.05.13г., последният следствие от ПТП/. Претендира се /при условията на
чл. 86 от ЗЗД/ и законната лихва върху посочената главница за периода след 23.05.13г.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
На
09.07.09г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото ищецът е претърпял
физически увреждания /травми/, съответно и - неимуществени вреди.
Обстоятелствата, касаещи инцидента /деянието на делинквента, противоправността
му, вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между деянието и
резултата, и вината на причинителя на ПТП-е/ не са спорни. Същите обстоятелства
са установени и с влязъл в сила съдебен акт /решение на ВКС от 07.10.13г. по т.д.
№ 700 от 13г./, с което имуществената отговорност на ответника вече е била
ангажирана /при условията на чл. 226 от КЗ/.
По
настоящото дело се претендира допълнително обезщетение за неимуществени вреди, следствие
от ексцес /“мозъчна обща корова атрофия“/ – влошаване на здравословното
състояние на ищеца, установено на 23.05.13г.
Главният
иск е частично основателен – до размера на сумата 50 000 лева:
От
една страна:
Възражението
на ответника за изтекла давност /по смисъла на чл. 110 от ЗЗД/ е неоснователно
– в процесната хипотеза /и във всяка хипотеза, подобна на настоящата/ давността
започва да тече не от момента на ПТП-е, а от момента на установяване на
ексцеса.
Възражението
на ответника по чл. 299 от ГПК е неоснователно – фактическите твърдения на П. Д.
/обстоятелствената част на настоящата искова молба/ и заявеният от ищеца
петитум /които в съвкупност описват естеството на процесния ексцес/ очертават
правен спор, който не покрива по предмет споровете, разглеждани в предходните
съдебните производства /приключили с решение на ВКС от 07.10.13г. по т.д. № 700
от 13г. и с определение на ВКС от 22.07.16г. по т.д. 2357 от 15г./. На практика
едва по настоящото дело /за пръв път/ процесният ексцес е конкретизиран изрично
като “мозъчна обща корова атрофия“ /в рамките на предходните процеси са били
заявени други диагнози – макар и близки по естество с посочената/.
Обстоятелството – дали така конкретизираният ексцес вече е бил обезщетен /с
решението на ВКС от 07.10.13г./ е въпрос по същество и именно в тази връзка:
Процесното
мозъчно заболяване /и това обстоятелство е констатирано както от всички съдебни
инстанции в рамките на предходните съдебни производства, така и от медицинските
експертизи – приети и по настоящото дело, и по предходните такива/ по
естеството си /принципно/ е – необратимо /съответно прогресиращо/. Целият
доказателствен материал – събран и по настоящото дело, и в рамките на
предходните съдебни производства /писмен, гласен и особено експертен – в това число и
обясненията на вещото лице от съдебното заседание/ установява реално наличие
именно на такъв негативен, необратим прогрес /който се явява закономерен,
произтичащ от естеството на самото заболяване: увреждане на мозъчната тъкан, „мозъчна
атрофия“/. Именно това обстоятелство /констатираният реален прогрес на
заболяването/ в случая може да се окачестви като „ексцес“ /обективна, действителна
негативна промяна в здравният статус на пострадалия/, която също се явява
следствие от претърпяното ПТП-е и поради това подлежи на обезщетяване при
условията на чл. 226 от КЗ. С оглед това – искът следва да бъде уважен до
размера на горната сума.
Действително
– ВКС /в решението от 07.10.13г./ е определил /и присъдил/ в полза на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди като е отчел - както конкретното /констатирано
към момента на разглеждане на делото/ здравословно /физическо и психическо/
състояние на пострадалия, така и бъдещата неблагоприятна перспектива за
здравния статус на ищеца. Едва ли може да се приеме обаче /в случая – предвид
спецификата, предвид естеството на процесното увреждане, а именно – мозъчно
такова, засягащо най-важният орган в човешкото тяло/, че съдът /дори и
обосновавайки своите съображения в контекста на приетите по делата експертизи/
е могъл да предвиди /да отчете/ изцяло всяко възможно /бъдещо/ конкретно негативно
проявление на процесното увреждане. С оглед това – председателят на състава
приема, че в рамките на предходния процес /приключил с посоченото решение на
ВКС/ съдът е отчел само принципната /потенциална неконкретизирана, не съвсем
ясна/ неблагоприятна перспектива на заболяването, но не и реалните измерения в
прогреса на болестта /които действително са настъпили във времето/. С други
думи – с посоченото решение на ВКС ищецът не е бил обезщетен изцяло за всички
бъдещи увреждания /и този извод обосновава до-присъждане на обезщетение при
условията на ексцес/.
Досежно
размера на иска:
Председателят
на настоящия съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице
физическо увреждане, болест /или влошаване на здравословното състояние –
физическо, съответно психическо/ наличието на неимуществени вреди следва да се
презумира /т.е. обезщетение се следва винаги, във всички такива случаи/. От
друга страната – конкретното измерение на процесния ексцес е и установено по
делото с целият събран доказателствен материал /и по настоящото дело и по
предходните такива/.
Процесното
обезщетение се определя в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като
председателят на състава от една страна съобразява горните принципни
съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото
доказателства /експертни и гласни, последните събрани в рамките на
производствата по предходните дела/ досежно претърпените неимуществени вреди.
Съдът отчита също и възрастта на пострадалия и липсата на доказателства
/съответно и на твърдения/ за съпричиняване на процесния вредоносен резултат
/последицата по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е била приложена и в рамките на
производството по предходното дело/.
Основателен
е и акцесорният иск:
На
ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху горната главница за
периода след 23.05.13г. /когато е бил установен процесния ексцес; тази дата на
практика не е спорна по делото, а е установена и в рамките на предходния процес/
доколкото застрахователят покрива изцяло отговорността на делинквента, а
последният дължи лихва при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Л.и.“ АД да плати на П.Д.Д. ЕГН **********
сумата 50 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди – следствие от влошаване
на здравословното състояние на ищеца - ексцес, установен на 23.05.13г.,
последният следствие от ПТП/ - на основание чл. 226 от КЗ.; законната лихва
върху тази сума от 23.05.13г. до цялостното й изплащане и 225 лева – съдебни
разноски /съразмерно на уважената част от иска/.
ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 50 000 лева.
ОСЪЖДА
П.Д.Д. да плати на З. „Л.и.“ АД 75
лева - съдебни разноски /съразмерно на отхвърлената част от иска/ и 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.
ОСЪЖДА
З. „Л.и.“ АД да плати на адвокат Г. 2
030 лева – адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА
З. „Л.и.“ АД да плати на СГС 2 000
лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: