№ 141
Силистра,
20.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд,
гражданско отделение, публично заседание на двадесет и втори октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл. с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Антоанета Ценкова и в присъствието на
прокурора……….
като разгледа докладваното от
съдия Д. Стоева в.гр.д.
№ 147 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 12/21.01.2019г. ДРС е обявил за относително недействителен по
отношение на Кооперация „Кредимакс“ гр.Дулово договор за покупко – продажба от 09.05.2018г.,
по силата на който Р.Х.Т. е продал на О.Б.И. следния свой собствен недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификационен № 24030.501.1379 /двадесет и четири
хиляди и тридисет, точка, петстотин и едно, точка, хиляда триста седемдесет и девет/ по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дулово, одобрени със
Заповед № РД – 18-51/31.08.2007г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана,с начин на трайно ползване: Ниско застрояване/до
10м/, с площ от 542 кв.м., ведно с построените в него двуетажна, еднофамилна,
масивна жилищна сграда с идентификатор 24030.501.1379.1, със застроена площ от
78 кв.м., и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 24030.501.1379.2,
със застроена площ от 50 кв.м. Осъдил е който Р.Х.Т. и О.Б.И. да заплатят
солидарно на Кооперация „Кредимакс“ гр.Дулово сумата от 1 676.52 лв.,
представляваща направени деловодни разноски.
Недоволни от решението, са останали Р.Х.Т. и О.Б.И., които в
законоустановения срок депозират въззивна жалба чрез процесуалния си
представител. Считат, че същото е неправилно, поради което молят съда да го
отмени и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендират
присъждане на деловодни разноски.
Ответната страна Кооперация „Кредимакс“ гр.Дулово счита, че жалбата е
неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е основателна.
Ищецът в първоинстанционното производство твърди, че е кредитор на
ответника Р.Т. за вземане в общ размер на 20 900 лв., което произтича от три
броя сключени между тях договори за паричен заем /от 04.02.2014г. за сумата от
6 600 лева, от 12.02.2015г. за сумата от 8 800 лева и от 30.10.2015г. за сумата от 5 500 лв./,
като към момента на настъпване на падежите по тези договори /на 04.12.2015г., на
12.02.2016г. и на 30.04.2016г./ ответникът Т. не изпълнил задълженията си да
върне заемните суми и поради това след проведена процедура по чл. 410 ГПК
заемодателят се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение №
193/06.07.2018г., издадена по ч.гр.дело № 373/2018г. по описа на ДРС. Твърди
също, че първият ответник го е увредил, в качеството му на кредитор спрямо
него, като на 09.05.2018г., поставяйки в опасност удовлетворяването на
вземането му, е прехвърлил на племенника си О. ПИ с идентификационен №
24030.501.1379 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дулово,
одобрени със Заповед № РД – 18-51/31.08.2007г. на ИД на АГКК, ведно с
построените в него двуетажна, еднофамилна, масивна жилищна сграда с
идентификатор 24030.501.1379.1, със застроена площ от 78 кв.м., и едноетажна
селскостопанска сграда с идентификатор 24030.501.1379.2, със застроена площ от
50 кв.м.
Ответникът оспорва качеството на кредитор спрямо него на ищцовата
кооперация. Твърди, че няма непогасени задължения спрямо нея.
За да се уважи искът по чл. 135 ЗЗД, следва да са налице две групи
предпоставки. Първата група включва обективни предпоставки – 1) действително
вземане на кредитора спрямо длъжника (което по правило е възникнало преди
извършването на конкретното разпоредително действие, или след действието, при
условията на изключението по ал. 3 на чл. 135 ЗЗД) без да е необходимо то да е
изискуемо и ликвидно и 2) действие на длъжника, което да уврежда кредитора по
начин, че се намалява или затруднява възможността му да се удовлетвори от
имуществото на длъжника. Втората група предпоставки са субективни и са свързани
със знанието на длъжника, а в определени от закона случаи, какъвто е и настоящият,
предвид възмездността на увреждащата сделка - и на третото лице (съдоговорител)
за увреждането.
Ищецът в настоящия процес се легитимира като кредитор спрямо ответника по
силата на три броя договори за заем - от 04.02.2014г. за сумата от 6 600 лева,
от 12.02.2015г. за сумата от 8 800 лева
и от 30.10.2015г. за сумата от 5 500 лв. От представените по делото 3
броя РКО и 3 броя договори за заем /стр. 58 – 67/ е видно, че заетите суми за
тези дати са 6 000 лв., респ. 8 000 лв. и 5000 лв., а дължимите за връщане
с такси и лихви са 6 600 лева, 8 800 лева
и 5 500 лв.
От заключението на ВЛ по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както
и от отговорите на поставените му въпроси в с.з, се установява, че в
счетоводната документация на ищцовата кооперация липсват ПКО за погасяване на
тези суми, но липсват и регистри за
водене на сключените договори за кредит, за да се направи извод дали към
конкретните дати са действително налични тези договори и дали сумите, посочени в
тях, действително са дължими. Отново от заключението на ВЛ и от отговорите му в с.з. става ясно, че
договорите на Р. с кооперацията са неправилно водени в счетоводството й.
От изявленията на първия ответник Р.Т.
в с.з. пред СОС става ясно, че той е подписал представените по делото документи
за получаване на процесните суми, твърдейки че всъщност не е получил реално
посочените в тях суми. Сам жалбоподателят Т. признава, че не е разбрал нищо от
това, което са му обяснили „хората на Калоян“ за заемите, за които се е
подписал. Заявява, че те са го намерили в гората и са му казали да подпише
представените му документи и той се е подписал, защото се е изплашил.
Жалбоподателят твърди също, че е вземал най-голяма сума от 3 000 лв. от
ищеца и след изплащане на последните заеми преди три години, други заеми не е
вземал от него.
След като обаче по надлежен ред не е оборена доказателствената сила на
представените първични счетоводни документи – РКО за предоставяне от
кооперацията на Р.Т. на процесните суми и не са доказани твърденията на
ответника Т. във връзка с тяхното подписване, то следва да се приеме че ищецът
има качеството на кредитор спрямо него.
От представената по делото справка по партида на Р.Х.Т., се установява,
че към 04.07.2018г. лицето не притежава други недвижими имоти освен този, с
който се е разпоредил.
По втората предпоставка:
Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се
засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на
кредитора спрямо длъжника. Увреждане винаги е налице, когато длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора. В случая това увреждане е налице, тъй като освен
че длъжникът се е лишил от процесния имот, то видно от справката от СлВП по
партидата на Р.Х.Т., към 04.07.2018г. лицето не притежава други недвижими имоти
освен този, с който се е разпоредил.
По третата субективна предпоставка:
Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е
извършена след възникване на кредиторовото вземане, т.е. когато знае, че има
кредитор, както е и в настоящия случай. В този см. и Решение № 264 от
18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. 915/2012 г. IV г. о.; Решение № 18 от 4.02.2015
г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о.
Когато увреждащото действие е
възмездно (каквато е процесната прехвърлителна сделка), правно релевантно е
дали и лицето, с което длъжникът е договарял – вторият ответник, също е знаело
за увреждането. В тежест на ищеца е да докаже знанието от страна на О. И., а
доказателства в тази насока липсват. Неприложима е презумпцията за знание на
третото лице, визирана в чл. 135 ЗЗД, тъй като купувачът по НА № 37 за покупко – продажба на
процесния имот /О. И./ не е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника.
Несъстоятелни
са доводите на процесуалния представител на ответника по жалбата, че ответникът
О. Ибрям е заявил че е знаел за дълга на Р. и с процесната сделка е целял да
увреди коопрецията-кредитор, както и че продажна цена по тази сделка на
практика не е платена. Такива изявления от страна на О. Ибрям по делото не съществуват,
а и доказателства в подкрепа на тези твърдения на ищеца също не са налице. Нещо
повече, в с.з. пред СОС Ибрям изрично заявява, че не е знаел както за делото,
така и за дълговете на Р.Т..
Всичко гореизложено налага извода за неоснователност на предявения иск
поради липса на всички комулативни предпоставки за неговото уважаване.
Като е достигнал до обратен краен
извод, ДРС е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна и вместо
това постановяване на друго, с което да се отхвърли предявеният иск по чл. 135 ЗЗД.
Предвид изхода на процеса пред
настоящата съдебна инстанция, на ответната страна по жалбата не следва да бъдат
присъдени деловодни разноски, а жалбоподателите не са направили такива, за да
им бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № № 12/21.01.2019г., постановено по гр.д. № 485/18г. по
опса на ДРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Кооперация „Кредимакс“ гр.Дулово, с ЕИК
*********, против Р.Х.Т. и О.Б.И. за обявяване на относително недействителен по
отношение на Кооперация „Кредимакс“ гр.Дулово договор за покупко – продажба от
09.05.2018г., обективиран в НА № 37,том III, рег. № 2124, дело № 395/18г. по
описа на нотариус К. Костов с рег. № 351 на НК на РБългария, по силата на който
Р.Х.Т. продава на О.Б.И. следния свой недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификационен № 24030.501.1379 /двадесет и четири хиляди и тридисет, точка,
петстотин и едно, точка, хиляда триста
седемдесет и девет/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Дулово, одобрени със Заповед № РД – 18-51/31.08.2007г. на ИД на АГКК, с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана,с начин на трайно ползване: Ниско
застрояване/до 10м/, с площ от 542 кв.м., ведно с построените в него двуетажна,
еднофамилна, масивна жилищна сграда с идентификатор 24030.501.1379.1, със
застроена площ от 78 кв.м., и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор
24030.501.1379.2, със застроена площ от 50 кв.м.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
На
основание чл. 236, ал. 3, изр. 2 от ГПК, Решението по въззивно гражданско дело
№ 147/2019г. По описа на Силистренския окръжен съд да се впише с два подписа,
тъй като младши съдия Огнян Маладжиков е в отпуск поради временна
неработоспособност.