МОТИВИ към решение № 463 от 15.07.2011
година
по а.н.дело № 1250 по описа на 2011 година
на Старозагорския районен съд:
Постъпило е постановление от Районна
прокуратура Стара Загора с предложение за освобождаване на основание чл.78а от НК на обвиняемия Д.К.К., ЕГН **********,
от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено
престъпление по чл.131, ал.2, т.4 във връзка с чл.130, ал.2 от НК, изразяващо се в това, че на 02.05.2011
год. в гр.Стара Загора причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание без разстройство на здравето, на полицейски орган – Иван Петков
Тодоров – разузнавач в Сектор „Криминална полиция” към Първо РУ „Полция”
гр.Стара Загора, при изпълнение на службата му в сградата на Първо РУ „Полиция”
гр.Стара Загора.
Представителят на Районна прокуратура Стара
Загора поддържа обвинението и пледира обвиняемият да бъде
признат за виновен, като на основание чл.78а от НК бъде освободен от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление и му бъде наложено
административно наказание „глоба” в минималния размер, предвиден в закона.
Защитникът адв.С.Ч. счита, че са налице
условията на чл.78а от НК за освобождаване на подзащитния му от наказателна
отговорност, ако бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, и
пледира в този случай на подзащитния му да бъде наложено наказание към
минималния размер. Същевременно моли съдът да прецени дали извършеното от
подзащитния му действително представлява престъпление, без обаче да излага
конкретни аргументи в тази насока.
Обвиняемият Д.К.К. се признава за виновен, съжалява
за извършеното и поддържа изцяло пледоарията на защитника си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
Обвиняемият Д.К.К. бил призован да се яви на
03.05.2011 год. в 09,30 часа в сградата на Първо РУ „Полиция” гр.Стара Загора,
стая № 15, във връзка с извършваща се проверка по преписка вх.№ 5456/2011 год..
Същият се явил в сградата на Първо РУ „Полиция” гр.Стара Загора ден по-рано - на
02.05.2011 година около 14,30 часа, като бил посрещнат от св.Иван Петков
Тодоров – разузнавач в Сектор „Криминална полиция”, извършващ проверката по
цитираната преписка. Св.Тодоров се представил на обвиняемия и го записал в
книгата за прием на граждани, като му издал пропуск, след което двамата се
качили до стаята на св.Тодоров. По време на водения разговор между тях обвиняемият
започнал безпричинно да повишава тон, като се държал нагло. Св.Тодоров поискал
личната карта на обвиняемия, за да му състави предупредителен протокол по ЗМВР,
но той отказал, станал рязко и отворил вратата на стаята, след което побягнал
по коридора в посока към изхода на етажа и съответно към изхода на сградата.
Св.Тодоров побягнал да го догони и го настигнал до кафе-машината на втория
етаж, като му разпоредил да спре. Обвиняемият обаче го хванал за яката с лявата
си ръка и свил пръстите на дясната си ръка в юмрук, като я вдигнал в готовност
да му нанесе удар. На помощ на св.Тодоров се притекли негови колеги - свидетелите
Марин Танев Маринов, Румен Златев Манолов и Андреан Христов Аврамов. Св.Маринов
хванал дясната ръка на обвиняемия, а св.Тодоров го хванал с лявата си ръка през
кръста, но паднал заедно с него върху пода, тъй като обвиняемия бил физически
по-здрав и по–тежък. Обвиняемият паднал по гръб, а св.Тодоров паднал по гръб
върху него. Обвиняемият притиснал с лакът св.Тодоров през шията и започнал да
го души, с което му причинил болка и затруднение в дишането. Притеклите се на
помощ полицейски служители Марин Маринов, Румен Манолов и Андреан Аврамов успели
да освободят колегата си от захвата на обвиняемия, съпротивата на който била
окончателно сломена чрез използване на помощни средства - белезници.
Впоследствие обвиняемият бил отведен отново в стая № 15, където полицейските
служители провели с него беседа, за да изяснят на какво се дължи поведението
му. Обвиняемият им казал, че се бил изнервил, но не дал адекватен отговор. След
като се успокоил, обвиняемият обяснил, че тренира бойни изкуства. Малко
по-късно обвиняемият бил настанен в помещение за временно задържане.
На 02.05.2011 година св.Иван Петков Тодоров
бил прегледан и освидетелстван от съдебен лекар. Видно от заключението на
назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на
живо лице № 99/2011 год., св.Тодоров е получил хиперемия на кожата на шията,
кръвонасядания на шията и гръдния кош, охлузване на лявото коляно, като описаните
травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети,
могат да бъдат получени по време и начин, описан по-горе, и са причинили на
св.Тодоров болка и страдание, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.2 от НК.
От заключението на назначената в хода на
досъдебното производство съдебна психолого-психиатрична експертиза се
установява, че обвиняемият страда от „Личностово разстройство. Емоционално
нестабилна личност, импулсивен тип.”, но същият е могъл правилно да възприема
фактите, свързани с инкриминираното деяние, разбирал е свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, и психически годен да
участва адекватно в наказателното производство и да носи наказателна
отговорност.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - обясненията
на обвиняемия Д.К., дадени в хода на съдебното следствие, които, макар и
лаконични, имат характер на направени самопризнания, и събраните в
наказателното производство по проведеното досъдебно производство доказателства,
приложени към последното и приобщени към доказателствения материал по делото
чрез прочитането им в хода на съдебното следствие на основание чл.378, ал.2 от НПК - протокол
от 03.05.2011 год. за разпит на обвиняемия Д.К.К., протокол от 01.06.2011 год.
за разпит на обвиняемия Д.К.К., протокол от 02.05.2011 год. за разпит на
св.Иван Петков Тодоров, протокол от 02.05.2011 год. за разпит на св.Марин Танев
Маринов, протокол от 09.05.2011 год. за разпит на св.Румен Златев Манолов,
протокол от 10.05.2011 год. за разпит на св.Андреан Христов Аврамов, заключение
на съдебномедицинска експертиза на живо лице № 99/2011 год., заключение на
комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза от 26.05.2011 год.,
справка за съдимост рег.№ 1912 от 03.05.2011 год. на РС-Стара Загора, издадена
след извършена справка в Бюрото за съдимост при РС-Свиленград, и декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемия Д.К.К. от
03.05.2011 год., декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на обвиняемия Д.К.К. от 01.06.2011 год., характеристика на обвиняемия
Д.К.К. от 25.05.2011 год., справка за извършител, педагогическа характеристика
изх.№ 471 от 16.05.2011 год. на ПГВМ „Иван П. Павлов” гр.Стара Загора. В
случая следва изрично да са отбележи, че доколкото са налице съществени
противоречия между обясненията на обвиняемия, дадени в хода на досъдебното
производство, от една страна, и останалите гласни доказателства, включително и
обясненията на обвиняемия, дадени в хода на съдебното следствие, от друга
страна, съдът кредитира с доверие именно обясненията на обвиняемия, дадени в
хода на съдебното следствие, и показанията на свидетелите, тъй като същите са
непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, а обясненията
на обвиняемия, дадени в хода на досъдебното производство, съдът кредитира с
доверие само в онази им част, която кореспондира с останалите гласни
доказателства, и респективно – не ги кредитира с доверие в останалата им част,
тъй като не намират подкрепа в тази им част в останалия доказателствен
материал. В останалата им част доказателствата по делото се непротиворечиви и
не се налага поотделното им обсъждане.
При така установените обстоятелства по делото
съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че на 02.05.2011 год. в
гр.Стара Загора подсъдимият Д.К.К. е причинил лека телесна повреда, изразяваща
се в болка и страдание без разстройство на здравето, на полицейски орган – Иван
Петков Тодоров – разузнавач в Сектор „Криминална полиция” към Първо РУ „Полция”
гр.Стара Загора, при изпълнение на службата му в сградата на Първо РУ „Полиция”
гр.Стара Загора, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна
признаците от престъпния състав на чл.131, ал.2, т.4 във връзка с чл.130, ал.2
от НК.
В случая е безпредметно да се обсъжда дали инкриминираното
деяние
е било извършено
от обвиняемия по хулигански подбуди и дали самото деяние не съставлява
хулиганство по НК, тъй като съдът в рамките на фактическите положения, изложени
в постановлението на прокурора, не би могъл да приеме по-тежка правна
квалификация на деянието.
За да признае обвиняемия за виновен по
повдигнатото му обвинение, съдът прие, че той е извършил деянието си виновно –
при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и
е искал настъпването им. На този извод, междувпрочем, навеждат не само
механизмът и начинът на извършване на деянието и обстановката, при която то е
било извършено, но и самопризнанията на обвиняемия в хода на съдебното
следствие.
Тъй като от една страна, видно от приетата
в хода на съдебното следствие като писмено доказателство справка за съдимост, обвиняемият
не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл.78а НК, а от друга страна от
деянието на обвиняемия не са настъпили и не се претендират имуществени вреди, които да подлежат
на възстановяване, още по-малко - съставомерни такива, и за извършеното
умишлено престъпление законът предвижда наказание „лишаване
от свобода до три години”, съдът на основание на основание чл.78а от НК освободи обвиняемия Д.К.К. от наказателна отговорност за извършено
престъпление, като му наложи административно наказание „глоба” в минималния размер,
предвиден в закона - 1000 лева.
При определяне на размера на наказанието съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало и младата
възраст на обвиняемия, направените от него самопризнания и изразеното критично
отношение към извършеното, съобразявайки се и с имущественото му състояние –
към момента той е безработен, а същевременно отчете липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Съдът присъди в тежест на обвиняемия направените по
делото съдебни и деловодни разноски в размер на сумата от 260 лева.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: