№ 6841
гр. София, 13.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110132765 по описа за 2023 година
В срок са постъпили искания по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските.
Процесуалният представител на ответника С. В. М. в исковото производство - адвокат
М. Л., твърди неправилно да са му присъдени разноски по делото по реда на чл. 38 ЗАдв.
Счита, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като му се присъди
възнаграждение за защита по всеки един от кумулативно съединените искове.
Процесуалният представител на ответника С. В. М., като длъжник в заповедното
производство - адвокат К. Б., също твърди неправилно да са й присъдени разноски за
заповедното дело по реда на чл. 38 ЗАдв. Излага идентични доводи, че приложение следва
да намери разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като й се присъди възнаграждение за защита по
всеки един от кумулативно съединените искове.
Насрещната страна оспорва молбите.
Молбите са процесуално допустими. По основателността им следва да се посочи
следното:
Производството по гр. д. № 32 765/2023 г. е започнало по предявени от „Т.“ ЕАД
срещу С. В. М. обективно кумулативно съединени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на задължения в размер на 1 414,32
лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 28.10.2022 г.
до изплащане на вземането, 228,71 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 04.10.2022 г., 25,02 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 28.10.2022 г. до изплащане на вземането и сумата 5,05 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 31.10.2019 г. до 04.10.2022 г., които суми са
били предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 58 887/2022 г.
на СРС, 153 състав.
Съдът е уважил частично предявените искове, както следва: за сумите 1 307,26 лева,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот – а., находящ се в гр. С., за
периода 01.07.2019 г. - 30.04.2021 г., 25,02 лева за дялово разпределение за периода
1
01.09.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 28.10.2022 г. до
плащането, 210,07 лева, представляваща обезщетение за забава върху цената за
топлоенергия за периода 15.09.2020 г. - 04.10.2022 г., като е отхвърлил иска за главница на
цена за доставена топлинна енергия за разликата над 1307,26 лева до пълния предявен
размер 1414,32 лева и за периода 01.05.2019 г. – 30.06.2019 г., иска за лихва за разликата над
210,07 лева до пълния предявен размер 228,71 лева и за периода 01.05.2019 г. – 30.06.2019 г.,
както и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 5,05 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.10.2019 г. до 04.10.2022 г.
Съдът е присъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете, както на следва: на адвокат
М. Л., предоставил безплатна правна помощ на ответника в исковото производство,
възнаграждение в размер на 36,52 лв. и на адвокат К. Б., предоставила безплатна правна
помощ на ответника/длъжник в заповедното производство, възнаграждение в размер на
36,52 лв.
Съдът не споделя доводите на адвокатите на ответника по отношение на приложението
на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Минимални възнаграждения от по 400 лева или пропорционално на тази
сума за защита срещу всеки от исковете, които са отхвърлени частично до размерите
съответно на 107,06 лева и 18,64 лева, или изцяло – 5,05 лева, са неоправдани. Те
противоречат на преследваната от закона легитимна цел по отношение отговорността за
разноски в процеса, а именно да репарира действително претърпени вреди от водене на
незаконосъобразен процес. Националният съд е задължен да провери, дали с оглед
конкретните условия прилагане на уредба на минимални размери на адвокатски
възнаграждения действително отговаря на легитимни цели /решение от 23.11.2017 г. на СЕС
по съединени дела С[1]./16 и ./. В случая не е така, като евентуално присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за отхвърляне на претенция в размер на
5,05 лева – моратрона лихва върху дяловото разпределение, 30,28 лева за отхвърляне
частично на претенцията за главница в размер на 107,06 лева и 32,60 лева за отхвърляне
частично на претенцията за лихва в размер на 18,64 лева, очевидно не преследва
залегналата в чл. 78, ал. 3 ГПК цел на закона, а цели единствено неоснователно разместване
на блага, което е забранено от закона /арг. чл. 59, ал. 1 ЗЗД/. Присъждането на разноски в
такива размери е несъответно и с принципа на добросъвестност, залегнал в чл. 3 ГПК, както
и на съдебната практика на Върховния касационен със на Република България, която
поставя акцент върху защитавания материален интерес и която настоящият съд споделя –
определение № 366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/2016 г. на ВКС, IV г.о., определение №
95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/2017 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 292/13.06.2017
г. по ч. гр. д. № 2096/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 399 от 22.10.2020 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1424/2020 г., IV г. о. В този смисъл разпоредбата на чл. 2, ал. 5 следва да
намира приложение при предявяване на искове, посочени в чл.7, ал.1 от Наредбата, където е
определено възнаграждението на различни неоценяеми и оценяеми искове, по които
възнагражденията не се поглъщат, а се кумулират. Напротив при определяне на
възнаграждението по искове за защита на един определен интерес по реда на чл. 7, ал. 2,
както е в случая, интересът се определя от сбора на цената на всички предявени искове, като
това тълкуване съответства както на буквалния текст на разпоредбата, която говори за
материалния интерес по делото, а не по отделните искове, така и на преследваната от закона
легитимна цел.
Изложените постановки намират приложение и в случаите на предоставена безплатна
правна помощ, какъвто е настоящият. Националният съд е длъжен да откаже да приложи
национална правна уредба, която противоречи на разпоредба от правото на Съюза с
директен ефект, без да е необходимо да иска или да изчаква премахването на тази
2
национална уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред, и по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение /решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело
./22/.
Изложеното в още по – голяма степен важи и в заповедното производство, която
единствена цел е да провери безспорността на претендираното вземане и с която цел
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е изначално несъвместима, поради което неприложима.
Всичко изложено дотук налага отхвърляне на молбите.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба вх.№ 18022 от 19.01.2024 г. и молба вх.№ 18025 от 19.01.2024 г. за
изменение на решение от 04.01.2024 г. в частта за разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3