П Р О Т О К О Л
гр.
Сливен, 16.12.2020 година
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети
декември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДИМИТРОВА
при секретар Ивайла Куманова и с
участието на прокурор Руси РУСЕВ сложи за разглеждане ЧНД № 528 по описа за
2020 година, докладвано от Председателя.
На именното
повикване в 10:00 часа се явиха:
Молителката - осъденото лице Н. Б.Б., редовно призована, се явява лично. Явяват се и
защитниците на осъденото лице – адв. А.Т. и адв. М.А. и двамата от САК, редовно
упълномощени.
Съдът констатира, че призовката
за адв. Т. не е върната по делото и същият се води нередовно призован, но
присъства в съдебното заседание днес.
АДВ. Т.: Запознат съм с
материалите по делото и не се противопоставям делото да се гледа въпреки
нередовното ми призоваване.
За Началника на Затвора – гр.
Сливен, редовно призован, се явява ст. юриск.
Стоянова, редовно упълномощена, с пълномощно по делото.
Окръжна прокуратура – Сливен,
редовно призована, се представлява от прокурор Русев.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на
делото.
Съдът НАМИРА, че няма процесуална
пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е образувано по молба
на осъденото лице Н. Б.Б. с правно основание чл. 437
от НПК, вр. чл. 70 ал. 1 от НК, с искане
да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка на наложеното
й наказание „Лишаване от свобода“.
Постъпило е становище от Началника
на Затвора – Сливен, пробационен доклад, оценка на осъден правонарушител,
индивидуална програма за въздействие и планиране на присъдата, както и личното
досие на осъденото лице, водено в Затвора – Сливен.
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата
по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
СТРАНИТЕ: Нямаме искания за
отводи и по доказателствата.
СТ. ЮРИСК. СТОЯНОВА: Представям актуална
справка към днешна дата за изтърпяната и неизтърпяната част от наказанието „лишаване
от свобода“, което търпи осъдената.
СТРАНИТЕ: Нямаме възражения да се
приемат доказателствата.
По доказателствата, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите
по делото представените писмени доказателствени материали, вкл. тези приложени
от администрацията на Затвора – Сливен, както и представената в днешното
съдебно заседание актуална справка за остатъка от наказанието „Лишаване от
свобода”.
СТРАНИТЕ: Няма да сочим други
доказателства.
Съдът НАМИРА делото за изяснено
от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене
ДАВА ХОД
П О С Ъ
Щ Е С Т В О:
АДВ.А.: Уважаема госпожо съдия, моля
да не вземате предвид становището на началника на Затвора гр. Сливен при
постановяване на решението си. Считаме, че са налице всички изискуеми от закона
предпоставки подзащитната ни Н.Б. Билгид
да бъде освободена условно предсрочно. На първо място налице са кумулативно
предвидените предпоставки на чл. 70 от НК за допускане на условно предсрочно
освобождаване на осъдената от изтърпяване на останалата част от наказанието. Към
този момент – 16.12.2020 г., видно от представената справка, която е актуална,
в днешното съдебно заседание Н. фактически е изтърпяла 6 години и 19 дни, от
работа 10 месеца и 2 дни, всичко общо 6 години
АДВ.Т.: Поддържам казаното от
колегата. На тези деца баща им също е в затвора. Реално, в тази държава, за
тези деца трябва да има някаква отговорност . Тази отговорност е на една майка,
която не е осъждана и тя да лежи в затвора е безсмислено. Началника на затвора
твърди, че Б. е пуснала обява във вестници. Това нещо, за да го направи тя
трябва да има свобода, да живее навън. Това не е възможно да стане. Във всеки арест има охрана, има камери. Твърди,
че тя е държала връзка с чужди мъже. За това нещо няма доказателства и без да
познава някой човек да дава такова категорично отношение, това не е реално. Другото
нещо, което е, че осъдената има племенници и братовчеди, които живеят в чужбина. Началника
на затвора щом не познава осъдената, от къде решава, че тя проституира и
получава финансова помощ от чужбина, това е невъзможно и то без да има
доказателства. Н.Б.Б. няма дисциплинарни наказания
досега.
СТ.ЮРИСК.СТОЯНОВА: Уважаема
госпожо съдия, поддържам становището на Началника на затвора. Към днешна дата е
изпълнено първото условие за условно предсрочно освобождаване, изтърпяна е
необходимата част от наказанието, като останалите изисквания на закона не са
изпълнени. От постъпването в затвора, до момента, се установява липса на
критичност към извършеното престъпление, което не се е променило във времето. Допуска
нарушения на реда, за които са приложени педагогически мерки. Осъдената
привидно се придържа към режимните ограничения и забрани. След настаняването й
в открит тип отново не се наблюдава промяна. Отново провокира напрежение по
местоживеене, което налага разместване в помещенията и на месата на длъжностни
лица. Отношението й към труда е противоречиво, желае да полага труд, но поставя
условия, като отказва нормиран труд, полага доброволен труд. В условията на
затвора посещава училище, но не е активна в клубните дейности. Наблюдава се
минимално снижение на риска от рецидив от 61 на 60 точки, като се запразва в границите
на средния. При цялостния анализ на поведението на осъдената в затвора и приложените
писмени доказателства е видно и считаме, че е необходимо да продължи
поправителното въздействие, за да бъде изпълнена целта на закона, предвид което
моля да оставите без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо
председател, това не е първото производство за условно предсрочно освобождаване
по инициатива на осъденото лице Н.Б.Б., в което и аз
участвам в качеството си на прокурор. За може съжаление, предвид изказаното
становище на предходното съдебно заседание, а именно на 05.03.2020 г. по ЧНД №
52/
РЕПЛИКА НА АДВ. А.: Относно
казаното от прокурора искам да добавя, че не става въпрос за некредитиране на
становището, става въпрос, че самото становище не е подкрепено с абсолютно никакви
доказателства по делото. Съответно, оставям на съда да прецени, по какъв начин
да вземе правилното решение единствено и само на доказателствата по делото, а
не на голословни твърдения. Както казах не са представени доказателства за
публикациите в печатни издания. На следващо място пак се твърдят голословни твърдения,
че тя била отказвала работа и искала да се включи в друг вид работа. Къде са
доказателствата? Липсват доказателства. Освен това, има доказателства в друга
насока, че подзащитната ми е болна, тя не може да
полага всеки един труд, тя има болни бъбреци и е представена цялата медицинска
документация. Не може просто да си служат представителя на прокуратура и представителя
на затвора с голословни твърдения и представителят на прокуратура да дава шест
месечен условен срок за поправяне. Изминали са 6 години 10 месеца и 21 дни,
достатъчен срок, от който се вижда, че тя няма дисциплинарни наказания, има награди,
от 7 клас е стигнала до 11 клас, фактите говорят това, доказателствата говорят
това, оставете голословните твърдения. Вие вземате вашето решение на базата на
доказателствата. На следващо място, тя не е осъждана, няма на този етап висящи
производства срещу нея, отговаря на всички законови основания да бъде предсрочно
освободена.
Съдът ДАВА право на лична защита
на осъдената.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Б.: Аз не приемам
тези неща. Аз имам голяма рода, имам си братовчеди и братовчедки, с които имам контакти и доколкото знам, аз
каквото мога правя, работя от година и половина, до тогава съм работила доброволен
труд и каквото мога правя. Имам си заболявания, сто пъти съм ходила при прокурора, 3 пъти съм писала молба до
началника Данев, но никой не обръща внимание. Миналия месец отвън беше дошъл
хирург и ми каза спешна операция. Никой не обръща внимание на здравето ми. Аз
искам да изляза да прегърна децата си и да се оперирам. Операцията ме чака. Искам
да отида при децата си, защото други хора ги гледат. Аз съм си взела поуката от
всичко, което съм преживяла и аз знам какво съм преживяла в затвора.
Съдът ДАВА право на последна дума
на осъдената.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Б.: Моля съда да
ме освободи. Искам да отида при децата си вече.
Съдът се ОТТЕГЛ на съвещание.
Съдът,
след съвещание и след като се запозна с приобщените доказателства, като взе предвид
становището на страните, намира следното:
Осъдената
Н.Б.Б. е с двойно гражданство – българско и турско. Родена
е в с. Тодор Икономово, обл. Шумен, с основно образование.
Осъждана е.
С
определение № 1905 от 23.04.2018 г. по нчд №
5258/2017 г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл.457, ал.3 от НПК
е приета за изпълнение Присъда от 11.12.2015 г. на Окръжен съд Нюрнберг – Фюрт по наказателно дело № 1 KLs
353 Js 24667/14 г., влязла в сила на 24.08.2016 г., с
която българската гражданка Н.Б.Б. е осъдена на общо
наказание от 10 години лишаване от свобода за извършени от нея на 26/27.11.2014
г. престъпления – „непозволен внос на упойващи вещества в немалко количество и
оръжия в идеална съвкупност с помагачество за
непозволена търговия с упойващи вещества в немалко количество в идеална
съвкупност с непозволено носене на полуавтоматично късостволно
оръжие в идеална съвкупност с непозволено прекарване на оръжие и боеприпаси в
чужбина” – престъпления по чл.1, ал.1, вр. с Приложение І, чл.3, ал.1 № 1,
чл.29а, ал.1 № 2, чл.30а, ал.2 № 2 ЗУВ, чл.2, ал.2, чл.29, ал.1, чл.52, ал.1 №
2б, 2г 30 вр. Приложение 2, раздел 2, подр.1, изр.1
към 30, чл.25, ал.2 и чл.27, чл.52 от Наказателния кодекс на ФР Германия.
Извършените от осъдената престъпления СГС е приел, че съответстват на
престъпления по чл.242, ал.1, б.”г”, вр.с чл.20, ал.4, вр.с ал.1, и чл.242,
ал.2, вр.с чл.20, ал.4, вр.с ал.1 от НК на Република България.
На
основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС съдът определил първоначален строг режим на
изтърпяване на наложеното наказание десет години лишаване от свобода.
На основание
чл.457, ал.5 от НПК СГС е зачел времето на предварителното задържане на лицето
от 27.11.2014 г. до 24.08.2016 г., както и времето, в което лицето е търпяло
наказанието по присъдата, считано от 24.08.2016 г. до влизане в сила на това
определение.
С решение
№ 328 от 08.08.2018 г. по внчд № 640/18 г. по описа
на Апелативен съд – София, въззивният съд е изменил определението на СГС като
квалифицирал като опит деянията по чл.242, ал.2, във връзка с чл.18, ал.2 от НК
и по чл.242, ал.1, б. „г”, във връзка с чл.18, ал.2 от НК. В останалата част
определението е потвърдено. Съдебният акт е влязъл в сила на 08.08.2018 г.
Осъденото лице е постъпило в Затвора – Сливен на
20.10.2017 г.
Видно
от приобщените доказателства към датата на днешното с.з. 05.03.2020 г. осъдената
е изтърпяла от наложеното й наказание фактически 6 години, 10 месеца и 21 дни.
Остатъкът за изтърпяване към 16.12.2020 г. е в размер на 3 години, 1 месец и 9
дни.
Със
заповед на началника на затвора от 12.12.2020 г.
режимът на изтърпяване на наказанието е заменен от „строг“ на „общ“. Със
заповед на началника на затвора от 09.06.2020 г. е преместена в затворническо
общежитие от открит тип „Сливен“.
От наличните в
затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по
делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден
правонарушител, становището на Началника на затвора, пробационния доклад и
останалите приобщени доказателства, се установява неустойчиво и противоречиво
поведение на осъденото лице след постъпването в Затвора – Сливен. Установена е липса на
критичност към извършеното престъпление. В хода на третирането не се
установява промяна на отношението към противоправното поведение - осъдената не идентифицира проблемните си зони,
оневинява себе си за противоправното поведение, прехвърляйки отговорността
изцяло на външни фактори – лица от
близко обкръжение.
Допуска участие в словесни
конфликти по местоживеене, не полагала необходимите усилия за поддържане на
личната и битова хигиена, което давало основание за нови конфликти с
останалите. Според изразеното становище на затворната
администрация, осъдената е трудно достъпна за корекция – дистанцира се от реалността на наложеното
наказание, все още не осъзнава необходимостта от промяна на собственото
поведение и редукция на криминогенните фактори. Дадена е оценка за привидност
на афишираните нагласи за придържане към режимните ограничения и забрани, а не
като осъзната потребност на лишената от
свобода. В приложения по делото пробационен доклад отразена липсата на наложени
дисциплинарни наказания, но са подчертани многократно прилагани педагогически
мерки на въздействие – за конфликтни отношения по местоживеене, за обявяване
откази от храна/и лекарства/, за да бъдат удовлетворени нейни искания,
спекулативно поведение по повод здравословното й състояние. Относно
здравословното й състояние са отбелязани взети мерки за проследяването му,
назначена терапия и хранителен режим, които осъдената не винаги спазвала.
В приложените по делото доказателства е налице констатация за непостоянно и
нестабилно отношение на осъдената относно участието й в трудови дейности.
Отразени са данни за честа смяна на мястото й на работа, периоди, в които
отказвала ангажименти, изискващи нормиран труд. През времето, в което не била
устроена на работа, полагала доброволен труд на различни обекти и места.
Справяла се с възложените й задачи според възможностите й и не допускала
неоснователни отсъствия. В становището на Началника на Затвора е отчетено
поправителното въздействие чрез постепенно стабилизиране нагласите за трудова
дейност. От 09.05.2019 г. до настоящия момент осъдената била
устроена на работа в „Домакински почистващи средства“, с добро изпълнение на
трудовите норми.
В условията на свободен живот
осъдената била със завършен седми клас. След постъпването в затвора е включена
в общообразователно обучение и понастоящем е ученичка в единадесети клас и
посещава редовно учебни занятия. През м. ноември 2018 г. била включена и
завършила успешно професионален курс по готварство. Положителните прояви – участие
в обучителни и трудови дейности са стимулирани, съгласно ЗИНЗС с четири награди
„писмени
похвала“. Непостоянство е установено в отношението на лишената от
свобода към конструктивните дейности – епизодично участвала в такива с масов
характер и които ще бъдат оценени от страна на администрацията на затвора. В
клубните дейности осъдената била пасивна, не участвала на ниво група, не
проявявала ръководни или организаторски функции.
Рискът
от рецидив според изготвената актуална оценка на правонарушител е в стойностите
на среден – 60 точки. Същият не търпи съществена промяна спрямо първоначалната
оценка на риска – снижението е от 61 т. на 60 т. Съпоставянето на оценките не
регистрира съществена промяна в положителен аспект – налице е снижение само с
една точка спрямо първоначалната оценка на риска от рецидив.
В становището на Началника на затвора се изтъква необходимостта от
продължаващо поправително въздействие по отношение снижаване риска от рецидив и
редуциране профила на нуждите. Отчетена е частична промяна у осъдената, която е
стимулирана със смяна на режима от строг на общ.
В
индивидуалния план за изпълнение на присъдата са заложени цели, чието корекционно въздействие се нуждае от продължение. Като
такива се сочат разширяване на трудови навици и умения като начин за
възстановяване на възможностите за реализация на пазара на труда, образование и
професионална квалификация, възстановяване на връзката с децата, преосмисляне
на престъпното поведение и повишаване на самокритичността.
В становището на Началника
на затвора е изразена позиция за неизпълнени към настоящия момент цели, тъй
като не се наблюдава категорична позитивна поведенческа и личностна промяна у
лишената от свобода.
Прави впечатление, че
въпреки отказът на СлОС да допусне условно предсрочно
освобождаване при предходно подадената молба от страна на осъдената и конкретно
посочени правила и норми, които според становището на Началника на затвора тя
не спазва, не е направила абсолютно нищо за подобряването си. Така в том втори
от досието се съдържат становище и докладна записка, от които е видно, че
осъдената продължава да не спазва предписанията за спазване на лична хигиена,
преместена е заради това, но продължава да не спазва разпорежданията, което е
довело до проблеми с останалите лишени от свобода в килията. Едва след
множество проверки и предупреждения се наблюдава положителна промяна в тази
насока. По отношение на останалите отрицателни констатации, осъдената не е
направила каквото и да е за да промени нагласите си, да коригира поведението
си, отношението си към извършеното, така че да получи положителна оценка и
становище за основателност на молбата й.
Въз
основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи:
Искането
на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Налице
е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1 т.1 от НК предпоставки за
допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената Н.Б.Б. от изтърпяване на останалата част от последно наложеното
наказание „лишаване от свобода”, а именно към настоящия момент осъдената е
изтърпяла фактически повече от половината от наложеното й наказание 10 години
„лишаване от свобода“.
Не
е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от НК, а именно
със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за своето
поправяне. С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е определил като
доказателства за поправянето всички обстоятелства,
които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и
всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага цялостно изследване на
поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“.
От приобщените доказателства не може да се направи
извод, че в рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора,
осъдената е дала убедителни доказателства за своето поправяне. Не е дала такива
доказателства, както беше отбелязано по-горе и след като веднъж през м. март
тази година й е било отказано условно предсрочно освобождаване. Поради това
настоящият състав не може да формира извод за наличие на втората предпоставка,
изискуема от разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК. Липсват категорични
доказателства за констатиран напредък в посока трайна позитивна личностова
промяна. Макар да е с трудова заетост в условията на затвора и да изпълнява възложената
й работа, както и да участва в общообразователния процес, според ресорната
администрация, осъдената не бележи сериозен напредък за преодоляване на
проблемите зони, които спират процеса на поправяне.
От наличната в приобщените доказателства информация не
може да се формира извод за трайна положителна промяна, от която да се заключи
за последователно и законосъобразно поведение в живота на свобода.
Обстоятелството, че Б. е осъдена за тежки престъпления, както и неосъзнаването
на причините и факторите, довели до деянията и към настоящия момент, навежда на
извод за непостигнати в пълен обем цели на наказанието. Липсата на убедителни
доказателства за трайна личностова промяна, не дава възможност на съда да
заключи, че на този етап осъдената се е поправила. Независимо от липсата на
сериозни нарушения и наложени наказания по време на престоя в затвора, както и
включването в определени инициативи, поощрявани с награди, съдът отчита, че
цялостното поведение на осъдената, фиксираните проблемни зони в оценката на
правонарушителя, рискът от рецидив, който е променен е една единица, но остава
в границите на среден и поведението, не сочат за постигнат в достатъчна степен поправителен
ефект, визиран в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Съобразно представеното
становище на ресорната администрация, в условията на свободен живот се запазва риска от
извършване на нови закононарушения, предвид липсата на самокритичност и
неадекватно самомнение, които са пречки за адекватно разбиране и приемане на
факторите, довели до извършване на престъплението. Предвид събраните по делото доказателства и с оглед
изложеното по-горе, съдът намира, че следва да продължи процеса на поправително
въздействие в насока снижаване риска от рецидив и редуциране профила на нуждите
на лицето. Наличните към настоящия момент доказателства по смисъла на чл.439а
от НПК не са достатъчни, за да обосноват извод за наличие на предпоставките по
чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената Н.Б.Б. от неизтърпяната част на наложеното й наказание
„лишаване от свобода“.
Обстоятелствата,
че осъдената има семейство и здравословни проблеми сами по себе си не могат да
обосноват извод за допускане на условно предсрочно освобождаване. В тази връзка
следва да се съобразят тежестта на извършените престъпни деяния, липсата на
критичност към конкретното престъпно поведение, липсата на уважение към
правораздавателните органи. Същевременно от ангажираните доказателства, както и
от приложените в затворническото досие документи е видно, че здравословното
състояние на осъдената се консултира и
проследява своевременно. Евентуално влошаване на здравословния статус или
необходимост от конкретно лечение могат да се обсъждат при съответна преценка
на компетентния орган за прекъсване изтърпяването на наказанието, но не са от
категорията обстоятелства, визирани в разпоредбите на чл.439а от НПК и чл.70,
ал.1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване. Тълкуването на
последните налага извод, че основанията, въз основа на които съдът допуска
условно предсрочно освобождаване касаят оценка на поведението и промяната на
самото осъдено лице. В конкретния случай
изискванията на материалния закон не са спазени, поради което искането следва
да бъде оставено без уважение.
С оглед на изложените съображения, съдът намери,
че следва да остави без уважение искането на осъденото лице за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
„лишаване от свобода”.
Така мотивиран и на
основание чл. 440,
ал. 1 от НПК, във вр. с чл. 70 от НК,
Сливенският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице Н.Б.Б., ЕГН **********,
за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието 10 години „Лишаване от свобода“, наложено с Присъда от 11.12.2015
г. на Окръжен съд Нюрнберг – Фюрт по наказателно дело
№ 1 KLs 353 Js 24667/14 г.,
влязла в сила на 24.08.2016 г., приета за изпълнение с Определение № 1905 от
23.04.2018 г. по нчд № 5258/2017 г. по описа на
Софийски градски съд.
Определението
може да бъде обжалвано и протестирано в седмодневен срок, считано от днес, пред
Апелативен съд – Бургас.
Протоколът се състави в съдебно
заседание.
Заседанието се закри в 10.30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: