№ 1561
гр. С., 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110135250 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Банка ДСК“ АД, чрез юрк. Б., срещу О. Г.
П. и Ц. С. С. - П., с която са предявени пасивно субективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване
за установено, че ищецът не дължи на ответниците чрез принудително изпълнение сумата в
размер на 800 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
61887/2012 г. по описа на СРС, 43 състав, за която сума е бил издаден изпълнителен лист от
22.05.2017 г. по ч.гр.д. № 61887/2012 г. по описа на СРС, 43 състав, за събирането на която е
образувано изп. д. № 20229200400217 по описа на ЧСИ Й.М., поради погасяването на
вземането по давност.
В исковата молба ищецът твърди, че ответниците са кредитополучатели по договор за
ипотечен кредит от 16.10.2008г. за сумата от 100 000 лева, със срок на издължаване от 360
месеца. Поддържа, че кредитът не бил обслужван редовно, поради което от страна на
банката било подадено заявление за издаване на изпълнителен лист и заповед за изпълнение
по чл. 417, т. 2 ГПК, по което било образувано производство по ч.гр.д. № 61887/2012 г. по
описа на СРС, 43 състав. По цитираното частно гражданско дело били издадени
изпълнителен лист и заповед за изпълнение от 26.01.2013 г., срещу която
кредитополучателите подали възражение. Твърди, че на 22.07.2015 г. ищецът получил
определение от 03.07.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 61887/2012 г. по описа на СРС, 43
състав, с което издадените в полза на „Банка ДСК“ АД заповед за изпълнение и
изпълнителен лист били обезсилени на основание чл. 415, ал. 2 ГПК. С разпореждане от
17.11.2016 г. по ч.гр.д. № 61887/2012 г. било допълнено определението от 03.07.2015 г. в
частта му за разноските, като „Банка ДСК“ АД била осъдена да заплати на ответниците по
настоящото дело, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, направените разноски в заповедното
производство, а именно възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лева.
Разпореждането не било обжалвано и същото влязло в сила на 18.03.2017 г., а на 22.05.2017
г. в полза на ответниците бил издаден изпълнителен лист за присъдените разноски за
1
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Поддържа, че впоследствие, едва на
20.05.2022 г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Й.М., като
изпълнителното дело било образувано срещу „Банка ДСК“ АД от О. Г. П. и Ц. С. С. – П. въз
основа на цитирания по – горе изпълнителен лист от 22.05.2017 г. по гр.д. № 61887/2012 г.
по описа на СРС, 43 състав. Поддържа, че считано от 18.03.2017 г. - влизане в сила на
разпореждането за допълване на определението от 03.07.2015 г. в частта за разноските, до
17.05.2022 г. - образуване на процесното изпълнително дело от взискателите не били
предприети действия по събиране на присъдените суми по принудителен ред, поради което
вземането за сумата в размер на 800 лева било погасено с изтичане на 5 годишна давност.
Ето защо моли съда да уважи предявения иск и да признае за установено, че ищецът не
дължи на ответниците сумата в размер на 800 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез адв. Ж., признават предявените искове,
поради което молят съда да постанови решение при признание на иска и в случай че ищецът
претендира разноски, то на основание чл. 78, ал. 2 ГПК същите да бъдат възложени в негова
тежест.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството по чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право
обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този
момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва
преклудиращото действие за сочене на възражения.
Безспорно е между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се
установява, че с разпореждане от 17.11.2016 г. по гр.д. 61887/2012 г. по описа на СРС, 43
състав, влязло в сила на 18.03.2017 г., е допълнено определение от 03.07.2015 г., като
„БАНКА ДСК“ АД е осъдено да заплати на О. Г. П. и Ц. С. С. – П., на основание чл. 78, ал.
4 ГПК, направените разноски в заповедното производство, а именно възнаграждение за един
адвокат в размер на 800 лв.
На следващо място, не е спорно между страните по делото, че на 22.05.2017 г. в полза
на О. Г. П. и Ц. С. С. - П. срещу „Банка ДСК“ АД е бил издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 61887/2012 г. по описа на СРС, 43 състав, за сумата в размер на 800 лева - разноски
в заповедното производство за адвокатско възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторите са подали молба до частен
съдебен изпълнител Й.М. за образуване на изпълнително производство. Въз основа на
подадената молба е било образувано изпълнително дело под № 20229200400217 по описа на
ЧСИ Й.М..
В разглеждания случай ищецът основава отрицателните си установителни искове на
петгодишна погасителна давност, текла от 18.03.2017 г. – влизане в сила на разпореждането
за допълване на определението от 03.07.2015 г. в частта за разноските, до 17.05.2022 г. -
образуване на процесното изпълнително дело от взискателите, като твърди, че в рамките на
посочения период не били предприети действия по събиране на присъдената сума по
принудителен ред, поради което вземането за сумата в размер на 800 лева било погасено с
изтичане на 5 годишна давност. Т. е. претенциите са основани на новонастъпили факти,
което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца да претендира по исков ред
2
установяване на несъществуването на изпълняемите права.
Предвид това, че са предявени от ищеца отрицателни установителни искове, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответниците е
да докажат, че разполагат с вземане в посочения размер, което подлежи на принудително
изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу
вземането погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
С оглед твърденията на ответниците в отговора на исковата молба, съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по отношение на вземането по
изпълнителния лист е изтекъл срок по – дълъг от 5 години, който не е бил прекъсван или
спиран.
Ето защо предявените отрицателни установителни искове са основателни и следва да
бъдат уважени.
По разноските:
Отговорността за разноски е с източник поведение, пораждащо и/или поддържащо
неоснователно правен спор. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Нормата е в отклонение на общото правило, че разноските се възлагат върху страната,
срещу която е постановено решението. За нейното приложение е необходимо, освен
ответникът да е признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод за
образуване на делото. В разглеждания случай от представените по делото доказателства се
установява, че на 17.05.2022 г. от ЧСИ Й.М. до „БАНКА ДСК“ ЕАД е била изпратена покана
за доброволно изпълнение, в която е посочено, че с изпълнителен лист, издаден по гр.д. №
61887/2012 г. по описа на СРС, 43 състав, ищецът „БАНКА ДСК“ ЕАД е осъден да заплати в
полза на ответниците О. Г. П. и Ц. С. С. – П. парично задължение, което по изпълнителното
дело възлиза в размер на 1225,20 лв., от които: 800 лв. – разноски, 250 лв. – разноски по
изпълнителното дело и 175,20 лв. – такси по ТТРЗЧСИ. С поканата ищецът „БАНКА ДСК“
ЕАД е поканен в двуседмичен срок от връчването й да изпълни доброволно задължението
си, с предупреждението, че ако не стори това ще бъде пристъпено към принудително
изпълнение по реда на ГПК. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че ответниците
са дали повод за завеждане на делото, като в този смисъл е и актуалната практика на
Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 60360 от 8.11.2021 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4112/2021 г., IV г. о., ГК, в което е прието, че поканата до длъжника да изпълни
свое погасено по давност задължение представлява повод за предявяване на отрицателен
установителен иск, както и че сезирането на съда е условие за упражняване на субективни
права на ищеца, като признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от
отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (в този
смисъл са и Определение № 269173 от 25.05.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3439/2021 г.
по описа на СГС, Определение № 276 от 28.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2402/2018 г., III
г. о., ГК, Решение от 19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г., ІV г. о. на ВКС и др.).
Ето защо следва да се приеме, че ответниците са дали повод за завеждане на делото,
поради което и следва да отговарят за направените от ищеца разноски. Ищецът е сторил и
претендира разноски, както следва: 50 лв. – за държавна такса, които следва да му бъдат
присъдени.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Банка ДСК“ АД, ЕИК
3
************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Московска“ № 19, срещу О.
Г. П., ЕГН **********, и Ц. С. С. – П., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. С., ж.к. „С.“,
бл. 18, вх. „Г“, ет. 7, ап. 68, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439,
ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Банка ДСК“ АД не дължи поради изтекла погасителна
давност на О. Г. П. и Ц. С. С. – П. сумата в размер на 800 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 61887/2012 г. по описа на СРС, 43 състав, за която
сума е бил издаден изпълнителен лист от 22.05.2017 г. по ч.гр.д. № 61887/2012 г. по описа
на СРС, 43 състав, за събирането на която е образувано изп. д. № 20229200400217 по описа
на ЧСИ Й.М., поради погасяването на вземането по давност.
ОСЪЖДА О. Г. П., ЕГН **********, и Ц. С. С. – П., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. С., ж.к. „С.“, бл. 18, вх. „Г“, ет. 7, ап. 68, да заплатят на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Московска“ № 19, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50 лева, представляваща разноски за държавна такса
за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4