Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 874
от 15.07.2020г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, дванадесети
състав, на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й. Б. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 781 по описа за 2020 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.95 и сл. от ДОПК.
Образувано е
по жалба на „Технически услуги“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.157, вх.2,
ет.6, ап.2, представлявано от управителя М. Д. П.против Решение за отказ за
издаване на удостоверение относно приложимо законодателство № 20088310725/17.12.2019г.
на старши инспектор по приходите при в ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 4/06.03.2020г. на директора на ТД
на НАП – Бургас. Жалбоподателят оспорва постановеното решение, като счита същото
за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че условията на Регламент № 883/2004г.
за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка,
чието изпълнение предпоставя издаването на удостоверение А1, са изпълнени по
отношение на конкретното заето лице. Излага аргументи, че е налице
несъответствие с нормативните изисквания, касаещи процентното съотношение на
реализирания оборот на територията на Република България спрямо общия реализиран
оборот за предходните дванадесет месеца, както и изводите, че
дружеството-работодател обичайно не извършва съществена част от дейността си на територията
на страната. Иска отмяна на решението и
връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по искането
за издаване на удостоверение А1. Претендира разноски.
В съдебно заседание, чрез
пълномощник адв.И., поддържа жалбата по доводите, които са изложени в нея.
Представя допълнителни писмени бележки.
Ответникът –директор на ТД на
НАП – Бургас, се представлява от юрисконсулт А., който оспорва жалбата. Излага
аргументи за нейната неоснователност. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Представя подробно писмено становище.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази
разпоредбите на закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима
за разглеждане, като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона
срок.
Разгледана по същество, е
неоснователна.
По
делото не се спори, че на 19.09.2019г. между „Технически услуги“ ЕООД, гр.Бургас в качеството му на
изпълнител и Цюблин Умвелттехник ГмбX, със седалище в Щутгарт, Германия, в качеството му на възложител, е сключен
Договор № 2019-060, съгласно който „Технически услуги“ ЕООД ще извършва
дейности на строителен обект, конкретно описан, с посочен срок за започване на
работа 07.10.2019г. и срок за завършване 31.01.2020г.
На
08.11.2019г. между същите страни е сключен и втори договор, по силата на който
„Технически услуги“ ЕООД ще извършва дейности като подизпълнител на конкретен
строителен обект, с посочен срок за започване на работа 01.01.2020г. и срок за
завършване 30.06.2021г.
На
01.10.2019г., между „Технически
услуги“ ЕООД, в качеството му на работодател и лицата Т. К.П., П.П. А., С. Г. Н., Г.П.
Б., Н. А. К. от гр.Бургас, са сключени трудови договори с всеки един от тях, с
посочена длъжност, работно време и срок. С допълнителни споразумения трудовите
договори са изменени.
На 19.11.2019г. от „Технически услуги“
ЕООД, гр.Бургас е подадено искане до
ТД на НАП Бургас за издаване на удостоверение А1 за приложимо осигурително
законодателство по отношение на всеки един от работниците.
На
25.11.2019г. на „Технически услуги“
ЕООД е връчено Искане за представяне
на документи и писмени обяснения от задълженото лице изх.№ 1905395/21.11.2019г., с което от ТД на
НАП са изискани документи,
касаещи период от м.октомври 2018г. до
момента на подаване на искането, а именно
- фактури, договори с контрагенти на дружеството на територията на
РБългария и други държави-членки, справка за оборотите на територията на
страната и чужбина, списък на работниците, освен административния персонал,
извлечения от банкови сметки. Изискани са и писмени обяснения от кога дружеството
извършва дейност на територията на РБългария и от кога в друга държава-членка,
какво е естеството на тази дейност, къде са обектите на работа, кои са
контрагентите, информация за лицата по трудов договор - къде са работили, по кой договор и на територията
на коя държава, разполага ли дружеството с офис, склад или производствени
помещения.
В
изпълнение на искането, с вх.№ ИТ-00-12272/02.12.2019г. жалбоподателят „Технически услуги“ ЕООД представил писмени
обяснения и част от изисканите документи.
Във връзка
с подаденото заявление е постановено процесното Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо
законодателство № 20088310725/17.12.2019г. от органа по приходите, в
мотивите на което органът се позовал на разпоредбите на чл.11 и чл.12 от
Регламент 883/2004год., както и нормите на чл.14 от Регламент № 987/ 2009г., в
резултат на което е обосновал извод, че
дружеството не отговаря на част от условията на Дял II от Регламент № 883/2004
(чл. 11-16) и лицето Николай
Кънчев не следва да остане подчинено на българското осигурително
законодателство за посочения в искането за издаване на Удостоверение А1 период
за командироване. Посочено е, че през 2018г. отчетените приходи на дружеството
са изцяло от територията на други
държави-членки, за 2019г. през м. юли е отчетен първия оборот от територията на
страната, а към 16.12.2019г. процентното съотношение на реализирания оборот на
територията на РБългария спрямо общия реализиран оборот за предходните 12
месеца е 14.50%, т.е не е налице изискването за обичайно осъществяване на
значителна дейност на територията на страната.
Във връзка с оспорването по
административен ред е постановено Решение № 4/06.03.2020год. на Директора на ТД
на НАП – гр.Бургас, с което жалбата на дружеството е оставена без уважение.
Решение за отказ за издаване на
удостоверение относно приложимо законодателство № 20088310725/17.12.2019г.,
издадено от старши инспектор по приходите при в ТД на НАП – Бургас е
законосъобразно. Съображенията за това са следните:
Системите за социална сигурност на държавите–членки на
ЕС са координирани с цел да се предотврати едновременното прилагане на
осигурителните законодателства на повече от една държава-членка, спрямо трудово
активните лица, които се движат в рамките на Общността, а така също да се
елиминират ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една от
държавите-членки.
В настоящия казус е приложим Регламент № 883/2004,
в който са въведени основните материалноправни разпоредби в сферата на
координиране на системите за социална сигурност на държавите-членки и Регламент № 987/2009
(регламент по прилагане), в който се съдържат предимно процедурни правила за
прилагане на основния регламент, както и е дефиниран смисъла и тълкуването на
много от установените понятия и изрази в основния регламент. Дял II от
Регламент № 883/2004 регламентира правилата и критериите, съобразно които се
определя приложимото законодателство спрямо заетите лица, които временно
извършват работа на територията на друга държава–членка.
Утвърденият принцип в чл.11, ал.1 от Регламента е да
се прилага законодателството само на една държава-членка, като чл.12
регламентира специалните правила. Съгласно посочената разпоредба, лице, което
осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател,
който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този
работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на
същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата
държава-членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа, не
превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго лице.
Дружеството – жалбоподател счита, че за всеки един от работниците са
изпълнени условията на посочената разпоредба и всеки един от тях следва да се счита за лице, подчинено на
законодателството на България, за периода на командироването му в Германия за
изпълняваната там трудова дейност, възложена му от жалбоподателя, като негов
работодател.
Част от фактическите основания на тази норма са
безспорни между страните, като единствено спорно е изискването работодателят
обичайно да осъществява дейността си на територията на първата държава-членка,
в случая – на територията на нашата страна.
Дали фактически се изпълнява това изискване се преценява съобразно
критерии, за които Административната комисия за координация на системите за
социална сигурност е приела Решение № А2 от 12.06.2009г. за тълкуването на член
12 от Регламент № 883/2004, като се е произнесла относно условията необходими
за прилагане на тази разпоредба, като част от възприетите от комисията критерии
имат индикативен характер, други имат решаващо значение, като е указано, че
критериите следва да се прилагат съобразно характера и естеството на
осъществяваната от работодателя дейност и в зависимост от спецификата на всеки
конкретен случай. Като възможни критерии за преценката са посочени напр. –
седалището и управлението на работодателя, които имат само индикативно
значение; броя на заетите лица, които полагат труд на територията на
изпращащата държава е счетен като критерий от решаващо значение; държавата, в
която са сключени трудовите договори с командированите лица и приложимото
спрямо тях трудово право, както и броят
на договорите, изпълнени на територията на изпращащата държава са възприети
като индикативни критерии; друг релевантен критерий е реализирания от
работодателя оборот на територията на изпращащата държава спрямо общия
реализиран оборот за предходните 12 месеца, като при констатация за липсата на
реализиран от работодателя оборот на територията на изпращащата държава членка,
това изключва извода за обичайно извършване на съществена част от дейността му на нейна територия, като тук
становището на комисията е, че при индивидуално разглеждане на критерия оборот,
реализиран от работодателя на територията на изпращащата държава, ако той е
установен в размер на 25% от общо
реализирания за предходните 12 месеца, това се счита за достатъчен индикатор за
обичайно осъществяване на дейността на работодателя на територията на
изпращащата държава-членка.
Спорът между страните е именно по отношение на този
критерий, тъй като размерът на оборота, установен от органа по приходите е под
изискуемия от 25%, а именно – 14,50%, докато според приложената от
жалбоподателя справка той е в размер на 39% и на това основание органът по
приходите е обосновал извод, че жалбоподателят не покрива този критерий, в
резултат на което е постановен и процесният отказ.
Разликата в стойностите идва от заложен различен
период от време, в рамките на който се проследява оборота. Представената от
жалбоподателя справка обхваща период от м.11.2018г. до м.10.2019г., докато
органът по приходите изследва период от м.12.2018г. до м.11.2019г. Различието
идва именно от оборота през м.11.2019г., като за останалите месеци няма
различия.
Становището на жалбоподателя е, че оборотът от този
месец не следва да се обхваща от изследването, тъй като подаденото искане за
издаване на удостоверение за приложимо осигурително законодателство е от дата
19.11.2019г., т.е. този месец не може да се обхване като цял в рамките на
12-месечния период. Това възражение съдът счете за неоснователно, тъй като в
посоченото Решение № А2 от 12.06.2009г. на Административната комисия за
тълкуването на член 12 от Регламент № 883/2004, видно от неговия диспозитив по
т.1, за да се определи, при необходимост и в случай на съмнение, дали даден
работодател извършва обикновено съществена част от дейността си на територията
на държавата-членка, в която е установен, компетентната институция в посочената
държава трябва да провери всички критерии, характеризиращи дейността на този
работодател, като мястото, на което се намират седалището и управлението на
предприятието, броя на административния персонал, работещ в държавата-членка, в
която е установено, както и в другата държава-членка, мястото, където са наети
командированите работници, и мястото, където са сключени по-голяма част от
договорите с клиенти, законодателството, приложимо по отношение на договорите,
сключени между предприятието и неговите работници, от една страна, и договорите
с клиенти — от друга, оборота за подходящ типичен период от време във всяка от
съответните държави-членки и броя на договорите, изпълнени в изпращащата
държава. Това не е изчерпателен списък, тъй като критериите следва да бъдат
адаптирани към всеки конкретен случай и да се вземе предвид естеството на
дейността, извършвана от предприятието в държавата, в която е установено. Видно
е, че препоръчаният подход не е спазването на формални изисквания, а напротив –
гъвкавост, която да обезпечи изследването на всеки конкретен случай при
преценката на критерия дали работодателят извършва обикновено съществена част
от дейността си на територията на изпращащата държава. В този смисъл,
установената от органа по приходите дейност на търговеца и през м.11.2019г. не
противоречи на насоките дадени от Административната комисия, респ. фактът, че
заявлението за издаване на удостоверение е подадено през м.11.2019г. не
изключва a priori от изследването и
този месец. Освен това не се оспорва от дружеството, че първият отчетен приход
от дейността на територията на нашата страна е едва през м.07.2019г., като за
всички предходни месеци в обхвата на изследването оборотите са изцяло на
територията на други държави, което също е показателно за изводите по този
критерий. Осъществяването на дейност от работодателя на територията на
изпращащата държава също е един от показателите при преценката, като предвид
обстоятелството, че няма предвиден изрично или препоръчително минимален период
от време, през които работодателят да е осъществявал обичайно дейността си в
България, то според Комисията следва всеки отделен случай да бъде разглеждан
и оценяван според своята специфика. В този смисъл, като е обсъдил данни
за реализирания оборот на дружеството вкл. и за м.11.2019г., значителна част от
който се оказва извършен на територията на други държави, органът по приходите
не се е отклонил при изследването на този релевантен критерий. Това е в
съответствие вкл. с изискването критериите за определяне на дейността като
обичайно осъществявана на територията на изпращащата държава да са налични не
само към момента на подаване на искането за издаване на удостоверението за
приложимо законодателство, но и следва да се запазят през целия период на
командироването, т.е. преценката не изключва и бъдещ период.
Представените от
пълномощника на жалбоподателя допълнителни писмени доказателства за липса на
установени задължения за данъци на територията на Германия съдът счете за
неотносими към предмета на делото и на това основание няма да ги обсъжда.
Същите нямат отношение към преценката за приложимостта на спорния критерий за
определяне на дейността му като обичайно осъществявана на територията на
изпращащата държава, въз основа на който органът по приходите е постановил
процесния отказ.
С оглед изложените
мотиви, жалбата е неоснователна и следва
да се отхвърли.
Съобразно изхода на
процеса, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени претендираните
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определени на
основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл.78,
ал.8 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.97 от ДОПК, Бургаският
административен съд, дванадесети състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Технически услуги“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к.
„Славейков“ бл.157, вх.2, ет.6, ап.2, представлявано от управителя М. Д. П.против
Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство
№ 20088310725/17.12.2019г. на старши инспектор по приходите при в ТД на НАП –
Бургас, потвърдено с Решение № 4/06.03.2020г.
на директора на ТД на НАП – Бургас.
ОСЪЖДА „Технически
услуги“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“
бл.157, вх.2, ет.6, ап.2, с ЕИК *********, представлявано от управителя М. Д.
П.да заплати на ТД на НАП Бургас разноски по делото в размер на 100 лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: