Р Е Ш Е Н И Е
№ 181
от 10.03.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание
на петнадесети февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретар Светла
Иванова и прокурор Валентина Радева-Ранчева, като разгледа АД № 1074/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково,
докладвано от съдия Икономова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на раздел III, глава Десета, дял Трети АПК.
Образувано
е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково против чл. 19, ал. 1
в частта „до 31 октомври на предходната година“, т. 17 и т. 36 от Приложение №
1 към чл. 34, ал. 1 от раздел „Административно-технически услуги „Устройство на
територията“ от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на община Стамболово.
Изложени
са следните съображения:
1.
по оспорването на чл. 19, ал. 1 в частта „до 31 октомври на предходната година“
- разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ /в редакцията ДВ, бр. 101 от 2013 г./
предвижда декларацията по образец да бъде подадена от собственика или
ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота.
С редакцията на чл. 71, т. 1 ЗМДТ, която не е влязла в сила, се предвижда
декларацията по образец да се подава от задълженото лице до 31 октомври на
предходната година в общината по местонахождението на имота. Съгласно изменение
от ДВ, бр. 14 от 2021 г. разпоредбата в новата й редакция ще влезе в сила от 1
януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от
преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.,
а съгласно съобщение, публикувано на интернет страницата на Национален
статистически институт „окончателни данни от преброяването ще има до края на
2022 г.“;
2.
по оспорването на т. 17 от Приложение № 1 към чл. 34, ал. 1 от раздел
„Административно-технически услуги „Устройство на територията“ – съгласно чл. 72,
ал. 1, предл. Първо ЗУТ „работите, свързани с разкопаване на улични и тротоарни
настилки и вътрешноквартални пространства, се извършват на основа на разрешение
за строеж. Тълкуването на цитираното правило предвид императивния му характер
сочи, че за реализирането на дейностите по чл. 72 ЗУТ се изисква именно такъв
индивидуален административен акт, не и разрешение за разкопаване. Щом е недопустимо
издаването на подобен акт, то и съществуването на срок за издаване, както и
дължими такси, било безпредметно.
3.
т. 36 от Приложение № 1 към чл. 34, ал. 1 от раздел „Административно-технически
услуги „Устройство на територията“ – тази разпоредба, с която е предвиден срок
и такси за попълване или поправка в одобрен кадастрален план, била
незаконосъобразна, като постановена в противоречие с чл. 108, ал. 1 ЗМДТ, който
предвижда, че не се заплаща такса за технически услуги при допълване /поправки/
на одобрен кадастрален план, и в този смисъл общината не може да събира такса
за подобна техническа услуга.
В
съдебно заседание оспорващият - прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково,
чрез прокурор Радева-Ранчева, поддържа изложеното в протеста и съгласно
уточнението от 05.12.2022 г. Моли наредбата да бъде отменена в оспорената й
част. Претендира разноски.
Ответникът
Общински съвет Стамболово, редовно призован, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по жалбата.
Административен съд –
Хасково,
прилагайки чл. 196 във връзка с чл. 168, ал. 1 и чл. 146 АПК, въз основа на твърденията
на оспорващия и събрания по делото писмен доказателствен материал, установи
следното от фактическа и правна страна:
Оспорването
е допустимо, като подадено от
прокурор по чл. 186, ал. 2 АПК и насочено срещу конкретна разпоредба на
подзаконов нормативен акт /чл. 7, ал. 2 ЗНА/, издаден от Общински съвет Стамболово
/чл. 185, ал. 2 АПК/. Въз основа на представената от органа административна
преписка се установява, че не е прогласена нищожността на подзаконовия
нормативен акт в частта, която се оспорва, съответно – последната не е отменена
като незаконосъобразна. Следва да се има предвид, че по аргумент от чл. 187,
ал. 1 АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без
ограничение във времето.
Разгледано
по същество, оспорването е основателно.
На първо място, съгласно чл. 7, ал.
2 от ЗНА Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни
разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а според
чл. 8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда
съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени
отношения с местно значение. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 75, ал. 2
и чл. 76, ал. 3 от АПК. Като компетентни да издават нормативни /подзаконови/
административни актове разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от АПК сочи изрично
овластените от Конституцията или закон органи, в какъвто смисъл е и по-общата
разпоредба на чл. 2, ал. 1 от ЗНА, доколкото се отнася до всички нормативни
актове. Като колективен орган на местното самоуправление по смисъла на чл. 18,
ал. 1 от ЗМСМА, общинският съвет е овластен да издава нормативни актове, с
които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени
отношения с местно значение. Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗМСМА „в изпълнение на
правомощията си общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции,
решения, декларации и обръщения“. Съгласно чл. 9 ЗМДТ „общинският съвет приема
наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги“,
като в чл. 6 от с. з. са посочени случаите, при които се събират такси,
съответно – определят цени. При това се формира извод, че не е налице е основание
за прогласяване нищожността на подзаконовия нормативен акт в оспорената му част
/чл. 192а, изр. Първо АПК, чл. 196 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК/.
На второ място, гаранция за
спазването на визираните в чл. 26, ал. 1 ЗНА принципи на изработването и на
приемането на нормативен акт - обоснованост, откритост, стабилност и
съгласуваност, са разпоредбите на чл. 28, ал. 1 – ал. 3 ЗНА.
Съгласно
чл. 28, ал. 1 ЗНА проектът на нормативен акт заедно с мотивите с определено в
ал. 2 съдържание, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане
от компетентния орган. Проект на нормативен акт, към който не са приложени
мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от
компетентния орган /чл. 28, ал. 4 ЗНА/. В конкретния случай липсват мотиви за
издаването на акта от 2018 г. и неговото изменение от 2019 г., които да
съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят;
3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4.
очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5.
анализ за съответствие с правото на Европейския съюз, съгласно разпоредбата на
чл. 28, ал. 2 ЗНА. В случая липсва обосновка на съдържанието на акта и как ще
се отрази върху обществото и заинтересованите лица неговото прилагане. Не са
отразени и очакваните резултати от прилагането, включително финансовите.
Липсата
на мотиви по чл. 28, ал. 2 ЗНА безспорно е нарушение на изискванията за форма
на нормативния административен акт, предпоставка за отмяната на Наредбата в
оспорената й част /чл. 196 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК/.
На трето място, при приемането на
Наредбата са допуснати нарушения на административнопроизводствени правила, от
категорията на съществените, предпоставка за отмяната й в оспорената част /чл.
196 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК/.
Съгласно
чл. 26, ал. 1 ЗНА „изработването на проект на нормативен акт се извършва при
зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост,
съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност“.
Съгласно
чл. 26, ал. 3 ЗНА „преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или
приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет
страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и
предварителната оценка на въздействието по чл. 20. Когато съставителят на
проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването се извършва на Портала
за обществени консултации, а когато е орган на местното самоуправление - на
интернет страницата на съответната община и/или общински съвет“.
Съгласно
чл. 26, ал. 4 ЗНА „срокът за предложения и становища по проектите, публикувани
за обществени консултации по ал. 3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни
случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада,
съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни“.
Съгласно
чл. 26, ал. 5 ЗНА „след приключването на обществената консултация по ал. 3 и
преди приемането, съответно издаването на нормативния акт, съставителят на
проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за
постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. Когато
съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването на
справката се извършва едновременно и на Портала за обществени консултации“.
От
систематичното тълкуване на цитираните разпоредби се формира извод, че предвид
характера на Наредбата – подзаконов нормативен акт, с многократно правно
действие за неопределен и неограничен брой адресати, се изисква оповестяването
на проекта му на заинтересованите лица. По делото не са представени
доказателства за оповестяването проекта на Наредбата в едномесечен, респ. – в
14-дневен срок, преди провеждане на заседанията на Общински съвет Стамболово. Формира
се извод, че Наредбата не е била подложена на обществено обсъждане в
определения от закона срок, а от друга – че е възпрепятствано правото на
заинтересованите лица по чл. 186, ал. 1 АПК да участват в това обществено обсъждане/обществени
консултации. Горното произтича и от разпоредбата на чл. 77 АПК, съгласно която
„компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди
проекта заедно с представените становища, предложения и възражения“.
Нарушени
са принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Принципът на
обоснованост се гарантира от изискването за мотивиране на проекта на нормативен
акт, от изискванията за съдържанието на мотивите и от изискването обсъждането
на проекта да не се извършва без наличието на мотиви. Принципът на откритост се
гарантира от изискванията за публикуване на проекта на акта и на неговите
мотиви. Принципът на съгласуваност се гарантира от изискването за публикуване
на проекта и на мотивите и от осигуряването на заинтересованите лица на
възможност да изразят становища и предложения. Принципът на стабилност се
гарантира от изискванията към съдържанието на мотивите и възможността на
заинтересованите лица да изразят становища и предложения. Визираните принципи
от своя страна са установени с цел гарантиране на правата и законните интереси
на правните субекти и гарантиране упражняването от компетентния орган на
предоставената му от държавата нормативна властническа компетентност по
законосъобразен и целесъобразен начин.
По
делото не са представени доказателства за обнародването в печата на Наредбата
или за разгласяването й по друг начин на територията на общината съгласно
разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗНА. Такова изискване е поставено и с
разпоредбата на чл. 22, ал. 2, изр. Първо ЗМСМА, а именно – „.актовете на
общинския съвет се разгласяват на населението на общината чрез средствата за
масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ
начин, определен в правилника по чл. 21, ал. 3“. С оглед разпределената
доказателствена тежест ответникът не успя да докаже, че е спазено изискването
за разгласяване на подзаконовия нормативен акт чрез местните печатни издания
или по друг подходящ начин по смисъла на чл. 78, ал. 3 АПК, нито чрез Интернет
по смисъла на ЗМСМА, така че да се формира извод за пораждане действие на
оспорените от Наредбата части по отношение на физическите лица, които са техните
адресати.
На следващо място, съдът дължи преценка
за съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон, която се
извършва към момента на постановяване на съдебното решение /чл. 192а, изр.
Второ АПК/.
Съгласно
разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от ЗНА нормативният акт трябва да съответства
на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Ако
наредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните
органи прилагат по-високия по степен акт.
Не
е спорно обстоятелството, че наредбата представлява подзаконов нормативен акт,
който съгласно чл. 7, ал. 2 и чл. 8 ЗНА урежда неуредени с нормативен акт от
по-висока степен обществени отношения с местно значение. Поради това и всяка
Наредба трябва не само да съответства на нормативния акт от по-висока степен,
но и да не му противоречи, като е невъзможно да преурежда по различен начин
вече уредени от закона обществени отношения.
Представена
е по делото в актуалната й действаща редакция Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Стамболово, приета с Решение № 303 от 27.09.2018 г. от Общински съвет Стамболово
/л. 71/, на основание чл. 9 и чл. 6, ал. 2 ЗМДТ.
1.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредбата /в редакцията от изменението с Решение №
425/26.06.2019 г. на Общински съвет Стамболово – л. 72/ „не се събира такса за
сметосъбиране и сметоизвозване за имотите, които няма да се ползват през цялата
година и лицето е подало декларация по чл. 71 ЗМДТ в отдел МП при Община
Стамболово до 31 октомври на предходната година“.
Съобразно
чл. 71, т. 2 от ЗМДТ /изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2017
г. (*), изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от
17.02.2021 г./ „не се събира такса за услугата по чл. 62, т. 1 /събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране/ и дейността по третиране на битовите отпадъци - част от услугата по
чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата
година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл.
9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по
местонахождението на имота“. Съгласно § 21 от ПЗР ЗИД ЗМДТ изменението на
разпоредбата, публикувано в ДВ, бр. 88 от 2017 г., влиза в сила от 1 януари на
втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на
населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. Резултатите от
преброяване на населението и жилищния фонд са публикувани на 03.10.2022 г.,
поради което не е изтекъл указаният по-горе период за влизане в сила на
посочената разпоредба.
Съгласно
чл. 71, т. 1 ЗМДТ, в редакцията от 2013 г., „не се събира такса за сметосъбиране
и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът
не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от
собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по
местонахождението на имота“. От текста на цитираната разпоредба се установява,
че законодателят предвижда изключения от събирането на такса – услугата да не
се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец. Разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ не
предвижда задължение за подаване на декларации от задължените лица до 31
октомври на предходната година, а до края на предходната година.
При
това се обуславя извод, че чл. 19, ал. 1 в частта „до 31 октомври на
предходната година“ от Наредбата противоречи на разпоредба от нормативен акт от
по-висока степен, а именно чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, поради което протестът е
основателен в тази му част.
2.
Съгласно т. 17 от Приложение № 1 към чл. 34, ал. 1 от раздел
„Административно-технически услуги „Устройство на територията“ от Наредбата за
извършването на административна услуга – издаване на разрешение за разкопаване
на улични и тротоарни настилки и вътрешно квартални пространства /за строежи с
влязло в сила разрешение за строеж/, се определя срок за изпълнение – 10 дни, и
такса за изпълнение – 50,00 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, изр. Първо ЗУТ „работите, свързани с разкопаване
на улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства, се извършват
въз основа на разрешение за строеж“. От тълкуването й се установява, че
посочените дейности се извършват единствено въз основа на разрешение за строеж,
а не е необходимо издаване на разрешение за разкопаване, за което е определена
такса в оспорената точка от приложението на Наредбата.
Съгласно
разпоредбата на § 3, ал. 1 ДР ЗУТ „за съгласуване и одобряване на инвестиционен
проект, за издаване на разрешение за строеж, протокол за определяне на
строителна линия и ниво, акт за узаконяване, разрешение за ползване на строеж и
за други административни и технически услуги по този закон се събират такси по
Закона за местните данъци и такси и по Закона за държавните такси“. В случая
това е таксата по чл. 6, ал. 1, б. „д“ от ЗМДТ, като издаването на разрешение
за строеж е изрично предвидена в чл. 107, т. 8 от ЗМДТ техническа услуга.
След
като ЗУТ, който е специален закон, не изисква издаване на разрешение за
разкопаване едновременно с издаването на разрешение за строеж, то подобна
техническа услуга не може да се предостави от общината, нито за същата да се
определя такса.
При
това се обуславя извод, че т. 17 от Приложение № 1 към чл. 34, ал. 1 от раздел
„Административно-технически услуги „Устройство на територията“ от Наредбата противоречи
на разпоредба от нормативен акт от по-висока степен, а именно чл. 6, ал. 1, б.
„д“ и чл. 107, т. 8 от ЗМДТ, както и на чл. 72, ал. 1 от ЗУТ, поради което
протестът е основателен в тази му част.
3.
Съгласно т. 36 от Приложение № 1 към чл. 34, ал. 1 от раздел
„Административно-технически услуги „Устройство на територията“ от Наредбата за
извършването на административна услуга – попълване/поправка на кадастрален
план, се определя срок за изпълнение – 14 дни, и такса за изпълнение – 30,00
лева.
Съгласно
чл. 108, т. 1 ЗМДТ „не се заплаща такса за технически услуги при допълване /поправки/
на одобрен кадастрален план“. След като ЗУТ, който е специален закон, не
изисква заплащането на такса за извършването на техническата услуга при допълване
/поправки/ на одобрен кадастрален план, то и общинският съвет не може да
определя такса за тази услуга.
При
това се обуславя извод, че т. 36 от Приложение № 1 към чл. 34, ал. 1 от раздел
„Административно-технически услуги „Устройство на територията“ от Наредбата противоречи
на разпоредба от нормативен акт от по-висока степен, а именно чл. 108, т. 1 от ЗМДТ, поради което протестът е основателен в тази му част.
По
изложените съображения следва да бъдат отменени чл. 19, ал. 1 в частта „до 31
октомври на предходната година“, т. 17 и т. 36 от Приложение № 1 към чл. 34,
ал. 1 от раздел „Административно-технически услуги „Устройство на територията“
от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на община Стамболово.
При
този изход на спора и на основание чл. 196 във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК в
полза на оспорващия следва да бъдат присъдени разноски в размер на 20
/двадесет/ лева, представляващи заплатена държавна такса за обявление в
Държавен вестник.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на чл. 19, ал. 1 в частта
„до 31 октомври на предходната година“, т. 17 и т. 36 от Приложение № 1 към чл.
34, ал. 1 от раздел „Административно-технически услуги „Устройство на
територията“ от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на община Стамболово.
ОСЪЖДА Община Стамболово, с
адрес – с. Стамболово, общ. Стамболово, обл. Хасково, да заплати на Окръжна прокуратура
- Хасково направените по делото разноски в размер на 20 /двадесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на оспорване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд на Република България, чрез Административен съд – Хасково.
РЕШЕНИЕТО,
срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са
отхвърлени, да се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът,
съгласно чл. 194 от АПК.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на оспорващия и ответника на основание чл. 138, ал.
3 АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.