Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1508
гр.Бургас, 13.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44–ти наказателен състав, в публично заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ
НЕНКОВА
при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа НАХД № 4438 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на „Х” ООД, ЕИК:, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл., вх., ет., ап., представлявано
от управителя- Х Т Г, ЕГН **********, срещу Наказателно постановление
№ 348470-F389021/18.07.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-Бургас, с което за по чл.92, ал.1
от Закона за
корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/
на основание чл. 261, ал.1 ЗКПО на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция”
в размер на 500 лева.
С жалбата се моли да бъде отменено
наказателното постановление, като се твърди,
че неподаването на декларацията в срок
се дължи на проблеми със счетоводите и че същото е имало счетоводна загуба за
процесната 2017 г. Моли се за отмяна на НП
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява управителя- Христина Троянова
Георгиева, ЕГН **********, като поддържа жалбата си, без да се сочат
допълнителни доводи.
За административнонаказващия
орган редовно призовани, представител не се явява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от датата на връчване на НП- л.4 гръб, НП е връчено на представител на жалбоподателя на 03.09.2018г., а жалбата е депозирана на 10.09.2018г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 12.06.2018 г. на
жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за
това, че като задължено по ЗКПО лице не е подало в законоустановения срок (до
02.04.2018 г.) годишна данъчна декларация по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за
календарната 2017 г.
Изпратена е покана за явяване в ТД на НАП-Бургас за подаване на годишна данъчна декларация и съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В указаният срок представител на жалбоподателя се е явил, поради което актът е съставен в негово присъствие. Към датата на съставяне на акта - 12.06.2018г., годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2017г. е била подадена по интернет на 08.06.2018 г., като дружеството е декларирало за 2017 г., счетоводна загуба от 1793.35 лв. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирано писмено възражение.
Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.92, ал.1 от ЗКПО на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО е наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Констатациите се потвърждават и от разпита на свидетелката- актосъставител-
И.В.В., инспектор по приходите в ТД на НАП –
Бургас.
Съдът въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка,
независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна
следното:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-Бургас, а АУАН
съставен от оправомощено за това лице, като са спазени сроковете, предвидени в
чл. 34 ЗАНН. Наказателното постановление
е било съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано в предвидените от закона рамки.
Съгласно чл.92, ал.1
от ЗКПО
данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават
годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия
годишен корпоративен данък. Текстът на ал.2 на чл.92 от същия закон предвижда,
че данъчно задължените лица подават до 31 март на следващата година в
съответната ТД на НАП на данъчно задълженото лице такава декларация и в
качеството му на задължено лице безспорно жалбоподателят има задължение за
подаване на годишна данъчна декларация. Разпоредбата на чл.261, ал.1
от ЗКПО
предвижда, че данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон,
не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства,
водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно
намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена
санкция в размер от 500 до 3000 лева. Управител, ликвидатор/синдик или лице,
изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, който с действие или бездействие е
допуснал нарушение, посочено в чл.261, 262 или 263, се наказва с имуществена
санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лева - чл.264, ал.1
от ЗКПО.
Описаното
нарушение се установява по безспорен начин от събраните гласни и писмени
доказателства и по същество не се оспорва от жалбоподателя. При упражняване на
правомощията си по чл.53, ал.1
от ЗАНН
законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с
бездействието си жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение,
поради което правилно е санкциониран на основание чл.261, ал.1
от ЗКПО
с „Имуществена санкция” в предвидения минимум. Видно от данните по делото, то за календарната 2017
г., Дружеството е генерирало счетоводна загуба от 1793.35 лв. /което е видно и
от служебна справка в ТР/. Следователно, в случая приложение не може да намери
разпоредбата на чл.92, ал.4
от ЗКПО
/Изм. ДВ, бр.95 от 2009г., в сила от 01.01.2010г., бр.97 от 2016г., в сила от
01.01.2017г., бр.92 от 2017г., в сила от 01.01.2018г./, съгласно която -
годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените
лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството.
С посочената нова редакция отпада задължението за подаване на годишна данъчна
декларация по чл.92, ал.1
от ЗКПО
за данъчен период, през който данъчно задълженото лице не е извършвало дейност
по смисъла на Закона за
счетоводството. Видно от данните по делото обаче случаят не е такъв,
поради което и АНО правилно е ангажирал административнонаказателната
отговорност на лицето /в този см. Виж
Решение по КНАХД №2665/2017 Г., по описа на БАС/.
Нарушението
е на просто извършване, което означава, че общественоопасните последици са
настъпили със самия факт на неговото осъществяване и липсата на вреди не е от
значение за преценката за наличието на маловажен случай. Целта на законодателя
е да дисциплинира всички задължени лица, включително и тези, които са
извършвали дейност през отчетния период, довела до загуби не до печалба, като
ги ангажира винаги и независимо от финансовия резултат да уведомяват службите
на НАП за годишната облагаема печалба/загуба. В случая, нарушението на
Дружеството се явява безспорно доказано, а отговорността му своевременно
реализирана.Отговорността на ЮЛ е обективна, не се изисква виновно поведение.
АНО правилно е наложил санкция в минимален размер, тъй като нарушението е за
първи път и от деянието не са настъпили преки имуществени вреди за държавата.
Съдът счита,че наложеното в случая административно наказание трябва да окаже
съгласно изискванията на чл. 12 от ЗАНН възпитателното и предупредително
действие не само върху дружеството-нарушител, но и върху всички останали
данъчно-задължени лица, които не спазват задълженията си да подават данъчни
декларации в законоустановения срок.
По
изложените по-горе съображения, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което и на осн. чл. 63, ал.
1 ЗАНН,
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
348470-F389021/18.07.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване” в
ТД на НАП-Бургас, с което за по чл.92, ал.1 от Закона за корпоративното
подоходно облагане /ЗКПО/ на основание чл. 261, ал.1 ЗКПО на „Х ООД, ЕИК: със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл., вх., ет.,
ап., представлявано от управителя- Х Т Г, ЕГН **********, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВО:К.А